Братя и сестри, бих искала да споделя с вас моето виждане относно основните проблеми в Паневритмията и да предложа някои идеи за тяхното решаване.

Всички знаем, че Паневритмията е метод за колективна работа, затова не е учудващо, че Учителят е дал възможност на братята и сестрите, които са били край него, да участват заедно с него в процеса на свалянето й на Земята: да запишат музиката и текста; да опишат движенията; да изготвят печатни издания; да обучат останалите братя и сестри. Щом Учителят им е дал тази възможност, това означава, че тяхното участие е важно (т.е. участието на последователите е важно). То, обаче, е довело до множество пропуски и грешки - според мен, по причина, че хората по онова време (като цяло) са били на доста по-ниско ниво в общото си развитие, с доста по-слабо развита чувствителност. Те не са осъзнавали така ясно колко важно е за човечеството да се опише Паневритмията правилно и детайлно.

За съжаление, дори и сега - повече от 80 години след свалянето на Паневритмията – тя още не ни е достатъчно ясна. Пропуските и грешките все още не са поправени. Не се осъзнават добре и не се спазват дори основните правила за игра, свързани с времето и мястото за игра; облеклото; правилното подреждане; построяването на фигурите; живата музика; пеенето. Не сме се научили да не говорим по време на изпълнението на Паневритмията; плавно да се движим; да започваме упражненията на десен крак и да стъпваме на пръсти; да задържаме погледа под ъгъл 45 градуса... а оттам нататък детайлите трябва да уточним.

Щом не разбираме достатъчно добре Паневритмията и не играем правилно, ние не можем да изпълним успешно задачата, която Учителят ни е поставил, като българи - да предадем Паневритмията на българския народ и на другите народи (в чист вид!), за да съдейства тя за повдигането на цялото човечество;  за влизането му в ритъма на разумния живот, в ритъма на Бога (названието „Паневритмия“ може да се преведе буквално като „Ритъм, роден от Бога“, „Ритъм на Бога“, „Божествен ритъм“).

Масово се подценява или не се осъзнава тази наша голяма отговорност по отношение на Паневритмията, а съдбата на човечеството зависи от това дали ние изпълняваме Паневритмията правилно. Затова трябва да вземем сериозни и спешни мерки за решаване на проблемите в нея.

„... Трябва да се оправят упражненията и да се играят правилно. Така не може! Вие вредите на Мен, на себе си и на останалото човечество, защото от тук тези погрешно изиграни упражнения създават дисхармонични състояния и вихри и те се прехвърлят и предават на останалото човечество. Вие носите отговорност за това, което става тук на поляната и с Паневритмията, и за онова, което излиза от нея и отива в света и създава съдба на човечеството.”

За да можем да решим проблемите, трябва първо да ги назовем точно и ясно.

Проблемите, които изброих дотук, са сериозни, но според мен те са само следствия от един по-голям, основен проблем, и той е ниската обща култура в нашето общество (като цяло) - по времето на Учителя и сега. Ниската обща култура подразбира слабо развити чувствителност и способност за различаване, музикалност, точност, дисциплина, послушание; слабо развито чувство за отговорност; слаба воля за отстояване на принципни позиции и др.. Към това се добавя и погрешният подход към Паневритмията – също следствие на ниската обща култура.

 Относно подхода към Паневритмията: Прави ми впечатление, че през последните години някои бивши и настоящи членове на комисията по Паневритмия се накичиха с разни научни степени и започнаха много настойчиво да натрапват на всички останали идеята, че Паневритмията може и трябва да се изследва, описва и преподава само от професионалисти (имайки в предвид - от тях). Да се натрапва това в нашето общество е неуместно. Не е лошо човек да е професионалист в дадена област и дори да е защитил някаква научна степен, но професионализмът не дава гаранция за успешно решаване на проблемите и - което е по-важното - професионализмът не е мярка, с която се мери в нашето духовно общество. В нашето общество са важни дарбите, добродетелите, духовния стремеж, духовните опитности, безкористното служене на Бога, колективната работа - в условия на равнопоставеност (т.е. изключват се всякакви авторитети; всякакво налагане/ограничаване; всякаква конкуренция и др. подобни).

Учителят е бил много скромен в проявите си. Той не е искал да го възприемат като авторитет и никого не е ограничавал - напротив, постоянно е насърчавал братята и сестрите да изследват Словото задълбочено и да работят за Цялото, всеки според силите си. Учителят не е бил професионалист в областта на  Паневритмията и не е имал диплома (Бог не му е издал диплома, за да преподава Паневритмия!); нито сестра Катя Грива, която специално е обучил да преподава Паневритмията, нито Ярмила Ментцлова, нито другите - те не са били професионалисти в областта на Паневритмията и не са имали нужда от дипломи. Изобщо, за професионализъм в областта на Паневритмията е смешно да се говори; такива професионалисти няма - има просто добре подготвени хора. Катя Грива и Ярмила Ментцлова, например, са били преди всичко високо образовани и интелигентни, музикални и чувствителни сестри; много талантливи и с голяма  душевна чистота - именно затова са били избрани от Учителя да свършат тази важна работа.

 Относно комисията по Паневритмия в нашето общество (един от най-обсъжданите въпроси напоследък) - много пъти съм казвала, че тя е ненужна. И не само ненужна, ами и вредна - както и всички останали комисии. Тя тенденциозно се опитва да изземва цялата отговорност за изследването, описването и преподаването на Паневритмията под претекста, че е единствено компетентна (само тя), като по този начин създава йерархия и принизява всички останали до „втора категория“ хора (сякаш нямат собствен  ум, качества и дълбоки познания да изследват сами Паневритмията!); опитва се да ги манипулира и дресира. Всичко това противоречи на принципите в нашето общество; разваля хармонията и ни отклонява от верния път.

Изобщо, комисията по Паневритмия не донесе нищо добро на братството. Ако беше компетентна (както претендира), максимум за 5 години от създаването си щеше да разреши проблемите в Паневритмията.  Факт е, обаче, че не само не ги разреши, а дори създаде още нови проблеми - при това, съвсем целенасочено (провеждайки упадъчната политика на ръководството на братството). Трябва да се спомене също тайното патентоване на Паневритмията от страна на ръководството и въвеждането на практиката на дипломиране на преподаватели по Паневритмия – каква е целта им и какви са последствията, това си струва да се обсъди на някоя от следващите ни срещи.

(В допълнение, ще спомена и един много сериозен проблем, който констатирах през последните седмици във Варна. Няколко души са поели отговорност да пускат музика на запис, когато няма кой да свири Паневритмията. Направи ми впечатление, че когато един определен брат (няма да  му споменавам името тук) пуска музиката, тя всеки път спира поне 2-3 пъти по време на Паневритмията: почва се едно суетене около плеъра, говорене, разсейване... той пак я настройва (и се прави на изненадан) и почваме пак... после пък се повтаря същото упражнение или пак спира музиката след няколко упражнения... и така няколко пъти се спира - което напълно обесмисля изпълнението на Паневритмията и създава лоша съдба на човечеството. Последния път, когато присъствах на такъв случай, музиката спря най-неочаквано малко преди края на девето упражнение (не е трудно да си сложи човек едно малко дистанционно в джоба...), като по поръчка - точно когато един закъснял цигулар се накани да влезе в кръга, за да свири... Говорих с други братя и сестри, които ходят редовно на Паневритмия – те също са уверени, че този номер се прави целенасочено (но не съм чула някой да му прави забележка). Имам информация, че се прави и в други градове – и все от хора, приближени на ръководството. Можем да си направим ясни изводи чия поръчка се изпълнява... И се налага да вземем спешни мерки за решаване на този проблем)

Така виждам основните проблеми, в общи линии.

Решението на проблемите: Както казах, според мен основният проблем, от който произтичат всички останали проблеми, е ниската обща култура в нашето общество (като цяло). Следователно, трябва  да работим целенасочено и системно за повишаване нивото на общата ни култура. Това е  един естествен процес, който, обаче, трябва да ускорим, защото видимо изоставаме от Духа на времето.

Учителят е държал много на общата култура. Водил е братята и сестрите на концерти и изложби в града; препоръчвал им е да четат за живота на великите хора (учени, музиканти, поети, художници и др.); да се занимават сериозно с музика и астрология - да пеят и да свирят на поне един музикален инструмент и да разбират от астрология поне толкова, че да могат сами съзнателно да управляват живота си - т.е. да имат поне средно ниво в тези две важни области на науката. Да се постигне това средно ниво не е толкова трудно - въпрос на няколко години сериозна работа е.

 По отношение на пеенето : Хоровото пеене (и особено многогласното) е много важно за развитието на хармоничния ни усет. Хубаво е, че в братството вече има няколко хора; и стават все повече. Скоро всеки град ще има свой хор.

 По отношение на свиренето: Не всеки може да свири на цигулка, например - за това се  изисква много силно развит музикален слух, а също и хубав инструмент (майсторските цигулки са скъпи); пианото също изиска определени условия. Но, ако не друго, поне блок-флейта всеки може да си купи и да се научи да свири - лесно се учи; намират се самоучители в интернет; евтина е; малка по размер и може да се носи навсякъде. Освен това, свиренето на духов инструмент развива дихателната система и уляснява пеенето. (след блок-флейтата може да се мине и на друг инструмент)

Братята и сестрите, които към момента не могат да пеят вярно и да свирят, нека просто да слушат останалите; да слушат често хубава, хармонична музика - така постепенно ще се развие слуха им и ще се научат да пеят и свирят.

 По отношение на астрологията : Намират се качествени книги в интернет, така че всеки може да чете и да изследва опитно прочетеното (личното изследване е много важно).

Не случайно Учителят препоръчва да се занимаваме сериозно с музика и астрология. Степента на музикалност на човека е показателна за степента на неговото общо развитие („Духът работи музикално“) - колкото по-музикален е човек, толкова по-правилно мисли, чувства и действа. Астрологията, от своя страна, развива абстрактното и стратегическото мислене; прави човека способен да схваща същината на нещата,  да вижда причините и последствията, да намира аналогии и да прави преводи; да намира принципни решения на проблемите. Само човек, който е успял да постигне дълбочина в музиката и астрологията (а това подразбира и добри нумерологични и математически познания), има нужната силно развита  чувствителност и другите нужни качества, за да може да разбере Учението и Паневритмията и да ги  прилага правилно. Значи, особено важно е да наблегнем на повишаването на нашата музикална и астрологична култура. Също, да разширим обхвата на познанията си по нумерология, математика, биология, физика, химия, психология, хигиена и др. (Учителят е казал, че ученикът трябва да бъде свръхинтелигентен!) Тези, които са по- напреднали в дадена област, могат да помагат на останалите да напреднат. По този начин ще се подобри и обходата между нас, което е също много важно.