Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

В Учението съм повече от половин век. Моя класна бе Магда Сталева  – ученичка на Учителя и приятелка на с. Олга Блажева. Във Варна открих ученици на Учителя в Морската градина. Те ми показаха Салона на ул. „Цимерман“ 20.

70-те години поживях (по семейни причини) в Школата на Изгрева, в бараката на Боян Боев. Оттам познавам ученици на Учителя и притежавам много Паневритмии. Тогава играта и четенето бе при пълна конспирация. Упражненията се играеха по-различно от сега и без паузи. Мои съветници бяха ученици от Школата Милка Периклиева, Елена Андреева, Невена Неделчева, Бати Кирчо (Лъвчето), д-р Методи Константинов, Светозар Няголов и др. от София; Магда Сталева и Олга Блажева от Хасково; Стоян Димитров и Магдалена Петрова (манекена от „Паневритмията на 3те сестри“) от Варна…

80те год. бях уволнен от учителска работа заради „Дъновизъм“.

90-те години преподавах Паневритмия на американците в САЩ, някои от тях (с англичанката Ардела), бяха излъчени по американската TW. Там получавах писма и съвети по спорни движения от Виола Боуман, авторка на американската Паневритмия. След завръщането ми в България изнасям лекции по градове, на Рила и в чужбина. Над 20 години издавам книги за Учението и Паневритмията...

В 2000-та г. Антоанета Янкова създаде Сдружение „Паневритмия“ и ми предложи да изнеса два доклада на Първата научна конференция по Паневритмия: „за предтечите …“ и за „Историята на Паневритмията“ и да участвам с материали в спис.“Паневритмия“. Там публикувах информация за Виола Боуман и й предоставих нейната Паневритмия. (Спис. „Паневритмия“, бр. 2/2001 г.)

 Поканих Янкова във Варна за среща с Магдалена – „Манекенката“. Срещата бе неадекватна. Написах двата доклада, след което Янкова поиска да ги слея в един, а после - да променям истината за провалянето на идеята за въвеждане в училищата. Отказах и се оттеглих. На конференцията тя чете доклада ми като съавтор и прокара версията си – че бомбите попречили на Учителя…Повече не ми бе предлагано да пиша в сп. „Паневритмия“. 

Днес излизат много ръководства с подробни схеми и с полезни обяснения, за съжаление много различни от Слово, снимки и филм с Учителя. Авторите им са с добра двигателна и различна езотерична култура. Разбира се, всеки отговаря пред Автора на Паневритмията за това, което казва, и за това, което премълчава. Участвах в два дебата по Паневритмия в Стара Загора, водени от Георги Христов и от Сияна Демирова и с поема - относно „дискриминацията на левия крак“.

Не ми бе дадено във Варна да водя дебат със Светла Балтова, нито да говоря.

Не желая да уча или да ръководя някого, освен себе си. Казано е, че една от първите задачи на Кандидат-ученика е да се смири, когато влиза в Школата и да е наясно, че има за цел да трансформира себе си, а не да променя принципите на Школата. Той не може да „развива“ Паневритмията, а само своето разбиране за нея. Необходимо е да развие Различаване, за да може да се ориентира в гората от мнения и да избере система, която да оформя познанията му и разшири съзнанието му „като Вселената“. Иначе ще си остане обикновен дилетант с еклектично съзнание, голямо его и без духовна реализация...

Поради растящите полемики и зачестилите настоявания, реших да споделя и моя опит и да напиша това, което съм научил в Школата на Учителя и според изобилните автентични материали, с които разполагам. Преди 5 години излезе 1 том „Предтечи на Паневритмията“, готови са 2т. „Корените…“, и 3т. „Форма, съдържание и смисъл на упражненията …“ Една учебна година водих курс по Паневритмия със записи и илюстрации на позите, снимки от Учителя и др.

Видя се колко неща са деформирани и премълчани. Мисля, че сега, когато се явяват спорове относно правилността на играене на упражненията, всеки дебатиращ трябва да представи своите преподаватели и източници на информация.

Варна, 08 Юли, 2017 г.                               Акад. Христо Маджаров