Началото

Трудно е да се каже и от кога датират първите паневритмични упражнения.

От архивите се знае, че през лятото на 1920г., Учителят Беинса Дуно дава шест гимнастически упражнения за регулиране на мозъка; на чувствата; на гръбначния стълб; на стомаха; на нервната система; за магнетизъм.

През лятото на 1921 г. са дадени 4 нови упражнения за развиване на волята.

През 1922г. са открити Школите на Младежкия и Общия Окултен клас. Веднага започва цикъл лекции за музиката;. за необходимостта от упражнения съчетани с музика и мисъл, изучават се песни с движения /“Изгрява слънцето“/ 

„Всяко движение изразява музикален тон. Когато съвпада с тона му, то е една велика сила… По-после, с музиката  ще изучим тия движения.“[1]

Търсят се равни места на високо, подходящи за упражнения.[2]

„Не си разположен, ще почнеш да играеш! Това е метод…Природата всякога ни заставя да играем и да пеем. И…ние я слушаме“[3]

През 1923г. се изучават редица нови хармонични движения и упражнения[4].

1924 г.- в лекциите се говори за психическите движения[5] и за Пентаграма[6].

В 1926 г. астроном от МОК моли Учителя да даде упражнение „Пентаграм“с музика и движения, според лекциите за добродетели[7]. „Дошло е време да свалим Пентаграма от картините, които висят по стените ви, и да го приложим на земята.“ Така постепенно идеите за съчетаване на слово, музика и движение са били посети в съзнанието на учениците.

През 1927 г. се построяват първите сгради на Изгрева – Школата. Една вечер Учителят изсвирва мелодия и поканва приятели да я изразят с движения. Общо взето, те се провалят и вдигат виновно рамене. После той показва естествените движения, отговарящи на основните тонове и на мелодията. Някои ги повтарят, а той се прибира и цяла нощ свири хармонизации. На сутринта им свири първите мелодии и показва движенията. Това е Началото.

Започва денонощна работа и ентусиазмът обхваща всички. Учителят дава все нови и нови мелодии, движения, съгласувания... „По начина на игра може да се разбере кой какъв е; веднага се познава кому какво липсва.“ – говори той. Най-сериозен интерес проявява балерината Катя Грива, поради което й се преподава специално. „Вечер, той ми ги показваше едно по едно с такова изящество и красота, че аз се залепях за стената от респект“ – споделя тя. Тя става инструктор на тези упражнения. „Изгревът“ се изпълва с музика, движения, ентусиазъм…

Всичко сякаш е било ясно. Но през 1927 г, когато Учителят иска да въведе „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“, те се оправдават, че са сложни и отказват.

Странни педагогически похвати

Учителят ги отлага за други години, като сменя методите за убеждение относно Космичните енергии. Води ги по планините, където човек е по-чувствителен за тях. Затова първите цялостни паневритмии се играят на Рила.

Някои от методите му са най-малкото странни. Методи Шивачев от Нова Загора е изпратен посред нощ на Мусала, за да посрещне там Слънцето. Неопитен в планинските преходи, той усеща „дишането на скалите“ и странно присъствие около себе си. Но чудесата тепърва предстоят в небето над Мусала: в елипса от странна светлина множество светли същества по двойки играят фееричен танц под звуците на хармонична музика и песни в хорово изпълнение. Учителят го кара да разкаже на всички видяното, а. после заявява, че това ще бъде реализирано, „за да бъде както на небето, така и на земята“. М.Шивачев бе кротък човек, без желание за самоизява и без психически отклонения.

Други приятели виждат същата феерична игра над Езерото на съзерцанието. Подобни разкази има безброй. Аз донесох такива картини от САЩ. И там имат същите визуализации. Убеден съм, че един ден тези феномени ще бъдат обяснени. По-късно, когато упражненията са усвоени, Учителят пита дошлия М. Шивачев: „Това тук, на поляната, същата Паневритмия ли е като тази, която видя горе на Мусала?“ „Онова на Мусала бе съвършенство от музика, движение и хармония, а тук е нещо друго“- отговаря Методи. Учителят казва, че чрез тази Паневритмия ще премине света, за да пробуди съзнанието си.

Първите издания

През 1934 г. Учителят възлага на поетесата Олга Славчева да напише текст към музикалните упражнения. Тя се съмнява, че ще се справи, но той й обещава помощник. В уреченото време тя чува диктовка и бързо записва текста…След няколко часа работата е готова, Учителят я одобрява и предава за печат.

На следващата 1935 г. поетесата издава малка книжка „Паневритмия“ и поемата „Асавита“– слънчевата фея, която й е диктувала текста. Няма да коментирам дали това е „поетична измислица“, мисъл-форма, излъчена от Учителя, или реалности, които Пророкът е предрекъл. Такава бе атмосферата там и подобни явления разказва всеки, докоснал се до нея. Моята задача тук е да хроникирам събитията и разказите на хората, създали Паневритмията.

След физическото усвояване на упражненията се иска концентрация. „Някои се въртят на Паневритмията само механично - като чекрък. Ако така продължавате да ги играете, след известно време те ще изгубят сила и значение. Трябва да се правят с правилни и красиви движения; да не мислиш за никого, в концентрация – ще се създаде нова вълна, ще имате друг резултат.“[8]

Как е въведена „Ведрина“

Милка Периклиева, детска учителка от Варна, с помощта на Учителя е назначена в София. Творческа личност, тя се цени в педагогическите среди. Подари ми ръкописа си „Родители и деца“. В него се говори за „Археометърът“, в който се показва връзката между тон, форма, число, цвят и идея. На тази база паневритмичните упражнения хармонизират работата на органите, което води към телесно и духовно здраве.

При издаване на сборника „Игри и песни за децата“, Учителят дава на Милка Периклиева 9 упражнения за печат. „Ако се извършват правилно, с необходимия ритъм, те ще развият много добродетели у децата“

Децата ги харесали и ги играели всяка сутрин. „Наричахме ги Ведрина.“

Описание на упражненията от Паневритмията

Една сутрин през 1936г. Учителят възложил на Милка да опише упражненията, което тя изпълнила за две седмици. Две години по-късно той й поднесъл издадената Паневритмия с думите: „За Бога ТАКА се работи!“

Книгата е луксозна, голям формат и съдържа: описанието на Милка; музика за две цигулки с надписи на български и френски, с „Принципи“ от Боян Боев.

Педагогика

През 1938 г. Учителят използва 10 деца, за да научи възрастните на „мъчните“ упражнения – „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“. Обучили ги Катя Грива и Милка. „Сутрин показвахме „Слънчеви лъчи“, а вечер учехме „Пентаграма“ – говори Светлозар Няголов, един от децата. - Когато усвоиха и него, започнахме да играем „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“ в Паневритмията.

През 1942 г. г-н Славянски издава „Слънчеви лъчи“ - в голям формат и на 3 части: „Музика“, „Принципи“ и „Описание“. Оформянето прави Весела Несторова – музикант, композитор, поетеса и певица с неподражаем глас.

Опит за въвеждане на Паневритмията в училищата

От Любомир Лулчев Милка научава, че Учителят настоява да се въведе Паневритмията в обучението на народа, за да бъде той хармонизиран и единен пред идващите беди. В началото на 1940 г. г-ца Периклиева е извикана в Министерството на Просветата при секретаря Борис Йоцов, който й поръчва да направи доклад за въвеждане на Паневритмията в училищата. Учителят бърза: „От Паневритмията зависи бъдещето на България“.

Милка подбира 18 по-динамични упражнения, помага й Матей Калудов от Варна. Учителят не одобрява разкъсването на цикъла, но после казва да се предаде готовото. Явно е виждал, че вариантът се затваря. Лулчев й предава думите на Учителя: „Да става по-бързо!“

Доволен от резултата, министърът нарежда да се започне курс по Паневритмия с преподавателите от цялата страна. Милка се страхува, че няма опит с висшисти. Тя предлага певицата Весела Несторова за своя помощничка.

Учителят се усъмнил, че ще се сработят двете, но те обещали.

– Сега вие като две свещи ще светите в едно! – предупредил ги той.

Било 25.07.1942 г. Целта е била да се обедини професионализма на музикантката и педагожката, за да премине Паневритмията от Школата на Учителя към народа. Сега знаем защо са били неговите предупреждения.

Курсът на учителите се води на открито в Дианабат – Борисовата градина. Работата върви леко и приятно. Но Милка се стъписва пред педагогическия похват и магнетични качества на американската възпитаничка; почва да ревнува и я изолира от кръга, забравяйки заръката на Учителя. Когато идва време да се предадат нотите на курсантите, за да могат да обучават по-нататък, Учителят неочаквано отказва да ги даде. Изслушва ги и мълчи. Тогава курсът се разпуска. „Времето изтече. Сега ще гледаме.“ Започват бомбардировки, евакуации…За всяко нещо има отпуснато определено време.

От възлагането на задачата до бомбардировките са минали 4 г., главно – в съмнение и нерешителност. Имало и обективни  причини– липса на зали, деца…

Когато ти изпратят помощник, а ти го изолираш, е непростимо. Защото Ревността е от най-негативните емоции с ужасни последствия в личния живот и с по-големи – в духовна мисия… Милка Периклиева лежеше болна 15 г. от ужасен паркинсон. От леглото тя диктуваше своите спомени за величието на един свръхчовешки Дух и съжалението за неуспялата мисия. Винаги ме изпращаше с едни и същи думи: „Ако някой там, във Варна, пита за мен, казвайте: „Милка учи уроците на своя живот!“ Чрез своите книги тя помага на тези, които могат да разберат…

Така е пропуснат шансът за въвеждане на Паневритмията. Затова пък са допуснати руските войски, играли казачок на Изгрева и въвели своите порядки в българското образование и възпитание.

„Да се оправят упражненията“- една предсказана „случайност“

При принципа на взаимно обучение е нормално с времето да става натрупване на грешки спрямо първодадените изпълнения. Учителят реагира:

„Да се оправят упражненията! Така вредите на мен, на себе си и на човечеството, защото тези грешни изпълнения създават дисхармонии, които се предават на останалите. Вие носите отговорност за Паневритмията и за онова, което излиза от нея и създава съдба на човечеството.“

Не са го разбрали. Някои мислели, че преувеличава, за да научат по-добре да играят, други – че това е еклектично мислене. Когато през 1957-8 г. хармонията на Изгрева и в света се нарушава, започват да разбират връзката. Но вече е късно: Изгревът е разрушен пред очите им. Други го отдават на „случайност“. Нима може да има предсказана случайност?

Паневритмия на трите сестри

Учителят се опитва до последно да коригира упражненията. Той нарежда на Ярмила - балерина-хореографка да ги изправи. „Но, аз едва ли ще мога!“ „Ще можеш! Ще ти изпратим помощник.“ Думите му увисват в пространството.

Минават години, докато се установи, че упражненията се грешат все повече. Стенографката Елена Андреева събира знаещите: Катя Грива, Ярмила, Люба Ламанчева, Мария Тодорова…Използват за манекен млада студентка - Магдалена Петрова, по-късно учителка по музика във Варна. Уточняват всяко упражнение, а Васил Искренов заснема позите. Подписан е протокол от Ярмила, Елена и Мария, затова този труд е наречен „Паневритмия на 3те сестри“. После Елена Андреева предава всичко на Анина Бертоли, която я отпечатва в Париж.

По това време този труд не можеше да се издаде в България. Той не е издаден и до сега. Вместо това излизат много трудове от хора, незапознати с принципите на Школата. Малко хора търсят специално обучавания Св. Няголов¹, или бившата студентка-манекен на Паневритмията Магдалена, с музикална работоспособност и запазен ум. „Не може да говорят, че „Паневритмията на трите сестри“ е от 47-ма година, защото тогава съм била невръстна ученичка и не бих могла да бъда манекен – обяснява тя. - Заснемането при Елена бе през 1955 г., когато бях студентка по музика и физкултура…“

Когато през 1944 г. един приятел упреква Учителя, че по време на войната от 1940 г. насам Школата му не се е изявявала в света, той се усмихва:

„Ами Паневритмията, която ни оставиха да играем през тези години? Знаеш ли колко кармични възли на България се развързаха през това време?“[9]

Лъчи от Школата

През време на тежкия период след 1944г., Паневритмията се разпространява в Европа, Америка, Африка, Хонг-Конг и др. Главни фигури в тази драма са Михаил Иванов, регистрирал след 1940 г. във Франция Духовно общество „Всемирно Бяло Братство“, Виола Боумън, Ярмила Менцлова и др. лъчи от Школата. Това е вече друга история, която изисква специално разглеждане.

Правилна оценка за ролята на Школата на Учителя Б. Дуно и Паневритмията върху съдбата на България и света ще има едва в Новата епоха, когато в новата парадигма влязат вълнови, нравствени и духовни измерения.

Варна, 08.07.17 г.                                                     Акад. Христо Маджаров