„АСАВИТА, Божествена песен“ (написана през 1927, публикувана през 1935), е мистична поема от известната братска поетеса Олга Славчева (1895-1967), една от изявените ученички на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). В тази новаторска по своя замисъл и съдържание творба, чиято цел е да отвори път към небесата, авторката описва необикновеното духовно пътешествие на лирическата си героиня Хелмира, с която се идентифицира, до Слънцето и обратно. Водачката ù от невидимия свят, Асавита, с благословението на Учителя, я развежда из различни планетни сфери (Луна, Венера, Меркурий), които са представени като междинни спирки, всяка на своето еволюционно стъпало и съответно със специфични условия за живот и проява. Там Хелмира-човешката душа и Асавита-Божествената душа като символична двойка се срещат и разговарят с различно напреднали души, оставили диря в човешката история. На Слънцето, център на най-високата култура в Слънчевата система, те ще приемат най-висшите откровения и послания, които ще донесат на Земята.