Вие сте тук
Лятото почва на 22 юни, когато слънцето стигне до тропика на Рака, т, е. най на север и се издига най високо на небосвода. Това е момента, когато слънцето влиза в знака Рак. Лятото се отличава с най-дългите дни, с най-обилната светлина и топлина. През лятото лъчите на слънцето са най-силни, защото падат най-перпендикулярно към земята и ѝ носят най-много светлина и топлина. Докато през пролетта всичко расте и се развива, дърветата цъфтят и завързват плод, през лятото плодовете зреят под въздействието на слънчевата светлина и топлина, които не са нищо друго освен външната страна на свещения огън.
И затова Учителя казва: „Свещеният огън подържа растенето и развиването на всички живи същества. Ти не можеш да живееш добре, ако свещения огън не гори в тебе“[1]. Свещеният огън, който се проявява през лятото най-силно във външната природа, превръщайки киселите и стипчиви плодове на пролетта в сладки, сочни плодове.
Плодовете и зърнените храни са кондензирана есенция на живия огън, който действа през лятото. Лятото е сезон на най-изобилния живот. И астрологически, слънцето в първия ден на лятото влиза в знака Рак, който е знак на живота. След това минава в Лъва, където е кулминационната точка на проявяващия се живот, защото Лъва е знак на сърцето, което е свързано с живота на физическото тяло.
Лятото дава по-голям простор на живота да се прояви. Лятото е, може да се каже, сезон на мъдростта, докато пролетта е сезон на любовта. Това е само уподобление. През лятото слънцето стига най-високо на небосвода и най-обилно осветява земята. А мъдростта е, която носи най-обилната светлина в живота. Под лъчите на мъдростта узряват всички завързали плодове в човешката душа. А свещения огън е външната страна на любовта и мъдростта. И затова Учителя казва: „Човек не може да отдели свещения огън от разумността, от вътрешния мир и хармония. Не може да отдалите свещения огън от любовта, вярата и надеждата; не може да отделите свещения огън от милосърдието, въздържанието, кротостта – от всичко красиво и възвишено. Той е почвата, върху която растат всички добродетели. Отнемете ли тази почва, те престават да растат и да се развиват. Следователно, когато Писанието казва: „Ние живеем и се движим в Бога; разбираме растенето и развитието в свещения огън Свещеният огън създава здравословното състояние на организъма, и тогаз всички обичат човека. Той е жизнерадостен. Бог се проявява чрез свещения огън. Носиш ли свещения огън в себе си всичко ще имаш и всичките ти работи ще вървят добре. Вънка от него всички неща губят смисъла си“[2].
Докато през зимата човек е вглъбен в себе си и отдаден на учене и преценка на опитностите, събрани през годината, през лятото човек е така да се каже вънка отъ себе си, в свободното пространство, където пее, играе и се весели. Лятото е сезон на активен външен живот. Както казах и по-горе през различните сезони на годината, различното отношение на силите както функционират в природата и човека, обуславя условията и възможностите, както за физическото отношение на човека към природата, така и за неговото духовно отношение, и за неговата вътрешна работа. През лятото, човешката душа, така да се каже, освободена от налагането на зимата, диша свободно свежия въздух на космичното пространство и като волна птичка пее и играе. И чрез песен, игра и музика влиза в връзка с разумните същества на космичното пространство. Човешката душа през лятото е като чучулигата – издига се високо в пространството, пее, играе и слави Бога.
И в древността са знаели този закон и са празнували празника на лятото като ден на свещения огън, като празник, в който хората като са се хармонизирали с музика, песен и ритмични и хармонични игри – от рода на „слънчевите лъчи“ на Учителя, са влизали във връзка с разумните сили на Природата, и по такъв начин давали полет и подем на душата си към висините, Но само онези, в които е бил запален свещения огън, са чувствали импулса на празника на лятото и са влизали във връзка с разумните същества на Природата, с Духа на Битието.
Във връзка с този закон, Учителя казва: „Идването на Духа в човека се предшества от свещения огън. Ако той не е запален, Духа не дохожда – запалването на свещения огън е духовен процес. Той има отношение към сърцето и душата. Сърцето се стопля от него, а душата се разширява. Свещеният огън превръща недоволството на човека в доволство. Той обединява всички хора и примирява враговете. Той носи изобилието на живота. Където гори свещения огън, там няма крамоли, смущения, разправии. Свещеният огън се подържа от Любовта, вярата и надеждата, от живота, знанието и мъдростта.
Всички светли същества, които излизат от слънцето да разнасят благата по целия свят, се спират главно там, където гори свещения огън. Светлите и разумни същества живеят в свещения огън. Живота в свещения огън е живот на блаженство, на активност и творчество. Който изгуби блаженството, излиза от свещения огън и влиза в обикновения огън на недоволството и страданието. Ако сте недоволни, смъртни, страдащи, ще знаете, че сте в областта на обикновения огън. Влезете ли в блаженството, в хармоничния живот, вие сте в областта на свещения огън. Така ще различавате светлите и възвишени духове от нисшите. Светлите същества се движат винаги в свещения огън.
През зимата и душата на земята се прибира към своя център като работи над зародишите на растенията и подготвя живота за идната пролет. А през лятото душата на земята е високо в пространството, от където ръководи развиващия се на повърхността живот. Затова, през лятото, чрез тези игри и песни[3], човешката душа влиза в връзка с душата на земята. Свещеният огън е път, среда, която ни води към душата на земята.
Слънцето, както и светлината и топлината, които ни изпраща, са външен израз на свещения огън, който е тяхна същина и съдържание. Това показва, че слънцето е живо и носител на живот. Затова, когато в древността са празнували празника на свещения огън, с избирали именно денят, когато слънцето е най-високо на хоризонта и неговата светлина и топлина са най-силни. Те са знаели също така, че както външните прояви на свещения огън са най-силни по това време, същото е и с неговото вътрешно проявление в душата, която се издига високо в пространството, на неговите крила и пее и слави Бога.
Учителя казва: „Пътят за минаване от физическия свят към духовния е огънят. Ще минеш от един огън в друг“[4]. Значи, когато се празнува празника на свещения огън, хората търсят пътят към духовния свет. И понеже огънят е път и врата за този свят, празнували са празника на този път, за да влязат в него. По нататък Учителя казва: „Да живееш в свещения огън това е все едно да влезеш в рая, в света на блаженството, на вечната хармония“. И понеже стремежът на човешката душа е към вечната хармония и красота, затова тя търси път към тази хармония и красота. Посветените в тайните винаги са я насочвали към този път чрез различни методи. И празнуването, на празника на свещеният огън е метод за намиране път към този свет на красотата и хармонията. Чрез музика, песни и хармонични ритмични движения човек се хармонизира с космоса и влиза в областта на свещения огън.
Влезе ли в свещения огън, човек влиза във връзка със възвишените същества на космоса и се ползва от тяхното знание. А когато е отпаднал, смутен, разочарован, той е във връзка с обикновени ниши духове. За да излезе от това състояние, трябва да употреби ритмичните движения, песента и музиката, като методи да се свърже със свещения огън да излезе от болезненото състояние, в което се намира. Затова Учителя казва: „Без движение човек не може да расте, нито физически, нито духовно, нито умствено. Движението е сила която дава мощ, светлина и мисъл. Тя укрепва чувствата на човека“[5]. Значи, ритмичните движения свързват човека със свещения огън, запалват свещения огън в самия него, от което мисълта му светва и чувствата му придобиват топлина и крепкост.
И така, празниците на Природата не са само формални празници, но такива с дълбоко съдържание и смисъл. Те са дни, в които душата при различни космични условия влиза в различни отношения с Великата реалност.
В. Пашов – в-к „Братство“
[1] Утринно слово от Учителя, държано на 10 ноември 1935 г.
[2] Пак там
[3] Паневритмичнте упражнения на Всемирното Братство (бел на Вл. Пашов).
[4] Утринно слово от Учителя, държано на 10 ноември 1935 г.
[5] Утринно слово от Учителя, държано на 17 ноември, 1935 г.