Вие сте тук
І. Целият Всемир се движи по законите на Паневритмията.
„Паневритмията съществува в цялата природа. Земята се движи около Слънцето с бързина 29 км в секунда. Слънчевата система, както и други звездни системи, се движат около центъра на галактиката. Земята и други планети, Слънцето и всички други небесни тела се движат по законите на Паневритмията.
Земята например, има повече от десет вида (12 известни до момента) движения и ако си ги представим съчетани в едно, ще видим каква красива форма на движение се получава. Това има отражение върху земния живот – в проявените форми и процеси, които срещаме около нас. Например в спираловидното движение на стебления връх при своя растеж нагоре виждаме отражение на спиралния път, който прави Земята из космичното пространство.
Хармония и ритъм съществува в цялото битие. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно цяло. Това е именно Паневритмията. При движението на небесните тела от тях излиза тъй наречената хармония на сферите, една музика, която пълни космичното пространство.“
Звукът на Сътворението на Вселената е в древното слово: „Аум, Ом, Ом, Аумен”;
Кръгът на Паневритмията се движи по посока обратна на часовниковата стрелка, както се движи и целият всемир – планети, слънчеви системи, галактики и т.н. По същият начин се движат и участниците и в упражнение „Квадрат“ – от ляво на дясно. По посока на часовниковата стрелка – от дясно на ляво – се движат зодиакалните знаци, като всичко това е от гледна точка на земния човек.
ІІ. Връзка на Паневритмията с изгряването на Новата епоха на Водолея (шестата раса).
„Всред кипежа на днешния живот човек трябва да долавя известни симптоми, по които да съди за тенденциите и насоките на развитието. При многообразието на съвременната епоха човек требва да е достатъчно наблюдателен, за да забележи характерните симптоми, които говорят за двигателните сили на епохата. Тия симптоми са само букви, и по тях прозорливият може да съди за дълбоките процеси, които стават в глъбините на обществото и за изгледите на близкото бъдеще.
Такъв симптом е и Паневритмията.
Идва нова епоха, която ще представлява космична пролет. Земята и цялата слънчева система сега влизат в нова космична област, която представлява благоприятни условия за събуждане на красивото, вложено в човешкото естество. Трябва да знаем, че пространството е живо, че то е проникнато със сили. И не е безразлично през какви космични пространства се движи слънчевата система. Иде една слънчева култура. Символично казано, ледовете и снеговете днес се топят, цветята разцъфтяват, идат прелетните птички от топлия юг! И те ще внесат нови елементи в живота.
Понеже днес сме в зараждането на шестата раса, туря се и нова основа на Паневритмията. Тя е израз на новата култура, която иде. Идеите на шестата раса са включени, са вградени в нейната музика и в нейните движения. И когато те се правят, то се събуждат в човека силите и идеите на новата култура и те се пращат в света. Участващите в живия кръг на Паневритмията събуждат тези нови сили в себе си и освен това стават и радиопредавателен център, който праща в света тези сили, тия идеи. И последните достигат до всички души и намират отзвук в тях. Чрез тия движения живият кръг на Паневритмията праща красив зов в света за обнова, подем и възход!
Чрез Паневритмията човек гради и твори нови ценности в себе си и в живота.
Шестата раса, която иде, ще бъде изразителка на Паневритмията. Петата раса е на обективното знание, на външното изучаване на природата – раса на ума. Шестата раса е раса на Любовта. Числото шест има връзка с Любовта. Тия сили, тия идеи, които са вложени в Паневритмията, ще бъдат действителност в шестата раса. Паневритмията подготвя пътя за идването на последната.
Паневритмията има още по-висши форми, които ще се дадат по-нататък в развитието на човечеството. Текстът на песните е най-простият и най-леснодостъпният образец. Тия движения имат и по-дълбоко словесен израз, който ще се даде в бъдеще.“
„Всички древни мистични школи са имали ритмични упражнения като метод да се възпитават учениците на Школата в музика и в пластика. Упражненията, които ви давам сега, са извършвани и в древността на скрити места от велики адепти за велики постижения. Съвременната наука няма данни за Паневритмията и не знае при коя песен какви движения трябва да направи тялото. Понеже сме в епохата на зараждане на Шестата раса, затова се туря една нова основа на Паневритмията. По-рано тя е била инволюционна, а сега e еволюционна. Древните танци са били инволюционни и в еволюцията ние събираме енергията, която сме вложили при инволюцията.“
ІІІ. Връзка на Паневритмията с четирите кардинални точки и по-специално с Пролетното равноденствие и лятното слънцестоене (когато се играе П.)
Паневритмията, която всяка година започва да се играе на 22 март е отражение на пътя на Слънцето. Тя разкрива тържеството на природата с настъпващия пролетния цикъл и въздигането на Слънцето в северното полукълбо до момента на връщането в равноденствената му точка при започване на астрономическата есен. Така Паневритмията има пряка връзка с три от 4-те кардинални точки в Астрологията.
„Паневритмията е хармонично творческо изявление на Божественото начало във Вселената. Всяка година на 22 март се отваря една нова страница в живота. Тогава почват паневритмичните упражнения.
Защо те почват всяка година на 22 март и защо се правят рано сутринта? Книгата В царството на живата Природа дава отговор на тоя въпрос: „Сутрин при изгрев слънце земята е отрицателна, т.е. приема най-много. Тоя факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Затова и сутринта при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутрин има всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обяд. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощно положителни енергии (прана).
Земята в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най-много приема. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. Затова благотворното влияние на слънцето започва от 22 март. Оттогава Земята работи по-творчески. Най-добрите месеци за обнова са от 22 март до 22 юни. Когато видим на пролет растенията да напъпват и цъфнат, в човешката душа трябва да се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тая животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворително влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили“.
Идеята на Ярмила Менцлова за трилогиите
ІV. Упражнения, в чиито движения има пряк астрологичен елемент.
Паневритмията е проекция на живата, небесна астрология. Самата форма на игра изобразява стилизирания символ на Слънцето в астрологията – кръгът с точка по средата (там е живата музика на Паневритмията). Така имаме същото движение на енергията, както в слънчевата система – от центъра към периферията и от периферията към центъра.
1. Слънчевият ритъм е вплетен в Паневритмията.
„От Слънцето гледат с четири очи, че в България се опитват да играят слънчевия ритъм. Сега на Слънцето стават доста големи паневритмични упражнения, които се играят на една обширна плоскост. Движенията са мълчалив говор, който трябва да се изучава. И всяко движение изразява някаква идея, някаква мисъл. Движението е израз на музиката, то е една музикална форма. От всички народи – от индуси, египтяни, асирийци, вавилонци, гърци и от сегашните народи – трябва да се вземат движения, но такива, които днес минават в нова форма. Тъй като известни упражнения, които в миналото са били прави, днес е необходимо да се променят. В Паневритмията съм дал само основните движения, само семката.
Упражнението „Слънчеви лъчи“ има ритъма на Слънцето. Българските ръченици са затворени, а това показва, че и българинът е затворен, няма изход, това е един вътрешен процес. Българите са загубили първоначалните движения, които били религиозни, и са дошли до ръченицата, до тропането на едно място и то бързо, но няма идея в тези бързи движения на ръченицата. Аз пожелах да дам образец на тези движения в чистия им вид, излязох на полянката, започнах да тананикам три мелодии, под които правех и движения. Така постепенно се оформиха „Слънчеви лъчи“. „Идилията“ („Ти си ме мамо“) бях дал преди повече от тридесет години и мнозина ме питаха какъв текст да я съпроважда. Отговарях, че всичко ще дойде на своето време. И ето, при тези нови упражнения „Слънчеви лъчи“, дадох и текста на „Идилията“ – „Ти си ме, мамо, човек красив родила...“. За да мога да създам мотивите в „Слънчеви лъчи“, т. нар. отворен мотив в българската музика, съм работил цели тридесет години за повдигане на българското съзнание и за приспособяването му към тях. Това ще се отрази върху българската психика.“
2. Дванадесетте лъча на „Слънчеви лъчи“.
„Дванадесетте лъча на „Слънчеви лъчи“ представляват дванадесет врати, през които влиза животът в нас. Това са дванадесетте врати на живота. Те по друг начин са изразени в тъй наречените 12 зодии. И в Откровението (21:12) се говори за тези дванадесет врати.
Има две течения в Природата: едно течение на енергии от Божествения Извор на живота навън и друго течение, което връща енергиите отново към центъра. Първото е изразено с приближаването на дванадесетте лъча към центъра. Те отиват, за да вземат Божествените сили и след това се връщат, за да ги влеят във външния кръг, който се привежда в движение. Външният кръг представя колелото на живота. Той е привеждан в движение чрез силите, които се получават чрез дванадесетте лъча на Божествения център, от Великото Разумно Начало в света.
Този процес има своето отражение, своите аналогии във всички полета на живота. Например в човешкото тяло има две течения: артериално и венозно. Първото отива от центъра към периферията с чиста кръв, а второто – от периферията към центъра с венозна, за да се пречисти и отново да влезе в кръговрата на живота.
Този космичен процес има своето отражение например и в слънчевата система. Земята се върти около Слънцето. Земната орбита в случая представлява външния кръг. Движението по 12-те лъча означава в случая електромагнитните течения от Слънцето към Земята и обратно. Първото течение – от Слънцето към Земята – можем да наречем „артериално“. То носи електромагнитни слънчеви енергии. Второто можем да наречем „венозно“. То носи електромагнитни енергии, които са изгубили на Земята своя първичен ритъм; те минават през земния център и отново се връщат на Слънцето, за да добият първоначалния ритъм.
И тъй, в движението на дванадесетте лъча към центъра и обратно е изразен общият космичен процес, който става в малкото и голямото, в единичното и колективното, в частите и в цялото. Той става във всеки организъм, в колективното човечество, в слънчевата система и в цялата природа. Този процес поддържа колелото на живота. Това е великият ритъм на живота.“
Пеньо Ганев: „През 1942 година излезна под печат в книжка „Слънчеви лъчи" и днес вие имате и музиката, и думите, и движенията, което е първичният слънчев ритъм на живата природа, които бяха свалени от Учителя от Божественият свят. Музика, движение и говор представляват едно Цяло на живота, който слиза от центъра на Вселената към периферията, наречена от Учителя като Мирова Любов и възвръща се като Космическа Обич; две течения в Природата: едно - от Космическия Център към периферията и второ - от периферията към Центъра, които представляват общият Космически Ритъм на Вселената.
В Паневритмията, в движенията на „Слънчеви лъчи", участвуващите се нареждат по двойки в 12 лъча, насочени към центъра на кръга, а други двойки се нареждат и образуват външен кръг по окръжността, което представлява колелото на живота и обединява 12-те лъча. Така че имаме една очертана окръжност с прекарани 12 радиуса към центъра на окръжността, съставена от двойки живи хора, които са 12 лъча от играещи двойки. Тези 12 лъча разделят кръга по 30 градуса от окръжността, която е 360 градуса, и представляват 12 фази на Космическия Ритъм, които фази се наричат знаци на Космическия Зодиак. Те представляват 12 врати, през които влиза космическият живот у нас. Така центърът на кръга представлява Слънцето като център на Слънчевата система, а 12-те врати, 12-те лъча от двойки са 12-те знака на Зодиака, през които преминава слънчевата енергия през 12-те месеца на една година, като за един месец Слънцето изминава 30 градуса, или един зодиакален знак.
За тези 12 лъча, чрез които влиза животът у нас, идващ от Космичния Център, е отбелязано и в Откровението на Йоана (гл. 21, ст. 12) като 12 врати, през които трябва да се влезе в светия град Ерусалим, слизащ от Небето, от Бога, като небесна скиния на Бога, където човеците ще обитават, а небесната Слава ще ги осветява и сам Бог ще ги управлява. А всеки лъч е съставен от 6 двойки или от 12 човека, а 12-те лъча представляват: 12 х 12 = 144. Или, в кръга, представляващ Космическия кръг, играят 144 човека, като лъчи, а това е числото 144 000 души, за които се говори в Откровението на Йоана (гл. 7, ст. 14), на които е ударен печатът на живия Бог - върху челата на слугите на живия Бог, които са служители на Великото Всемирно Бяло Братство, глава на което е Христос (гл. 14, ст. 1).“
3. Въртенето при „Слънчеви лъчи“.
„Движенията, които ви давам, ги има в Природата. И само движения, които са взети от Природата, са добри. А движения, които не се намират в Природата, не са хармонични и вредят на човека. Въртенето на единия участник около другия при упражнението “Слънчеви лъчи” е аналогично на движението на Земята около Слънцето, на движението на другите планети около Слънцето и на Луната около Земята.“
2. Упражнението „Радостта на земята“.
„Упражнението изразява радостта, която човек усеща заради придобитите дарби. Тази радост той предава на цялата Земя. Със своето повдигане ние влияем върху еволюцията на Земята.
От друга страна дъгообразните движения на ръцете отляво надясно и обратно представят въртенето – едно от многобройните движения на Земята в нейния безкраен път. А движенията, при които ръцете са протегнати напред, когато участникът е обърнат в основната посока на придвижване на кръга, представят посоката, която човек следва във възходящия си път, и устремът, който той придава и на Земята за взаимно движение.“
ІV. Тестът на Паневритмията – Слънце, Луна и звезди, пролет.
Текстът в песните разкрива същността на живота и свързва хората със силата и топлината на Слънцето – символ на извора на всичко живо.
1. Цикълът „Първият ден на пролетта“;
2. „Евера“;
3. „Скачане“;
4. „Радостта на Земята“;