Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

Празникът на труда[1]

Тази година всеки наряд изисква по-голямо съзнание. Както преди, така и сега вие се спъвате в буквата на нещата и затова не можете да се ползвате. Всички тези думи, които ви са дадени, трябва да ги посадите, за да станат живи дървета. На изречението от наряда: „Да сме чисти като живата вода и като Светлината[2], трябва да се постараете да разберете смисъла, който Духът крие в него. Също така се изисква малко повече труд, за да научите движенията и да ги усвоите.

Сега всички вие сте заети със свои и чужди работи, които в бъдеще няма да ви ползват. Когато едно малко момиченце се занимава седем-осем години със своите кукли: повива ги, развива ги – какво се ползва? Куклите няма нито да пораснат, нито да оживеят. Питам ви: каква е задачата на куклите? Всичките ви работи на Земята са само едно упражнение, т. е. те не съставляват нещо съществено. Животът идва от друго място – от Бога. Вие мислите, че в храната е Животът, но храната е само проводник. Ще дойде време, когато Господ ще ви дава тази жизнена сила и по друг начин. Следователно, вие сте свикнали да мислите, че същественото се съдържа в страничните неща. Искате да се осигурите на Земята, но единственото осигуряване се намира само в Божията Любов. Ако имате Любовта, всички други работи могат да се извършат отлично. Но досега вие още не разбирате Любовта: виждате погрешките на хората, лесно се съблазнявате във всичко – това не е Любов. Гневите се, злопаметни сте, не можете да си простите, не можете да забравите старите си дертове, и въпреки това идвате на събор. Дори този наряд не можете да изпълните.

Любовта премахва всички недоразумения. Вие не служите на хората – вие служите на Бога. Щом дойдем до Бога, няма какво да се плашим: Нему дължим всичко! Трябва да бъдем съзнателни и доволни, когато изпълняваме един наряд. Когато изпълнявате днешния, какво ще се ползвате? Разбирате ли думите: „Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и завист, и всяко одумване.“ (І Пет, 2:1,2) Направили ли сте го? Вярвам, че не сте го направили, но ако не сте, Господ ще го направи заради вас. Ако мислите да служите на вашето тяло, Той знае какво да направи. Когато заровят някой човек, който служи на тялото си, след една година само голи кости остават от него. Мислите ли, че за вас Господ ще направи изключение?

Отхвърлете всяка злоба и всяка лъст[3], и лицемерие, и завист, и всяко одумване. Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко, с него да порастете.[4] (І Пет, 2:1,2)

От днес трябва да сложите точка на старото. Досега можеше, но сега вече, като на ученици на Окултната школа, не се позволява абсолютно никакво одумване. Един човек, който е живял и грухтял като прасе в кочината, невъзможно е да припка като теле край чистите извори: по-далече от кочината не може да отиде.

Питам: защо да не може да заживеете един чист и свят живот? Заблуждение е, ако мислите, че щом заживеете по Бога, вашите работи за в бъдеще ще се развалят. Не, именно с вашето неживеене по Бога работите ви се развалят: ставате неразположени, обезсърчавате се, твърдите, че не ви обичат. Не е въпросът тебе да обичат, а ти да обичаш. Когато си болен, какво те ползва това, че другите хора са здрави, че ходят и работят? Чуждите добрини не могат да ви ползват. Това, което ще ви ползва, е вие да се учите, вие да бъдете добри. За вашето бъдеще е необходимо единствено да се учите, нищо повече? Ние не ви учим на калугерски живот, а това Учение е като един занаят. Целта е това, което знаете, да го владеете така добре, както един колар, абаджия, гайдар или цигулар.

Понеже вкусихте, че Господ е благ; при Когото идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.“ (І Пет, 2:3,4)

Следователно хората отхвърлят това Учение. Те вече са го отхвърлили и видяхте на седемнадесети септември по какъв начин си уреждаха работите[5]. Ако не приемете Любовта, същото ще стане и с вас, защото една горчива дума, която се изрича, може да разбие сърцето или да пукне главата.И в Духовния свят има счупване на глави.

И вие като живи камъни зидайте се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа на Любовта.“ (І Пет, 2:5)

Мислете как ще дойде тази Любов във вас. Младата мома как ще привлече своя възлюблен? – Най-първо нейното сърце се запалва и разгорещява. Как очаква майката своя син, който е излязъл вън да работи? – Тя запалва огън и с туптящо сърце го очаква.

Духовните хора сега седят със скръстени ръце в непометените си къщи, гледат и чакат възлюбленият да дойде и да уреди всичко. Те приличат на онази българка, която не отишла за вода, защото валяло дъжд, а чакала мъжът ѝ да си дойде, та него да изпрати, понеже бил вече мокър. Това е учението на евангелистите, които казват: „Когато баща ми умре, ще ме остави наследник: неговата крава всичко ще оправи.“ Такъв волски живот ние не искаме. В Божествената книга е писано, че всички Божии синове ще работят на общо основание, и то без пари. Който иска да бъде Божий син, ще работи, пет пари няма да взема и ще благодари на Бога, че му е дал живот и здраве, за да пребивава в Неговото Царство.

Да допуснем, че вие виждате погрешките на другите. Какво ще ви ползва това? Гледайте своите си погрешки! Сега аз символично ще изясня този проблем, понеже в окултната наука не се позволява да се говори за отрицателни работи.

Да допуснем, че някой ваш другар има въшки на главата си; вие започвате да го подигравате, всички наоколо се научават и казват: „Той има въшки, пазете се да не прихванете!“ А вие как изчиствате вашите въшки? Ще му кажеш: „Братко, едно време и аз имах въшки – ела, вземи този гребен, вчеши се и кажи: „Моята глава не е място за въшки.“ После ще събереш животинките в шишенце, ще ги пренесеш на тревата и ще им заповядаш: „Тук ще пасете!“

Сега всички ваши погрешки са все такива паразити. Наместо въшки и гниди в главата ти, не е ли по-добре овца да блее в двора ти, или пчели да жужат в кошера ти? Всички лоши мисли са живи същества. Защо идва една лоша мисъл? Защото нещо я привлича. Трябва да отбираме само полезните животни.

При изпълнението на тазгодишния наряд вие ще проверите колко воля имате. И преди ви казах: всички ще имате диамантена воля!

Първите думи от наряда[6]:„Благословен е Той“, означават, че вие започвате днешния ден.

Думите „Който ни благославя“ подразбират, че само Онзи може да благославя, Който е Любов.

По-нататък следват изразите: „Бог на Любовта“ и „Благословен е Той“.

Защо вдигате вашите ръце? Защото не се позволява произнасяне на молитва със спуснати ръце. Във вашите молитви вие само клякате, ставате и говорите: „Господи, ние сме големи грешници; Господи, Господи, молим Ти се!“ Това не е никакво клякане. Когато твоят брат страда, иди и клекни при него, събуй обущата му, измети му. А другото е попско, византийско клякане. Господ не се нуждае от вашето клякане и ставане.

Когато вдигнем ръцете си, които Господ ни е дал, ще кажем: „Благословен е Той.“ Както птицата хвръква, за да си намери храна, така и вашите ръце да са готови за работа. Като на ученици ви казвам: може да задържите вашите стари възгледи, но нищо няма да придобиете от тях. Ще напуснете старото, така както събличате стара дреха. Една булчинска дреха може да е много хубава, може с нея да са се венчавали баба ти, майка ти и ти самата, но ако се е окъсала на деветдесет и девет места, мислите ли, че вашата дъщеря ще се ожени с нея? Не, на дъщеря си ще скроите рокля от нов плат, разбирате ли!

Така и за живота, който искаме да посветим на Бога, няма да се обличаме с тези скъсани дрехи и вярвания. Не, ще се върнем при Него и ще Му кажем: „Татко!“ Как ще се явим пред Лицето Му? Когато влезеш при Учителя си в клас, какво ще му кажеш? Някой благочестив ще седне, ще сложи ръце на гърдите си и ще въздиша: „Господи, Господи, помилуй!“ Но в училището не минава „Господи, помилуй“. Учителят ще каже: „Иване, стани и кажи урока си!“ Ако отговориш, той изважда тефтерчето си и записва, ако не – поставя ти единица и ти казва да седнеш. Господ няма да те помилва, а ти сам ще станеш, ще си кажеш урока и няма да се извиняваш. А ако не си знаеш урока, ще признаеш точно причините, поради които не си го научил. Ходил си, забавлявал си се някъде, а искаш да излъжеш Учителя и казваш: „Господи, ние сме грешни.“

Господ ни е дал Живот, за да се учим. За да живее, човек цял Живот трябва да се учи и само този, който се учи, може да живее. Например ние приемаме храна, в която се съдържа Живот. Ако имаме Любов, тази храна ще привлече всички Божествени елементи, необходими за съграждане на Новия Живот. Хората не могат да разберат защо трябва да любят. Без Любов идва смъртта, само с Любовта идва Животът – това трябва да го знаете! На онзи, който твърди, че не може да люби, ще му кажа, че постепенно ще започне да умира и ще го сполетят всички неописуеми страдания. Защо? Защото не приема Любовта. Ако баща ти ти е възложил да пренесеш товар от сто килограма за един час или за сто минути, какво трудно има във всичко това? Трудно е, ако трябва да пренесеш стоте килограма наведнъж. Но ти започни, пренеси първо десет килограма, след това – други десет и т. н., докато пренесеш всичките сто кила, така, както баща ти е поръчал. По този начин вие ще се обновите, а инак ще си въобразите, че сте стари. Небето стари хора не приема – Небето винаги иска млади. И Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да наследите Царството Божие.“ Стар човек не може да влезе в Царството Божие. И вие с вашите стари възгледи – така, както сега разсъждавате, не можете да влезете. Законът си е закон! А млад е само онзи, който люби. Това правило ще го знаете – в него няма изключение! Любиш ли, ще придобиеш вечния Живот; не любиш ли, смъртта и болестите ще дойдат в къщата ти.

След като вече сте ученици, трябва да изчезнат от вас всички недоразумения. Аз ще нарека моите ученици „ученици на Любовта“, на тях ще възложа тези работи. Така ще се оформят няколко групи:

  • едни, които прилагат Любовта – те са ученици;
  • други, които се стремят към Любовта – оглашени;
  • трети, които мислят за Любовта;
  • и четвърти, които в бъдеще могат да приложат Любовта.

Аз бих желал да сте ученици на Любовта. Да имате стремеж към Любовта, да мислите за Любовта или да очаквате бъдещото ѝ приложение, е добре, но вие и досега сте проявявали всичко това. Сега ви остава да бъдете всички ученици на Любовта. Но тази Любов няма да дойде изведнъж. Когато човек изяде първата хапка, тя му причинява известна радост, но не утолява глада му. Тогава той сдъвква втора хапка и отново му е приятно, докато стигне до известна граница, когато спира и оставя за следващия ден. Този човек не казва: „Дай да ям, да ям, че да се свърши тази работа веднъж завинаги през целия ми живот.“ Питам ви: защо са тези хапки? Един ден, когато навлезете по-дълбоко в същността на яденето, когато започнете в Школата да изучавате лекциите, които съм говорил, тогава ще се хвърли светлина върху предназначението на яденето и пиенето. Това са вътрешни процеси.

Онези от вас, които желаете да бъдете ученици, ще се учите. Искам само един час работа за Бога, а не целия ви живот. През този един час ще бъдете като честен търговец, който е взел пари назаем и мисли как да ги изплати. А вие, когато влезете в Пътя, казвате: „Я учим, я не учим; може да завършим добре, може и да не завършим.“ По този начин вие сами себе си лъжете. Аз искам, когато влезете, да кажете: „Ние ще завършим!“

Нарядът започва така: „Благословен е Той.“ Човек трябва да благославя.

По-нататък в наряда се произнася: „Да сме благи.“ Първото изискване е да сме благи. Нали вие все благите неща ядете – плодове, грозде. А което не е благо, го хвърляте настрани. В света съществува същият закон: когато някой се приближава към вас, той ви е дотолкова приятен, доколкото е благ. И към Бога когато се приближаваме, дотолкова сме Му благоприятни, доколкото сме благи. Ако имаме благост, ние сме добре дошли; ако нямаме – идват страдания. Страданията са процес, чрез който се внася тази благост. „Благи, благи.“

След това в наряда се казва: „Да сме силни.“ Второто условие след благостта е човек да бъде силен, да издържа. Когато работиш, ръцете ти трябва да бъдат крепки; когато отидеш на лозето, трябва да бъдеш силен, за да вдигнеш мотиката. И животът е една Божествена градина, където трябва да копаеш.

После се произнася: „Да сме крепки“, т. е. не само да сме силни, но да има у нас и издръжливост.

По-нататък в наряда се казва: „Да сме твърди“, т. е. като те забият на едно място, да бъдеш като кол – нищо да не те разклати. Дървото е твърдо, но измести ли се веднъж, смъртта го очаква. И вие в убежденията си гледайте да бъдете твърди, корените ви да бъдат дълбоко. Разклатят ли се вашите корени, въпросът ви е приключен.

Твърди като диамант“ – това означава нищо да не може да ви надраска: вие ще се врязвате, без да могат нещата да се врязват във вас.

Да сме чисти.“ Три неща изисква тази Чистота: чисти като водата, като Светлината и като Любовта.

После в наряда се казва: „Нашият закон е чистата Любов.“ Този е великият закон на Любовта, този е Пътят, който регулира всичко.

Нашият път е чистата Светлина. Нашето Слово е Мъдростта.“ Това означава, че само Божественото Слово говори правото.

Ние сме всички крепки в Бога на Любовта. В Него ние победихме света. В Неговата Любов ние добихме своята свобода.“ Свободата ще се придобие накрая.

Ние сме свободни от закона на смъртта. Необятната Любов ни въздигна. Безпределната Мъдрост ни оживи. И едната неизказана Истина ни възкреси.“

И накрая, след като една душа е работила, тя въздига очите си и казва: „Свети Отче на Небето, ние осветихме Името Ти, ние свършихме Делото Ти и въдворихме Твоето Царство. Благословен си Ти отсега за през всичките векове. Амин!“

Тези думи показват, че всяка душа, която е завършила живота си, напускайки Земята, произнася тази последна молитва: „Отче, аз свърших работата си, сега се връщам при Тебе да ми дадеш това, което Ти благоволяваш. Амин!

Сега, като ученици, ще бъдете добри и весели. Ученикът взема торбичката си, слага в нея книжките си, учи и знае, че баща му е осигурил и храна, и дрехи, а той трябва само да учи. Това, което ще ви спаси и ще ви въздигне, е само учението. Трябва да имате търпение – не мислете, че знаете. Знанието идва постепенно и тази Божествена Любов ще се прояви постепенно.  Ако тя се прояви при сегашното ви състояние, вашият организъм ще се разтопи. Телата и умовете ви постепенно ще се приспособяват към Любовта. Вие не можете да издържите дори един миг на интензивна Любов, защото заедно с доброто тя носи и огън със себе си. Може да имате и други някои мисли, които да ви спъват. Тези въпроси ще се разрешат по време на работата ви през цялата година. Догодина ще ви дам нещо по-хубаво. Ще работите, ще проучвате целия наряд, ще следите и ще размишлявате върху това, което е казано. Ще проучвате всичко, което ви се случва в живота.

Вие искате да се осигурите на Земята, но Господ може да похлопа и да каже: „Повикайте едно от Моите деца да се върне от пансиона.“ Но ако не сте завършили учението си, Баща ви ще заповяда да не ви пускат вкъщи, а да ви изпратят в друг пансион, защото Господ има много училища. Ако се учите, Господ ще ви изпрати в ново училище, ако не се учите, ще ви върне в по-долен клас.

По време на събора забелязах, че когато някой ученик не може да отговори, другите започват да се присмиват. Тогава учителят вика този, който се смее, на урок, но и той не може да отговори. На свой ред другарите му се присмиват. Всички се смеят и всички не си знаят уроците. Подобно е положението, когато някой говори за друг, че имал погрешки. Ако учителят зададе една по-трудна задача, дори и най-способните ученици от класа няма да могат да я разрешат. Те решават бързо лесните задачи, но в математиката има такива, с които и те не могат да се справят. Има много неща, които не знаете, но това не бива да ви смущава. Когато урокът е зададен правилно и навреме, всеки ученик може да го усвои.

Сега този наряд ви е даден като упътване. Ако работите съзнателно през цялата година, ще дойде Светлина във вас. Аз искам да имате едно вътрешно преживяване. Някой казва, че му е хрумнала някаква мисъл, че някакъв дух му е говорил. Нямам нищо против, светът е пълен с духове. Ако дойдат духове от Бялата школа и ви дадат нещо, това е добре, но има духове вън от Школата, които ви занимават с празни работи. Чета във вестниците как еди-кои си се оплакват, че били бити от привърженици на Блока, но когато дойдат на власт, и те ще постъпят по същия начин[7]. И едните бият, и другите бият.

Вие, които сте в Школата, мислите ли, че и ние трябва така да постъпваме? В Училището на Бялото Братство абсолютно са изключени всички погрешки. Не се позволява на ученик да влезе в клас с ненаучен урок. Ще възразиш, че си женен, че имаш мъж и деца... Женени хора в клас не се приемат. Ще възразиш, че имаш друга работа. Една от най-важните работи е да бъдеш ученик. Най-важната работа е да се учиш – тя е, която ще те ползва, а не другите работи. След като си научил уроците, можеш да излезеш да си поиграеш, но удари ли звънецът, ще оставиш всичко: мъж, жена и деца. Те са само едно забавление. Когато удари за тебе Божият звънец, ще влезеш в клас и ще учиш.

Казвам на един мой приятел от София да дойде вечерта на събрание. – „Ще видя, имам работа.“ Ако тази вечер Господ те повика, няма ли да оставиш наполовина работите си? Щом стане въпрос за Училището, всичко ще напуснеш! Не сториш ли това, ще дойдат и ще те вземат по същия начин. Ще знаете, че законите в Бялото Братство действат без изключение. Когато влезете вътре, ще кажете: „Ако е толкова строго, да не влизаме в Училището.“ Ако останете вън от Школата, ще бъде десет пъти по-зле за вас. Ако влезете в нея, е добре, но ако не влезете, десетократно ще ви побелеят главите и ще кажете: „Де да бяхме влезли!“

Сега искам вие да влезете! Христос е казал: „Моето иго е леко и Моето Учение е приятно.“ Глава на това Учение е Христос, глава на това Учение е Истината. И всеки, който се е учил на него, е придобил знания. Който е последвал Христа, е придобил Живот вечен, придобил е Любовта, придобил е всички Божии добродетели.

Сега по какво ще се отличавате вие в Новото учение? Имам един клас в София и правя опит върху смяната на енергиите. Например срещна един ученик и му казвам: „Ти си най-големият вагабонтин и негодяй!“ Той ме погледне и се обиди. Казвам му: „Превърни тази енергия! Да видим за колко минути можеш да превърнеш това чувство на обида и да го забравиш.“ Сега аз го обиждам, а утре друг ще дойде да му каже същото. Може да минат ден, два, три, докато той успее да превърне всичко това. Има хора, които десет години не могат да превърнат подобна дума. От вас искам да можете да превръщате такива думи. Когато ти кажа, че си вагабонтин, ще седнеш и ще кажеш: „Господи, аз ще превърна всичко!“ Как ще го превърнеш?

Например някой те е нарекъл мерзавец[8] – аз ще ви изтълкувам тази дума. Тя означава, че първо трябва да слезеш в долината, да ореш и да сееш – там има условия. После главата ти трябва да се свърже с Небето, а краката ти – със Земята: с главата да си при Бога, а с краката – на Земята. След това трябва да свиеш ръката си и докато не завършиш работата, да не я отпускаш. Най-после, не трябва на хората зло да правиш, а да се качваш и да слизаш от Небето. Това означава да си мерзавец. А който не разбира, се възмущава: „Как така аз да съм мерзавец!“

За ученика всяка дума има особено значение. Кажат ти например, че си лъжец. Когато изтълкуваш тази дума, ти ще получиш нейната стойност и ще я превърнеш. Ако някой те нарече лъжец, ти лъжец може ли да станеш? – Не може. Ако някой ти каже, че си много добър, може ли добър да станеш? – Може. Следователно ти трябва да възприемеш и едната, и другата дума, защото това са енергии в света. И Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато кажат върху вас всяка зла реч.“[9] Не казва да се радвате, когато ви говорят много хубави неща, когато ви хвалят или посрещат добре, а „когато върху вас рекат всяка зла реч, защото е голяма заплатата ваша на небето“. Това е един велик вътрешен окултен закон.

Следователно, не се плашете, когато ви кажат, че сте вагабонтин. Какъвто и да ви нарекат, ще имате Бога пред себе си и ще кажете: „Аз живея в Любовта!“ Живеете ли в Любовта, никой не може да ви оцапа. Кажете: „Аз живея в Светлината!“ Живеете ли в Светлината, никой не може да ви заблуди. Кажете: Аз живея в Истината!“ Живеете ли в Истината, никой не може да ви направи зло.

Да сме чисти като живата вода“ – ако някой неприятел те гони и ти навлезеш стотина метра навътре във водата, той ще се спре, ще те погледа и ще се върне назад.

Да сме чисти като Светлината“ – неприятелят, който те гони в тъмнината, когато изгрее Слънцето, се уплашва, че ще го видят, и се връща назад. За него светлината е огън и той ще каже: „Аз на скара не се пека“ – и ще те остави.

Чисти като водата, като Светлината и като Любовта“ – това са три велики сили, начини и методи, чрез които учениците на Бялото Братство се пазят от своите грехове.

Вие трябва не само да идвате тук, но и да учите. Някои идват при мен само да се афектират[10]. Това, което чувстваме, и това, в което вярваме, трябва да го знаем съвършено точно, както един търговец знае точно кой плат е ленен и кой е памучен. Така по време на своето учение всеки един от вас трябва да знае в кой клас е сега. Ако през тази година пожелаете да предадете наряда някому, ще го преподавате седем дни наред. Усвояването не става за един час, а са необходими седем дни. На събора едва го научихте, а искате да го предадете за един ден. Седем дни ще повтаряш, докато приятелят ти научи наряда като теб.

Както виждам, вие сте заспали, а заспали ученици не искам. Всеки, който идва в нашия клас, искам да бъде спретнат и буден. Някой ще каже, че е на петдесет години вече. Ами ако те сравня с Матусал[11], който е живял деветстотин и двадесет години? Спрямо него ти си едно бебенце на десет години и едва сега започваш своя живот.

„Главата ти била побеляла.“ Това означава, че си опитен: хубаво е, когато главата ти е побеляла.

„Главата ти била оголяла.“ След като е оголяла, значи е готова за оран: ще впрегнеш воловете и ще ореш. Главата е място за оране. Щом като е побеляла, дошла е Светлината: това показва, че трябва да се учиш. По този начин Господ ти казва: „Ще учиш и на училище ще ходиш!“ А голата глава означава, че трябва да отидеш да работиш.

Казваш: „От мене нищо няма да стане, остарях, не мога да изпълнявам; какво ще се прави, когато се отиде на онзи свят?“ В онзи свят стари хора не искат. Казано е: „Ако не станете като малките деца, няма да видите Бога.“[12] Това означава, че ще се върнеш назад. Няма да мислиш, че си стар, а ще кажеш: „Тази глава не е гола, а в нея има ниви за оране.“ Ако имаш побеляла глава, ще вземеш книгата и ще кажеш: „Време е да се уча.“ Така се тълкуват тези неща. Като ви гледам сега някои с побелели глави, ви казвам: вземете торбите си и право на училище!

Сега ще бъдете бодри и свежи! Когато излезете навън, няма защо да умувате много – ученикът трябва да е добре облечен, изчистен, да започва работата си с пеене, а когато си поплаче малко, да казва, че полива градината си, за да се изчисти. Всеки, който няма Любов, скърби. Който не приеме Любовта, Господ му праща скръб, а който не приеме скръбта, Господ му праща злото. Който и злото не признава, Господ му праща разрушението. За вас, като ученици, това е една дълбока философия, с която ще се освободите от злото. Дойде ли скръбта, ще кажеш: „Аз ще повикам Любовта!“ Скръбта е прекрасен дух, който има една много добра сестра на Небето. Кажете ѝ: „Моля ти се, скръб, повикай сестра си!“ И тя ще призове сестра си – Любовта. А когато дойде Любовта във вас, тя ви казва: „Аз имам една сестра – скръбта: тя е много добра, тя облагородява и където влезе, хората се смекчават.“ Злото е закон.

В окултизма ще учите законите. Досега сте учили много работи, но те са вече остарели. Аз искам всички да се подмладите, а вие стоите и казвате: „Остаряхме, за десет години какво сме научили?“ Идвате тук, изправяте се, бързате да се прочете нарядът, а после бягате да отворите дюкяните си. Нарядът бил много дълъг – като че ли той е за мен, а не за вас. След като си изпълнил правилно наряда, работата ти ще върви много по-добре. Ако дойде Любовта в тебе, това е благословение. Знаете ли какво нещо е Любовта? Когато някой търговец влезе в дюкяна ти да купува платове, тази Любов ще отвори сърцето му и вместо да вземе само един метър, той ще напазарува за десет хиляди лева. Това Любовта го прави, с Любовта всичко върви. Няма ли Любов, ще имате загуба.

Тези са моите думи за днес. Сега да слезем и да направим упражненията[13].

Казвам сега: като ученици на Школата трябва да се стараете! Не искам да станете изведнъж съвършени, но ще си поставите за цел да станете такива. Всяко препятствие на

Пътят е едно велико условие, за да се прояви характерът ви и да се усили волята ви. Във всичките мъчнотии аз искам да видя колко воля имате. Диамантена воля се иска от вас! Ето например, вече толкова години поповете вдигат шум. Ако бях като тях, щях да се уплаша, но аз им дадох тук първия урок. Предупредих ги какво мога да направя, а те не го приеха. Но дойде дървото на седемнадесети септември. Аз им казах кое учение е хубаво. А какво представлява старото учение те разбраха – набиха ги и целият град можеше да хвръкне във въздуха. Ако бяха приели Любовта, на седемнадесети нямаше да се случат такива работи. Сега, ако и вие не приемете Учението на Любовта, дърво ще има и пукнати глави ще има. И за вас е в сила същият закон. Ако приемете Любовта, цялото благословение Божие ще дойде, защото всичко в света е само Бог. Когато говоря за Любовта, разбирам, че Бог ще дойде и ще оправи живота. Но когато Бог дойде, ние трябва да бъдем готови да Го приемем.

Когато дойде Любовта, не трябва да се съмняваме. Аз вярвам, че вие всички постъпвате като ученици и не се съмнявате. Абсолютно се изключва всяко съмнение в Школата! Съмнението ще дойде, но вие не го приемайте, а изпитвайте нещата по деветдесет и девет пъти, защото законът гласи, че който се съмнява, прави пакост на себе си. Ако Господ е допуснал греха, това си има причини. Злото не е зло, а е една необходимост за Живота. Греховете на хората са едно благословение за тях. Така разсъждаваме ние.

Нима онзи ученик, който е направил погрешка, трябва да остави цигулката си и да каже: „Учителю, прости ми!“ Учителят ще му рече: „Не изпускай цигулката си и слушай аз как свиря.“ Той изсвирва с лъка си музикалния тон чисто и ясно и подканя ученика да стори същото веднъж, два, три пъти. А вие оставяте цигулката, клекнете и речете: „Господи, помилуй!“ Не, ще изправиш погрешката си, ще учиш! Ако не учиш, ти се заблуждаваш. В Окултната школа такова заблуждение не се допуска.

Не мислете постоянно, че имате погрешки, защото това е естествено. Ще си признаете погрешката и нито ще я преувеличавате, нито ще я омаловажавате. В Школата несе допуска лъжа. Преувеличаваш ли – лъжа е, омаловажаваш ли – пак е лъжа. Ще кажеш:„Не взех този тон вярно, но ще се опитам втори, трети, четвърти път, докато се науча да го свиря правилно.“ По този начин вие като ученици ще можете да изправите живота си, за да ходите свежо и бодро, да имате правилен възглед за нещата, защото няма по-лошо нещо от самоосъждането.

Сега всички можете да бъдете млади, да бъдете добри ученици. Питам: кои могат да влязат в Школата? Които се учат, които успяват. Към кои Учителя ще благоволява? Пак към тези, които се учат. Учителя никога не се заблуждава. В света ще срещнете напарфюмирани, богати ученици, които обаче не си знаят урока. Тук дрехи и украшения не минават – учение трябва. А на този, който се учи, дрехите му са скромни, но е любим на Учителя си. Ние можем по сто пъти на ден да изричаме най-хубавите думи, но когато Учителя каже: „Стани, знаеш ли урока си?“, и десет хиляди молитви „Господи, помилуй“ няма да минат.

Сега, Търново е един стар град, който мисли, че не му трябва много знание. Той живее със своето минало. Търновци мислят, че са осигурени, защото от едно време още са останали все богаташи. Ние сме осигурени само когато учим. Някои ще кажат, че няма кой да работи. Има Един, с Когото трябва да работите. Господ е дошъл! Можете ли да работите с Него? През тази година нека Господ да ви помогне и да ви даде наставления.

Ще учите, ще учите, рано ще ставате! Ще учите и Господ ще ви научи. Но ако не учите, няма да научите нищо. А търновци трябва да се подмладят.

Хайде да слезем сега долу.

22 септември, петък, 6 ч.

 


[1] В САЩ и Канада отбелязват Ден на труда (Labor Day) в първия понеделник от септември. Празнуването започва през 1882 г. и възниква в резултат на желанието на профсъюза да осигури свободен ден за „трудещия се човек“. Днес Денят на труда продължава да се празнува предимно с почивен ден и за мнозина бележи символично края на лятото. Празникът става официален през 1894 г, последната година, в която Учителя пребивава в САЩ. В съборната беседа „Върху задачите на Школата“ от 25 август1922 г., държана от 16:30 ч. той обяснява по-подробно защо избира този ден и защо го нарича именно така: „Ще определим ден, в който ще започнем работата [в новооткритата вече Школа], ще го направим Празник на труда. Ще го отпразнуваме. Ще го знаем всички. Девети септември, т. е. 22 септември по нов стил, ще определим като ден, когато ще започне трудът– Празник на труда.“

[2] Това е утринният наряд, даден от Учителя на 25 август 1922 г. в 5 ч. Упражнението представлява изпяване на определени думи, придружени с движения на ръцете. Конкретните думи, споменати тук, са следните:Да сме чисти (ръцете напред); Като живата вода (същото положение); Да сме чисти като живата Светлина (същото положение). За същото упражнение от наряда става дума и в следващото изречение. Всички следващи цитати в курсив до края на беседата са все оттам.

[3] Съблазън.

[4] С този цитат от Евангелието започва същият утринен наряд от 25 август 1922.

[5] На 17 септември 1922 г. България е на ръба на гражданска война. Новосформираната опозиционна коалиция на Конституционният блок организира голям събор в Търново на тази дата, в който трябва да участват повечето негови лидери. Под предлог, че провежда конгрес на производители на захарно цвекло, правителството събира в града на същия ден тълпи от земеделци, които се саморазправят физически с водачите на опозицията. Много от последните са арестувани, а други напускат страната. Има кръвопролития и жертви главно от страна на опозицията.

[6] Същият утринен наряд, за който стана дума и по-рано.

[7] „Привържениците на Блока“ са коалиция от опозиционни демократически партии, обединени под името „Конституционен блок“, образуван на 6 юли 1922 г. по инициатива на Андрей Ляпчев и Атанас Буров. Думите на Учителя се оказват пророчески, тъй като съвсем скоро след  държавния преврат на 9 юни 1923 г. същите тези сили се саморазправят със земеделците много по-жестоко.

[8] Подъл, долен човек, негодник. Етимология от стб. мьрзѣти – да предизвикаш отвращение. Значението на тази дума произлиза от праславянския корен morzъ (мраз), откъдето идва глагола „мръзна“ и всичките му производни.

[9] Мт, 5:11, 12: „Блажени сте когато ви похулят и ви изгонят, и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради Мене. Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небесата вашата заплата: понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас.“

[10] Краткотрайно възбудено състояние.

[11] Матусал е библейски персонаж, син на Енох. Споменат е в Битие, глава 5, 21-27. Според Библията той умира на 969 години и е даван като пример за дълголетие. Според една от версиите името му означава „когато той умре, то ще дойде“, като се има предвид всемирния потоп. Матусал умира в годината на потопа, но не от него.

[12] Мт, 18:3: „Истина ви казвам, ако се не обърнете, и бъдете както децата, няма да влезете в царството небесно.“

[13] Вероятно са били на някакво възвишение (хълм), където се е посрещал изгревът на слънцето, а под „долу“ се подразбира самото лозе и вилата, използвани за събора в Търново. Упражненията са новите шест, които са дадени по-рано събора и същите, които и до днес играем. 

 

Задача от Учителя за 22 септември 1922 г.:

Ние този ден ще го отпразнуваме тържествено, ще го направим специален. Ще определим ден, в който ще започнем работата, ще го направим Празник на труда. Ще го отпразнуваме. Ще го знаем всички. Девети септември, т. е. 22 септември по нов стил, ще определим като ден, когато ще започне трудът – Празник на труда [През същата 1922 г. се отваря за първи път Школата от Учителя и оттогава с този ден започва новата учебна година].

Слушайте да ви кажа: сутринта на 22 септември всички ще станем рано. В колко изгрява Слънцето тогава?

Отговор: В 6 ч.

Ще станем рано и този час ще го прекараме всички заедно. Ще работим най-първо в Духовния свят. Него ден ще работим един час – този час ще го прекараме в размишление и ще се помолим да ни благослови Господ този труд да бъде продуктивен. Тези триста шестдесет и пет часа да бъдат благословени заради нас тази година [Това са от всеки ден в годината по един час работа за Бога]. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целият ден. Значи ако се благословят триста шестдесет и пет часа, ще се благословят и дните. Ако се благословят дните, ще се благослови и животът ни.

Часът, който ще се прекара в размишление, ще бъде от 5 до 6 ч. сутринта. От 5 до 6 ч. сутринта ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни упътят тъй, че тези триста шестдесет и пет часа да можем да ги употребим за най-добрата работа.

 

Наряд от 25 август 1922 г. в 5 ч.с.

1. Добрата молитва (с вдигнати ръце).

2. Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба, всяка лъст, лицемерие и завист, и всяко одумване.

Пожелайте, като новородени младенци, чистото словесно мляко, с Него да порастете.

Понеже вкусихте, че Господ е благ, при Него идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.

И вие, като живи камъни, зидате се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа на Любовта.

3. Благославяй, душе моя, Господа (пет пъти: първия път – ръцете нагоре свободно; втория и третия път – хоризонтално; четвъртия път – ръцете на гърдите, пред устата, с дланите навън и хоризонтално; петия път – хоризонтално, на гърдите, пред устата и пак хоризонтално).

4. Тайна молитва (коленичили на дясното коляно).

5. Благословен е Той, Който ни благославя, Бог на Любовта.

Благословен е Той (изпя се с положение на ръцете настрани),

Който ни благославя (изпя се, като ръцете са настрани).

Бог на Любовта (бавно пеене с бавно спущане на ръцете отстрани до долу).

Бла-го-сло-вен (пеене с бавно издигане на ръцете настрани),

Бла-го-сло-вен е Той (пеене с бавно спущане на ръцете надолу),

Кой-то ни (пеене с бавно издигане на ръцете горе)

Бла-го-сла-вя (пеене, като ръцете са разтворени напред).

Бог на Любовта (пеене с бавно сваляне на ръцете надолу),

Бог на Любовта (ръцете са хоризонтално),

Бог на Любовта (ръцете се свалят надолу бавно),

Бог на Любовта (ръцете са настрани),

Любовта (ръцете са надолу),

Бог на (ръцете настрани) Любовта (ръцете надолу),

Бог на (ръцете настрани) Любовта (ръцете напред).

Благословен е Той (четири пъти – с движение на ръцете настрани и напред),

Благословен е Той (три пъти – ръцете отпред са малко прибрани, с движение на хвъркане),

Който ни благославя (бавно спущане на ръцете, с хвъркане не съвсем до долу – веднъж),

Който ни благославя (ръцете са в последното положение, с хвъркане – два пъти),

Който ни благославя (ръцете настрани, с хвъркане – три пъти),

Благославя (няколко пъти кръгообразно движение на ръцете, със слабо приклякване),

Благославя (няколко пъти – ръцете в движение напред, нагоре, напред, нагоре и т. н.).

Да сме благи (същите движения – три пъти).

Благи (същите движения, само че по-бързи – три пъти),

Благи (ръцете се движат от горе на долу, до пръстите на краката),

Благи (ръцете се вдигат нагоре),

Благи (много пъти ръцете се движат кръгообразно около тялото и остават хоризонтално).

Да сме силни (ръцете напред).

Да сме крепки (ръцете настрани).

Да сме твърди (същото положение),

Твърди като диамант (същото положение).

Да сме чисти (ръцете напред)

Като живата вода (същото положение).

Да сме чисти като живата Светлина (същото положение).

Да сме чисти като Любовта (същото положение).

Нашият закон е чистата Любов (ръцете настрани).

Нашият път е чистата Светлина (ръцете настрани).

Нашето слово е Мъдростта (ръцете настрани).

Ние сме всички крепки в Бога на Любовта (ръцете напред).

В Него ние победихме света (ръцете настрани).

В Неговата Любов ние добихме своята свобода (ръцете напред).

Ние сме вече свободни от закона на смъртта (ръцете настрани).

Необятната Любов ни въздигна (ръцете напред).

Безпределната Мъдрост ни оживи (ръцете настрани).

И едната неизказана Истина ни възкреси (ръцете напред).

Святи Отче на Небето, ние осветихме Името Ти (ръцете настрани).

Ние свършихме делото Ти (настрани).

И въдворихме Твоето царство (настрани).

Благословен си Ти отсега за през всичките векове. Амин! (ръцете настрани и долу).

Изпя се Амин седем пъти с движение на ръцете настрани и с кръгообразно движение на ръцете със слабо приклякане.

Забележка: При тези движения на ръцете хвъркането – това е раздрусване на съзнанието – раздрусване, събуждане.

6. Гимнастически упражнения.

25 август, петък, 5 ч.