Същност и принципи на самоуправлението чрез четирите съвета – по Беинса Дуно

 

Управление и контрол на комуникацията при заседаване на Четирите съвета с цел повишаване ефективността на работата. Алгоритъм на процеса за вземане на решения по методите на Четирите съвета

 

Идеята за 4-те съвета идва от висшите светове.

Докосването до темата за четирите съвета е докосване до света на висшите същества. Колкото повече се изяснява същността на четирите съвета, толкова повече се навлиза в техния свят – свят на истинско братство, единство, хармония, равнопоставеност, взаимно уважение и почит. Свят без коленопреклонничество пред авторитети, заслуги и йерархии, широко разпространени във всякакви светски и духовни групи и общества, и които са резултат от инволюционните модели на мислене на самосъзнанието. Така човек се чувства свободен, от всякакви налагани му управленски решения и вече никой не може да му наложи определено поведение или чувство за вина, да му внуши, че нарушава нечия хармония, защото хармонията на едного е също толкова важна, колкото и на всички останали взети заедно или поотделно.

Когато ние работим, или дори само мислим за четирите съвета, обитаваме ангелския свят, където правото е на всички, сиреч и на всеки. Там няма разсърдени, няма обидени, няма пренебрегнати. Мнението и стремежът на всеки е удовлетворен, там няма някой, който да каже, че не е станало така както той е искал. Там няма забрани, няма не може, всичко е позволено и всичко се случва. Но да не забравяме, че ангелите имат свръхсъзнание и колективно мислене, и техните мисли и желания (потребности) са чисти. Четирите съвета са това – едно ангелско общество. И колкото по добре си го представим, толкова по-добре ще разберем обществото на 4-те съвета.

Ще си каже някой, това е невъзможно за нас! Как ние самосъзнателните индивиди ще изградим един свръхсъзнателен колектив на истинско братство? Да, наистина ни трябва много вътрешна работа и външна между нас. Учителят казва: „Не мислете, че тази работа е много трудна. Не е трудна, тя е добро забавление.“ (Четирите съвета – СБ/БР, 21.08.1921).

В началото ни трябват правила. Ангелите носят правилата в себе си, по рождение защото са свръхсъзнателни, за тях правилата са вътрешни. За нас, самосъзнателните индивиди, за да развиваме истинско колективно мислене ни трябват външни правила.

Необходимо е да се намерят правилата, които да бъдат приети и спазвани от всички. Всъщност за създаването на работещи 4 съвета е нужна работа по изработване на тези правила и прилагането им. Идеята е, тези външни за нас правила, прилагайки ги постоянно в груповата ни дейност, да ни станат постепенно вътрешни. Работата в четирите съвета ще ускори и улесни изключително много прехода ни към свръхсъзнание, преход, заради, който Христос е слязъл за да го оповести, и Учителят заради него е дошъл. Вече 2000 г. са минали от идването на Христос, а ние още сме в самосъзнание. А условията за свръхсъзнание са създадени, нека не закъсняваме, за да не се налага да се променяме по закона на необходимостта. Нека го направим по закона за свободата.

Ако за ангелите равноправното самоуправление е начин на живот, за нас 4-те съвета са един нов и много бърз метод за достигане предверието на свръхсъзнанието. 

А. Същност и ползи на самоуправлението, чрез четирите съвета.

I част

Съдържание на І част:

1. Същност на всеки процес на вземане на колективни решения – два момента – дискусия (влизат и предложенията) и гласуване. 

2. Сегашната форма на вземане на решения представлява диктатура на болшинството, на конфликтния, на емоционалния, на нетърпящия възражения инволюционен човек.

3. Равноправие  при дискусиите.

4. Равноправие при гласуването.

5. Кое прави възможно при гласуване във всеки от 4-те съвета да няма гласували „против“?

- малобройността на съвета в сравнение с числеността на групата.

- чрез самоопределяне на членството си в съветите всеки попада в кръг от единомишленици и близки съзнания.

-  чрез самоопределяне на членството си в съветите всеки определя и своите слаби страни, за въпросите по които ще се доверява на решението на другите съвети.

6. Резюмиране на метода на 4-те съвета в едно изречение.

7. Аналогия между изучаването на чужди езици и новото еволюционно самоуправление.

8. Ползи от новото самоуправление.

- засилване активността на хората

- равно зачитане на мнението на всеки връща много отделили се братя и сестри.

9. Аналогии на системата на 4-те съвета с други чегиристепенни структури за да ни послужат да изберем своя съвет.

10. Тест за проверка на създадените вече 4 съвета – работят ли ефективно по новия метод или се самозаблуждаваме.

 

Когато откриваме принципи, смисъл и същност вървим от частното (или количествените натрупвания) към общото (качествения скок). Но когато изнасяме пред други своите, вече систематизирани, достижения, вървим по обратния път – от общото към конкретиката по темата.

Всяко групово решение съдържа две неизбежни процедури – дискусия и гласуване. Новият, еволюционен момент, който внасяме в тях е равнопоставеност и равноправие.

Досега как се вземат обикновено решенията в нашата общност. Който вика повече, сърди се повече, проявява по-голяма емоционалност, говори много, по един астрален и нетърпящ възражения начин, налага своите решения. Хората не искат конфронтация и в името на мира, хармонията и единството се съгласяват с него или групичката, която му приглася. А самите решения се вземат с болшинство на изборните гласове. Онези, които са против да си гледат работата – длъжни са в името на хармонията и единството да приемат решението.

И така, равноправието е принцип, който не трябва да се нарушава, за да се превърнат четирите съвета в наистина нова, еволюционна форма на групово самоуправление.

Равноправието не е създадено заради четирите съвета, а четирите съвета са създадени заради равноправието, за да може то да се прояви. Равноправието е принцип, а четирите съвета са една от формите му. Четирите съвета са една добра форма за проявление на равноправието в груповото самоуправление.

Равноправието трябва да бъде същност на работа на четирите съвета. Ако това не стане, четирите съвета ще бъдат една нова форма на стария, инволюционен принцип на неравнопоставеност при самоуправлението, резултатите от който са ни добре известни.

Създаването на структура на четирите съвета е същността на новото самоуправление, а принципът, на който се основава дейността им – равноправието.

По какъв начин се проявява равноправието в груповите дискусии? – чрез регламентиране на еднакво време за изказване на всеки присъстващ.

А при гласуването равноправието се изявява в избирането на предложенията, за които има пълен консенсус в групата или няма никой против.

Въпросът с еднаквото време за изказване е сравнително лесно решим.

Но възможно ли е всички решения да бъдат вземани с липса на гласували „против“? В старите форми на самоуправление, се доказа, че не е възможно. Обаче това е постижимо при самоуправление с 4 съвета. Защо? Няколко са аргументите или причините:

1. Един съвет се състои от по-малко членове в сравнение с групата. Вероятността за постигане на консенсус в малка група е по-голяма от колкото в многобройна група;

2. Принципът на доброволно самоопределяне на членството в съветите събира в един съвет хора с подобна ценностна система, мироглед, приоритети и интереси. По този начин в един съвет членуват хора с близка насоченост на съзнателна дейност. С една дума събрали сте се единомишленици, а консенсуса между единомишленици е по-лесно постижим;

3. Чрез самоопределяне на членството си в съветите всеки показва и в какво е силен и в какво слаб. Например, ако си в примирителния съвет това значи, че мирните и хармонични отношения за теб са най-важни в живота, стремиш се към тях, правиш всичко възможно да ги постигаш и следователно имаш най-богат житейски опит в тази насока. И в същото време не се чувстваш толкова опитен и сигурен в изследването и усъвършенстването на духовните практики, не си силен в организационната дейност и не си много физически активен или не поставяш на първо място физическата страна на колективния живот. Съзнавайки че си слаб в съветите, в които не членуваш ти признаваш, че в тяхната дейност работят по-компетентни от теб хора. Тогава ти приемаш, че те могат да вземат по оптимални решения в своите си области, отколкото ти. Това е предпоставка да не прекаляваш с критиката на техните окончателни избори и вместо да търсиш слабите им страни да се опитваш да откриваш предимствата им.

Ако трябва да обобщим в едно изречение работата на една братска група по метода на четирите съвета, можем да кажем следното:

„Разделяне (на 4) и компетентно самоопределяне (на всеки) едновременно, вземане на консенсусно решение и обединение“.

Или: „Разделяне, анализ и задълбочаване, решение и обединение“

А още по-накратко: „Инволюция – еволюция“.

Методът на четирите съвета е сравним с метода на изучаване на чужди езици. Всички знаем как се учат чужди езици. Методът е „разделяне и обединение“. Първо се учат отделните думи, които са частите на езика и след това се обединяват в изрази и изречения. Ако ухото не се научи да чува отделните думи, то не ще може да ги чува и разграничава когато са съединени в изречение.

Ползи от самоуправление с четири съвета на принципа на равноправие:

1. Всеки се изявява в областта, която желае. Това засилва индивидуалната активност.

2. Консенсусното вземане на решения не пренебрегва нито един човек и нито едно мнение. Следователно общоприетото решение е творчески резултат, обединение от мненията на всички членове без изключение. По този начин уважението и братството в групата получава нов тласък. Няма обидени, няма разсърдени и пренебрегнати, няма доминиране и налагане. А печално известно е, че много братя и сестри са намалили до минимум участието си в братския живот поради досегашния инволюционен модел на управление, който всъщност е диктатура на болшинството. С новата форма на самоуправление се създава възможност на отделилите се братя и сестри да се върнат към активен братски живот.

Какво означава приемане на изборни решения с болшинство на присъстващите?

Това може да се уподоби на метод, който е присъщ на животинското съзнание и свят, в който „правото е на страната на силния“ (Положителни и отрицателни черти на живота – СБ, 26.08.1929), като силният в случая не е индивид, а групата на болшинството. Ако искате, с прилагане на известна философска еквилибристика метода на болшинството може да се види като присъщ на самосъзнанието и човешкия свят, в който „правото е на страната на слабия“ (Положителни и отрицателни черти на живота – СБ, 26.08.1929), ако на болшинството се гледа като на колективно обединение на слаби индивиди. Няма значение дали този метод е съзнателен или самосъзнателен, по-важното е, че не е свръхсъзнателен. В свръхсъзнанието на ангелския свят, както и в Божествения свят, „правото е на всички“ (Положителни и отрицателни черти на живота – СБ, 26.08.1929).

С единодушно приетите или с липса на „против“ решения, се дава правото на всички. Така че, няма да е лесно самосъзнателни индивиди да прилагат свръхсъзнателни методи на работа. Но си струва да опитаме, поне заради опитностите, с които ще се обогатим и ще ни доближат до изграждането на свят, в който правото е на всички.

Опитите с четирите съвета може и да си останат само опити. Може поуките да ни послужат да оптимизираме сегашната форма на управление, или да създадем съвсем нова форма.

За да успеем трябват много опити, добре е да се обединим около тях.

Съществуват аналогични връзки между четирите съвет и други четири степенни структури (системи):

1. Аналогия с Любовта, Мъдростта, Истината и физическия свят.

2. Аналогия с четирите темперамента.

3. Аналогия с четирите основни отношения съществуващи в живота на човека:

- отношения с духовния свят и Бог – духовен съвет

- отношения със себеподобните – примирителен съвет

- отношения към себе си, за което е необходимо себепознание. Себепознанието представлява и знание за света – каквото го има извън нас същото е и в нас – просветен съвет.

- отношение с природата – физически съвет.

„Сега искам да остане в главата ви следната мисъл: всеки един от вас сам за себе си да разреши въпроса как да се обхожда с другите, а не как да се обхождат другите с него. Този е главният въпрос“ (Разумното сърце – ООК, 2.04.1924). Това са думи на Учителя. Макар и казани в друг контекст, те поставят главния въпрос за успешното развитие на четирите съвет. Учителят ни посочва и отговорът на главния въпрос: „Първата черта и за младите, и за старите е да се надпреварват в отдаване на почит“ (Разумното сърце – ООК, 2.04.1924). Основа на почитта е Любовта: „И аз бих желал да изчезнат грубостта, хокането между вас. С това се нарушава Божията Любов. Всички хора се оплакват, казват: „Любов ни трябва.“ Ами че Любовта е между вас! Любовта е вътре във вас, проявете я само! Ами че кой е крив, ако вие имате един затворен кран и водата не може да тече през него? Водата ли е крива, или вие?“ (Разумното сърце – ООК, 2.04.1924).

На всички ни трябва да е ясно, че „ученици, които не могат да се почитат един друг, не могат да почитат и Учителя си. Ученици, които не живеят помежду си добре, не почитат и своя Учител.“ (Разумното сърце – ООК, 2.04.1924).

Всеки нов метод или организационна структура, или каквото и да е друго ново нещо трябва да се изпробва за да се разбере дали се е получило такова за каквото сме го създавали. Първоначалния план и идея е едно, а резултата или полученото може да бъде нещо друго. Понякога не е лесно да се прецени какво точно се е получило и съвсем субективно пренасяме очакването ни за резултата върху действително получения краен резултат. Така може да си мислим, че сме създали 4 съвета, които работят много добре, а всъщност да сме облекли нова дреха на нещо старо.

Как можем да тестваме дали наистина сме създали нови 4 съвета, които са действително и  ефективно работещи. Ами с решаването на някой труден проблем. Например някой проблем, който досега, със старата система на организация и вземане на решения е било невъзможно да бъде решен. Решим ли този проблем, значи сме създали нещо наистина ново и то работи ефективно. Можем да тестваме 4-те съвета с проблема десен-ляв крак, който стои нерешен от десетки години и проблема 40 или 41 такта в 6, 7 и 8 упражнение от Паневритмията. Ако тези въпроси бъдат решени, без да има огорчени, в угода на всички, значи можем да се поздравим със създаването на една наистина нова работеща организационна структура.

II част.

Съдържание на ІІ част:

1. Външно равноправие.

2. Прилагането на външното равноправие – тест за проверка дали имаме действително четирисъветно управление.

3. Изискване за безкомпромисност при спазване принципите и правилата в работата на 4-те съвета. Защо поставяме такова изискване.

4. Заключение.

 

Дотук разгледахме само вътрешното равноправие. Но има и външно равноправие и равнопоставеност. За по-лесното разбиране същността на външното равноправие ще направм аналогия на вече познатото ни вътрешно равноправие.

Вътрешното равноправие, по своята същност, представлява равна възможност за изява на всеки човек от една група относно предложенията, обсъждането, вземането на решения и други въпроси засягащи вътрешния живот на групата.

Вътрешното равноправие дава право на изява на всеки от групата. Външното равноправие, също трябва да дава право на изява на всеки извън групата... по въпроси, касаещи групата. Например, брат или сестра от друга братска група има желание да сподели свои мисли по даден въпрос. Принципът на външното равноправие изисква да му се даде възможност за тази изява, защото в ангелския свят, в свръхсъзнателното общество, за каквото претендира че е една група работеща по метода на четирите съвета, правото е на всички. Т.е. трябва да се намери начин да се удовлетворят и двете страни – външния брат и групата, като цяло и единично. Това е лесно – необходимо е само да се насрочи време за среща и който иска – присъства, който не иска – не присъства.

Групата самоуправляваща се по метода на четирите съвета, трябва външно да изглежда като едно тяло (един малък космичен човек). За външните обекти и субекти групата е едно единно тяло. Това ще рече, че всяка клетка (човек) от това тяло щом се докосне до нещо външно трябва да реагира адекватно, т.е. да уведоми незабавно главния мозък, т.е. човека (или хората), които се занимават с искането за среща и споделяне на външния брат. Та значи, ако външният брат се обърне към някой от групата, защото се познава с него, то този не трябва да го праща да се обръща директно към главния мозък, защото последният няма сетивност, няма датчици, няма връзка с външните, за своето тяло, клетки и няма да го отрази по никакъв начин. Редно е братът от групата, към когото са се обърнали отвън, понеже има връзка с главния мозък да се обърне директно към него, а не да кара външния брат да го прави. Главният мозък, както всеки друг орган, работи по определени правила. Тези правила и права са му делегирани от групата. Значи, той няма право да взема решение дали външният брат трябва да бъде допуснат до желания от него контакт с групата. Неговата задача е само да определи подходящо и за двете страни време за среща и да организира срещата, както е необходимо. Главният не дава оценки и преценки от името на групата и не забранява изявата на външния брат, освен при някакви чрезвичайни обстоятелства.

Главният брат, може да бъде неизвестен за външния свят, той може да работи инкогнито, да бъде достатъчно скромен и смирен за да не търси значимост и лична изява, превръщайки се във фактор, от който зависи дали правото да бъде на всички, и от тази позиция на важен отсъждащ фактор да произнася присъди. Главният брат, който е на ниво самосъзнание, поне в своята дейност, за която отговаря трябва да загърби личното и да работи като свръхсъзнателен индивид. Направи ли го, това ще му донесе много свръхсъзнателни опитности. Не го ли направи и групата не реагира адекватно на това самосъзнателно поведение, то тя не работи по метода на четирите съвета. Това е тест, който ни показва дали имаме действително работещи четири съвета или само използваме тази тема, за да си почесваме езиците.

Някои ще кажат: „Да, това е така, но промяната на индивидите от групата към колективно съзнание трябва да иде отвътре, а не чрез делегиране на определени права, които представляват външно налагане на определени граници на упълномощения за някаква дейност член на групата“.

Няма как обаче да се гради една свръхсъзнателна структура, каквато са четирите съвета, ако индивидите участващи в тях поне в дейността си не проявяват свръхсъзнателно отношение, отказвайки се от всякаква самосъзнателност. Без свръхсъзнателно отношение и поведение на индивидите от четирите съвета поне в работата, отнасяща се до четирисъветния метод на самоуправление, е най-малкия минимум, под който това самоуправление вече не е то.

Втората важна причина за безкомпромисност в избягването на самосъзнателно отношение е, че такава значима промяна, каквато са четирите съвета, в началото си срещат голяма съпротива от мнозина, включително от радетелите на старата система. Правим ли компромиси, лесно ще бъдем компрометирани и дейността на четирите съвета осуетена. Знаем колко безупречно са работили в началото първите трима ученици заедно с Учителя за да създадат днешното Братство. Знаем, колко безупречен е бил Учителя във всяко отношение, за да създаде почва, среда за посяване семето на Бялото Братство на Земята и как грижливо го е поливал, за да започне да дава плодове и реколтата да се увеличава. Значи, в една заобикаляща ни, бих казал, враждебна за четирите съвета (среда) действителност, началото трябва да бъде безупречно за да устои на атаките. Правим ли компромиси, то сами вървим против собствената кауза и я обричаме на провал. Не ни стигат несъзнателните слабости, които допускаме от незнание, ами и да правим нарочни компромиси, заради лични  интереси. Това, което си направим отвътре сами, не могат да ни направят никакви противници отвън.

Защо е необходимо да се приемат определени правила за поведение, които ограничават свободата на индивида в една самоуправляваща се по четирите съвета група?

Защото съвременният човек е все още самосъзнателен. Ако той имаше колективно съзнание, щеше да носи правилата по собствено желание в себе си, те щяха да живеят в него. Тези правила, имащи за основа свръхсъзнанието, дават възможност на едни самосъзнателни индивиди да изградят една свръхсъзнателно работеща група. Значи, след като правилата не идват отвътре, ще ги дадем отвън. Ако не го направим, ще си останем една от многото самосъзнателни групи, но за разлика от останалите сàмо ще философстваме за четирисъветно самоуправление. Но по-лошото е, че ще се заблуждаваме, че се самоуправляваме, чрез четирите съвета. И тогава, четирите съвета ще бъдат една нова форма на старата и добре позната хегемония, даваща правото на силния, било той формален, неформален лидер, групичка или болшинство. Тогава с право, инволюционните ни приятели ще ни обвиняват, че искаме да заемем местата на управляващите ни, а не да сменим системата. Всички ще виждат това и никой няма да ни вярва, дори ние самите няма да си вярваме, защото Божественото в нас знае истината. Как ще успеем, ако правим компромиси с принципите на еволюционното самоуправление за да не докачим някого, да не обидим някого, да не си развалим приятелството и ако има такива, които се докачат и обиждат. С празни приказки, без приложение, няма да омаем никого. Външните правила за братята и сестрите ще съществуват докато достигнем колективно съзнание, което ще ни позволи те да станат вътрешни за всеки индивид.

Единствения начин да успеем в това начинание е да покажем едни наистина братски, уважителни отношения на равнопоставеност вътре в групата и извън нея с останалия свят.

 

Б. Самоуправление на групи. Правила за правене на предложения, възражения, вземане на решения и приложение.

I. Принципни правила на самоуправление.

1. Протичането на събранието и взетите решения не трябва да противоречат на Учението на Бялото Братство.

2. Ненасилие. Болшинството да не доминира над малцинството.

3. Равнопоставеност.

На първо място това ще рече, че всеки участник има правото и задължението да изразява своето мнение в обсъждането на предложенията и възраженията. Равнопоставеност в изразяването на собственото мнение се предоставя на всички, чрез кръгово даване на думата, при което на всеки се осигурява еднакво време за говорене. Фасилитаторът следи за изпълнение на този принцип.

4. Уважение между участниците в събранието. Който нарочно превишава времето си, се самоизключва от групата и трябва да я напусне.

Ако някой неоснователно не иска да спазва правилата, или нарочно саботира работата на групата, той трябва да се аргументира за своето възражение и поведение. Да представи своите предложения и те да бъдат обсъдени докато се стигне до компромисно решение със съгласието на всички. Крайната мярка при тази ситуация е прекратяване на събранието и насрочване на нова дата, за която нарушителят не се уведомява, за да не присъства...

Последното е вярно за една самосъзнателна група. Но за свръхсъзнателна група това е недопустимо. Този човек, всъщност се явява тест за степента на съзнание на групата. Този човек е тест за любовта и добрата обхода в групата. Ако в нея цари действена Божествена Любов, никой не може да й противостои. Божествената Любов разтопява всяка твърдост, разоръжава всяка личностна съпротива. Истинската Любов е най-голямата сила, която може да промени всеки и всичко само за един миг.

5. Дух на сътрудничество, а не противопоставяне на лична основа.

6. Добра обхода. Запазване на добрия тон. Отстраняване на личния елемент в работата на групата. Изключени са всякакви груби нападки между участниците в срещата. Изключени са негативни намеци. Висша форма на добрата обхода е да не се оличностяват дискусиите, сиреч да не се разглежда нечие недобро поведение или отношение, а да се посочва само проблемът, но не и кой го създава. Ако никой не възразява, че проблемът е съществен и възпрепятства отношенията или нормалния живот и работата на групата, се пристъпва към предложения за решаването му.

II. Фасилитатор

Той „обезпечава успешна групова комуникация. Съблюдава правилата на срещата, нейните процедури и регламент, като позволява на участниците, да се концетрират върху целите и съдържанието на срещата. Улеснява работата на групата, организира я, ръководи я, с цел – по-голяма ефективност“ (от интернет).

„Фасилитирам (от лат. facilitate [fa’siliteit] – улеснявам, облекчавам, благоприятствувам/спомагам за, съдействам на, подпомагам“).

Качествата на фасилитатора произтичат от неговата дейност или роля.

Фасилитаторът не е учител, който казва, той просто дава насоки и подпомага участниците в процеса на комуникация за по-ефективно достигане на целите на събранието. За целта той може да използва различни методи, техники и упражнения, но основното остава неговия подход към членовете на групата.

Ето няколко насоки, които да ви помогнат да разберете по-добре процеса „фасилитиране“:

•   Фасилитирането е процес, а не задача. Не е задължително този процес да доведе до конкретно решение или краен продукт. Крайният резултат е това, което групата се е съгласила, че иска да постигне.

•   Подпомагане на групата в предвижването и напред, чрез насърчаване на сътрудничеството.

•   Изследване на това, което стои зад дадена позиция, гледна точка или отношенията между хората.

•   Насърчаване на свободното, отворено споделяне и участие.

•   Разглеждане на емоциите, които възникват.

•   Насърчаване към поемане на отговорности и изразяване на мнение, а не само отстъпване и съгласяване.

•   Създаване на доверие в групата. На фасилитатора се гласува доверие поради условията, които е създал и неговото отношение, а не защото е водещ авторитет.

•   Създаване на среда и условия, в които всеки да се чувства включен и приет.

•   Фокус върху практичността, отколкото върху теория.

•   За фасилитатора е важно да няма емоционална обвързаност към групата или резултата.

•   Фасилитаторът не създава зависимост и обвързаност към себе си – трябва да насърчава отделните хора, да поемат отговорност за собственото си мнение.

•   Фасилитаторът да си свърши толкова добре работата, че уменията му за фасилитиране да останат незабелязани.

Използването на този стил или начин на комуникиране се препоръчва при следните условия:

•   Членовете на групата  имат колективно съзнание. Те поставят колективните интереси  над  личностните. Отговорни са към спазването на приетите от групата правила и решения.

•   Целите за ясни или лесно могат да бъдат изяснени и уточнени

•   Не сте ограничени във времето или може да използвате допълнително време до постигане на целите.

•   Атмосферата предразполага за откритост и доверие.

•   Политиката относно информацията е насочена към споделяне, прозрачност и достъпност.

•   И вие сте уверен в своите умения като фасилитатор.

Няколко основни насоки.

Без значение от процеса, който се фасилитира, има няколко основни насоки към фасилитаторите, които се препоръчва да се спазват, за да бъде процеса ефективен.

1. Той води срещата колкото може по-незабелязано и следи за спазване на приетите от всички правила. Затова трябва да е много добре запознат с тях. Съблюдава да не се излиза от контекста и обсъжданата тема, освен ако участниците решат да приемат и отклонението за обсъждане. Например: „В момента обсъждате нещо, което не сме очертали в плана на дискусията. Какво искате да направим?“

Или за целта може да отбележи всички отклонения от темата на отделен лист, за да се обсъдят отново по-късно.

Има право да се намесва в най-подходящия момент за да възстановява спазването на реда. Неговата намеса може да бъде и превантивна.

2. Запазване на неутралност, безпристрасност и обективност към обсъжданите въпроси.

3. Фокусиране върху процеса и да се пази от изкушението да предлагате мнение относно темата на дискусията. Фасилитаторът няма право да изразява своето мнение, но може да дава предложения и  да задава въпроси, които да насочат участниците сами да го открият и поставят на обсъждане.

4. Активно слушане. Внимателно използване езика на тялото. Използване на очен контакт, когато иска да покаже на някой, че може да се изкаже следващ или да подтиква по-тихите към участие.

5. Задаването на въпроси е най-важното умение, с което разполага фасилитаторът. Чрез въпроси може да се тестват предположения, да се подканва към участие, да се събира информация, да се сондира за скрити теми. Задаването на ефективни въпроси ще позволи да се премине границата на симптомите и да се стигне до корена на проблема.

6. Перифразираране на изказването, с цел изяснаване. Това означава да повтаряне на казаното от някой, за да чуят разсеяните. Или да се даде възможност на останалите да чуят и разберат още веднъж някоя гледна точка. Или за поясняване на някоя ключова идея. Например: „… Това ли имахте в предвид?“, „… Това обобщение точно ли е?“

7. Синтезиране на идеи, а не само да записване приноса и изказванията на групата. Насърчаване хората да доразвиват и надграждат идеи, за да е сигурен, че записаното на флипчарта представлява мисленето на цялата група. Това води до консенсус и по-голяма отдаденост. Например: „Какво може да се добави към идеята/предложението на… ?“

8. Даване и получаване на обратна връзка. От време на време вдигане на „огледало“, за да може групата да се погледне от страни и да направи определени промени. Например: „Само двама души са въвлечени в тази дискусия, докато останалите разглеждат нещо в листите си. Това какво ни подсказва, че трябва да направим?“. Интересувайте се и за процеса на фасилитиране: „Имаме ли някакъв прогрес?“, „Как ви е темпото?“, „Какво мога да направя, за да бъдем по-ефективни?“

9. Тестване на предположенията. Когато някой споделя някакво предположение, то трябва да се разнищи, докато не стане по-ясно и разбираемо за всички от групата. Тази намеса може да е необходима, когато се споделят нови идеи и предложения. Примерно: „Петър, какво искаше да кажеш с коментара си относно идеята на Иван, че фокусът е твърде тесен?“

10. Точно записване на възникналите идеи и окончателни решения. Обобщаване на флипчарт, за да могат всички да ги виждат. Записките трябват да бъдат ясни и стегнати. Те трябва да отразяват казаното от групата, а не да бъдат интерпретация на фасилитатора.

11. Обобщаванята да са ясни и точни. Фасилитаторът трябва да слуша внимателно всичко, което се казва и да предлага ясни и стегнати обобщения, на време. Да прави резюме или обобщение, когато иска да съживи дискусията, която е преминала в застой или да прекрати дискусията, когато нещата изглеждат готови. 

От фасилитатора се изисква постоянна будност.

Записват се:

- новаторските и непопулярни идеи.

- новаторските и най-важни правила, които има вероятност да се забравят по време на обсъжданията.

- други.

Наличието на фасилитатор, водещ събранието е въпрос на изборно решение на групата (съвета). Също е възможен вариант,  в който отначало да има фасилитатор, а след натрупване на работен опит на групата да няма. Все пак, според мен, е добре да има някаква форма за контрол върху спазване на технологията на процеса.

Забележка: За основа на материала в ІІ. Фасилитатор е използван интернет източник. Една част е цитирана дословно, други цитати са преиначени за да послужат по-добре на спецификата на темата. Има и напълно авторски съждения.

III. Правила за вземане на решения в групи.

1. Принципите на ненасилие и равнопоставеност не позволяват вземане на решения с болшинство. Те се вземат, след намиране на консенсусно решение между всички, на базата на обсъждане и на компромисни варианти. Ако това е невъзможно, решението може да се вземе с липса на гласували „против“. В случая под консенсус трябва да се разбира общо съгласие, което се характеризира с липсата на настоятелно поддържани основателни възражения по съществени въпроси от всички заинтересовани и което е постигнато чрез процедура, стремяща се да отчете становищата на всички страни и да сближи несъвпадащите гледни точки.

2. Всеки е отговорен за изпълнение на взетите решения, т.е. трябва да ги спазва и да сигнализира при забелязване на нарушение.

3. Решенията могат да се вземат с уговорката за пробен период и евентуално следващо коригиране.

4. Дори и окончателните решения подлежат на ново разглеждане при необходимост.

5. Възраженията трябва да са добре обосновани. Аргументи от рода „Защото така искам“, „Защото така ми харесва“ автоматически изключват възражението от разглеждане.

Тези правила (както и всяко друго правило) за работа трябва да се подложат на обсъждане и приемане от групата.

В. Същност и алгоритъм на процеса на вземане на решения.

Вземането на окончателни решение по даден въпрос, по своята същност, представлява обсъждане и последователно отхвърляне (чрез единодушно изборно решение) на всички предложения, докато остане само едно, то е най-доброто (поне според всички). Това е разновидност на известният от математиката метод на изключване. Би могъл да се нарече метод на откриване (чрез обсъждане) на неоптималните решения и изключването им (чрез гласуване).

Следователно, алгоритъмът за вземане на решения изглежда така:

1. Правене на предложения. Записват се всички разумни предложения за решаване на разглеждания въпрос. Нови предложения могат да се правят през цялото време на събранието.

2. Обсъждане на всяко предложение. Посочват се неговите плюсове и минуси, ако трябва се записват.

3. След края на обсъждането, се прочитат всички „за“ и „против“ предложението и се пристъпва към неговото гласуване.

Ако всички са „против“ то се отхвърля единодушно. Ако има един „за“, то се оставя за второ разглеждане на по-късен етап от алгоритъма, по който вървим, когато се изгласуват по един път всички предложения.

Всички гласувани предложения, които са получили поне едно „за“ се записват за второ гласуване.

Най-често срещания и най-прост за разглеждане вариант е, когато останат за повторно гласуване две предложения. За наше улеснение при описанието на алгоритъма, ще продължим описанието на следващите етапи за такъв случай (когато останат две предложения за второ гласуване).

4. Ново обсъждане на само двете, класирали се за повторно гласуване, предложения.

Тук трябва да се помисли за нови, още по-убедителни, плюсове и минуси на двете предложения, които да се добавят към старите. Тук е важно да се направи сравнение между двете предложения, чрез ясно видима за всички съпоставка.

Би било добре плюсовете и минусите да се подредят по определен критерий, например по значимост, или по идентичност на качество, характеристика, свойство и т.н. за да се улесни сравнителната оценка между  двете предложения.

Целта на този четвърти етап от алгоритъма е някоя от страните сама да се убеди, че не нейното предложение е по-доброто.

5. Гласуване на двете предложения. Окончателен избор на предложение имаме ако едното от тях е предпочетено с липса на „против“ и другото е отхвърлено с липса на „за“. Ако това не е изпълнено се пристъпва към следващия етап.

6. Търси се такава форма на решение, която да удовлетворява поддържниците и на двете страни (двете предложения). Работата в този етап прилича на примиряване и в краен случай (когато не се стигне до консенсусно решение на принципа „правото на страната на всички“) въпросът може да се отнесе към примирителния съвет.

Тук ще си послужа с конкретни примери.

Първият пример е за приемане на невзаимноизключващи се, по време или място, предложения. Например някои искат да отварят на десен крак, а други – на ляв. Ако решим, че това е възможно в рамките на един и същ паневритмичен кръг, т.е. на всеки да се даде свободата да отваря както си иска, казусът е решен. Ако се приеме (пак чрез горепосочения алгоритъм на избор), че това решение нарушава хармонията на кръга или е недупостимо по някаква друга причина, то се осигуряват равностойни условия и на поддържниците на двете предложения  да играят както искат – например на друго място или по друго време на същото място. Или пък ако никой не иска да отстъпи за мястото и часа, то се определят определени дни да играят едните, а останалите дни – другите. Като броят на дните могат да се разпределят пропорционално на броя на поддържниците на всяка страна, отнесен към общи брой на всички играещи. Т.е. колкото процента представлява броя на едната група, искаща своя начин на игра, от броя на всички играещи, толкова процента да бъдат броят на дните през седмицата, които ще играят те.

Вторият пример е за приемане на взаимноизключващи се по време и място предложение. Например, една групичка иска по време на духовен наряд и беседа да се спазва пълно мълчание, друга групичка не е съгласна с това. Тогава решението е лесно – формират се две групички които работят на различни места или по различно време.

7. Гласуване на проекторешението, за което двете страни са се разбрали в предходния шести етап. Естествено приемането на окончателно решение и при това гласуване става на принципа „правото на страната на всички“.

Ако отново няма единодушно взето решение казусът трябва да се прехвърли на примирителната комисия.

Този сравнително подробен алгоритъм е за възможно най-заплетени казуси. При по-прости случаи, някои от етапите могат да се съкратят.

Ето и краткия вариант на алгоритъма:

1. Предложения

2. Обсъждане

3. Гласуване

4. Ново обсъждане на класираните предложения

5. Гласуване

6. Търсене на консенсусно решение

7. Гласуване

 

Г. За морала и движещите мотиви на хората в контекста на четирите съвета и вън от тях.

Всеки човек иска да знае бъдещето. Така и ние искаме да знаем какво е бъдещето на четирите съвета. Ще успее ли идеята за четирите съвета? Уж всички сме ученици на Бялото Братство, но едни ще се радват ако управленската организация с четири съвета се провали, а други – ще съжаляват. А уж всички имаме един и същ Учител и го слушаме – това също  е чудо. Има и трета група ученици, която сякаш е най-многобройната – онези, които са далеч от същността на четирите съвета, не разбират как те се създават, организират и работят. Тях можем да наречем пасивни противници на четирите съвета. Те не търсят новото. Уморени от живота те са дошли в братството да търсят спокойно и хармонично гнезденце. Заради това те винаги биха подкрепили силните на деня, управляващите, за да се приютят под тяхното крило, там се чувстват сигурни. Не биха се самообразовали, за да разберат четирите съвета, защото ученето е трудно. Не  са активисти в нищо ново, защото това ще наруши статуквото им, с което все пак са постигнали някакъв удовлетворяващ ги баланс. Не биха подкрепили и смяна ни никое настоящо ръководство, защото това е нарушаване на статуквото. Тези хора имат сили да се променят дотолкова, колкото да приемат и се приспособят към всяко ново ръководство. Те никога не са опозиция, или ако ръководството ги дисхармонизира лично, те са пасивна опозиция. Не трябва да ги съдим и обвиняваме, защото и те, и всеки от нас е активен в живота според дадените му от Бог сили. Трябва да ги щадим, без те да знаят, защото пък са докачливи.

Нека сега анализираме и групата на активно неприемащите организацията на четирите съвета. Можем да ги поставим в 3 подгрупи:

1. Управляващите, които ще изтърват властта.

2. Близките приятели и сподвижници на управляващите.

3. Облагодетелстваните от настоящото ръководството, колкото и малки да са благата, които получават. Но някои се продават на висока цена. Въпросът със самопродажбата е сложен – някои се продават за да донесат облаги не за себе си, а за част от другите. Но казвам, че се продават, защото знаят Истината, а се отказват от Нея заради някакви лични или групови дивиденти – това прилича на саможертва, но всъщност е плащане със звонковите монети на Истината. Трудно е да се определи дали това са продажници, саможертващи се в името на по-висока идея и цел или мъдреци, търпеливо изчакващи благоприятните условия, създаващи удобния момент за действие. Но ако са мъдреци, които изчакват да действат според веруюто си, когато му дойде времето, защо докато чакат работят активно за противниковата кауза?

Хората от първите две групи, обикновено членуват и в третата.

Активните противници на четирите съвета се интересуват от работата по тях, но не за да я подкрепят, а за да търсят кусури и пропуски. И естествено, могат да намерят много недостатъци, несъгласуваност и неясноти в приложението им - че как иначе, това е много иновантно начинание и все още разбрано от малцина, сред които няма ни един, който да го разбира в неговата пълнота. Активно неприемащите четирите съвета си мислят, че са обективни в оценката си, защото са открили много слабости, но пропускат да осъзнаят, че са преднамерени в преценките си и едностранчиво акцентират върху негативите, не признават и своята неподготвеност по някои въпроси. Тяхната оценка е преднамерена (предрешена, защото в лицето на съветите виждат опасност за своето благо-състояние), и едностранчива.

Може би най-силният аргумент на противниците на четирите съвета е, че средата за работа по системата на четирите съвета изисква хора с колективно съзнание (и свръхсъзнание). При това положение на четирите съвета може да се гледа като на утопия, изпреварила времето си, поради което ще последва резултата от работата на комуните в недалечното ни Братско минало.

Ще успее ли идеята за четирите съвета? Това е светла идея, която иде от надчовешките светове, в които правото е на всички. От момента, в който някой се включи в работата по съветите, докато работи по тях (че и след това), той живее в онези високи светове, в които правото е на всички. Какъв по-голям успех от това. Какъв по-голям успех от това, дори и за малко време да заживеем в общество, в което правото е на всички, т.е. да почувстваме истинското братство, в което всички са равнопоставени. Има ли значение колко дълго ще живеем в това блаженство, засега е голямо постижение да се докоснем вътрешно до него? Това блаженство е нашето реално бъдеще, бих искал да се утвърди и като наше настояще. Виждам, че сега това не може да стане навсякъде, но ако някъде е осъществимо, защо и аз да не се намирам там.

Учителят казва: „И тъй, ще имате четири съвета: Съвет на физическия труд, Съвет за духовния живот, Съвет за просветата, Съвет на примирителите... Още днес след обяд, към три часа, ще се съберете и ще си изберете тези четири съвета, за да започнат веднага работа... Съберете се, направете нещо и ми кажете след това какво сте направили. Аз ще се съглася с вас и каквото направите, ще го турим в действие. А през следващата година, ако има нещо, ще го изправим. И тъй, ще обмените сериозно мисли. Не мислете, че тази работа е много трудна. Не е трудна, тя е добро забавление.“ (Четирите съвета – СБ/БР, 21.08.1921).

Защо да не го послушаме и да опитаме? Опитността може ли да бъде утопия? Тази опитност е безценна. За нашият съвременник и учението на Бялото Братство е утопия, но ние не се отказваме да го опитваме. То и социализмът беше утопия, но просъществува 70 години. И Учителя дойде в страна, която е живяла близо 45 години в тази утопия, защото придобитата през тези години опитност е създала най-добра среда за Новото учение. Защо той не слезе в някоя западна страна? Нали, Запада е напред? Напред е само в материалния свят, но в духовния не е. И разликата (макар и не единствена) между Запада и Изтока е именно в липсата или наличието на социалистическата (утопическата) опитност. Славянството е трябвало да мине през социализма за да се подготви окончателно за идването на Всемировия Учител на Земята. Не случайно следващия център на школата на Бялото Братство ще бъде в Русия – пак славянски народ и пак преминал през социализма.

Учителя казва: „А през следващата година, ако има нещо, ще го изправим. И тъй, ще обмените сериозно мисли. Не мислете, че тази работа е много трудна. Не е трудна, тя е добро забавление.“ (Четирите съвета – СБ/БР, 21.08.1921). Ясно е казано „А през следващата година, ако има нещо, ще го изправим“. И ясно не е казано, че през следващата година ще преустановим работата на четирите съвета, не е казано и че това е упражнение за една година или друг срок. А правото мислене ни казва, че когато изправяме нещо, едно дело, то е за да го продължаваме. А можем да го продължим, защото тази работа не е трудна. „Не е трудна, тя е добро забавление.“

Няма никакво значение дали четирите съвета ще се приемат и утвърдят като форма на самоуправление. Ако се утвърдят – много добре. Ако не се утвърдят също е много добре, защото всичко се случва или не се случва за добро. Това само ще покаже, че още не сме готови за такава промяна. Важното е да научим нещо от усилията, които полагаме в това направление. От самоуправлението с четири съвета има много какво да се научи.

Ако сегашните четири съвета не се утвърдят като метод на самуоправление, то опитността от тях ще ни послужи за едни по-съвършени и работещи четири съвета утре – без днешните четири съвета не биха могли да се създадат утрешните. Но трябва да опитваме не с мисълта „Абе, ако стане, но няма да се мъчим много“, а с увереността, че ще го направим днес, т.е. да вложим всички усилия в тази насока. Без усилия няма промяна и развитие.