Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

Първообраз на упражнението „Мислѝ“: „Днес ще имаме едно музикално упражнение. Напишете с печатни букви: „МИСЛЍ! ПРАВО МИСЛЍ! СВЕЩЕНИ МИСЛИ ЗА ЖИВОТА ТИ КРЕПИ!“

Силата е там – щом крепиш една свещена мисъл, и тя ще те крепи. Щом не я крепиш, падането идва. Сега да турнем една мелодия. Много мелодии могат да се турят. Ще бъдете свободни при пеенето. Всяко едно правило се движи в границите на свободата. Като кажете: „Мислѝ!“, вашата мисъл трябва да присъства, не нещо много сериозно, но най-малко за туй, за което пеете, да мислите. Вие не се смущавайте, то е закон. Каквото е пеенето, такова е и мисленето. Мислите не се раждат съвършени. Тоест сами по себе си са съвършени, но по време и пространство изисква се време, за да се проявят. Една мисъл, като кажа, че не е съвършена, разбирам, че не се е развила.

За тази мелодия се изисква време, за да я развием. И ако човек не се смущава ... (Учителят пее мелодия за думите: „Мислѝ, право мислѝ!“ Всички вземат участие. Постепенно се оформя една мелодия, по-сполучлива.)

Като се намирате в едно песимистично състояние, пейте бързо, ритмично, тези мисли поправят. (Пее се и втората част: „Свещени мисли за живота ти крепи!“ – много пъти. Изпява се упражнението. Всички прави, дясната ръка на лявата страна на гърдите, после втори път, лявата ръка на дясната страна на гърдите.)

Как чувствате, при първия или при втория случай по-лесно се пее? (Изпя се упражнението, придружено с движения.)

„Мислѝ!“ Издигаме двете ръце отпред, право надолу до гърдите.

„Право мислѝ!“ Ръцете настрани хоризонтално.

„Свещени мисли за живота ти крепи.“ (При всяка дума ръцете правят подем нагоре, вълнообразно, според ритмуса.)

Упражнението се изпява от всички с движенията няколко пъти. (30 л. на МОК, 6 юни 1926 г., неделя, 19 часа София – Изгрев)“

Най-ранни сведения за Паневритмията, вече като комплекс от упражнения, намираме в беседите и лекциите на Учителя през периода 1931-1935 г.

„Та казвам, причините, които може да ви стимулират за вашите постъпки, могат да бъдат от тези три свята. Така трябва да изучавате вие нещата. На първо място трябва да имате една хубава, здрава къща. На второ място, тази къща трябва да бъде много добре мебелирана. А на трето място какво трябва да бъде? (Да бъде тя инсталирана.) Да има осветление и отопление, да може да се живее вътре. Първостепенна да бъде! Та именно сега, като се правят тези гимнастически упражнения, това е съграждане къщата отвънка. Чувствата, с които си служим, това е съграждане (на) къщата отвътре – мебелиране. А мисълта, която се влива, това е инсталиране в тази къща на всички тези употребления, от които тя се нуждае.“ – 22 май 1931 г. В лекцията от 29 май (следващата седмица) сте­нографките са записали: „След гимнастическите упражнения – ясно, свежо време.“ Подобно уточнение не е правено нито по-рано през учебната година, нито след тази дата.

 

На събора през лятото на 1931 г. Учителят казва: „Сега ще отидем до Бъбрека – V-то езеро, където ще направим няколко гимнастически упражнения и ще се погреем малко на слънце. След това ще слезем на бивака да обядваме и да благодарим за хубавия ден.“ – 20 юли 1931 г., СБ, Любов към Бога, беседа „Теория и приложение“

 

До 22 март 1933 г. част от Паневритмията със сигурност е била усвоена и се е играела от по-рано. В лекцията на ООК от същата сутрин Учителят казва: „Сега ще излезем вън да направим само шестте упражнения. Мислехме да направим и останалите, но времето пречи. Не сте всички юнаци да играете упражненията с музика. Поздравявам ви с новата година – годината на Божията Любов.“

 

В лекция на ООК от 26. 07. 1933 г. Учителят споменава за нивото на игра на Паневритмията от този начален период: „Искаш да пишеш една книга. И това е беля. Като излезе книгата на бял свят, хората ще започнат да те критикуват. Ще се чудиш как да се справиш с тази критика. Изобщо, духовните хора много бързат. Например вие искате външните хора да видят вашите гимнастики. С какво ще се похвалите: с музиката ли, с начина, по който ги играете? Има смисъл да представите упражненията пред софиянци, но когато се хармонизирате. Като правите упражненията, вие не мислите. Движенията ви трябва да бъдат под контрола на вашата мисъл и воля. Само тогава ще бъдете господари на себе си и на своята съдба. Има смисъл да правите упражненията, ако придобивате нещо от тях. Каквото придобиете, това се отнася до вас. Едни правят упражненията бързо, други ги правят от страх, от задължение. Стани сутрин рано, направи съзнателно упражнението заради Бога и заради себе си. Като играете музикалните упражнения, избирайте си за другар този, с когото си хармонирате. Ако не си хармонирате или се смущавате, не трябва да играете заедно… Като ви наблюдавам, виждам, че сте станали обикновени хора. Затова и песните, и гимнастическите упражнения – всичко сте довели до изглаждане. Така сте ги изгладили, че аз сам не мога да ги позная. Не се свири, нито се пее така. Тъй както са дадени упражненията, гимнастиките, в тях е вложен дълбок смисъл. Не спазвате ли този смисъл, нищо не можете да постигнете.“

 

В разговор с Учителя от 12 септември 1933 г., изпратен от Димитър Звездински до Елена Хаджигригорова, намираме: „Като правите упражненията, да стане изменение на лицето ви, в мускулите ви. Тогава упражнението е добре направено. Иначе или упражнението не е хубаво, или не е добре направено, както трябва. Най-напред гърбините ви трябва да изчезнат. За тези упражнения ще турим веднъж една стара сестра и да видим чрез тези гимнастически упражнения каква промяна може да стане. Трябва да знаете, че в упражненията има една опасна страна. Аз я наричам инертност. Тази инертност поглъща всичката енергия на човека.“

 

В лекция на ООК, 27 юни 1934 г., Учителят казва: „При музикалните упражнения трябва да употребявате дишането. В дишането е вътрешният живот.“

 

На 17 юли 1935 г., пред учениците на ООК Учителят показва едно критично отношение към начина им на игра на Паневритмията: „От гимнастическите упражнения, както ги правите, аз съм крайно недоволен. Не може да имате резултат по тоя начин. Гимнастическите упражнения ги правите много лошо. Първите упражнения ги правите много лошо. Това показва, че въобще не мислите през време на упражненията. Един се вдига, а друг през това време се навежда и сваля ръцете си. И всичко е така объркано. Няма единство в упражненията. И после, някои ги е страх да си наведат гърба. Не правите движенията както трябва. Какъв пример ще дадете с тези упражнения на другите? И ония, музикалните, бързо почнахте да ги правите. Трябва да ги разделим на няколко части, на четири-пет части и да ги правим по части, както трябва. Иначе ще си изгубят смисъла. Едно упражнение трябва да се прави едновременно от всички, като че го прави един човек. Хармоничност трябва да има, а пък аз виждам, че един мисли едно, а друг мисли друго. Някой ще каже: „И без упражнения може.“ Не, упражненията са необходими. Умрелите никак не се упражняват. Шестте упражнения, ако ги правите добре, пак е хубаво. Ако ги направите с чиста мисъл, вие ще се подмладите. Едно упражнение ако правите на ден, вие ще се подмладите с една година. Ако правите десет дни – с десет години ще се подмладите. Някой ще каже: „Дали е вярно?“ Ако аз правя упражненията както трябва, ще се подмладя. А пък щом не ги правя както трябва, то аз остарявам. И вие, ако не ги правите, както трябва, ще остареете преждевременно. Съжалявам за това! Малко упражнения, но на свят да се правят. Като си вдигате ръцете, като един да ги вдигате, единство да има. Я „юнаците“ как хубаво и стегнато играят [спортна организация „Юнак“]. Те под команда играят, а пък тук сме свободни. Един се навел, друг се изправил, а между тях никой не прави нищо. И който не ги знае, ще си седи настрана. Някои по-напреднали не идват на упражнения. Някой казва: „Аз съм напреднал!“ и не идва на упражнения. Упражненията нека да се правят три пъти на седмица, но да има дисциплина. Ако не правите упражненията, не може да имате Божието благословение.“