А. Педагогически идеи на Учителя Беинса Дуно

І. Подготовка на нови учители за преподаване по нов начин.

Да се отвори едно училище, което да подготвя учители, които да преподават по новия начин биология, физика, химия и пр. Чрез тези науки да се дойде до духовната страна на Природата, до целесъобразността, съобразителността в Природата, да се види, че велика разумност същества в Природата.

Учителите да не карат учениците да искат да блеснат външно, но да насочат вниманието си навътре и да видят, че в тях има заложби и дарби и чрез развитието на тези дарби те ще имат плодотворен живот. Учителите трябва да насочат учениците към едно правилно разбиране на живота.

Учителите да наблюдават по какво се отличават даровитите деца от обикновените (не критерият да бъде: „който може да си плати, той попада при нас“), каква е стойката на даровитите и на обикновените.

Онези, които не са способни за учене, те от една дадена възраст искат професия, занаят. Да отидат там.

На някои Природата е дала по-широк кръг на дейност, условия за общо образование. В професионалните училища да учат някои общи предмети, за да добият учениците общо образование. А пък който е даровит, макар и беден, обществото да му даде възможност да продължава по-нататък своето образование.

Един учител се намира в трудно положение. Като изкара с децата четирите отделения, пак почва от първото. Това повторение не действа добре. Нему става лесно и после тягостно. Работата на учителя да не е монотонна. А пък то трябва така: най-напред ще събере седемгодишни деца от първо отделение и ще изкара с тях четири години. После да събере възрастни неграмотни и тях да учи няколко години. Трябва да се внесе разнообразие. Има и други начини, за да се внесе разнообразие в работата на учителя.

ІІ. Експериментален опит с държавно училище и светски деца

Да се образува едно училище със светски деца, да се приложат в него Новите методи, за да се види какви са резултатите.

Тези идеи са семена, които трябва да се заровят в почвата и то нито много дълбоко, нито много плитко. Всички философски идеи трябва да имат малко препятствия. Ако нямат препятствия, те са идеи непроявени. Ако са много дълбоко заровени, значи препятствията са големи. Тогава работите не стават.

Ако се отвори училище, в което да се прилагат Новите методи на възпитание, то като свърши детето в него четвърто отделение, ще се види каква е разликата между тези деца и другите.

В Новото училище децата трябва да наблюдават движението и растежа на дърветата, течението на реките, растежа на цветята. Така детето ще види хубавото, красивото.

Могат да ни дадат първоначално училище с четири отделения (І-ІV кл.), прогимназия (V-VІ кл.), една гимназия (VІІІ-ІХ кл.) и две години са достатъчни, за да се видят резултатите. Тогава ще видят  метода, по който може да се възпитава. Направете един опит.

И така, може да ни се даде едно училище, в което да възпитаваме по Новия начин. Като се направи опитът, ако е добър, може да стане общ на всички училища. Материалът ще бъде същият, както в другите училища, но този материал ще се преподава по нов начин. Да се създадат опитни училища с наши хора възпитатели.

Най-първо ще направим опит в отделенията за четири години. После ще направим опит в прогимназията за три години и най-после в гимназията. Отначало няма да им кажем, че правим опит, няма да го кажем на всички. И после след резултатите ще се каже.

ІІІ. Задача за педагозите – изработване на учебни програми.

Трябва да се изработят нови програми за възпитание и обучение във всички училища. За целта хубаво е да се образува тук една група от наши братя и сестри, които да изработят програма за новите училища. Тази група отначало може да бъде малка, а после да се разшири.

Отначало може да бъде от трима души, после от девет и пр.

В беседите и лекциите съм дал ред методи, как да се преподава в училището.

Разбира се ще има преходни състояния в училищата, догдето дойдем до възвишеното, идеалното. Идеалното не може да дойде изведнъж. Ще има ред преходни степени.

ІV. Заплащат ли се пари на истинските учители.

Всеки човек трябва да учи, но той трябва да намери онзи учител, който е определен специално за него. Намери ли своя учител, работата му тръгва напред. Този учител не взима никакви пари. Той работи за Бога, като изисква от ученика си, каквото спечели, да го внесе в Божествената банка. Истинският учител е онзи, който не работи за пари. Този учител трябва да учи ученика си с любов, да го научи, какво представя ума и сърцето, да знае, какво нещо е човекът-мъж и човекът-жена, да разбира душата и духа си. 

Нека всеки постъпва според закона на любовта – даром приема, даром да дава. Ще кажете, че е невъзможно днес да се живее без пари. Нека дойде един учител да ми преподава от любов и да остави на мене, аз да му се отплатя с любов. Когато учителят работи с любов, и ученикът ще му отговори с любов. Той всякога ще му бъде благодарен и ще знае, как да му се отплати. Обаче, ако учителят постави ученикът си в известни материални условия, един от двамата непременно ще бъде изигран. Има случаи, когато ученикът свършва училище и измества своя учител. Значи, ученикът е излязъл по-хитър от учителя си.

V. Най-важни акценти, необходими в днешното училище.

Четири години ми трябват, за да приложа това в днешното училище.

1. Учителите да развият у децата религиозното чувство и вяра по следния начин: да им каже да правят опити; да се помолят за нещо и да стане. После да се помолят за друго и да стане и т.н. Така ще се развие у тях вяра и религиозно чувство.

Децата знаят за Бога повече отколкото големите. На децата най-първо трябва да се даде образ на Бога от физическото поле.

2. След като е правило детето добро, вечерта да чете една малка благодарителна молитва, че е могло да направи някое добро. Така да се свърже с Бога, с доброто. Идеята за Бога детето има в себе си.

3. Децата помагат на по-слабите. Така у него ще се яви чувството на самопожертване. С това трябва да започне духовният живот. Когато срещнат по пътя бедно или болно дете, да му помогнат. И това да стане като религиозно възпитание. У детето така ще се събуди религиозното чувство.

4. Ние има какво да дадем сега (на съвременното училище). Аз съм дал окултни упражнения, т.е. нашите песни. С тях може да правите опити. Братските песни имат строго определени думи, т.е. думите им нямат две или повече значения. Когато Учителят влиза в клас, най-напред да накара учениците да изпеят една песен и после той да започне работата си. Учителите трябва да бъдат музикални.

VІ. Роля на образователните периоди.

Първият и вторият възпитателни периоди са много важни – до 14 години. Тогава се насаждат в децата семенца, които после ще поникнат и ще дадат своя плод. Защо в дълбока старост някои стават мъдри, а други се вдетиняват? Първия случай имаме, когато в децата са посадени красиви семена, възвишени идеи и те после дават своя плод в дълбока старост, а втория случай, когато децата и младежите са живели безидеен живот. Тогава няма какво да поникне. Затова те в дълбока старост се вдетиняват.

Ако се приложат Новите методи във възпитанието, то ще се опростотвори. Ще стане десет пъти по-лесно. В Новото възпитание децата първо трябва да се запознаят с реалността, първо да се разглеждат нещата, да се живее, да се възприемат. След това да се учи теорията. Новото изисква първо да се опитват нещата и после да се говори за тях. Така постъпва Природата. Тя първо разкрива нещата и после ги обяснява.

Не занимавайте децата с отвлечени работи.

VІІ. Едно важно правило – възпитанието започва от физическия свят.

Едно важно правило е: При възпитанието на детето, да започнем с физическия свят. Например, да приготвят малки лехи, да пренасят пръст от едно място на друго, да посаждат плодни дръвчета, да чистят извори. От там да започне възпитанието. От там трябва да започват в първоначалното училище. Учителите да извеждат децата по Витоша да очистят пътищата от камъчета. Това за тях е едно хубаво упражнение и от друга страна пътищата ще бъдат чисти. Така че чрез малки неща трябва да се създаде работа за децата: един-два часа физически труд на ден. Това би било за тях голямо удоволствие.

На малките деца един час физически труд,  но единия час разпределен на няколко пъти; да не е изведнъж. Ако се внесе тази система, то България за десет години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин.

Хубаво е да има градина при училището, в която децата да работят. Да се садят овощни и медоносни растения. Хубаво е децата да знаят да присаждат. Децата да учат пчеларство. Изворите и растенията действат по-благородно върху децата, отколкото животните. На птичките, на болните животни да им дават помощ.

На това децата са готови. Най-хубаво е за децата отглеждането на цветя, плодни дървета и зеленчуци. Ако аз възпитавам децата, ще им кажа да си изберат всяко едно от тях, по няколко ябълкови дървета, да се грижат за тях и да мислят, че идната година ще родят много ябълки.

VІІІ. Астрологично подреждане на учениците в класната стая.

Ученикът не може да седне, където иска. Учителите определят местата на учениците си по ръст, по характер, по темперамент, или според положението на светлината. Разумният учител взема под внимание ред съображения, докато постави ученика на неговото място. Попадне ли в ръцете на добър, способен и разумен учител, ученикът се развива правилно. Способният учител следва законите и методите на природата, а обикновеният се ръководи от правилата и законите на обикновените училища, където всичко върви по изкуствен път.

Б. Педагогически идеи на Теодосий Теодосиев-Тео

І. Какво представлява Новото училище на Тео?

Училището се намира в недостъпно, уединено високо, планинско място. Защо там? Защото е нужно място, където човек да се усамоти и да говори на философски теми, както и да му идват възвишени идеи.

Предварително се обявява една тема, например определен дял от физиката или от философията и, който иска, да заповяда. Тук ще има една голяма фурна и един голям хладилник. Човек ще си носи суха храна за една седмица. Усамотяваме се далеч от хората, защото ще ни трябва дълбоко потапяне.

Духът възраства не в комфорта и задоволеността, а в известна атмосфера на лишения, за да няма поквара. Един от законите на Мърфи гласи, че „човек за да постигне нещо значимо в живота си, трябва да има своя минимум неблагоприятни условия“. Е, ние ги имаме! Свръхрезултати се постигат със свръхусилия – нямаме ток, нямаме вода, но продължаваме да работим.

Ще дойдат деца въпреки недостъпността и уединението, сигурен съм! И сега ги има, но и още ще има. Българската майка ражда приказни деца и затова си струва усилието. Днешните деца-слънчица излизат от доброто българско семейство, където има здрав морал. Надеждата ни е в тях.  Много хора си мислят, че от България избягаха най-умните и ще останат само глупавите. Не! От семейство на съвсем скромни хора се раждат изключителни таланти. И обратно – в семейството на някой гений се ражда идиот. Ние разчитаме, че в огромната маса народ се намират трудолюбиви хора с ценности, хора които Иван Хаджийски е описвал, хора които възпитават деца, които ще свършат работата. И моята задача е да ги намеря и да направя фабрика за социално силни хора, на които принадлежи бъдещето.

ІІ. Цели, които си поставя Тео.

• Учениците трябва да се научат да мислят издълбоко (сократов метод)!
• Искам да помогна, щото светът да стане по-добър. Опитвам се да науча и моите ученици на подобни ценности. 
• Аз не искам да вървя по течението, а насреща, за да достигна до най-високите поточета, където е най-чисто. Щастието е несъвместимо с нечистотията.
• Оставил съм достатъчно последователи от кръга на моите ученици, които се надявам да продължат моето дело.
• До 2021 г. трябва да тръгне като училище Новият проект (стара сграда на училище от 1931 г.), която аз наричам „Една от последните крепости на бълг. образование.“

ІІІ. За какво работи Тео?

Моят опит е започнал от много отдавна – още от епохата на социализма, както и през преходния и ранен капитализъм. Аз съм си работил независимо от системата, понякога – въпреки системата. Преди години един мой директор беше казал, че не работя за пари, значи за слава. И за слава не работя, за какво тогава?!? Значи работя за удоволствие. И търся да има кой да ме използва. И сега моята мечта е да има колкото се може повече хора, които биха желали да ме използват.

Аз каня учители от цяла България. Разпространявам си опита съвсем безплатно, стига да има кой да го възприеме и да работи по този начин (предай нататък по същия начин!). Идват учители, вече правим втора такава група и се надявам с течение на времето да се получи достатъчно голям масив учители, които да размножат този опит. Така че революции няма да правим, но еволюция ще има.

ІV. Как се издържа проектът на Тео?

Уж сме в капитализъм, но има все още хора като мен в България, които работят безплатно и дават уроци на световно ниво без пари. Остава да има кой да ги оцени и да отиде да ги ползва тези неща. Има и една фондация „Тео“, направена от бивши мои възпитаници, която поема част от разноските на някои по-скъпи бази. Не мога да изброя всички, но имаме златна книга на дарителите, в която вписваме тези хора. Има например една бедна жена, която всеки месец дава 5 лв от пенсията си за училището да се ремонтира, но има и такива, които превеждат крупни суми. Нещата стават, но бавничко. Хората ме намират сами.

Децата са им много благодарни, защото има такива, които са социално слаби, семейства, които не могат да отделят 100 лева за две седмици да отиде детето им на една школа. Това са пари за два часа частен урок, но хората ги нямат и има спомоществователи, които ни помагат, за да дадем шанс на всички тези деца.

Една майка ме пита: „Колко трябва да платим?“ Аз отговорих: „Да си чула на Иван Рилски да са му плащали нещо?“ Мога да живея и с 1 лв, защото твърде много ценя свободата си. Набавям си храна от природата – ябълки, мушмули, др. плодове.

Аз няма да вземам пари за обучението тук! Затова казвам, че това е училище за децата на бедните, където нищо няма да се плаща. И на хората това няма да им се струва странно и непонятно. Те ще ме разберат!

V. Колко ученици обучава годишно Тео?

При мен идват много деца от цялата страна. България досега е спечелила 100 медала по физика (13 или 14 са златни) и от тях две трети са минали през моята школа.

Провеждам ежеседмични занятия през цялата събота и неделя – единият ден теория, другият – практика. А през ваканциите правим лагер-школи и тогава вече събираме деца от цял свят. Цялото обучение и занимания при мен са напълно безплатни.

През лятото сме правили по шест лагер-школи, от които три за учители, три школи – за ученици. На една от школите имахме 93-ма ученика и още 20 души, които искаха да идват на палатки. Много са желаещите. Проблемът е, че няма къде да ги поберем тези деца, няма къде да ги занимаваме.