КАМИЛА УРСО (CAMILLA URSO)

Камила Урсо (Camilla Urso) е родена в Нант, Франция, на 13 юни през 1840 г. (някои източници твърдят – 1842 г.) в бедно семейство на музиканти. Майката Емили е португалска певица, а бащата Салваторе е италианец – флейтист в оркестъра. Камила Урсо започва да свири на цигулка от съвсем ранна възраст, като пръв неин учител е концертмайсторът в Нант – Феликс Симон. На около 9 годишна възраст малката Камила постъпва в Парижката консерватория, въпреки че минималната възраст там за кандидатите е 10 години. Разпространената информация за това, че тя е първото момиче прието да учи в Парижката консерватория не отговаря на истината, тъй като в регистрите още през 1799 г. съществува  Félicité Lebrun. Но все пак, дори и втора тя е сензация още по онова време тъй като се налага да се състезава с още 76 момчета за място в консерваторията. Някои източници твърдят, че в изпитващата комисия са били имена като Джоакино Росини, Джакомо Майербер[1], Жозеф Ламбер Масар[2] и Даниел Обер[3]. Камила Урсо учи три години, главно под ръководството именно на мосю Масар, свирейки по десет-дванадесет часа на ден и обучавайки се на хармония и солфеж.

Малката Камила започва да концертира още от 1852 г. във Франция, Германия и Швейцария. През същата година, придружена от баща си, тя е отпътува за обещано  доходоносно тригодишно турне в САЩ, което обаче се оказва с неизпълнен договор заради фалит на организатора. Все пак името на Камила Урсо предизвиква фурор по онова време и в годините 1852-1855 има много ласкави отзиви за концертната ѝ дейност в градове като Ню Йорк и Бостън. През 1856 г. обаче изненадващо тя се оттегля от концертна дейност и се установява в Нешвил (Тенеси). През този тъмен за биографите период от живота на Камила Урсо се случват интересни неща в личностен план – тя се омъжва твърде млада за първия си съпруг, пианист и учител по музика и става майка на две деца. Междувременно започва и гражданската война в САЩ, в която съпругът на младата Камила загива и тя остава вдовица. Възобновяването на творческата си кариера тя стартира през 1862-1863 г., когато изоставя образа на детето-чудо и започва да изгражда имиджа си на зрял виртуоз. През този период излизат редица хвалебствени статии за виртуозната цигуларка и от този момент тя става абсолютен лидер на първокласните цигулари на територията на САЩ за следващите три десетилетия. В началото на 1868 г. Камила Урсо се завръща във Франция и по това време се омъжва за втория си съпруг – французин Фредерик Луер, който по-късно става и главен мениджър на „Urso Concert Company“. Следват турнета в цяла Северна Америка, както и в Европа, Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка. Камила Урсо завършва земния си път на 20 януари 1902 г. в Ню Йорк

Репертоарът на Камила Урсо, който тя редовно е представяла пред своята публика и то винаги свирейки наизуст, първоначално се е състоял от обичайните за времето си популярни виртуозни произведения на: Giovanni Battista Viotti[4], Pierre Rode[5], Николо Паганини, Jean-Henri Simon[6], Charles-Auguste de Bériot[7], Heinrich Wilhelm Ernst[8], Alexandre Artôt[9], Delphin Alard[10], François Prume[11], Henryk Wieniawski[12] и Benjamin Godard[13].

Но с течение на времето репертоарът ѝ се обогатява и с по-сериозни класически произведения като концерти на: Моцарт, Бетовен, Шпор[14], Менделсон, Vieuxtemps[15], Брух[16] и Рубинщайн[17]. Камила Урсо е свирила на три цигулки: на Гуарнери[18], на Амати[19] и на Miremont[20].

Вестник „Ню Йорк Дейли Трибюн“ от 24 февруари 1865 г. прави обзор на концерт на Камила Урсо:

„Съобразявайки се с метереологичната обстановка, вторият концерт на тази талантлива млада цигуларка беше даден снощи пред голяма искрена публика в Niblo's Saloon[21]. Тя изсвири избрани откъси от Вийотан (Vieuxtemps) и Aлар (Allard) в стила на деликатно съвършенство, което беше напълно признато и оценено от най-добрата публика в града. Импровизацията на „Fantasie Caprice“ със сигурност е една от най-успешните ѝ интерпретации, защото в нея най-добре се разгръща цялата красота на нейния стил и дълбочината на нейните настроения, доближавайки типична маниерна ширина в най-голяма степен, сравнено с всяка друга пиеса от репертоара ѝ.“

И още един отзив от пресата:

"Вероятно изглежда ненужно да се характеризира нейното свирене, но може да се посочат няколко черти, а именно маниерът ѝ на пълно спокойствие; размахът на стила; широкото, пълно и енергично атакуване на сложните места; висшата деликатност на отношение и чувствата; прекрасно стакато; забележителен завършек в трели, с интонация, която е почти съвършена, доколкото позволява човешкото ухо. Когато към изброеното се добави и всеобхватен ум, с топла музикална душа, трептяща към работата си, ние имаме човек на изкуството, който може да бъде наречен приблизително „феномен в женската форма на Камила Урсо“.“

Учителя за Камила Урсо: „Някои препоръчват източната музика. Тя си има добрите страни, но някой път тази музика е много банална. И между класическите парчета има някои, които са хубави. Например има едно хубаво класическо парче от един автор, наречено „Сънят на живота“.

Един американец, мой познат ми разправяше, за някакъв търговец, голям богаташ, който имал силно преживяване, предизвикано от музиката на Камила Урсо[22], ученичка на Паганини – една от най-добрите ученици[23]. Тя изсвирила парчето „Сънят на живота“[24] и този богаташ почувствал, че е в състояние в този момент да се откаже от всичко, да раздаде имането си на бедните. Туй музикално парче го вдъхновило и той бил готов да направи тези неща. Тя не му проповядвала, но като му засвирила, той почувствал това. Туй е един вътрешен подтик на музиката. Казва ми: „Когато я слушах, аз бях готов да се примиря с всички и да раздам цялото си състояние. Така ми подейства, че бях готов от всичко да се отрека в света. В този момент бях готов да се помиря с целия свят, да простя на всичките си врагове. Какво нещо е самият живот! Колко красив е животът!“. Този американец слушал видни проповедници, но никой не могъл да му повлияе тъй, както Камила Урсо. Той ми разправяше: „В мене стана цял преврат. От този момент аз бях готов да започна чист и свят живот“.

Това значи да свири човек с вдъхновение. Тя свирила така, че той разбрал що значи чистота и святост. Само такава музика може да внесе нови импулси в живота на човека. Без музика животът губи смисъла си и постепенно се изхабява. Музиката произвела преврат в неговия ум и в неговото сърце. Защо? Защото я е разбрал. Обаче и самият търговец имал музикален усет. Неговата душа била отворена за музиката. Той могъл да я възприеме вътрешно, затова тя го е преобразила.

Казвам: има три вида музиканти – едни, които свирят за удоволствие; други, които свирят за пари; и трети, които служат на Бога. Сега двата вида музиканти ги имаме: за удоволствие и за пари. Третият вид – като Камила Урсо – те са бъдещите музиканти. Те като дойдат, като засвирят, ще спасят света.“

На 17.04.2019 г. в предаването „Шоуто на Слави“ гостува известният в цял свят български цигулар – Веско Пантелеев-Ешкенази, който е концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Холандия. В момента той свири на една от цигулките, с които е концертирала именно Камила Урсо. Тази цигулка носи и нейното име. Инструментът е направен през 1742 г. от един от най-големите майстори на цигулки в света – Бартоломео Джузепе Гуарнери (Дел Джезу). След смъртта на Камила Урсо историята на цигулката е неизвестна, но в наши дни тя се озовава при концертмайстора на бостънската филхармония Джоузеф Силвърстийн. През 2016 г. инструментът е закупен от холандски меценат-милиардер и е поверен на нашия български виртуоз. Най- характерно за тази цигулка е, че тя е с отворен нисък регистър, тъй като през последните си години Джузепе Гуарнери работи изключително над баса. В последните си години майсторът на цигулки е постигнал голям напредък в тази област и това прави неговите инструменти едни от най-ценните и най-скъпи в света.