По какво се различава идейната любов от материалната? В материалната любов има известни еротически образи, които развращават умовете на хората. Днес ти никъде не можеш да погледнеш в съвременния свят, без да не се разврати ума ти. Накъдето погледнеш, все ядене и пиене, навред бирени чаши. Другаде погледнеш, ще видиш някоя жена със своите гънки на лицето, с особеното ѝ изражение, със своята особена хубост. Турците в този случай казват: „Благословение е да гледаш хубостта на такава жена.“ Те си имат на турски език специален израз, който мъчно може да се преведе на български език. Онези, които знаят турски език, нека го преведат на български на тия, които не знаят.

Срещнете някоя мома, намирате я внимателна, красива и си казвате: „Хубава е тази мома, очите, устата ѝ са хубави, устните ѝ са червенички и т.н.“ Не е лошото в това, че се възхищавате, но лошото е в желанието, което се явява. И започва някой да се овъртва около нея. Желания има в този човек. Така и вълкът има желание да пипне овцата, че после да я изяде. И лисицата има желание да пипне най-хубавата кокошка и да я изяде.

Някой човек погледне къщата на своя приятел, хареса я и веднага я пожелае. Казва: „Да имам и аз такава къща!“ Слушате че някой свири хубаво и вие казвате: „Да мога и аз да свиря така.“ Да, тия желания именно развращават хората. Идейното седи на това, когато излезеш вечерно време, да погледнеш на звездите, без да се породи у теб желание да ги пипнеш, нито да ги целунеш. Излезете ли денем да се попечете на Слънце, да не се породи у вас желание да целунете, нито да пипнете Слънцето. Кажете си: „Много хубаво е това Слънце, приятно е да си попечеш гърба на него!“ Значи, идейни неща са тия, които са достояние на всички еднакво. Достатъчно е да си отворите очите и да погледнете към небето за да се зарадвате на Слънцето. Идейните работи са достояние на всички същества, а материалните са достояние на малцина.

Христос казва: „Блажени нищите духом. Блажени миротворците, защото те ще наследят Земята.“ Това са все методи, които човек трябва да вложи в себе си. Най-първо човек трябва да вложи в себе си идеята, че трябва да бъде добър. То не трябва да бъде добър на добри дела, но добър по възприятия, за всяка нова идея в света, от каквато област и да е, дали физическо, умствено или духовно, неговата душа трябва да бъде отзивчива, че той да може да я възприеме и приложи в живота си. После той трябва да възприеме в себе си всички онези хубави форми, хубави образи, които не носят в себе си никакъв еротизъм.

Например, ако аз извадя от джоба си една златна монета и ви я покажа, тя може да ви разврати. Или, ако ви покажа един скъпоценен камък и той може да ви разврати. Какво ще научите от този скъпоценен камък? Той не трябва да бъде отвън, а скрит във вас. Този скъпоценен камък трябва да бъде проводник на известна енергия. Следователно, ти трябва да туриш тази енергия в действие.

Сега например, нашият учен съвременен свят е започнал да се занимава с една стара наука, астрология. Според нея, животът има 12 зодии, а всяка зодия има свои качества скрити в живота. Тези 12 зодии не са нищо друго освен 12-те източници на живота. Следователно, за да се създаде човека, в него са влезли 12 източници, обаче, по причина на грехопадането, шест извори от тях са запушени, а са останали само шест. Значи, ние се развиваме само в сънно състояние, а в будно състояние, в будния си живот ние се излагаме на големи изкушения. Ти пращаш сина си на училище и той там се развращава. Вижте каква е днешната младеж!

Казвате: „Ама те са млади!“ Да, но животът има свой израз. Аз не говоря за онази патологическа болна любов, която се проявява като заболее известен център у човека. Щом даден център заболее и любовта става анормална. Любов ли е това у един мъж, щом той може да нападне всяка жена? Любов ли е у всеки човек, който може да се гаври с всичко, което е чисто и свещено? Любов ли е това да се говори само за устата или за тялото на една жена? Това е една извратена, една еротическа култура. Ние ще говорим за звездите, за целувките, но не за такива целувки, каквито ти може да дадеш. Когато се приближаваш при една душа, трябва да се приближаваш със свещен трепет, да чувстваш, че тя е излязла от Бога, да не я изкушаваш. И като я погледнеш в погледа ти да няма никаква лъжа. Като срещнеш кого и да е, ще се изправиш пред себе си и ще кажеш: „Господи, помогни ми да се проявя тъй, както ти се проявяваш!“

Трябва да се научите да се освободите от това еротическо заблуждение, което имате във вашите чувства. Някой път аз не смея да ви приведа някоя, каквато и да е, философия. Все ще ѝ турите някоя качулка. Има нещо съществено в света – то е Любовта, да обичаш! Любовта никога не опетнява човека. Да обичаш и да те обичат – всичко е Божествено. Но има една страна в Любовта, чрез която можеш да се опетниш, чрез нея и като обичаш можеш да се опетниш и като те обичат може да се опетниш. За тази любов няма да ви говоря. Вие я знаете. Но ще ви говоря за тази Любов, която не опетнява. Представете си, че имате един палат със сто прозореца, обърнати към югоизток. Всеки прозорец е една възможност за Любовта. Слънцето ще влиза през всичките прозорци. Сто души стоят на прозорците. Всичката светлина иде от едно место. Вашата Любов не иде от сто места, а от едно место, но минава през сто прозореца. Вие казвате: „Като моята любов няма.“ И останалите казват: „Като моята любов няма.“ Любовта ви е еднаква. Някой казва: „Грехота е да се преместиш от един прозорец на друг.“ Няма никакъв грях в това. Ти може да се преместиш от един прозорец на друг, ти може да се преместиш на който прозорец искаш. Това е разбирането на Любовта. Има известни положения, гдето грехът е изключен. А пък има известни положения, гдето грехът не е изключен. Когато светлината, Любовта иде от един и същ източник, грях няма. Но когато Любовта, светлината иде от разни източници, там е грехът.