Колко вида любов познавате? Според мене, има четири вида любов: Божествена, ангелска, човешка и животинска. Има и други видове любов, но аз спирам до числото четири – Питагоровото число, с което измерват нещата. То е абсолютно число. Под абсолютно разбирам това, на което умът поставя прегради. И човек може да бъде абсолютен и неабсолютен. Тръгваш някъде, абсолютен си; спираш се, не си абсолютен. Всяко тяло в движение е абсолютно; щом спре движението си, не е абсолютно.

По какво се отличава Божествената любов от другите видове? Божествената любов е неизменна и постоянна във всички свои прояви, във време и пространство. Тя никога не се изменя. Когато обещае нещо, Бог го изпълня точно навреме, с точност една стомилионна част от секундата. С такава точност се измерват имагинерните, въображаемите числа. Несъществуващите, т. е. имагинерните числа „i“ са равни на една стомилионна част от единицата. Този въпрос оставям на математиците, те имат думата. Аз говоря за любовта.

И тъй, Божествената любов е неизменна. Тя представя Вечна скала, Вечна канара, върху която човек гради своя живот.

Ангелската любов се отличава по своята чистота. Тя е без никакви страсти. Който се храни с тази любов, не боледува.

Човешката любов ограничава. В нея има страсти. Тя е раздвоена. В нея има и добри, и лоши разположения.

Животинската любов се отличава по това, че лесно забравя.

Следователно, четирите вида любов представят четири единици, с които човек работи по математически начин.

Дохождаш при мене и се оплакваш, че работите ти не вървят, че жена ти, децата ти се объркали; в религиозно отношение са загазили; в обществото не са добре поставени.

– Не зная, какво да правя.

– Започни с животинската любов.

– Възможно ли е това?

– Да, започни с животинската любов и постепенно върви нагоре. После ще дойдеш до човешката любов.

– Животно ли съм, да започвам с животинската любов?

– Ти не разсъждаваш правилно. Какво лошо има в животното? Думата „животно“ е прекрасна, но хората са я изопачили. Тя произлиза от живот. Животното е същество, което се радва, което скача, люби. Че ходи на четири крака, това нищо не значи. Казвате за животното, че е четириного. Питам: Преди да се изправиш на два крака, ти не пълзеше ли на четири крака? Ти си забравил това и казваш: Човек съм, ходя на два крака. Аз ще ти напомня, че някога си ходил на четири крака.

И тъй, започни с животинската любов, за да забравиш грешките на хората.

– Как ще започна с тази любов?

– Като забравиш грешките на хората. – Как котката проявява любовта си към мишката? – По животински начин. И в дупката си да се скрие, мишката мисли само за котката, а котката – само за мишката. С ред факти мога да ви докажа, че между котката и мишката съществува такава любов, каквато не подозирате. С часове котката седи пред дупката на мишката и говори: „Мила мишчице, моя възлюбена, излез малко да те видя!“ Мишката си подаде главичката, засмее се и се скрие в дупката. После тя пита майка си: „Мамо, моят възлюбен ме чака вън, да изляза ли?“ – Не, още не си за женене. Какво ти дава? Обещава ли ти нещо? – Много неща ми предлага.

А котката седи пред дупката със затворени очи и чака да излезе мишката. Защо котката затваря очите си пред мишката? С това тя иска да каже, че е безкористна, т. е, сляпа за любовта на света. Мишката пита котката: „Право ли говориш?“ – Ето, виж, че от няколко часа съм със затворени очи, нищо не ме интересува. Обаче, щом мишката излезе от дупката, котката веднага я хваща и казва: „Сестричке, ще те приема на гости у себе си, да видиш моята любов.“

Казвам: Котката ви дава добър пример, как да постъпвате. Нека човешките грешки влязат във вашата гостна стая и забравете всичко.

Как постъпва човешката любов? – Тя ограничава. – Какво означава думата „человек“? Първата сричка „че“ произлиза от един стар език и означава ученик. Сричката „век“ има друг корен и означава същество, което иска да се учи. Някои заместват думата „човек“ с думите „цял век“. Тези думи са неразбрани. Кой може да бъде ученик? Само онзи, който чете. Обикновено, учените, професорите четат. Според мене, който чете, той е ученик. Няма учени и професори в света. Който чете, той е ученик в дадения момент. Той иска да разбере какво е измислил писателят, какви са неговите възгледи. Всеки, който решава една задача, той се учи, той е човек. Следователно, ние сме човеци на земята, разтваряме книгите, гледаме, изучаваме ги.

Сега, по какво се отличава човешката любов? – Тя всякога ограничава.

– Не е така.

– Може да не е абсолютно така, но моето твърдение се подкрепя от ред примери. Мома залюби един момък. Щом се ожени за него, тя веднага го ограничава. Преди да се ожени, той бил свободен: дето искал, там ходел – в гората, на планината, по градовете, по кафенетата. Щом се оженят, тя започва да му казва: Слушай, ти знаеш, че те обичам. Без мое позволение няма да ходиш никъде. Ако отиде на кафене, ще й каже, защо отишъл. Ако направи някаква търговска сделка, ще й даде сметка, защо направил това. Тя става господарка, а той слуга. След всичко това, той мисли, че си намерил другарка! – Не, той си намерил господарка, която му иска сметка за всичко. Така става и с мъжа, и с жената. Щом се влюбиш, така става. Вън от ограниченията, не съм срещал нито едно изключение.

Друг е въпросът в ангелската и в Божествената любов. Там няма никакви ограничения. Обаче, докато се дойде до тази любов, човешката е на мястото си. Ще любиш човека по човешки.

– Как?

– Ние знаем, какво представя човешката любов. Докато любиш по човешки, ще ограничаваш злото и в себе си, и в другите хора. Значи, човешката любов е мярка, чрез която се ограничава злото. Следователно, като забравиш грешките на хората, като ограничиш злото в себе си и в другите, ти дохождаш до ангелската и Божествената любов. Ангелската любов отговаря на животинската, а Божествената – на човешката.

И тъй, докато се обиждаш, ти си в животинската любов. Обиждаш се, че някой ти казал животно. Искаш нещо идеално. Щом е така, ще живееш и ще любиш по ангелски.

– Имам ли ангелско сърце?

– Ще правиш усилие да любиш хората, както ангелите ги любят. Който иска да има ангелска любов, трябва да си служи с огън, на който температурата е 35 милиона градуса. Когато ангелът обикне някого, поставя го в огнището и ако може да издържи тази висока температура, той започва да му преподава новата наука за живота. Който не издържи на този огън, превръща се на дим и пепел. Така ще постъпва ангелът с него, докато го кали. Ту ще го туря в огъня, ту ще го вади. През девет реторти ще мине, но ще се кали. Ще плаче, ще вика, докато стане чист като ангел. Ангелската любов се отличава с чистота. Тя прекарва човека през огъня. Който има ангелска любов в сърцето си, се отличава с топлина. Неговото тяло и сърце са топли. Той мисли добро на всички хора, на всички живи същества. Злото е ограничение, изстиване. Следователно, студът произлиза от омразата, а топлината – от любовта. Дето има топлина, там е любовта.

В заключение на всичко това, казвам:

– Щом прекараш някого през животинската любов, ти забравяш грешките му;

– Щом го прекараш през човешката любов, ти ограничаваш пороците му;

– Щом го прекараш през ангелската любов, ти го туряш в огъня, който чисти.

– Най-после, ще вдигнеш своя ближен на раменете си, ще го поставиш на Вечната канара и ще му кажеш: Сега ще научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците в себе си и в своите ближни и най-после ще се домогнеш до смисъла на живота.

Веруюто на любовта казва: Любовта, която прониква в ума и създава мислите, е равна на любовта, която прониква в сърцето и създава чувствата и желанията.

– Защо са равни мислите и чувствата?

– Защото една и съща сила ги създава. Понеже в любовта няма пристрастие, тя дава колкото на ума, толкова и на сърцето. Волята пък, като възлюбено дете на майката и на бащата, взима всичко, т. е. тя е равна на сбора от човешките мисли и чувства.

В заключение на това, казвам: Възможностите на ума и възможностите на сърцето са равни на възможностите на волята. Тя е в състояние да реализира всяка мисъл и всяко желание. Разумната воля е в сила да реализира всяка права, Божествена мисъл и всяко Божествено желание.

Всяко желание трябва да има четири качества едновременно: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско. И любовта трябва да бъде едновременно и животинска, и човешка, и ангелска, и Божествена. Това е закон. На земята животинската любов има по-голям простор, тя създава формите. Който се отказва от животинската любов, постепенно отслабва, изпосталява и се готви за небето. Ако животинската любов вземе надмощие, човек затлъстява. Всяка любов има граници, до които може да се прояви. Затова се казва, че мислите и желанията на човека трябва да се ограничават.

– Не могат ли мислите и желанията ни да се проявяват свободно?

– Под „свобода“ на мислите и желанията разбирам всяка мисъл и всяко желание да са за добро не само за отделния човек, но и на неговите ближни – хора, животни и растения. При това, всяка мисъл и желание трябва да са в съгласие с Божествения свят.

В бъдеще, като ви срещна, ще ви питам: Какво учение следвате? Имате ли любов в душата си? Божествена ли е вашата любов? Стоиш ли на Вечната канара, на която целият космос почива? Имате ли чистотата на ангелите? Вашата любов може ли да ограничава злото? Може ли да забравя всичко, като животинската? Ако любовта ви има тези качества, дайте ми ръката си! Това е любов!

Помнете: Новият живот изисква правилно разбиране. Вие трябва да бъдете здрави, щастливи. Имате деца, трябва да ги възпитавате.

– Бог ще уреди всичко, няма защо да се безпокоим.

– Не е така. Бог ще нареди всичко чрез вашия ум и сърце. Бог ще нареди всичко чрез Божествената любов, чрез ангелската любов, чрез човешката любов и най-после и чрез животинската. Всички тези същества работят за вас, и вие трябва да им благодарите. Като впрегнеш вола си в колата, потупай го по гърба и му кажи: Благодаря ти, че ми услужваш. Ако не му благодарите, де остава вашето благородство?

Христос казва: „Не знаете, що искате.“ Искате да бъдете православни – не знаете, що искате. Искате да бъдете мохамедани – не знаете, що искате. Искате да бъдете будисти – не знаете, що искате. Искате да бъдете богати – не знаете, що искате. Искате да бъдете учени – не знаете, що искате. Искайте Същественото.

– Кое е същественото?

 – Искайте да имате Божествената любов във всичките й прояви: Божествена, ангелска, човешка и животинска, Щом имате тази велика любов, ще дадете на живота си широк замах. Тогава и мъже, и жени, и деца ще гледат вече по друг начин на света.

Сега аз зная, че всички, които ме слушате, ме разбирате и знаете, че Божествената любов ви е необходима. Защо ви е Божествената любов? – За да имате велика, непоколебима основа. Защо ви е ангелската любов? – За да имате огън.

Казвате: Да, къща без огън не може. – Обаче, вашият огън е пушек и дим. Едно време, когато хората си служели само с дърва и въглища, имали право да говорят, че не може без пушек. Тогава и в църквите имало пушек и дим. Но сега, при електричеството може без пушек и дим. Аз говоря за този огън във вас, за тази любов, която не произвежда никакъв пушек и дим. Засега вашата любов произвежда пушек. Ето защо, избягвай този пушек. Не позволявай нито на себе си, нито на приятелите си да опушват къщата ти. Ако се опуши, дълго ще търкаш очите си, докато се освободиш от пушека. Любовта не търпи никакъв дим. При нея горението трябва да бъде пълно.

– Не можем да живеем така.

– Можете, но още се колебаете между стария и новия живот. Вие се борите между стария и новия живот, а трябва да бъдете категорични. Казвам: Приложете новия живот без никакво колебание! Прилагайте методите на природата. Не събаряйте изведнъж старата къща. Природата едновременно събаря и гради. Не отхвърляйте онова, което досега сте направили, Не казвайте, че досега сте живели безсмислено. Целта на досегашния ви живот е била неопределена; отсега нататък е определена. Тази е разликата между досегашния ви и сегашния ви живот. Досега сте работили за майка си и баща си, за брата си и сестра си. Отсега нататък ще работите за живия Господ, за Бога на Любовта. Тази любов включва в себе си всичко. Досега сте учили за себе си; отсега нататък ще учите за любовта и ще имате по-голям замах на дейност.

Някой казва: Като живея за Бога, всичко ще се нареди, няма какво да мисля. Така разсъждава младата мома, преди да се ожени. Като мома, тя се облича чисто, спретнато; с момците е учтива, любезна, докато я хареса някой и се ожени за него. Момъкът, като я вижда толкова чиста и спретната, казва: „Добра домакиня ще излезе от тебе.“ Тя се смее и си мисли: „Да се оженя аз, че после ще ме видиш.“ И наистина, като се ожени, тя показва опаката страна на своя характер. Тя си мисли: „Нали се ожених веднъж, работата ми е наредена.“

Аз бих посъветвал момата да постъпи точно обратно. Докато е неженена, тя може да бъде неглиже, небрежна към своя възлюбен. Обаче, щом се ожени, да покаже добрата страна на характера си. Ако я пита той, защо се изменила толкова, да каже: „Аз те изпитвах. Видях, че си добър човек, че си готов на всичко. Ти си доблестен човек, заслужаваш моята любов и внимание.“ Това е метод, чрез който се изпитва любовта. Ако е въпрос за любов, прояви любовта, а нейната чистота и светост. Като погледнеш човека в очите, да знае, защо го гледаш, а не да те пита, защо го гледаш. Много естествено, гледа те, защото те обича.

– Как ме обичаш? Каква е твоята любов?

– Моята любов е Божествена, ангелска, човешка и животинска.

– Щом е и животинска, ти ще ме изядеш.

– Не, няма да те изям, но искам да забравя всичките ти грешки.

– Щом е човешка, ще ме ограничиш.

– Няма да те огранича, но ще огранича злото в себе си.

– Ако имаш ангелска любов, това значи, че искаш да ме изгориш.

– Не, искам този огън да стопи и да изгори всичко нечисто в мене.

Да имаш Божествена любов, това значи, да стоиш на онази вечна канара, да устояваш на обещанието си. Който иска да има такава любов, ще му се даде изпит, да се опита, доде е достигнал.

И тъй, нашата любов трябва да бъде свещена. В нея трябва да влизат отношенията към всички живи същества. Любовта не се налага със закон. Никой не може да ви застави да го обичате, нито пък вие можете да заставите някого да ви обича. Любовта е свободен акт на духа. Да се обичаме по свобода, това е великата любов.

– На какво се дължи свободата?

– На закона на истината. Не можеш да обичаш по свобода, докато не носиш истината в себе си. Свободата е резултат, произведение на истината. Казва се, че свободата е истина. Не, свободата не е истина. Коренът на свободата е истина. Коренът на истината е Бог. Това са велики математически задачи, в които се крият тайните на разумната природа. Който се домогне до тия тайни, той забравя своя детински живот. Велика хармония се крие в тях.

Мнозина страдат от това, че няма кой да ги обича. Има Един, Който ви обича, Който всякога мисли за вас. Кой е Той? – Бог. Няма момент в Неговото съществуване, в Неговите прояви, когато Той да не е буден. В своя ум, в своето сърце, в своята воля, в своята душа и дух Бог обхваща всички. Той ви има винаги пред себе си и казва: „Не бойте се! Аз ще уредя всичко за вас. Един ден ще получите моето благословение. От вас се иска само да слушате.“ – Как? – Като дадете възможност на любовта, която ви пращам, да проникне във вас. Любете, както Аз любя; мислете, както Аз мисля; чувствайте, както Аз чувствам и действайте, както Аз действам.

Бог говори тихо, но който е готов, чува думите Му: „Не бойте се! Аз ви обичам, Аз съм с вас.“ Като види, че някой иска да се самоубие, Той му казва: „Не бой се, всичко ще се оправи. Аз те обичам.“ – Как, мене обичаш? – Да, тебе специално. Това е великата истина. Тихо говори вътрешният глас в човека. Това всеки може да провери. Този глас е силата на човека. Христос казва: „Не знаете, що искате.“ Христос определя, какво трябва да искате.

Като говоря за любовта, мнозина казват: „Побеля ми главата от любов. Кажете нещо ново.“ – Вие още не познавате любовта. Внесете повече братство и равенство в любовта към Бога.

– Знаем, какво нещо е равенство.

– Знаете, но нямате равенство помежду си. Не знаете, какво е любов. Ние ще ви дадем методи, как да приложите любовта. Днес Христос ни казва: Искайте от Бога любовта. Когато във вас се яви дълбоко желание да потърсите любовта, вие ще разрешите проблемата на вашия живот, и пред вас ще се отвори нов свят. Отношенията ви с хората ще се оправят, и вие ще започнете да мислите, да чувствате и да постъпвате правилно. Тогава и отношенията ви към Бога, към ангелите, към хората и към животните ще бъдат правилни.

Желая на всички да бъдете здрави, да бъдете щастливи, да бъдете блажени. Всички тези неща могат едновременно да се постигнат в любовта.

(Из неделната беседа от Учителя „Не знаете, що искате“, държана на 12 ноември, 1922 г. София.)