Вие сте тук
След Първата Световна война започна да излиза списание „Всемирна летопис“[1]. Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди. Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя. Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички. Така че в тези първи години Учителя имаше отношение към това списание и към неговия редактор.
Боян Боев започва да пише във „Всемирна летопис“ една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини[2]. Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха предназначени за хора образовани и с висок интелект.
Преводът ли беше неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя – го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български – го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер – не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно.
След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф Щайнер. Обикновен човек в София и на „Изгрева“ не можеше да чете неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха.
На „Изгрева“ имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: „Ето тук Рудолф Щайнер казва това, което го е казал и Учителя .“ Излизаше, че първо нещата се казват от Рудолф Щайнер, а Учителя ги взима, мели ги и казва на български разни предъвкани неща. Това нещо продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като най-голяма скъпоценност.
Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на философията; втори период – от 1901-1913 година – той е секретар на теософското общество; трети период – от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията – да възвърне Бога в науката, природата и религията.
Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко особена и запомняща се – баща му е арменец, а майка му българка – то Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България. Щайнер възкликва: „От България ли идвате? Знаете ли, че България е една велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще.“ Това е казано в присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и уважение.
След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. „Искам да стана ваш ученик и да следвам висши науки!“ Щайнер отговаря: „Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се завърни там и стани Негов ученик.“
След известно време Боян Боев се завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителя отговаря, че познава този виден окултист. Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което Учителя отговаря: „Срещали сме се, но не на физическото поле.“
След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителя казва: „Рудолф Щайнер е прероденият Питагор.“ Всички останахме изумени. Много приятели започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него Учителя бе казал: „Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в света.“ Всички тук на „Изгрева“ знаехме, че това Ново Учение е Учението на Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да допуснат това в умовете си.
Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година. Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша, усмихна се и каза: „Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради нея гърците му изгориха Школата[3]. Но не си научи урока тогава И ето сега, на същия Питагор – на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също заради жена.“ Това разбуни духовете на „Изгрева“. Всички тръгнаха да търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази жена, заради която гърците са му изгорили Школата[4].
А брат Боев намери как се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата. Казваше се Мария Сиверс[5], рускиня по произход. Тя владеела руски, френски, немски и английски и му става първа помощница.
Накрая приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени – едната от времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. „Учителю, какво ще ни кажете за тези две жени?“ „Това не са две жени, но една и съща. Онази от времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При кардинални прераждания тези души вървят заедно.“
Мина също много време. Неведнъж Учителя в беседите си е говорил за Питагор и за неговата Школа. Разказвал ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като „питагорова теорема“. Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора от квадратите на двата катета.
Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение и Учителя я разкри пред нас. Учителя разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет – мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание.
Или – волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските жреци. А Учителя добавя към това знание следното: „Духът на човека на квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на квадрат.“ Това е едно знание, което е за учениците от Школата.
След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. „Учителю, да си направим ли и ние такова нещо на „Изгрева“? Учителя разгледа снимката и каза: „Ще минем и без това.“
Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.
Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от него идея за клише на „Житно зърно“. Учителя му предлага една картина от ул. „Опълченска“ 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и старец – в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за клише. Тогава Учителя изважда един албум с картини, където са били дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на Откровението. Учителя му показва една картина, която представлявала жена, облечена в слънце. Казва му: „Вземи тази картина, тя е хубава. Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита.“ Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го видите в списание „Житно зърно“ от 1931 година[6]. Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.
Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: „Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия свят?“ Учителя отговаря: „Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който ми каза: „Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?“ Учителя му отговорил: „Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята.“
(Из спомените на Мария Тодорова от „Изгревът“, І том.)
[1] Списание „Всемирна летопис“ започва да излиза на 22 март 1919 г.
[2] Боян Боев има две основни, посветени на Гьотеанума: първата е през 1921 г., ІІ годишнина, кн. 4, която е „Дейността на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария“ и втората е от 1923 г., ІІІ годишнина, кн. 1 „Нова дейност на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария“ .
[3] Тази жена е позната от историческите извори като Теано от Кротон. Тя е една много красива девица, някъде се твърди, че е жрица. Баща й, жител също на Кротон, се нарича Бронхин. Според някои източници Теано става съпруга на Питагор, когато той наближавал 60 години и след смъртта му тя продължава неговото дело. Един гръцки писател цитира нейните възгледи за учението за Числата. Съгласно традицията Теано и нейните деца управлявали училището на Питагор след смъртта му. Теано написала трактати по математика, физика, и медицина. Най-значителният й труд бил на тема: Принципът на „златната среда". Предполага се, че Теано е сред първите математици, изучавали „златното сечение“. я продължила да поддържа училището на Питагор, факт, който много пъти е споменаван, но никога не е бил потвърден от писмен източник.
[4] Според версията на Диоген Лаерций една вечер, когато четирийсетимата главни членове на братството са в къщата на Милон, Цилон (недопуснат за ученик в Школата от самия Питагор), за да си отмъсти, подстрекава множеството и то обгражда къщата. Питагорейците, сред които е и Питагор, запречват вратите, но разярената тълпа подпалва дома. Почти всички от първите ученици на Питагор, цветът на школата и самият учител загиват в пламъците на пожара, а двама са убити от тълпата.
Според Дикеарх, цитиран от Порфирий, Учителят Питагор оцелява заедно с Архит и Лизид. После той броди от град в град и стига до Метапонт, където умира от глад в храма на музите. Жителите на Метапонт твърдят обаче, че са посрещнали добре мъдреца и той умрял спокойно там. Те показват на Цицерон къщата и гроба му.
[5] Мария Яковлевна фон Сиверс (1867-1948) е руска гражданка с немско-балтийски корени, благородничка. Тя е най-близкият сътрудник на Рудолф Щайнер , негова законна втора съпруга от 1914 г. След смъртта на съпруга си (1925 г.) тя се занимава с опазването и публикуването на творческото му наследство чрез собственото му издателство.
Друга близка жена в живота на Рудолф Щайнер е д-р Ита Вегман (1876-1943). Тя е съосновател на антропософската медицина заедно с Рудолф Щайнер и през 1921 г. основава първата антропософска медицинска клиника в Арлесхайм, сега известна като клиниката Ита Вегман . Освен това тя разработи специална форма на масаж, така наречения ритмичен масаж и други медицински процедури.
[6] Тази рисунка, която е в началото.