Вие сте тук
Произход на зодиака
Първообразът на вавилонския зодиак
Епохата на Водолея
Възникването на зодиака е скрито зад завесата, хвърлена от хилядолетията, изминали от началния момент на неговото създаване.
Днес мнозина дори бъркат понятията зодиакални съзвездия и зодиакални знаци, както и не знаят за съществуването на два зодиакални кръга – на тропичния и сидеричния зодиак. Но дори и за астролозите, които могат да направят тази разлика и да дефинират тези понятия, въпросът за техния произход остава неизяснен.
Нека първо да дефинираме понятията:
Зодиакални съзвездия – група от 12 съзвездия, носещи имената Овен, Телец, Близнаци до Риби и разположени на 8 градуса под и над еклиптиката. Всяко съзвездие е с различна големина, варираща от 20 градуса за най-малкото – Рак, до 44 градуса за най-голямото – Дева (според използваното днес разделение на границите на съзвездията в звездните атласи).
Сидеричен зодиак – свързан е с звездите от зодиакалните съзвездия. Съдържа 12 сектора от по 30 градуса, носещи същите имена като зодиакалните съзвездия.
Тропичен зодиак – свързан е с движението на Слънцето по еклиптиката и неговите повратни точки (равноденствия и слънцестоения), бележещи началото на сезоните в годишния цикъл. Съдържа 12 сектора от по 30 градуса, носещи същите имена, с начало пролетната равноденствена точка, в която небесния екватор пресича еклиптиката, 0 гр.Овен.
Вследствие на прецесията, тропичният и сидеричният зодиак се разминават един спрямо друг с 1 гр. за всеки 71,5 г. Двата зодиака са се припокривали напълно в 221 г. сл. Хр.
Астролозите, следващи традициите на класическата западна астрология, повлияни най-вече от възгледите на Клавдий Птоломей, използват тропичния зодиак, без да постават под съмнение неговата достоверност и валидност. Птоломей (а преди него и Хипарх) пренася имената на зодиакалните съзвездия (които вече са били пренесени и върху знаците от сидеричния зодиак) върху 12-те равни сектора на тропичния зодиак.
Но не Хипарх пръв създава тропичния зодиак, идеята за него се ражда няколко столетия по-рано.
Това, което знаем със сигурност е, че за първи път древногръцкия астроном Евктемон (поч. 432 пр. Хр.) създава тропичен зодиакален кръг, който е ориентиран спрямо годишното движение на Слънцето (от др. гръцки – tropikos – обръщане, повратна точка).
Въз основа на наблюдението на поредица от слънцестоения, той публикува звезден календар, в който са отбелязани моментите на равноденствията и слънцестоенето, изгревите и залезите на неподвижните звезди, със съответните указания за метеорологичното време.
Евктемон разделя слънчевата година на 12 месеца, които носят имената на 12-те зодиакални съзвездия. Моментът на лятното слънцестоене, бележи 0 гр. на тропичния знак Рак, тогава денят е най-дълъг.
Ако наблюдаваме всеки ден изгрева на Слънцето ще видим, че той се премества по линията на хоризонта. В деня на лятното слънцестоене, изгревът е максимално отдалечен на североизток. От този ден нататък, за наблюдателя, Слънцето прави символично обръщане (повратна точка в Рак, тропик на Рака) и тръгва в посока изток към точката на есенното равноденствие.
След което, изгревната точка на Слънцето продължава да се премества на югоизток, за да достигне по време на зимното слънцестоене най-отдалечената позиция от своя път по линията на хоризонта. Тогава Слънцето се намира в 0 гр. на тропичния знак Козирог, денят е най-кратък. След този момент, то прави ново символично обръщане и тръгва на изток към точката на пролетното равноденствие. Денят започва да нараства, и в точния момент на пролетното равноденствие се изравнява с нощта.
Създаденият от Евктемон тропичен зодиак е бил основно с календарно предназначение. 1 век по-късно, вавилонския астролог/астроном/ Кидину (поч. 330 пр.Хр.), автор на т.нар System B – методика за изчисляване позициите на планетите, използва зодиак, в който поставя пролетното равноденствие в 8 гр. в сидеричен знак Овен, където то се е намирало реално по времето на неговата смърт.
Трябва да се отбележи, че около 150 г. преди Кидину, вавилонците използват подобен сидеричен зодиак, с пролетно равноденствие поставено на 10 гр. Овен в сидеричен зодиак. Предполага се, че негов автор е Набуримани – вавилонски астроном от началото на 5 век пр. Хр., създател на т.нар System А – методика за изчисляване позициите на планетите, предшественик на System B. И двете системи се използват в елинистичния свят в продължение на следващите 5-6 века.
За отправна точка при създаването на сидеричния зодиак е била използвана оста Алдебаран – Антарес. Звездата Алдебаран, която визуално се намира в средата на съзвездие Телец е поставена от вавилонците в средата (15 гр.) в сидеричния знак Телец, след което e опредено къде върху еклиптиката е 0 гр. Телец, и така цялата еклиптика чисто геометрично е разделена на 12 равни сектора от по 30 градуса.
На звездното небе, там където попада 0 гр. на сидеричния знак Овен всъщност няма звезда, която по някакъв начин бележи началото на зодиака. Въпреки това, Овен е първият знак на зодиака, а не Телец.
Според асиролога Ph.D. Francesca Rochberg, най-ранните текстове (лунни таблици), в които са обозначени знаци от сидеричния зодиак, вместо съзвездия, могат да бъдат отнесени към 475 г. преди Хр. (In the Path of the Moon, 2010, p.364) Това означава, че сидеричния зодиак първоначално е създаден с астрономично предназначение – да могат да се определят позициите на планетите, Слънцето, Луната, както и точката на пролетното равноденствие в координатна система.
„Зодиакът от 12 знака от равни 30 градусови сектори е възникнал във Вавилон някъде през 5 век пр.Хр. – период на развитие на научната математическа астрономия, и е бил предназначен за астрономически изчисления, а не за гадаене. Той е служил като референтна система за измерване на преместването на Слънцето и планетите по отношение на 12-те равни 30-градусови сектори“. Francesca Rochberg
Съпоставяйки данните можем да видим, че както сидеричния, така и тропичния зодиак възникват през 5 век преди Христа почти по едно и също време.
Около 40-50 години след смъртта на Кидину на остров Кос е създадена астрологична школа от вавилонеца Берос (вероятно ученик на Кидину). Така зодиакът създаден (използван) от Кидину с равноденствие настъпващо в 8 гр. Овен навлиза в древна Гърция и впоследствие в древен Рим и е най-използван във времето преди раждането и малко след раждането на Христа (включително от астролога Ветиус Валенс (120-190 сл.Хр)
„Нормата 8 гр. Овен като пролетна равноденствена точка е в основата на много елинистични астрологични текстове и продължава да се използва и през късната античност.“ Franchesca Rochberg
Но реално, равноденствието вече не настъпва в 8 градуса на сидеричния знак Овен (както е било по времето на Кидину), а на всеки 72 години се мести с един градус (7>6>5>4>3>2>1) в посока към сидеричния знак Риби., вследствие на люлеенето на Земята около оста си (т.нар. прецесия, която причинява немалко объркване в античния свят, та и до днес).
При създаването на Юлианския календар началото на годината (01 януари) е поставено на 8 градуса в тропичния Козирог, а не в 0 градуса Козирог, който бележи началото на зимата.
Според моя хипотеза, това се дължи на използването на зодиака на Кидину, където зимното слънцестоене е било в 8 гр. в сидеричен зодиак. Според мен, авторът на Юлианския календар е объркал сидеричен и тропичен зодиак, и е решил, че трябва да постави началото на годината на 8 гр. Козирог в тропичния зодиак.
Затова днес има разлика от 8-9 дни между началото на всеки сезон и началото на съответния му месец. При един правилно конструиран слънчев календар, началото на всеки месец би трябвало да съвпада с началото на знак от тропичния зодиак.
Предшестване на равноденствията – (прецесия) – така се нарича изпреварването на момента на пролетното равноденствие спрямо неподвижните звезди, породено от люлеенето на земната ос (като оста на пумпал). Явлението е открито/обяснено от Хипрах (190 – 120 пр. Хр.) като се предполага, че Кидину също може да е знаел за него.
Хипарх е известен на научната общност като астроном, но Плиний Стари пише за него: „Хипарх, повече от всеки друг доказа родството на човека със звездите и това, че нашите души са част от Небето“, което го поставя редом до великите астролози.
Всъщност, в древността двете понятия (астролог и астроном) са били тъждествени.
Хипрах поставя 0 гр. Овен в точката на пролетното равноденствие и отчита зодиакалните знаци като сектори от по 30 градуса от тази точка (преоткрива тропичния зодиак), но откритието му първоначално не добива голяма популярност.
По-късно успява да се наложи, благодарение на Клавдий Птоломей и неговия труд, Тетрабиблос, който става настолна книга за астролозите в късната античност и ранното средновековие. Птоломей, който добре познава и сидеричния и тропичния зодиак, дава предимство на втория.
Последните проучвания направени върху механизма от Антикитера (който представлява по своята същност древен аналогов компютър, правещ изчисления за движението на телата от Слънчевата система) показват, че в него е бил използван тропичния зодиак на Хипарх.
Според изследователя PhD Nicholas Kollerstrom от University College London, използваният зодиак в този механизъм е тропичен
За всеки непредубеден наблюдател става ясно, че сидеричният зодиак е възникнал преди тропичния, a кръгът на зодиакалните съзвездия, предхожда възникването на сидеричния зодиак.
Остава открит въпроса защо са създадени тези 3 различни зодиака и дали няма друг първообраз, от който те да черпят своите основи?
Също и въпросът дали имената на съзвездията са дали значенията, които днес приписваме на знаците, или има друг механизъм, който да обясни защо даден знак има точно приписваното му значение?
Както и въпросът дали значението (качеството) на един знак, например Овен, е свързано със зодиакалните съзвездия, със сидеричния или с тропичния зодиак.
Отговор на тези въпроси дава един руски учен – шумеролог, кандидат историческите науки, доктор на философските науки, понастоящем професор в Санкт-петербургския университет – Владимир Емелианов.
Неговите изследвания, тъй като той самият не е астролог, остават непознати както за руските астролози, така и за цялата световна астрологична общност, затова в този доклад аз ще се базирам на неговите проучвания върху ранната история на зодиака, които хвърлят светлина по повдигнатите въпроси.
Най-големият принос, който Емелианов има е разкриването на семантичната връзка между имената на месеците от свещения за шумерите Нипурски календар и имената на съзвездията от вавилонския сидеричен зодиак. Според професора, единственият надежден източник за възстановяване на шумерските астрономически и астрологически знания е техният култов календар.
Шумерски култов календар, който е бил основен за жителите на цяла Южна Месопотамия, е създаден в свещения град Нипур, посветен на Бога, управляващ световния ред и Властелин на природата – Енлил.
Този календар е лунно-слънчев, той се основава на координация на цикъла на Луната с годишното движение на Слънцето през зодиакалните съзвездия.
Календарът отчита настъпването на равноденствията и слънцестоенията, състои се от 360 дни, 12 месеца и 4 сезона. За да се съгласуват двата цикъла (слънчев и лунен) на всеки няколко години със специален указ се е добавял допълнителен 13-ти месец.
Унифицирането на нипурския календар е извършено след гибелта на 3-та династия на Ур (ок. 2017–1985 г. пр. Хр.), след което той става не само основният, но и единствен календар на Месопотамия. През XVIII век пр.Хр. първите знаци (букви) в изписването на имената на нипурските месеци са приети като логограми за съответните месеци от вавилонския календар (Cohen, 1993, 9).
В края на каситската епоха (XII-XI век пр.Хр.) се съставят първите двуезични наименования на месеца, обясняващи имената на свещените шумерски месеци на позабравилото първоначалния им смисъл семитско население. Още по-късно, в края на Новоасирийския период, се съставят месечни астрологични прогнози, чийто характер до голяма степен е свързан с имената на Нипурските месеци и техните значения.
Така в последствие се появява вече познатият ни вавилонски Зодиак.
Овен – име, представляващо игра на значения и клинописни знаци. В Шумер, това съзвездие се е наричало Лу-хунга (lu2-hunga) – „Наемен работник“ или „Доброволец“, свързвано е и с бога-пастир Думузи.
Във времето на съставяне на Нипурския календар, преди изгрева на Слънцето по време на пролетното равноденствие, съзвездието Овен се е издигало над хоризонта и е било видимо. Тогава е било началото на Нипурската нова година. Според традицията, по това време на годината е бил избиран нов цар, като кандидатът трябва да бъде доброволец, който да предизвика силите на стария свят и да се бие с тях (със стария владетел). Това е жертвоготовен младеж, който знае, че неговата решителност ще се сблъска с двойна опасност: или ще бъде убит в двубоя, или след известно време, вече като цар, ще загине от ръцете на друг претендент.
С жертвата на доброволеца (защото най-често младия претендент е падал убит в двубоя) се свързва обичая първородно агне да се принася жертва в началото на годината.
Когато клинописните надписи започват да се съкращават, името лу-хунга се редуцира до „лу“, като го изписват със знак, който означава човек и със знак, който представлява стилизирано изображение на овен.
Жертвеният цар и жертвеното агне се сливат в единен образ на пролетната новогодишна жертва.
Получава се следната верига „страдащ бог (Думузи) – пастир – овен – цар – наемен работник“, семантичното ядро на която е принципа на доброволната жертва: пастирът жертва овен от стадото, овена жертва себе си, наемника се предоставя в разпореждане на господаря, царя приема мисия и жертва живота си в нейния край. Във връзка с контекста можем да преведен lu2-hunga не само в смисъла на наемник, но и като „доброволец“.
Тълкуватели от следващите векове са избрали само едно от значенията и започнали да наричат съзвездието Овен. (на снимката по-долу е показана картината на звездното небе в деня на пролетното равноденствие 2000 години пр. Христа. Изгряващото съзвездие в този момент на годината е това, което днес наричаме – Овен)
Телец – название, пряко свързано с ритуала на втория нипурски месец. Бик наричали бога Нинурта (първоначално известен като бог на земеделието и лечението, а в последствие придобива по-войнствени характеристики), който побеждава всички съперници в своя град и след победата извършва брачен ритуал със своята невеста.
По това време на годината се извършва асоциативен с брака ритуал на оран на мократа след разлива на реките земя. На полето са изкарвали както стада волове, така и впрегнати в рало. Смисълът на събитията в месеца е война, любов и оран. В едно се обединяват образите на свирепия, плодовития и трудолюбив бик.
Близнаци – название, свързано с почитането на братята близнаци Син и Нергал, родени от брака на Енлил и Нинлил в подземния свят.
Рак – това име е сложна плетеница от асоциации. Хелиакалният изгрев на това съзвездие е съвпадал с периода на лятното слънцестоене, след което Слънцето започва да се движи назад към подземния свят. Свързано е и с ранната сеитба на зърнени култури в района на Месопотамия. Зърното отиват под земята, по същия начин както слънцето започва да се спуска все по-ниско и дните става все по-къси. Ритуалните действия са извързани с изпращането на пролетния бог Думузи в подземния свят и последващото му оплакване. Думузи се явява олицетворение на потъващото в земята зърно и снижаващото се Слънце.
Лъв – название, свързано със състезанията, които са се провеждали в чест на царя-герой Гилгамеш от юноши в градските квартали. Гилгамеш и Саргон, стремейки се да оставят след себе си безсмъртна памет с военни походи, често били сравнявани с лъв.
Това животно олицетворява царската фигура (като цар на животните), така и Слънцето, заради гривата. В допълнение, връзката между петото съзвездие и петия нипурски месец е посочена от новоасирийския образ на Гилгамеш с малък лъв до него.
Дева – название, свързано с обреда за пречистване на богинята Инана, завърнала се от подземния сват, където безрезултатно търсила Думузи
Везни – символ на есенното равноденствие, когато денят се изравнява с нощта. В шумерската традиция това е времето на съда, който бога Слънце устройва на живите и мъртвите, а също и време за почитане на съдиите в отвъдния (задгробния) свят.
И така, за всеки от знаците проф. Емелианов обяснява съответствията между сезонните и ритуалните дейности за всеки месец в нипурския календар и името на зодиакалното съзвездие, което се издига хелиакално през този месец.
Благодарение на изследванията на проф. Емелианов със сигурност можем да кажем, че характеристиките на ритуалите и дейностите, които са се провеждали в древен Шумер 2000 г. пр. Н.е., изиграват значителна роля при назоваването на зодиакалните съзвездия (Овен, Телец и др.).
Събитията, случващи се на Земята, са продиктувани от позицията на Слънцето и неговите характеристики през всеки сезон. Именно тези събития формират характеристиките и качествата, които са дадени на зодиакалните съзвездия, а не обратното, както мнозина смятат.
В календара откриваме и познатия ни днес от астрологията факт за значенията на противоположните знаци – месеците от първото и второто полугодие на Нипурския календар са с противоположни и същевременно допълващи се значения:
I месец – VI месец – (Овен – Везни) – начало на света, съд над света
II – VIII – (Телец – Скорпион) – борба (спор) на две начала
III – IX – (Близнаци – Стрелец) – съвместно съществуване на две начала
IV – X – (Рак – Козирог) – слизане в подземния свят и изход от него
V – XI – (Лъв – Водолей) – търсене на безсмъртието (индивидуално и по пътя на общото спасение)
VI – XII – (Дева – Риби) – събиране на плодовете от цикъла, край на цикъла;
Няма съмнение, казва В.Емелианов, че астрологията като цялостна система от възгледи възниква във Вавилон и Асирия, тоест след залеза на шумерската цивилизация. Но, несъмненно е и това, че корените на астрологията се намират в шумерския светоглед, основан на съответствието между шумерския месечен ритуал и името на хелиакално изгряващото в този месец съзвездие. За шумерите разбирането на живота като Съответствие е органична, вътрешно присъща страна, свързана с тяхната религия и идеология. Но за наследниците на шумерите – вавилонците – разбирането за живота и света придобива характер на учение, рационален постулат.
Ето и един цитат от монографията на В.Емелианов:
„Ние виждаме, че между названията на нипурските месеци и зодиакалните съзвездия съществува семантична връзка, възникнала, вероятно, в резултат на преноса на ритуалните функции на месеца върху наблюдаваното в дадения месец съзвездие. Впоследствие, отделни характеристики на месеците и съзвездията са били вторични пренесени върху отрязъци от слънчевата еклиптика – така наречените „знаци на Зодиака“, определили за хилядолетия напред основния апарат на близко източната и европейската астрология.
Като цяло, характерът на предсказанията по зодиакалните съзвездия е аналогичен на този на предсказанията по месеците. За основа се взема известния за даденото време обред, характерен със своя постоянен сценарий. Основните функции на героите от сценария се абстрахират от тях и се закрепват за небесните тела, в качеството на свойство на последните. На първия етап от развитието на астрологията, носители на свойства са Луната, Венера и Слънцето, заемащи определено място в даден месец, на втория етап – същите характеристики придобиват съзвездията по слънчевия път.“
Благодарение на изследванията на проф. Емелианов, ние стигаме до първообраза на вавилонския зодиак – свещения Нипурски календар, с 12 месеца и 4 сезона. В него календарният цикъл, свързан със сезоните и социалната, обществена и икономическа активност в северното полукълбо, е тясно преплетен със сакралната ритуалност и боговете от шумерския пантеон, както и със съзвездията, изгряващи хелиакално в съответното време на годината. Пълна взаимовръзка, взаимно проникване и изпълнение на втория принцип на Хермес – „Това което е горе е подобно на това, което е долу; това което е долу е подобно на това, което е горе“
ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ
Кога настъпва епохата на Водолея? Ако използваме математически метод за изчисление на момента, в който пролетната равноденствена точка ще се премести в зодиакален знак Водолей от сидеричния зодиак, това ще се случи на 20.03.2377 г. (Айанамша Фаган)
Ако използваме границите изчислени за съзвездията от международния астрономически съюз през 1928 г., това ще се случи около 2600 година. Причината е че съзвездието Риби заема повече от 30 градуса, колкото е големината на зодиакален знак Риби.
Древните шумери обаче не са изчислявали, а са наблюдавали съзвездията, които изгряват и са им дали съответните имена и значения. Ако погледнете към Слънцето в момента на изгрева в деня на пролетното равноденствие, няма да видите звезди около него, защото светлината на Слънцето прави звездите невидими.
Единствено ако наблюдавате 40-60 минути преди изгрева на Слънцето в източна посока, вие ще видите кое съзвездие изгрява. Нека да проследим какво са виждали на небето в този момента хора от различни епохи. За онагледяване е използван астрономичния софтуер Stellarium.
2000 години преди Христа (виж снимката по-горе).
В деня на пролетното равноденствие, сутрин малко преди изгрева на Слънцето, древните шумери са виждали изгрева на съзвездие Овен.
По времето на Христа 33 г. сл.Хр.
В деня на пролетното равноденствие, сутрин малко преди изгрева на Слънцето, древните евреи са наблюдавали изгрева на съзвездие Риби.
1900 сл. Хр.
В деня на пролетното равноденствие, сутрин малко преди изгрева на Слънцето, над Йерусалим, за последен път[1] е изгряла звездата Simmah от съзвездие Риби (гама Риби), и над нея са били видими звездите от съзвездие Водолей. Според духовният учител Беинса Дуно (Петър Дънов) Епохата на Водолея започва на 22.03.1914 Сл. Хр. (9 март стар стил)
Tрябва да се отбележи, че на 43-тия паралел, това се случва около 2 столетия по-рано – в периода 1700-1800 година, когато в Европа започва индустиралната революция, както и френската революция (1789).
Защо използвам координати на Йерусалим? Ако използваме раждането на Христос за отправна точка за отброяване на времето, трябва да използваме и мястото, където е роден, за това отчитане.
Днес, ако излезем 1 час преди изгрева в деня пролетното равноденствие, ще можем да видим звездите от съзвездие Водолей да изгряват в източна поска. Вече сме в епохата на Водолея.
Обърнете внимание на следното: Прието е да се казва, че пролетната равноденствена точка се премества спрямо съзвездията. Но изхождайки от това, което знаем от съвременната физика – фактът, че всяко движение е относително – можем да твърдим и следното: пролетната равноденствена точка е неподвижна, а съзвездията са тези, които се местят спрямо нея!
И това се вижда съвсем ясно, ако проследите четирите снимки по-горе, които за заснели един и същи момент от годината – 21.03, денят на пролетното равноденствие. За земният наблюдател съзвездията са тези които се преместват, а не пролетната равноденствена точка! В астрологичната наука се използва геоцентричната гледна точка, дори антропоцентричната гледна точка (човекът е поставен в центъра). Важно е как човекът възприема звездното небе, затова фактът, че днес всеки един наблюдател по нашите ширини може да види хелиакално изгряващото съзвездие Водолей в деня на пролетното равноденствие е от най-голямо значение!
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За една година Земята прави 1 обиколка около Слънцето, а Луната прави 12 обиколки около Земята. Поради наклона на земната ос, се пораждат сезоните и четирите кардинални точки (2 равноденствия и 2 слънцестояния). Тези астрономически и климатични феномени са били отразени в шумерския Нипурски календар съставен 2000 години пр.Хр., който има 12 месеца и 4 сезона. На негова основа сзапочват да се съставят се месечни прогнози, чийто характер до голяма степен е свързан с имената на Нипурските месеци и техните значения.
След това шумерите наименуват хелиакално изгряващите съзвездия около еклиптиката според имената на месеците, в които се наблюдава техния изгрев и ритуалите, които се извършват в съответните месеци. Така получаваме имената на зодиакалните съзвездия.
1500 години по-късно, около 500 г. пр.Хр., изхождайки от имената на тези съзвездия, вавилонците създават сидеричния зодиак, който обаче е бил използван, както подчертава Franchesca Rochberg, не за гадания, а за астрономически изчисления.
430г.пр.Хр. е създаден тропичния зодиак, който обаче по своята структура е едно към едно с Нипурския календар.
Виждаме, че в основата както на сидеричния, така и на тропичния зодиак, стои древния Нипурски календар. Кой тогава създаде Зодиака? Зодиакът го създаде Слънцето! Държавната, религиозната и селскостопанската дейност на хората и действията, които те са извършвали по време на годишния цикъл, са изцяло са повлияни от Слънцето и неговата активност.
В древността светилото, което е било боготворено, не само в Шумер, но във всяка една древна култура, това е Слънцето, защото то има най-голямо значение за живота на Земята. Звездите са второстепенни и са служили само са ориентири.
По същия начин в астрологията, най-голямо значение има Слънцето и ние изучаваме не толкова звездите, макар че и те са важни, ние изучаваме най-вече слънчевата светлина, защото почти всеки феномен, който можем да наблюдаваме на небето – затъмненията, лунните фази, хелиакалните изгреви и залези, дори появата на звездите през нощта и скриването им през деня е възможен благодарение на Слънцето.
Зодиакът не е някаква изкуствена конструкция, която някой, някога, някъде е седнал, измислил и решил да я създаде. Зодиакът е едно обективно отражение на отношението между хората и Слънцето (и на отношението между човека и Бога).
Календарът, такъв какъвто ни е познат днес, служи за отчитане на количеството на времето (дни, месеци, години). Зодиакът служи за отчитане качеството на времето (което се проектира и върху личните качества на хората!), според характеристиките на директната и отразената от планетите Слънчева светлина, пречупена през призмата на тропичните зодиакални знаци.
Използвана литература:
1. Rochberg, Franchesca. In the Path of the Moon: Babylonian Celestial Divination and Its Legacy. Brill. 2010. ISBN 978-90-04-18389-6.
2. Kollerstrom, Nicholas. Decoding the Antikythera mechanism
https://www.academia.edu/1901641/Decoding_the_Antikythera_Mechanism
3. Emelianov, Vladimir. Nippur calendar and the early history of zodiac. St. Petersburg Oriental Studies. 1999. ISBN 5-85803-112-9
4. Emelyanov, Vladimir. Ancient Sumer. – SPb .: “Petersburg Oriental Studies“, 2001.
5. Sarton, George. Hellenistic Science and Culture in the Last Three Centuries B.C. Courier Corporation, 1993, 978-04-86-27740-0
(Доклад на Кирил Стойчев, изнесен на първата европейска астрологична конференция във Варна на 10.11.2019 г.)
Статията е предоставена с любезното съдействие на автора от сайта Астро хороскоп
[1] Кога за последно е видяна една звезда да изгрява хелиакално в деня на пролетното равноденствие е трудно да се установи с категоричност, защото наблюдението зависи от метеорологичните условия, прозрачността на атмосферата и остротата на зрението на наблюдателя. Затова с условност може да се приеме, че при идеални условия за наблюдение и наблюдател с висока зрителна острота би видял за последно Simmah да изгрява в началото на 20 век на географската ширина на Йерусалим