Вие сте тук
Тип: Емануил Сведенборг е имал Уран в силен аспект със Слънцето и Луната[1].
Тази планета[2], въпреки че, според Кант-Лапласовата небуларна теория[3], дължи своя произход на Слънцето, не принадлежи вече, собствено, на нашата триизмервана природа. Тя представлява, подобно на Нептуна, преход от третото към четвъртото измерване, и за това влиянията, които произтичат от нея, са забъркани и особени. Само ония, които са развили съзнанието си в по-голяма степен, могат донякъде да отговарят на високите й трептения, но те са още малцина. Мнозинството не реагира, или реагира по твърде несъвършен начин.
Последните са ония, които имат силно застъпен Уран, но не са още достатъчно еволюирали, за да го разберат. Резултатът е ексцентричност, голяма независимост и импулсивност, странни, даже глупешки маниери и привички; те проявяват особености, често непонятни за другите, а даже и за тях самите. Те действат под импулси, чийто произход сами не знаят.
Един ясен пример за това своеобразно влияние на Уран виждаме, без съмнение, в някои футуристи, напр. кубистите, които продуцират обикновено един вид позитивен хаос – нещо твърдо и решително, нещо, което не се среща при нептуновия хаос (Виж Нептун). Двете планети, значи, дават импулс за изявяването на ексцентрично изкуство, което, колкото необяснимо и чудно да е за нас, пак съставлява преход, предтеча на бъдещето изкуство, което ще се развие под мистериозното влияние на тази планета. Сегашните опити представляват само сричането на едно дете.
Ако индивидът е развит по-високо, то влиянието на Уран се проявява освен в необикновеността – и в любов към всичко необикновено – в силно влечение към окултни изучвания, към астрологията, любов към старини и въобще към неща, които са в тясна връзка с гениалното. Въздухоплаването напр., иде под Уран. При авиаторите винаги ще намерим в хороскопа силно влияние на Уран. Нещастният холандски въздухоплавател, Ван Маасдик[4], напр. е турил Уран във ІІ-ри дом (въздушен знак – Везни) в квадрат с Марс и Марс в Х-а къща[5] (къщата на призванието).
Родените под знака на Уран се отличават по своята дарба към интуиция, вдъхновение, ясновидство, а по своята любов – към изучване на живота и природата изобщо. Те намират разрешения там, дето други и светлина не виждат. Тази е причината, дето трябва да търсим откривателите между типовете на Уран. Техният живот е на една по-висока октава, тъй да се каже, от този на обикновените човеци.
Освен това, на Уран се гледа и като на една по-висока октава от Меркурий, поради което болезнеността в, по-низките типове се изразява в мисленето. Той е планетата на високия интелект. Нептун е по-същия начин една по-висока октава от Венера и виждаме, че болезнеността при по-низшия нептунов тип се изразява в усещане (Виж Нептун).
Четем в гръцката митология, че Сатурн бива кастриран от Уран, значи и тук пак намираме, в символическа форма скрита, дълбоката истина, че Сатурн трябва да се освободи от низките си наклонности, за да може да се възвиси до по-високото съзнание на Уран.
Обиколката на Уран трае 83 години и 151 дни. Той остава, значи, около 7 години в един и същ знак на животинския кръг[6]. Обемът му е 60 пъти по-голям от този на земята, масата му е 14 пъти по-голяма от тая на земята, а гъстотата му е 0’25. Уран има 4 луни, чието движение около планетите се много изменява от луните на другите планети.
Астролози, окултисти, спиритуалисти, хипнотизатори, въздухоплаватели, електротехници, антиквари са силно под влиянието на Уран.
Уран мрази всички условности, в всичко е оригинален и много импулсивен. Естествено, много зависи от аспекта и знака. Във въздушния знак Уран е най-добър.
Подобно на Сатурн и Марс, Уран се числи към „нещастните планети“ и той е действително такъв в лошите си аспекти. Връзките и паралелите му действат само неблагоприятно върху стария твърд характер. Тези аспекти означават за тях, че трябва да се откъснат от старото и условното. Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото.
Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите прадеди – колкото хубави и добри да са техните мисли – ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, – също съзнанието и мисленето. Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдейства на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро. Уран символизира преходът към една по-висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят. Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“.
Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по-висока октава.
За това наричат Уран още и планетата на ясновидците. Уран владее Аурата.
Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Гея (земята), значи, влязъл в брак със земята. Техни деца били титаните, от които Кронос (Сатурн) бил най-младият.
[1] Роден в четвъртък на 29 януари 1688, 6:48 ч., Стокхолм (Швеция). Уран в Рак е в точен квинконс със Слънцето и Луната в Стрелец.
[2] Наричана и „Хершел“, на името на откривателя й.
[3] Това е т. нар. „хипотеза на Кант-Лаплас“. През 1745г. видният немски философ Емануел Кант изложил своята хипотеза за развитието на Вселената. Според него в началото Вселената се състояла от един първичен хаос. След това под действие на закона за всемирното привличане този хаос придобил движения. Частиците започнали да се събират в по-големи тела, като в крайна сметка са се образували тела като Слънцето, планетите, и техните спътници. Различната скорост на частиците и сгъстяванията на първичната материя при взаимни сблъсъци придали въртене на телата.
Според Кант Слънчевата система представлява разтопена и постепенно изстиваща маса. Самото Слънце като най-голямо тяло в тази система ще изстине и угасне най-късно от телата в нея.
Хипотезата на Кант, въпреки че по-късно се оказва грешна, е много прогресивна и изразява стремежа на хората за знания, въпреки негативното влияние на Църквата.
Видният френски математик П.С.Лаплас през 1797г. публикува своя хипотеза, която много прилича на тази на Кант, но математически много по съвършена от нея. Поради голямото си сходство с хипотезата на Кант тази хипотеза получила названието си небуларна хипотеза на Кант-Лаплас.
[4] Климент Гийом Жан ван Маасдейк (1885-1910) е холандски авиатор и пионер на авиацията. Той е първият холандец, който е загинал при самолетна катастрофа. Той е роден на 9 август 1885 г. в Хага.
[5] Дом.
[6] Зодиакът.