Следващата след Уран планета е Нептун, със символичен знак – тризъбец. Тя е осмата планета от Слънчевата система и най-външният газов гигант в нея. Тя е четвъртата по размери и третата по маса.

Откриването на тази планета е едно забележително събитие в историята на астрономията. Тя е първата, чието съществуване е доказано чрез математически изчисления, а не от емпирични наблюдения. Това събитие е характерно като ярък пример, с които се потвърждават принципите и тържеството на Небесната механика. На 23 септември 1846 година великият френски астроном Леверие приел, че наблюдаваните смущения, които прави в своя път Уран, се дължат от присъствието зад неговата орбита на планета с голяма маса. Когато Леверие завършил изчисленията за положението на тази неизвестна планета, е бил уверен в тяхната правота и точност, с което се е определяло нейното положение. Той, поради по-големите възможности, които съществували в Берлин за наблюдение на посочената област от Небесната сфера, изпратил своите изчисления на младия немски астроном Галле. След като Галле ги получил, веднага, още на следващата нощ открил точно на посоченото място, с едно отклонение на около един градус, неизвестното небесно тяло. Затова често се казва, че откриването на тази планета е станало с върха на перото. Тази планета нарекли на името на древно-римския Бог на морето „Нептун“.

Единственият космически апарат, посетил Нептун, е „Вояджър 2“, който се приближи максимално до планетата на 25 август 1989 г.

Тя се намира на едно средно разстояние от Слънцето на 30 астрономически единици, което не отговаря на положението, дадено от закона на Тициус-Боде. Според този закон тя би трябвало да бъде на 39 астрономически единици. Следователно, тя не се подчинява на този закон, на който всички предишни планети се подчиняват[1]. От гледището на астрологията, това изключение е от особено важно значение за характера и естеството на нейното влияние.

За по-пълното и ясно разбиране и обяснение влиянието на силовите течения, изтичащи от Нептун, нека посочим и другите негови особености. Пътят, по който обикаля около Слънцето – неговата орбита е почти окръжност с ексцентрицитет 0,008, което нещо говори, че той върви ръка за ръка със Слънцето по неговата орбита, обикаляйки около центъра на нашата галактика с една скорост от 250 километра в секунда.

Друг един важен елемент е, че плоскостта на неговата орбита се почти слива с тази на еклиптиката, като сключва само един ъгъл малко повече от един градус, което е най-правилното. Всички тези благоприятни положения на Нептун говорят, че той е много малко засегнат от демоничното влияние на черното Слънце, което е предизвикало катастрофата в Слънчевата система. И затова неговите силови влияния са запазили първичният си съвършен характер на своите влияния, създаващи по-висшето, по-съвършеното.

Измереният диаметър на Нептуновия диск е около 50 200 километра, с едно относително тегло – плътност на общата му маса от 2,3. И тук, както и при другите е небесни образувания с малка плътност, има създадени същите странни и неприемливи хипотези за неговия строеж. Всъщност и тук имаме едно кълбо, като това на Земята, което кълбо има пресметнат диаметър на около 23 000 километра. Това говори, че Нептун след Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система. Оттам и неговият по-голям устои срещу пристъпите на разрушителните и демонични домогвания на черното Слънце в нашата система. Този голям размер определя и силното му влияние върху Земята, живота на нея, и по-специално върху човека. При това положение не може да се приеме, че Нептун и Уран са някакви близнаци, както се приема. Уран, както отбелязахме, е значително по-малък по отношение на своето кълбо.

Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите планети с малка плътност и е дебел около 13 000 километра, която не е и много плътна. Че наистина е така, говори това, че при наблюдение на неговия диск, краищата му се виждат малко размити. Тези качества на Нептуновата атмосфера със своите влияния говори, че мисловният свят, обсъждането като процеси в човека, слабо се засягат и са оставени на по-заден план, при хората под силното влияние на тази планета.

Дискът на Нептун при полюсите е доста сплеснат, което се дължи не само на неговата бърза ротация, но и на това, че оста на въртенето не се е променяла за дълги периоди. Това дава на неговото влияние, при по-висшите Нептунови типове, устой на идеите, които те имат или придобият, а също тъй и устой в постигане на всяка поставена задача. При низшите типове се изразява в „ инат“ – може, не може, иска да постигне. Защото оста на всяка планета, както сме отбелязали, има отношение към идейния свят.

Отразителната способност на Нептун, неговото „албедо“, както се казва, е най-високо от това на всички останали планети и е измерено на около 60 %. Това говори, че в своето влияние Нептун не създава голяма привързаност към материалните ценности у хората под неговото силно влияние и създава у тях една готовност към леко отношение, липса на подостреност към тях и раздаването им с лека ръка.

Изброените дотук качества на планетата Нептун дават на неговото влияние възможността да създава хора с много мили, симпатични качества, които със своето присъствие предизвикват разположението и вниманието на всички около тях. Тези хора, където и да отиват, в каквато и среда да попаднат, навсякъде и у всички ще предизвикват едно съчувствие и разположение да им се помогне и услужи. Изобщо привлекателни хора са те, имащи всякога отношение и към изкуството.

Наклонът на екваториалната плоскост към плоскостта на неговата орбита е 29 градуса, или казано още, че оста на въртенето му е отклонена от перпендикуляра към плоскостта на орбитата с толкова градуса. Това отклонение е вече твърде голямо и говори, че по отношение на оста Нептун е доста пострадал. Това създава за влиянието му не всякога правилна връзка с идейният свят, като могат да дойдат до главите на хората, под силното влияние на Нептун, неправилни идеи, създаващи насоки, неправилни в живота им, поддържани често пъти с една фанатичност.

Нептун идва до Земята най-близо, когато е по правата линия Нептун-Земя- Слънце. Тогава, когато той е в противостояние – опозиция. При това положение на планетата, нейното влияние е най-силно. Най-далече от Земята на Нептун имаме, когато е по правата линия Земя-Слънце-Нептун, при тъй нареченият съвпад. Тогава влиянието на Нептун е по-слабо.

Нептун обикаля около Слънцето за 164,78 земни години, с една средна скорост от 5,43 километра в секунда. Това говори, че всички ефекти и събития, които влиянието на Нептун дава, преминават значително по-бавно.

До този момент е установено, че Нептун има 14 известни естествени спътника. Най-големият е Тритон, който има диаметър от 5 000 километра, с малко относително тегло. Той е единствен сред големите по размери спътници в Слънчевата система, който има ретроградна орбита. Поради ретроградното си движение, приливните сили на Нептун постепенно понижават орбитата на Тритон. След около 1,4-3,6 милиарда години спътникът ще премине границата на Рош. Тогава най-вероятно Тритон ще бъде погълнат от атмосферата на Нептун, но разпръсването му в планетарен пръстен също е възможно.

Вторият познат спътник е наречен Нереида, открит през 1949 година, е с диаметър от около 320 километра. Този спътник със своя малък размер и това, че обикаля около планетата по много отдалечена орбита от няколко милиона километра, (което е много голямо разстояние за един такъв спътник), говори, че той не е нищо друго, освен къс от разрушената планета.

Нептун има бледи пръстени с неизвестно съдържание. На тях се наблюдават необикновени „струпвания“ на материал, вероятно предизвикани от гравитационното влияние на някои от спътниците на планетата. Тези пръстени, заедно с къса Нереида със своите лоши влияния придават някои неприятни качества във влиянието на планетата, като жлъчност, невлизане в положението на околните при нужда, стремеж за отклонение от истината и др. Това е уточнено при аспектите на Нептун с планетите, Слънцето и Луната. Установено е също, че и при Нептун имаме топлинно излъчване, а и светлинно би трябвало да има, но поради голямата си отдалеченост, само нещичко като че ли се забелязва. Приемаме също, че поради много по-голямата си маса от тази на Уран, силовите процеси при Нептун са много по-могъщи. Това определя и силата на неговото влияние.

7 любопитни факта за тази планета.

1. Нептун е най-малката планета от останалите газови гиганти Юпитер, Сатурн и Уран. Той обаче е по-масивен от Уран с 18%. И тъй като е по-малък, но по-масивен, неговата плътност е по-голяма от тази на Уран.

2. Нептун е най-ветровитата планета в Слънчевата система. Ураганните ветрове, бушуващи там, достигат невероятната скорост от 2 000 км/ч[2]. Една от най-големите бури, наблюдавана някога на Нептун, е регистрирана през 1989 г. Тя е кръстена от учените на НАСА „Голямо тъмно петно“.

3. Нептун е озарен в прекрасен синьо-зелен цвят. Това се дължи на неговата атмосфера – водород, хелий и малки количества метан. Именно метанът „поглъща“ червената светлина и озарява планетата в синьозелено.