От Бога не искайте малки работи. Някой се нуждае от десетина лева и казва: „Помолих се на Бога и Той ми изпрати десет лева.“ Няма защо да се молиш на Бога за десет лева. Ти можеш десет лева всеки момент да ги изработиш. Достатъчно е да донесеш два-три пъти вода на един човек и той ще ти даде десет лева. Ако пък отидеш в един дом и започнеш да гадаеш, веднага ще получиш двадесет лева най-малко. Само ако му кажеш, че след една година ще спечели голяма сума, той е готов веднага да ти обещае хиляда лева. Не е въпрос да излъжеш човека, но така да му предскажеш, че да излезе вярно. Аз не съм против гадането, но трябва вярно да се гадае. Много гадатели налучкват.

Сега ще ви приведа примера за онзи учен персиец, който свършил науките си и мислил, че ще си пробие път в Персия като ходжа. Служил 10 години наред в джамията, но работите му, вместо да се уреждали, все назад вървели.  Най-после той се оженил. Един ден жена му го посъветвала да напусне служенето си на Бога и да потърси по-доходен занаят:

– Слушай, тази работа не може да остане така. Ти ще станеш гадател, да предсказваш на хората съдбата им.

– Че аз за гадател не се учих, че да ставам гадател!

– Не, ти си роден за гадател. Аз ще ти покажа как ще гадаеш.

Тя му дала първите уроци по гадаене, като за тази цел взела восък, стопила го и така го научила да гадае. Ходжата излизал на пътя, на едно отдалечено място, и чакал хора да им гадае. И действително предсказвал той. Веднъж сполучил, дали му няколко монети. Всеки ден почнал да излиза и оттук-оттам, той се прочул. Идва един ден при него един турчин и му казва:

– Виж, можеш ли да познаеш какво имам в тези гащи? – този турчин носи нещо със себе си в едни гащи.

Името на гадателя било Чешил и тогава той си помислил и казал на глас:

– Е, Чешил, един път на пазар, втори път на пазар, докато те уловят[1].

Като чул това, турчинът помислил, че гадателят познал какво има в гащите, а всъщност гадателят говорел за себе си. Онзи веднага казал:

– Позна, че имам в гащите една лисица. Ето, вземи я за себе си.

Дочуло се още повече, че този персиец е ясновидец, гледач и можел да открива тайните. Веднъж станала една кражба, откраднали една голяма скъпоценност на персийския шах и повикали гадателя в двореца да открие престъпниците. Казва той на жена си тогава:

– Е, жена, сега е мъчна работата, каква беда ти ми създаде на главата! Едва познах какво има в гащите на турчина, и сега трябва да отгадая кой е направил обира в двореца. Досега беше много лесно, но тук главата ми ще отива, ако не мога да ги намеря.

Намерил се в чудо! Като отишъл в двореца, разправили му какви били обиците, които откраднали.  Тогава той казал на шаха:

– Моля да ми дадете 30 дена на разположение да намеря крадеца.

Почнал да се окайва този гадател:

– Що ми трябваше да ставам пророк, защо не си седях на стария занаят като ходжа.

Той пожелал да го оставят свободен някъде вън от града и там да си помисли. За тази цел взел 30 царевични зърна да има за всеки ден по едно, с което да отброява колко дена му остават да живее. Преди изгрев слънце вземал едно зрънце и чакал да мине денят. При залез слънце пак вземал същото зрънце и го хвърлял.

Разбойниците, които извършили кражбата, като чули, че този прочут гадател се заел с издирването им, решили един по един да слушат какво ще каже ходжата. Надвечер при залез слънце ходжата хвърлил едното зърно от царевицата и казал:

– Ето единият мина.

Като подразбирал, че единият ден минал, но разбойникът помислил, че това се отнася за него. На другия ден втори разбойник отива да подслушва и ходжата надвечер хвърлил още едно зърно и казал:

– Ето и вторият мина.

Така се изредили няколко от крадците и като си помислили, че той ги е познал, отишли при него да го молят:

– Не ни издавай! Ето, ние връщаме откраднатата скъпоценност, но само името ни не издавай.

Тогава гадателят благодарил на Бога, че го избавил по такъв начин и се явил в двореца при шаха, като му казал:

– Намерих крадците, взех от тях откраднатата скъпоценност, но това ми съобщи Аллах, не търсете имената им.

Питам: Ако и вие се намерите в такова трудно положение като този персиец-гадател, няма ли да направите и вие същото? Има едно съвпадение на гледачество, което всякога може да помага на човека. Такива пророци ги има навсякъде. Като каже 20-30 думи, като онзи ловец, който стрелял с картечница, все ще удари нещо. Казва: „Моята дума се сбъдна.“

И това на персийския ходжа е гадание, но то почива на съвпадение. Това не е наука, то е съвпадение.

Пророчеството почива на един велик Божествен закон, в който има изключение само едно на сто. Пророкът, който се ръководи от този Божествен закон, ще има изключение само едно на стотях.

Истинският гадател поне седемдесет и пет на сто от това, което предсказва, се сбъдва, а само двадесет и пет на сто излиза криво. Но ако един гадател предсказва и от предсказанията му се сбъдват двадесет и пет на сто, а седемдесет и пет на сто не се сбъдва, той е от ония хора, които повече рушат, а по-малко градят.

Всеки един от вас може да бъде ясновидец. Ще ви дам един начин за ясновидство. Той е следният: искате да се опитате. Можете да си направите най-малко сто опита, за да видите колко сте ясновидец. Ако вие сте ясновидец като онзи персийски ходжа, то това не е истинско гадаене. На случайностите не даваме голямо доверие. Така че, който иска да стане гадател, нека започне да предсказва, да види колко от предсказанията му ще се сбъднат. Но да не се отивате и в другата крайност – когато нещата станат вече, да казва: „И аз така предсказах.“ Да, така всеки може да предсказва. Изкуство е да предскажеш нещо, преди другите да са ти го казали или преди да е станало това нещо. 

За да предсказва нещата, човек трябва да има голяма досетливост: умствена, сърдечна и волева. Няма случай, когато човек предприема нещо и невидимият свят да не го предупреди. Но той трябва да бъде много чувствителен, да възприеме предупреждението. По който и да е начин, той непременно ще бъде предупреден: било чрез вятъра, било чрез облаците и т.н. Тръгваш някъде, но дойде ти на ума, че си забравил нещо и се върнеш. Щом се върнеш, знай, че работите няма да се наредят добре, непременно ще има някаква спънка. Тръгваш някъде на гости, но излиза вятър, който духа пред лицето ти. Не отивай, няма да намериш своя познат вкъщи. Ти можеш да отидеш пак, но само да провериш предсказанието. Ако отидеш и съжаляваш, че си отишъл, ти нищо не си разбрал и научил.

Ще знаете, че от невидимия свят всякога предупреждават човека. Някой вземе един лотариен билет, но не знае дали ще спечели. „Ама аз вярвам.“ Това не зависи от твоята вяра. С вяра само ти не можеш да заставиш хората да теглят билет за тебе, който да печели. Има един закон, според който е определено на човека да спечели или да не спечели. Ако някому е определено да спечели, още като купува билета, той изпитва една пълнота и в ума, и в сърцето си. И той положително знае, че ще спечели. Някой си въобразява, че ще спечели, и то един милион, но с въображението нищо не се нарежда. В края на краищата той вижда, че нищо не печели. 

Печалбата се обосновава на един вътрешен закон, според който нещата се определят да станат или да не станат. Като погледнете ръката, лицето, челото, главата на човека, навсякъде е написано кой какво може да спечели и колко може да спечели, кой какви възможности крие в себе си за своето повдигане. Колкото и да желае, човек не може да постигне всичко, което живее в неговата душа. За да постигне всичките си желания, той трябва да е роден гениален, с условия на гениален човек. А всички хора не се раждат гениални. Те крият в себе си възможности за бъдеща гениалност, но при дадените условия той не може да ги прояви. Всички тия възможности в него не са събудени.