И най-обикновеният земеделец знае, че иначе се сеят и отглеждат картофите да речем, иначе боба, иначе житото, съвсем другояче лозата или овощните дръвчета. Може да има нещо общо в култивирането на плодните дървета за пример, но всеки вид си има нещо специфично, нещо особено, което трябва да му се даде при отглеждането. Ако това е тъй за различните земеделски култури, колко повече е така за децата.

И децата са едно – „ябълка“, друго – „круша“, трето – „боб“, четвърто – „жито“. Има – говоря общо – и „магарешки бодили“, па и „отровни билки“. Има деца „пролетни“, други „летни“, трети – „есенни“, четвърти – „зимни“. Все еднакво ли ще ги третира опитният земеделец-възпитател?

Защото наистина работата на възпитателя може донейде да се сравни с тая на земеделеца – само че той има да отглежда по-фини и по-сложни култури.

Та който има да борави с деца, добре трябва да разбира тяхното естество – не само теоретично, не само от гледище на съвременната вербална педагогика и повърхностна психология, а обективно, конкретно.

Днес много се говори за душата на детето, за такива или онакива възпитателни методи, пише се много, още повече се приказва (надали има по-големи словохотливци от педагозите!), но резултати има много малко. Не е липсата на интерес у тия люде, нито недостиг на желание да работят – а липсата на сигурно и обективно знание.

Та въпроса се свежда към това – има ли обективен критерий за познаване характера, заложбите, склонностите на детето и неговите възможности. Нещо, което не окръжаващите говорят за него по техни – повърхностни и непълни наблюдения – а което Живата Природа говори? Нещо, което Природата да е написала със сигурни, вещи знаци?

Има. Преди всичко – формата на човека. Строежът на неговата глава, лице, тяло, око, ръка – обект на ред психологични науки с конкретна база на изследване: Физиогномия, Френология, Хирология, Иридология (ирисодиагностика). И после един по-отвлечен, космографски апарат – хороскопа, сиреч карта на небето, снета в мига на раждането на даден индивид, карта, чиито ключове за разчитане и разгадаване ни дава Астрологията.

Хороскопът – външно погледнато – е само един графичен образ: един кръг, представящ еклиптиката, която е разделена по известен астрологичен метод на 12 дома и по която са нанесени геоцентричните еклиптични положения на планетите. Но за астролога-психолог той е един жив свят, един комплекс от живите сили на природата, които вечно творят и претворяват, рушат и създават формите, в които се излива Живота.

Представете си, че един педагог има пред очи хороскопите на ония, които възпитава. Не че това е достатъчно – той трябва пак да бъде „тънък психолог“, да има богат душевен опит и дълбока интуиция. Обаче хороскопът – колкото и ясно да говори – ще остане мъртви знаци. Но този обективен образ, що природата му дава, това писмо, което тя пише, ще послужи като сигурна опора на неговите наблюдения и изследвания, на неговото психологично прозрение.

Малцина у нас познават техническия език на Астрологията и затова аз не бих могъл да дам един поглед за начина, по който един педагог, запознат с астрологичната техника, може да работи при педагогичната си практика. Но да речем, че имате под ръка хороскопа на едно дете, респективно ученик, изчислен с възможната точност (знае се точната дата, час (до минути), място на раждането).

По него астрологът веднага ще разбере с какво дете имате работа. Ще разбере какво е по темперамент, какъв му е натюреля (в Хутеровски смисъл на думата – това е технически термин), какви му са дарбите и способностите, какви слабостите и недъзите, от що се нуждае – от лека ли, деликатна обхода, в която чувството взема превес, или от твърда, но разумна ръка; лесно ли възприема и учи: кое по-лесно и как – все практични въпроси, които определят вече и метод, и третиране.

Много още неща ни разкрива хороскопът – не само характерологичната страна на известен индивид. Но за възпитателя, бил той родител или учител – това е достатъчно за неговата по-специална задача.

По тоя начин възпитателят ще може да схване конкретно каква е мисълта на природата за даден индивид и ще поведе неговото възпитание не по мъртвите, отъпкани пътища на измислени правила, норми, методи, схеми, а по живите линии, които сама природата е начертала с веща ръка. Така задачата на възпитателя ще добие донейде общочовешки смисъл.

Колко е важно за всеки родител, който живо се интересува за живота и развитието на своето дете, да знае какво е вложено в това малко същество, за какво е родено и какво може да стане от него.

Да се знаят всички положителни качества, способности, дарби и таланти. Също да се знаят и отрицателните страни на неговата развиваща се природа.

Колко е важно всеки родител да знае, кои органи от тялото на детето ще бъдат слаби и подложени на сътресения, болести и нещастни случаи, за да може предварително да се вземат мерки и чрез разумни методи да се внесе подобрение.

Има родители, които са готови да положат големи усилия, да дадат много жертви, за да видят своите деца здрави, умни, способни и щастливи.

Колко средства са употребени от учени, психолози и педагози с апарати, уреди, тестове, за да могат посредством тях да определят дарбите, качествата, интелектуалните способности на детето, но всичко това не е в състояние да попълни голямата празнина, която съществува в тая област.

Липсват още много данни от науката за човешкото същество, за ония сложни двигатели и механизми, скрити в него, за ония невидими сили и влияния, на които е подхвърлен човек през своя земен живот.

Има една наука, която може да хвърли велика светлина, може да даде чудна ориентировка, да насочи развитието на човешкото същество по най-добрите естествени пътища, с най-малко съпротивление.

Тази наука разкрива, пред разумния и мислещия, нов свят от възможности. Посочва начини как да се развият скритите сили на душата, тялото и му дава правила за истински живот. Най-хармоничният живот в съгласие със законите на природата!

Тази наука е Астрологията – една от най-възвишените науки на древността!

Този материал е отпечатан в сп. „Житно Зърно“ кн. 6 от 1929 г.