Учителят Петър Дънов (1864-1944) и доктор Мария Монтесори (1870-1952) са съвременници: и двамата живеят в преломните времена от средата на 19 в. до средата на 20 в., когато се разгръща индустриалното общество, довело човечеството до кризи, локални конфликти и две световни войни. Точно в такива трудни условия, когато се решава съдбата на планетата и има нужда от кардинални промени, слиза Великият Учител Петър Дънов–Беинса Дуно, както и много други забележителни водачи, просветители, учени и дейци като Рудолф Щайнер, Махатма Ганди, Тагор, Айнщайн, Едисон и др. До тях се нарежда една изключителна жена – Мария Монтесори - учен и практик с призвание, първата жена - дипломиран лекар в Италия и доктор на медицинските науки, професор по антропология и хигиена към Римския университет, автор на научни трудове, блестящ психолог, психиатър и педагог с международна известност. Тя изповядва християнската вяра, но има универсален подход към живота и неговите ценности. Мария Монтесори взима активно участие в движението за защита на правата на децата и жените, както и в движението за мир, като три пъти последователно е номинирана за Нобелова награда за мир. Но това, с което тя остава най-известна, е създаденият от нея уникален реформаторски метод за обучение и възпитание на деца в предучилищна и училищна възраст. Този метод се утвърждава и разпространява много бързо заради резултатите, които постига, както и заради усилената международна дейност на Мария Монтесори за популяризиране на метода в научните, образователни и обществени среди по целия свят, за подготовка на преподаватели и за създаване на мрежа от центрове, асоциирани към  Международната асоциация Монтесори. Методът се прилага и до днес, като има над 22 000 Монтесори училища и детски градини по целия свят, най-много частни, но методът се прилага също и в сферата на общественото и домашно образование. Днес се наблюдава засилен интерес към метода Монтесори поради зараждането и развитието на информационното и високо технологично общество, в което знанията стават общодостъпни и ролята на образованието се трансформира от обучителна към възпитателна с търсене на нови подходи към учениците и нови методи за преподаване.

Педагогическите идеи на Учителя  и образователният метод Монтесори са плод на необходимостта от дълбоки промени в традиционното образование с настъпването на 20 в. и представляват реформаторската педагогика.

Целта на обществената образователна система в края на 19 в. и до средата на 20 в. е обучението и възпитанието на работници и монаси – затова учениците се обучават колективно, в строг ред, контрол и дисциплина, като учат по готови шаблони и наизустяват знанията, без да имат големи цели и развитие в живота. С други думи, училището е система, която обслужва настоящите нужди на обществото от изпълнители, без да зачита личността, потребностите и интересите на самите ученици.

Учителят Петър Дънов и доктор Мария Монтесори казват, че децата са носители на бъдещето и много от нещата, които учат сега, няма да им трябват, когато станат възрастни. Учителят казва: „Трябват училища, в които младежите да се възпитават как могат да станат строители на бъдещото общество.“ Затова се поставя акцент върху възпитанието и изграждането на характер и качества на личността, а не толкова върху обучението.

“Детето трябва да живее своя детски живот, а учителят да участва в него – тогава децата си отварят сърцата и той може да работи върху тях и да ги учи.“

Тук се говори за това, че децата и учителите трябва да бъдат на равни начала, да бъдат партньори и да се уважават взаимно. Дори нещо повече, между тях трябва да се създаде връзка на любов и радост, училището трябва да бъде „място на радост“.

„Изобщо децата искат да ги обичат. Когато учителят ги обича, те са готови да направят всичко заради него.“

„Учителите трябва да считат всички свои ученици за надарени, да гледат благосклонно към тях и да ги обичат.“

Най-важното в новото училище е да се внесе Любовта и Доброто като основа – в атмосферата и средата, във взаимоотношенията учители-ученици и между учениците, в отношение към живота като цяло, към Природата, знанието и работата.

 Важно е да се обърне внимание на първо място на нуждите и интересите на учениците, да се направи разграничение между деца, младежи и възрастни, тъй като те имат различни възрастови характеристики и потребности, следователно образователните методи за деца и за младежи трябва да се различават от тези за възрастни – в обществените училища например, образователните методи като цяло са привнесени от обучението на възрастни.

За целта трябва добре да се изследва и изучи детската и младежката психика, като се предложат подходящи подходи и методи, които са в полза на учениците. Мария Монтесори има научен принос в това отношение с книгите си „Тайната на детството“, „Да откриеш детето“, „Попиващият ум“. Тя казва, че децата не са умален вариант на възрастните, а всяко дете е една цяла вселена, която трябва да се изследва, то има своя индивидуалност и уникален потенциал, който трябва да се прояви и развие. Възрастните трябва да вярват в способността на децата да учат и да възприемат най-важното за тях от околната среда (социална и културна), като така постепенно се превръщат във възрастни, които могат да поемат отговорност и стават носител на социални промени и съзидателни подобрения в живота .

Ако през отиващата си космическа епоха на Рибите в училището се подготвят хора-изпълнители по метода на внушението (отвън навътре), за Новата епоха на Водолея са необходими хора-реформатори и хора-творци, които ще се развиват по метода на вдъхновението (отвътре навън). В този смисъл Учителят Петър Дънов се обръща към учителите: „Като учители трябва да станете вдъхновители“. И още: „Учителят ще се учи от децата и децата ще се учат от него.“ „Възпитанието няма какво да влива нещо ново у детето, а само да даде благоприятни условия, за да се прояви с всичката си красота доброто, което е вложено у детето.“ „Учениците носят в себе си големи богатства. Учителят само трябва да помогне да се разкрият тези богатства.“

Мария Монтесори защитава и прилага същите идеи за ново отношение към децата на безусловно приемане и доверие към тях, като се удовлетворяват техните основни нужди от чистота и ред, спокойствие и сигурност, дейност и почивка, общуване с другите и с природата. За целта трябва да се подготвят учители, които да ги наблюдават и организират, следвайки техните желания и потребности, както и да подготвят среда, в която всяко дете се чувства добре и естествено, свободно проявява своите вътрешни  сили и заложби.

Двамата – Петър Дънов и Мария Монтесори - в своите педагогически разбирания изхождат от позицията на хуманизма, с вяра във величието на човека и във възможностите за трансформация и растеж. Те са убедени, че детският потенциал при благоприятни условия и с използването на подходящи методи може да бъде успешно развит, така че децата да станат строители на светлото мирно и красиво бъдеще, за което хората мечтаят. Мария Монтесори казва, че децата са надеждата на живота. Те притежават естествена потребност да се учат и развиват, имат любознателност, която трябва да се подхранва и творческото начало, което може да се надгражда. Важно е да се зачита уникалността на всяко дете, да се прилага индивидуален подход и да се направи нужното за развитие на характера и дарбите в полза на целокупния живот. Този нов подход, свързан с внимание към индивидуалните особености и конкретните потребности на учениците е в противовес на системния подход в традиционното образование, където важни са учебните цели, планове, програми и уроци, като по този начин децата са подложени на уравниловка и ред ограничения.

И двамата велики педагози Петър Дънов и Мария Монтесири говорят за учебни заведения, в които да се създават хората на новия ден – мислещи и с висок идеал, свободни, независими, съзидателни, развили своите специални дарби и способности, които да могат да приложат в полза на обществото и за напредъка на целокупния живот. 

Мария Монтесори определя своята образователна система като „училище за живота“, което дава „помощ за душата в напредъка към нейната еволюция“. И наистина тя има значителна практическа насоченост с индивидуален подход към всяко дете. Например в предучилищното обучение цяла една област от дейности, наречена подготовка за практическия живот (обличане, чистене, готвене и др.) подготвя децата да се справят сами в живота и да станат самостоятелни, като са включени и други важни области: език, математика, естествени науки, изкуство, общуване и обноски. Основна максима на детето в системата Монтесори е: „Помогни ми да се справя сам.“ Както в живота, детето има избор да определя с какво ще се занимава, дали ще работи само или в група и с какъв темп ще се движи. Има правила, които се спазват, но в рамките на тези правила детето е свободно да следва своя собствен интерес и ритъм в обособените зони за занимания. В училищата Монтесори няма оценки и наказания, но учебните материали са така направени, че дават възможност за корекция на грешката: ученикът сам може да види това, което не прави правилно и да се поправи. Вместо наказания за лошо поведение се провежда т.н. процес на нормализация, при който ученикът да възвърне своето естествено състояние на вътрешно равновесие и спокойствие.

Учителят Петър Дънов дава висша престава за ролята на училището, като казва, че самият живот е Велико училище и всички ние сме ученици в него; затова и училището от нов тип трябва да бъде училище-живот с разнообразието, красотата и пълнотата на самия живот, в който всичко е взаимно свързано и обусловено. Основните пет принципа на живота трябва да залегнат във философията за новото училище, а те са: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добро. На практика те се проявяват в качествата, които изграждат новите хора: чисто сърце и мекота, добра обхода и такт; светъл ум и разумност, радост; истинност и сила, свобода; справедливост и мир, хармония; доброта и устойчивост, постоянство. Това се отнася както за учениците, така и за учителите, които дават пример с делата си, а не само с думи и наставления. Учителят Петър Дънов ни насочва към високия идеал и добрата атмосфера, които трябва да царят в училище, за да има резултати в обучението и възпитанието. Придобитите знания са много важни, но още по-важни са придобитите умения, навици и добродетели, защото именно те ще ни служат и помагат в живота. С други думи, Учителят поставя акцент върху възпитанието в училище, защото то е един от пътищата, по които ще се реализира Новото учение в живота.  

Мария Монтесори също разглежда тези три страни в образователния процес, които нарича дете, възрастен и среда. Уникалното в нейния подход е, че тя поставя детето в центъра на тази триединна система, като казва, че всяко дете има вътрешна душевна сила, която го ръководи да изследва света и да попива това, което е необходимо за неговото развитие. Това може да стане и без участието на възрастните (родители и учители), които вече са завършили своето развитие и прилагат наученото. Затова възрастните трябва да дадат свобода на детето да се развива, да прави опити и да изучава това, което го интересува. Тяхната основна задача е да създадат подходящи условия. Тяхната роля от централна и доминираща в традиционното възпитание и обучение става подпомагаща и насочваща в метода Монтесори. Но за да се случи това, учителите трябва да подготвят подкрепяща среда,  която да е безопасна, чиста и подредена, да наподобява домашната обстановка (например може да има пердета и килими, саксии и аквариум), стените да са в пастелни цветове, мебелите и учебните пособия да са удобни за ползване от децата според възрастта им, да са поставени на ниски рафтове и да са с размери, отговарящи на детските, да има обособени зони за занимания, свобода на движение и избор, да се използват реални предмети, а не играчки, да има природа наоколо (двор с градина).  На децата трябва да са даде възможност да се грижат за цветята и рибките, да общуват с Природата.

Учителят Петър Дънов също държи на първо място да се използват методите на Природата в обучението на подрастващите. Децата трябва да наблюдават Природата и да изучат нейния език.

„В Новото училище ще приложим метода на Природата, който е най-меродавен.“ „Децата ще наблюдават растежа и растежа на дърветата,

течението на реките, растежа на цветята. Така те ще видят великото и красивото.“

И наистина, Природата е най-добрият учител: строг и справедлив, но и много благоразположен към тези, които напредват и успяват. Ако на учениците се даде възможност не само да общуват с Природата при уроци на открито, разходки, походи, екскурзии и лагери, но и да участват в реални дейности и проекти за нейното почистване, възстановяване и подобряване, например залесяване, това би имало голямо въздействие върху живота им: и от здравословна, и от възпитателна гледна точка.

Мария Монтесори в своите научни наблюдения над децата стига до заключението, че те предпочитат работата пред играта и изпитват задоволство, когато видят резултат и полза от своя труд. Затова, ако се доверим на децата, те могат да станат наши първи помощници и вдъхновители както в ежедневните дейности, така и в по-значими социални проекти.

В заключение се налага изводът, че в бъдеще все повече ще се променя както ролята на училището, така и ролята на учениците и учителите: децата, които са носители на промяната, на новото, на прогреса, ще бъдат учители на възрастните, а родителите и преподавателите ще имат отговорността да създадат благоприятни условия това ново учение да се случи. Автоматизирани системи и технологии ще поемат извършаването на повечето рутинни дейности, така че все по-голяма ценност в бъдеще ще придобива творческото учене и съзидателен труд, новаторското мислене и свободно изразяване, добродетелите и връщането към природата и духовността. Това са прозрели още в началото на миналия век, Учителят Петър Дънов и доктор Мария Монтесори, затова техните педагогически идеи и методи имат актуално звучене и днес. Те се прилагат в една или друга степен в днешното образование и ще продължават да се търсят и развиват, защото се основават на универсални принципи и ценности. Тяхното използване ще допринесе за изграждането на новия човек и за идването на Златния век в живота на Земята.

София, 2019 г.               Изготвил: Мария Брайкова