Сократовият метод не е изкуството да се учат другите на философия, а на философстване; той не е изкуството да се преподава философия, а да се направят учениците философи“ Леонард Нелсон

Сократ не е оставил свои съчинения, за него и за методите и идеите му научаваме главно от трудовете на неговите ученици Платон и на историка-воин Ксенофонт. Атинският мъдрец е изключително скромен и умерен човек, който не гледа на себе си като на голям учител, а по-скоро като на посредник който, подобно на акушерка, помага на хората да родят със свои сили истината. Като парадоксална закономерност именно по времето на Сократ в Атина започват да се появяват така наречените софисти – „учители по мъдрост“, за които няма абсолютна истина, всичко е субективно и всяко положение може да се докаже точно толкова успешно, колкото и противоположното му. Това умело изкривяване на истината чрез изтънчена словесна еквилибристика и чрез подвеждащи заключения, базирани на полуистини, става модерно и започва да обхваща цялото атинско общество. Освен че софистите въвеждали в заблуждение младите атиняни, за уроците им задължително трябвало да се плаща крупна сума пари. Именно Сократовият метод, вдъхновен от най-възвишените светове, идва като алтернатива на тази опустошителна тенденция.

Сократовият метод е диалектически метод познат още като elenchus, или майевтика. Диалектиката е основна форма на философската дейност въобще. Във философията на Сократ тя представлява теория на беседата, изкуството да разговаряш, да разискваш един или друг проблем на етиката чрез въпроси и отговори на въпроси. Диалектик е онзи мислител, който притежава умението да задава и отговаря на въпроси. При този метод човек трябва обезателно да се изкаже, да поеме всички кръстосани въпроси и да защити всяко свое твърдение.

Най-общо Сократовият метод може да се онагледи като задаване на поредица въпроси, за да се помогне някому (или на група от хора) да определят своите дълбоки вярвания и обширността на своето знание. Така при разрешаването на даден проблем той се накъсва на редица отделни въпроси, чиито отговори в крайна сметка кристализират в търсения отговор. Сократ веднъж казва: „Знам, че няма да ми повярвате, но най-висшата форма на човешкото превъзходство е задаването на въпроси на себе си и на другите.“

Предпочитаният преподавателски метод и в Богословския факултет на Бостънския университет по време на Учителя като студент е „Сократовият“. Преподавателят буквално трябва да „завърти“ мозъка на студента си в ритъма на своя мозък, преди да го пусне да върви нататък – участващите мислят заедно, значи не отговарят само на учителя си, а поемат мненията си един от друг, т.е. те са учители и ученици едновременно. Онзи, който иска да се упражни в изкуството да мисли задълбочено, чрез този метод преживява пътя към истината – как се стига до нея с неимоверни усилия и как тя постепенно се открива на търсещия.

Който сериозно иска да предаде философско познание, може само да иска да учи другите на изкуството да философстват, т.е. да мислят задълбочено. Сократ твърди, че не проблясъци или външно учене ще ни открият истината, а планомерното, невъзмутимо размишление. Така се стига до спомнянето – незнаещият осъзнава, че знае онова, за което по-рано не е знаел, че знае. В един от прочутите диалози е отправен въпрос към Сократ: „А по какъв начин искаш да започнеш изследванията върху предмет, за който въобще не знаеш какво е той?“. Следва отговорът на Сократ: „Душата е в състояние да си спомни онова, което някога е знаела“. За да стане това обаче важна предпоставка е искреността в мисленето и говоренето.