НОВА ЗВЕЗДА

Французският вестник „L’Intransigeant“, от 28. VIII. м. г., съобщи, че една нова звезда се е появила в северната част на съзвездието Лебед. Тя е звезда от втора големина, ясно се вижда с просто око и е по-светла от полярната звезда. Облаците, които се натрупвали по небето над Париж през месец август мин. год., не са позволили на астрономите да направят всичките си наблюдения на тая звезда. Но учените се губели в недоумения. Те допускали някакъв небесен катаклизъм. Последната звезда, която се появила преди тази, била внезапно излязлата в съзвездието на Орела.

В септемврийската книжка на „L’Astronomie“ намираме фотографската снимка на новата звезда, открита на 20 август 1920 г, от английския астроном Динънг, и едно подробно изследване за нея. Тя е разположена на самия бряг на Млечния Път. Всички знаменити астрономи от разните държави са дали вече своите сведения върху новооткритата звезда.

ЕДНА НОВА ПЛАНЕТА ЗАД НЕПТУН

В орбитата на планетата Нептун са забелязани чувствителни отклонения от Харвардската обсерватория, а те се състоят именно в закъсненията, които прави таз планета при своето движение и като че същата е подхвърлена на притегателната сила на некое чуждо неизвестно тяло. Само така може да се обяснят тия отклонения.

Според изчисленията, направени въз основа на казаните отклонения, се заключава, както за големината на предполагаемата нова планета, така и за разстоянието и от слънцето. Предполага се, че големината й е приблизително колкото оная на земята, обаче, трябва да се допусне, че обемът й е по-голям, защото специфичното тегло на всички външни планети, вероятно, е по-малко от онова на земята.

Разстоянието й от слънцето би трябвало да бъде почти два пъти по-голямо от това на Нептун, т. е. би възлизало на повече от 1000 милиона географически мили. Времето, което тази планета ще употреби за едно обръщане, трябва да трае около 300 години.

От тази планета, появяването на слънцето би могло да се забележи само под един ъгъл от 350, т. е., тя е толкова голяма, колкото ни се показва на нас Юпитер в средното си отдалечение от земята. Нейната светлина, без съмнение, би била много по-голяма, отколкото светлината, която достига до нас от Юпитер, понеже последната свети с отразена светлина.

Силата на светлината върху тази отдалечена планета би била още 400 пъти по-голяма, отколкото оная на пълната лунна светлина върху земята. Тази сила на светлината все пак е толкова незначителна, че изглежда съмнително, дали тя е достатъчна да освети другите планети до такава степен, че да може да се забележи посредством наблюдателните астрономически уреди. Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност.

Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун.

Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т. е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от Слънцето). Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун.

Новините за изчисленията на зад-нептунската планета възбуждат спомена за откриването на планетата Нептун, което стана по същия начин. Също такива отклонения са забелязани и в движенията на откритата от Хершел, през 1781 година, теоретически изчислената, а не видимата за окото, планета Уран, които отклонения са точно наблюдавани и въз основа на които французинът Le Verrier и англичанинът Adams са изчислили големината, обръщането, разстоянието и местото на планетата, която тогава е оказвала влияние върху Уран.

На 23. септември 1846. година Galle в Берлин, който е умрял едва преди неколко години на сто годишна възраст, е намерил, въз основа данните на Le Verrier, почти на същото определено от последния място, в съзвездието на Козирога, планетата, която получила името Нептун и която, като звезда от 8-а величина, за наблюдаване не попада към звездите със слаба светлина. Adams, независимо от Le Verrier, е постигнал същия резултат и, като така, двамата трябваше да си разделят славата.

Както казахме, съмнително е дали ще може да се забележи зад-нептунската планета, като се има пред вид, че тя е много по-малка от Нептун и е много по-отдалечена от последната, Слънцето и Земята. (Списание „Всемирна летопис“, година ІІ, кн. 3, 1921 г.)

* * *

Новооткритият член на нашето планетно семейство – Плутон – се движи по самия край на слънчевата система. Тя е деветата голяма планета на слънчевата система. Тайните, които са забулвали това небесно тяло в първите месеци след неговото откритие, сега са се разпръснали до известна степен. Ние сега знаем, че Плутон се движи по разтегнат затворен път, доста много наклонен към земната орбита. Средното му разстояние от Слънцето е 40 пъти по-голямо от това на Земята до Слънцето. Пълното обръщане на Плутона около Слънцето се извършва за 250 земни години. Има основание да се предполага, че Плутон по масата си е 100 пъти по-малък от съседната Нептун, и следователно, 6 пъти по-малък от нашата Земя. Плътността на веществата на Плутон ще да е такава, каквато е на земята. Следователно, Плутон и по обема си е 6 пъти по-малък от Земята. Накъсо казано, Плутон е почти равен на Марс, но е 1 ÷ 1,5 пъти по-тежък от него. Такава е по обем и по плътност крайната планета на нашата слънчева система. (Житно зърно, Г. XV (1941), с. 140)