Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

С любов към истината в историята

Има ли аудиозапис на Паневртимия, направен през 1939 г. на „Изгрева“

 

(Преди повече от една година написах това писмо до няколко от отговорните фактори във Френското братство относно разпространеното „сензационно“, но невярно твърдение, че има запис на Паневритмията от 1939 г. и не само това, но че този запис е правен тук в България, на Изгрева (според някои дори на Рила!). Като изложих историческите, фактическите и логическите аргументите, с които ние разполагаме в България, този приятел, който се занимава с техните френски архиви и, който на практика извади и обработи този запис, за да го покаже на бял свят, се съгласи с абсолютно всичко по-долу изложено. На него и на всички онези, които могат да дадат крачка назад пред чистото и ясно лице на Истината, поклон! Слава на Бога!)

 

Обични братя и сестри във Франция!

Повод за настоящото писмо е записът на Паневритмията, назована също „Оригинал от 1939 г.“, открит от брат Любомир и предоставен на Братството в България също от него през 2003 г.

Само едно бегло прослушване обаче и то не от професионалист като мен, ме наведе на следното заключение: записът не е правен в България, още по-малко това е станало в братското селище „Изгрев“, а също, което е изключително важно да се подчертае – музикантите, осъществили записа не са българи!

За допълнителна консултация относно въпросния запис реших да се допитам до добър професионалист-музикант: до една приятелка и сестра, която свири в Софийска филхармония на виола, и която знае Паневритмията и многократно е участвала в концерти на Братството в България. Съвсем безпристрастно тя сподели мнение по записа, а то е следното:

1. Участниците в този камерен оркестър са най-малко 7 и най-много 9-10. Измежду инструментите се разпознават: цигулки, виола, чело, контрабас, флейта и кларнет. Въпреки влошеното качество на записа си личи високото владеене на инструментите от всеки един музикант, което навежда на мисълта, че всички са професионалисти. Звучат доста спято помежду си, което от своя страна не изключва възможността те да се познават и да свирят заедно в някоя формация.

2. Аранжиментите са доста интересни и са абсолютно нови за Братството, тъй като от онова време ние познаваме главно разработките на Филип Стоицев. Тези от записа наподобяват повече  на австрийско-немски стил, звучат прекалено валсово. На нас не ни е известно до 1942-43 г. някой освен Филип Стоицев да е аранжирал Паневритмията.

3. На упражнението „Колко сме доволни“ (Ръченицата) ясно се разбира, че изпълнителите са затруднени да изсвирят неравноделните тактове и се получава разминаване с типичния български ритъм, в който има удължено трето силно време. Български музикант, още по-малко човек от Братството на „Изгрева“, никога не би изсвирил по този начин ръченицата.

4. Записът не е правен на открито със сигурност, каквато хипотеза имаше, че това е станало на поляната за Паневритмия на „Изгрева“. Т.е. със сигурност не е „на един дъх“, на прима виста, а вероятно в продължение на доста часове, а може би и дни, предхождани преди това от конкретни репетиции на камерния оркестър именно в този му вид.

Нека се опитаме хипотетично да развием теорията за запис на Паневритмията в България, на братското селище „Изгрев“ през лятото на 1939 г.

Съществува такова твърдение, че при идването на голямата френска група тогава е записана цялата Паневритмия и записът, с който разполагаме днес, е именно този. За да няма никакво съмнение, че говорим за едно и също нещо, ще препратя  това, с което ние в България разполагаме като архивни факти.

За аудиозаписи на „Изгрева“ през 1939 г. ние знаем от нашата братска история отдавна. До момента на нас ни е известно, че има единствено опит за записване гласа на Учителя, както и на няколко общи песни по време на концерт на „Изгрева“ или по време на наряд преди беседа. Сега ще подложим на изследване с фактологическа и хронологическа проверка хипотезата за запис на Паневритмията. Като начало нека обърнем внимание на историческата обстановка и да подредим обективно фактите, с които разполагаме, а те за наша радост съвсем не са малко.

В писмото си от 26.06.1939 г. до брат М. Иванов, брат Б. Боев пише: „От вашите писма и от тия на сестра Стела се вижда, че главната група от Франция пристига на 11 август, а тръгва от Франция на 9 август.[1939 г.]“

От стенограмата на брат Боев, публикувана в обзорната книга „Учителят“, разбираме точно колко време и до коя дата са били френските братя и сестри в България: „Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г. на Изгрева“

Същата дата – 28 август – се потвърждава и в писмо от брат и сестра Ербен до д-р Иван Жеков от 28.VIII.1946 г.

„Френската делегация от това време помни братския и симпатичен прием, даден и у вас в четвъртък на 24 август, през време на закуската, на която я бяхте поканили сестра Йорданка и вие.

И вълнението ни е наистина дълбоко при спомена за една от последните срещи с нашия любим Учител [Петър Дънов] , понеделника 28 август. След обеда, един от нашите братя от Франция се обърна към Учителя [Дънов], в присъствието на братята и сестрите българи, събрани в двора на Изгрева, и му благодари, без съмнение вие още си спомняте това, задето е дал на Франция едно такова доказателство на любов, като й е изпратил в лицето на брат Михаил една жива вест, такава, каквато малко народи на Земята са били избрани да получат.“

Става ясно, че френската група е била в България в периода 11-28 август. Известно е, че през тази година пребиваването на Рила е било до 23 август, тъй като на 22 август Учителя държи последната си беседа горе. Възможното пребиваване на братята-французи на „Изгрева“ е от 24-27 август (4 дни).

Нека проследим спомените на някои наши приятели, които са били преки свидетели на тези събития:

1. Димитър Грива:

През лятото когато се върнахме от езерата, последните дни на август или началото на септември 1939 г. тука дойде Андре Манджо, един французин, син на директора на „Комеди франсез“, един много симпатичен, с една апаратура. Някаква експедиция щяла да заминава за Африка и са му казали и той взел тази апаратура и записа тогава, но на меки плочи. Нямаше магнетофон още. И Манджо записа, а някои снимки гдето ги имаше тука се вижда отвънка пред салона пеят пред микрофон, това са записи на Манджо. Той записа, даже една сутрин, прекара микрофона и записа даже две минути как говори Учителят утринно Слово. Търсихме го записа в Париж.

Там се записаха и песни. Катя [Грива] пя. Там Кирил Икономов беше направил някои работи с хора, които се записаха и записа той как пеят Братството по време на беседа. Няколко плочи. Всичко това нещо може един ден да излезе. Следователно, аз като бях в Париж, доколкото имах приятели търсех чрез тях. Не можах да намеря нищо. Манджо починал и няма никаква следа.

2. Анина Бертоли:

Понеже Андре Манджо работеше в телевизията, беше донесъл един уред и наистина е записал гласа на Учителя, но за тази плоча, аз сама съм го питала и той не знае какво е станало с нея. Той каза, че се е счупила. Накрая и той си беше загубил малко ума така. Каза, може би при Михаил Иванов да е, може не знам в коя библиотека и т.н.

А пък някои песни той беше зарегистрирал, записал, как се пеят в салона едногласово преди беседа. Може би да се намира в някаква си библиотека за песни и етнографски музей, да. Беше ми казал улицата във Франция, в Париж, но не ми остана никога време да проверя. Каза ми, но не си спомняше. Въобще беше така малко напоследък, забравяше, болен беше. Краката му като помня бяха с екземи, с вени.

3. Елена Андреева:

През 1939 г. дойде този Андре Манджо, с французите дойде, а той бил техник и той записа на плоча гласа на Учителя. После го пуснаха и го чухме. Аз направих няколко опита чрез хора и чрез писма, да прекопират тая плоча и да ми я пратят. Не ми я пратиха. Когато дойдоха едни французи от Михаиловата група, казаха ми че те чули за такава плоча, аз им казах, че съм чула, че била счупена. „Нищо, каза, че е счупена, тя може пак да се презапише“. Аз много ги помолих да кажат на Михаил Иванов да искат, но и това не направиха, те даже не се обадиха с писмо, че могат или не могат. Сега какво направиха, чух че брат Манджо си заминал, този който направи записа. Че той всичко е оставил на Михаил Иванов сигурно. Ако Михаил Иванов дойде тука, първата ми работа е да го питам за това. Но, аз даже бих му писала писмо, но след като не отговори чрез тези французите, си викам той понеже не е доволен от моето поведение към него и пак няма да отговори. Трябва някой друг който има по-добро отношение към него и повече доверие.

4. Симеон Арнаудов:

Бяха дошли французите на Изгрева. Те донесоха със себе си весел градски шум. Бяха шумни и весели. Имаше един приятел, казваше се Манджо. В един неделен ден той сложи апарат за записване говора на Учителя по време на беседа. Аз чух лично как Учителят каза: „Кажете там да махнат...“ Това каза Учителят без да изрече цялата фраза. Учителят не пожела да Го записват. След това чух: „Нека престанат“. Чух как това произнесе Учителят. Какво стана по-нататък с този запис аз не зная. Бях чул, че записа е изнесен във Франция и след това дирите му се губеха.

5. Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова):

Дойдоха латвийците на Изгрева, а те бяха много тихи. Дойдоха французите и бяха много шумни. Изгревът доби друг облик – градски. И в един неделен ден сложиха в столовата апарат донесен от Франция от Манджо, да запишат гласа на Учителя [Дънов] при една негова беседа. В това време аз видях приготовленията за записа и влезнах по-късно в салона. Тогава Учителят каза: „Кажете там“ и посочи апарата за записа на гласа му „да махнат...“ Не каза изцяло фразата, с която Той не бе съгласен да се записва беседата. Нашите отидоха и предадоха на Манджо неодобрението на Учителя и те спряха този апарат да не се записва гласът Му.

Най-общо всичките 5-ма братя и сестри, преки очевидци на събитията през лятото на „Изгрева“ свидетелстват едно и също, а именно: Андре Манджо носи подвижна апаратура, вероятно във вид на куфар, с която е било възможно записване на звук. Като се има предвид нивото на техниката от онова време, едва ли може да се очакват големи възможности за запис и качеството му  извън стандартно студио за аудиозаписи. Разбираме, че е било възможно с наличната техника да се „зарегистрират“ няколко (не много) песни или слово на Учителя от по 3-4 минути на меки плочи, които по-късно задължително ще трябва да се прехвърлят на метален носител, за да се съхранят във времето и да бъде възможно копирането.

Разбираме, че записи със сигурност е имало в неделя на 27 август, когато Учителя държи утринното слово в 5:30 ч. сутринта „Запалката на свещения огън“. Записани са песни от наряда и откъс от слово на Учителя. Димитър Грива твърди, че е записана и Катя Грива като солово изпълнение на концерт в един от дните от 24 до 27 август. Апаратурата е стояла включена в столовата, а вероятно 1 или 2 микрофона са били пренесени в салона.

Имаме и свидетелство за това, че Учителя не е одобрил запис на гласа му. Разбираме и че, следите на плочите се губят. Самият Манджо няма ясна представа какво се е случило с тях.

Да се върнем на твърдението за запис на Паневритмията по това време. От така изложените думи на свидетелите осъзнаваме, че запис директно от поляната е бил технически невъзможен. Но по-важно е, че за нищо такова не говори никой. Да си представим за миг тогавашната ситуация. На „Изгрева“ гъмжи от хора, това е паметно събитие, което се помни дълго. Възможно ли е целият процес на запис на Паневритмията, който би траело часове минимум, да убегне от погледите на братята и сестрите, а възможно ли е и никой от тези участници-музиканти да не сподели нищо, никога за това?! Нашите изявени музиканти не са анонимни и не са толкова много – около десетина човека са.

А може ли това да е станало и без знанието на Учителя. В своите спомени една от тези изявените цигуларки, Мария Златева, редовен участник в братския оркестър, споделя един интересен факт – мнението на Учителя за запис на Паневритмията с цел игра:

„Понякога, на 22 март – денят на пролетта, който е празник на Братството, утрините биваха ясни и слънчеви. Но понякога бяха мразовити и снежни. Така, на един 22 март беше завалял дълбок сняг. Наложи се да се почисти снега по поляната, за да може да се играе, а ние оркестрантите свирехме под навеса до един мангал. Той ни служеше, за да можем от време на време да си стоплим замръзналите пръсти на разгорените дървени въглища, за да свирим с цигулките си. Тогава казах: „Колко хубаво ще е при такива случаи на мразовити дни да имаме един грамофон, а Паневритмията да е записана на грамофонна плоча.“ „Не! – каза Учителя. –  По-добре е живо свирене“. Тогава у нас нямаше магнетофони, затова казах за грамофона. Но явно е, че музиката от живите хора е много по-различна от тази на плочите.“

Тук разбираме нещо съвсем принципно, че на механичен запис не може да се играе нещо органично, каквото е Паневритмията в своята цялост. И ако някой беше попитал или се посъветвал с Учителя, думите му вероятно биха били същите.

Но сега да стигнем до най-главния аргумент! За какво е необходим пълен запис на Паневритмията на френските братя и сестри в онези години? Кой би го поръчал и с каква цел? Става ясно, че Андре Манджо не е бил запален последовател и скоро след това си е тръгнал по своя път. Също така ни става ясно, че той не е държал на самите записи, след като не ги е съхранил лично, а точно обратно – нещо толкова важно не си е спомнял дори къде е.

Така идваме вече до реалният човек и възможен поръчител на една такава мисия – брат Михаил Иванов, който вече две години е във Франция и разработва почвата. За братство във Франция преди идването на френската групата през лятото на 1939 г. е твърде силно да се говори. А с Паневритмията нещата са съвсем зелени по думите на самия брат Михаил Иванов. Той е човекът, който е призван да прокарва Новите идеи и е признат за пратеник на Учителя Дънов. Затова, че брат Михаил има много голям авторитет сред французите говорят думите на благодарност към Учителя отправни от един брат на Рила при пристигането им. Ето какво е стенографирал брат Боев от тези слова:

„Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас, ние изживяхме нещо неизразимо хубаво, неизразимо велико.

Преди няколко години един измежду вас [става дума за брат Михаил Иванов] дойде във Франция да ни донесе едно съобщение, каквото, вярвам, малко хора по цялата Земя и във всички времена са имали щастието да чуят.

Следователно аз бих искал да почна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, на нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе.“ (Обзорна книга „Учителя“)

И още едно изказване на Рила през 1939 г. от Тони Белмен в същата посока на благодарност:

„Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при Вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.

Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.

Учителю, ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност за ония благословения, които Вие изляхте върху нас. Ние Ви благодарим от все сърце, че ни изпратихте във Франция един от Своите ученици – Михаил Иванов.“ (Обзорна книга „Учителя“)

И действително истинските основи на Братството във Франция се наливат едва след завръщането на тази група. Те виждат за пръв и последен път Учителя си, братята и сестрите си, величествената планина Рила, „Изгрева“ и братския живот, който цари навсякъде. Този прекрасен модел те ще запазят през цялото си съществуване на земята, ще разказват на близките си приятели и бъдещи последователи на Учението за Рая на земята, който са посетили. Всичко това те ще се стремят да следват като далечен, непостижим, висок идеал в живота и в мечтите си. Затова и те ще останат благодарни до края на живота си на брат Михаил, че им е разказал за всичко това и ги е насърчил да пътуват за България.

Ето го и най-важният въпрос, който възниква след изложеното дотук. Възможно ли е брат Михаил – основателят на Братството във Франция да не знае нищо за направата на цялостен запис на Паневритмията? Той е координаторът на цялата френска група, както видяхме по-нагоре в писмото от брат Боев до него и като такъв е наясно колко човека ще пътуват, кога ще тръгват, кой ще ги посрещне в България и т.н. Той дори е желал да пътува заедно с тях и е запитал Учителя за това, на което е получил следния отговор: „Вие нали питате Учителя в писмото си дали да дойдете това лято или не. Учителят каза да не идвате, и то главно, защото после може да изгубите правото за местопребивание във Франция, каквото сте издействали. А вашето стоене във Франция е необходимо и ценно.“ (Писмо на Б. Боев от 26.06.1939 г.)

В писмо до брат Боев от 26 август 1939 г. брат Михаил споделя какво е нивото на Паневритмията във Франция по онова време: „Относително Паневритмията, вече много пъти се събирахме няколко братя и сестри, за да я разучиме заедно с Ярмила [Менцлова]  (сега тя е във ваканция). Паднаха доста песни и добро настроение. Имаше моменти, когато братята и сестрите достигаха на брой 20.

Бавно върви Паневритмията по много причини – поради големината на града, всеки е зает, но въпреки това все повече и повече расте интереса и желанието да се изучи. Трябват ни музиканти за това!“

Всъщност от това писмо ние много добре разбираме, че Паневритмията е в самия си зародиш и няма много желаещи за игра поради обективни причини. Но и разбираме, че разучаването става през това лято, когато там е Ярмила, която им показва упражненията. Усеща се и болката на брат Михаил за това, че „бавно върви Паневритмията“ и той търси причините, за да ги разреши. Някои от тях като големите разстояния в Париж и най-вече липсата на музиканти, са независещи от него. Затова и той споделя голямата си мечта в същото писмо по-нататък:

„Имаме един проект и дано Бог да ми помогне да се реализира, и той е следният. Ще гледам да намеря цял оркестър, на когото ще платя (още нямам идея за цената), за да може всички упражнения да бъдат зарегистрирани на грамофонни плочи. С тия плочи ще стават чудеса. (Щеше да е добре) Ако това можеше да стане в София с нашия оркестър, защото тук ще трябва да се аранжират всички упражнения за различни инструменти.

Това е трудно. Там Вие имате партитурите за всички инструменти, вече готови, аранжирани.“

Всъщност от тези думи на брат Михаил ни се разкрива цялата истина за хипотетичен запис на Паневритмията в България през 1939 г. Той искрено съжалява, че това не може да се случи при нас, и то в София, в някое студио, а не на „Изгрева“ при полеви условия. Но нека отметнем и най-важното. Да погледнем още веднъж към датата на настоящото писмо – 26 август 1939 г. Всъщност тя съвпада с евентуалната направа на хипотетичния запис при нас на Изгрева, което от само себе си отхвърля всяка вероятност за подобно събитие.

Някой по-упорит би развил теория, че все пак това се е случило в България, но малко по-късно, след получаването на това писмо. Когато са го прочели, от нашето братство са реагирали и са осъществили този проект в някое тогавашно студио в София. Това обаче няма как да се случи поради усложнената историческа обстановка. На 1 септември 1939 г. започва Втората световна война, когато Германия нахлува в Полша, а на 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия. От тогава комуникацията в Европа е силно нарушена, както и всякакви пътувания. Обстановката се нормализира едва през 1946 г., за което свидетелства едно писмо на д-р Иван Жеков до брат и сестра Ербен от 14.VI.1946 г.:

„Досега не можахме да отговорим на вашето писмо от 21.3.1941 г., което много приятно ни изненада, поради събитията, които последваха и които ще продължат развитието си до края на една нова война, за да се изпълни казаното от Учителя: „Бъдещето е на славянската култура“. Днес, когато са възстановени пощенските връзки с обичната ни Франция и с други страни, ние сме много радостни, че можем да ви пишем и да ви съобщим, като горещо ви благодарим за вашето писмо.“

От изложеното по-горе всеки би могъл сам да направи изводите за това, дали е имало (или не) запис на Паневритмията през 1939 г. в България, на Изгрева.

Ще си позволя само да направя едно свое предположение за записа, който любезно ни бе предоставен от Френското Братство. За мен той представлява огромна находка и ценност като първият запис на Паневритмията в историята. Също така като аранжимент и изпълнение е на доста прилично ниво и внася свой специфичен колорит.

Вероятно записът е направен след 1940 г., в интервала (1940-1947), във Франция – с френски музиканти, които са отлични професионалисти. Аранжиментът е изготвен също от много добър професионалист, но от човек далечен на братските идеи, който по-скоро има класическо образование. Всички музиканти, осъществили въпросния запис са били наети да свършат тази работа като професионалисти, за което им е платено и прилична сума. Имаме анонсиране на всяко едно упражнение на френски, което допълня картинката.

Най-важни са думите и волята на този, който дава идеята за запис на Паневритмията и горещо желае това да се случи,  и който е решен на всичко, за да осъществи този проект – брат Михаил Иванов, бъдещият Учител на La Fraternité Blanche Universelle, основано през 1947 г. Той съвсем ясно споделя плана си пред брат Боев в писмото от 28 август 1939 г.: „Ще гледам да намеря цял оркестър, на когото ще платя (още нямам идея за цената), за да може всички упражнения да бъдат зарегистрирани на грамофонни плочи.“

С това изложение, скъпи братя и сестри, предлагам да положим едно ново начало на сътрудничество между нашите две братства в името на историческата истина. Този случай в пълна степен показва необходимостта от взаимодействие, съгласуваност и хармонизация.

Ние в България сме много благодарни за откриването и предоставянето на този първи архивен запис на Паневритмията от брат Любомир, но за нас изключителна стойност имат двете песни „Бог е Любов“ и „Ще се развеселя“, които са ни предоставени в пакета на същия архив. На тях никой през тези години не е обърнал внимание. Двете песни вероятно са от онова паметно неделно утро на 27 август 1939 г., когато всички братя и сестри са били в салона на „Изгрева“ и трепетно са очаквали словото на Учителя. На тези записи вече ясно си личи, че пеят голяма група хора без никакъв акцент, което основателно ни навежда на мисълта, че имаме сериозна находка от онова време. Още веднъж благодарим!

В тази връзка бихме искали да помолим за повече яснота около вашите архивни записи и евентуални съпътстващи снимки или документи. За нас това ще е безценно. Ако може да проверите наново дали наличните ви архивни аудиозаписи на плочи са пренесени на съвременен носител, за да могат да се използват днес и дали по тях няма например някакъв надпис на година, ден, час, име и т.н. По този начин ние заедно ще напишем общата историята на Братството, защото за Небето няма няколко братства – българско, френско и др., а то е само Едно и се нарича Всемирно Бяло Братство.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит Животът!

С братски поздрав: Георги Христов