Вие сте тук
Още в средновековието астролозите са обръщали специално внимание на двадесетгодишния цикъл на съвпад на Юпитер и Сатурн, наричайки тези планети „велики хронократори“ или „владетели на времената“. „Техният цикъл може да се разглежда като основополагащ за развитието на човека, тъй като той обозначава взаимодействието между възприемането на идеи, потенциал – възможностите (Юпитер) и тяхното проявление в конкретния материален свят (Сатурн). Цикълът Юпитер-Сатурн е главната основа на древната теория за циклите“
Първите разработили система от цикли на съвпадите на Юпитер-Сатурн са били астролозите на древен Иран. Арабските звездобройци също са се занимавали с тази теория; някои от книгите им са оцелели до наши дни. Това е Ал-Кинди и неговият ученик Абу Машар (Албумасар (Albumasar), както и изгряващият еврейски астролог Машаллах (Месеаллах). Книгата на Машаллах „За съвпадите, религиите и хората“ стигна до нас под формата на подробен разказ на багдадския астролог Ибн Хибинт и също е преведена на английски от Е. С. Кенеди и Д. Пингри през ХХ век.
Животът на Абу Машар е „буквално“ свързан с цикъла на Юпитер и Сатурн. Той е роден на 10 август 787 година и заминава от този свят на 9 март 886г, като е доживял почти 99 години или 36006 дни. Ако вземем точната версия на големия цикъл на планетите Юпитер-Сатурн (794,4 години), то това е почти една осма от това, което символично съответства на съвременния аспект от 45° (360°:8 = 45°). 794,4: 3 = 99,3 години.
В миналото астролозите са изучавали детайлно съвпадите на Юпитер и Сатурн. А в днешно време се правят прогнози и по други аспекти (например опозицията, квадрата, секстила), тоест, използвайки предимно основните четири мажорни аспекта (по Птолемей). Отделни астролози разглеждат и редица други аспекти, например квинконс (150°) квадрат и половина (135° и 45°), аспекти от сорта на нонагон (40°).
Астролозите наричат съвпада на Юпитер и Сатурн, случващ се на всеки 20 години, мутация[1] Смята се, че редуването на тези 20-годишни периоди, носи промени във властта, политическа и икономическа криза, раждане на велики и талантливи хора, тоест цикълът на тези планети „формира хода на историята“. Въз основа на свойствата на тези две планети „цикълът на двойката Юпитер-Сатурн може да се разглежда като един от циклите на баланс между разширяването и свиването, действащ на социално ниво. По този начин цикълът на двойката Юпитер-Сатурн и неговите фази, са тясно свързани с вълнообразната крива на историческите и социални процеси от различен мащаб (държава, компания, конкретен предприемачески проект), изразявайки се както като дивергентни, екстензивни етапи (Юпитер), така също и като конвергентни и интензивни (Сатурн).“
В древните текстове няма информация за това как астрономите са определили 20-годишния период между съвпадите на планетите Юпитер-Сатурн. Очевидно тези данни са добити експериментално, след дългогодишно наблюдение на небето. Теоретичният аспект на съвпада на тези планети е прекрасно описан в статията на ВВГ „Мунданните цикли и техните бързи аналози в бизнес астрологията.“ Оказва се, че за да разберем теорията за цикъла на Юпитер и Сатурн, първоначално трябва да се опише сидеричния период на въртене на тези планети около Слънцето, т.е. кога всяка от тях прави в движението си пълна завъртане около Слънцето. За Юпитер това отнема 11,86223 години (почти 12 години), а в годината Юпитер се измества приблизително с един зодиакален знак или с 30° (360°: 12 = 30). Сидеричният период на Сатурн е 29,45772 години (приблизително 30 години); следователно, за една година той се измества с около 12°. Наблюдава се такова забавно отношение на числата 12 и 30. Юпитер се движи по-бързо от Сатурн, така че всяка година разстоянието между планетите се увеличава с около 18° (30-12 = 18). По този начин, след съвпад на планетите, следващата им среща ще се случи след около 20 години (360: 18 = 20).
След това е открито, че един съвпад на планетите Юпитер-Сатурн е на приблизително 120° от другия (4 зодиакални знака) и изместването става в посока, обратна на движението. Тоест, ако съвпадът на планетите се случи в Овен, тогава следващият ще бъде в знака Стрелец и след това в Лъв. „Има изключения от това правило поради факта, че 12 и 30 години са само приблизителни стойности за периода на Юпитер и Сатурн. И точното им движение е по-сложно.“ Така съвпадът на двете социални планети в продължение на 60 години образува триъгълник или тригон (триплицитет). С други думи, след 60 години планетите се срещат отново, но с известно изместване. Ако съвпадът е започнал в Овен, то след 60 години отново ще бъде в Овен, измествайки се с около 9° по дъгата (така се преминава и през трите знака на елемента огън: Овен-Стрелец-Лъв). Следователно, при всеки знак съвпадът се случва три пъти (в редки случаи четирикратно). Едва след 180-240 години съвпадът преминава към следващия елемент или тригон. „Този преход е наречен „промяна“ (в арабските текстове се използва също терминът Grand mutation = голяма мутация) и на него се отдава особено значение в астрологичния подход за изучаване на политическата и религиозна история.“
Според циклите на Юпитер-Сатурн буквално може да се организира човешкият живот, тъй като и без това неслучайно двете планети са свързани с календара. Например източният календар напълно е построен според 12-годишния цикъл на Юпитер и 30-годишния цикъл на Сатурн, а пълният му цикъл е от 60 години (5 цикъла на Юпитер или 2 цикъла на Сатурн). Може да се каже, че 60-годишният период е подцикъл на средния цикъл на мутация, равен на около 200 години.
Древните наричали 240-годишния период на преминаване на един тригон – среден, 20-годишният период на мутация се считал за малък, а периодът от 960 години (240х4 = 960) е големият или т. нар. Голям период на мутация. В миналото се е смятало, че именно за 960 години съвпадът на Юпитер и Сатурн преминава и през четири елемента и започва нов кръг на съвпади. Някои астролози наричат тази поредица от 20-240-960 години съответно като малък, среден и велик съвпад.
„Всъщност (въз основа на съвременните научни данни за движението на планетите), с изместване от около 8,934 градуса на всеки 59,578 години, след 40 съвпада, се извършва връщане в първоначалната точка на Зодиака (с леко изместване назад), което дава интервал на големите съвпади 40x19,859 = 794,36 години, а не 960 г., както в в по-горе описаната теория. Смятало се, че началната, изходна точка на циклите на Юпитер и Сатурн е 0 градуса в знака Овен (където според древните в началото на всяка Юга са се събирали всички планети), а според някои други източници началната точка на тези цикли трябва да е в Козирог.“
Да обобщим казаното дотук:
- Според древните цикълът Юпитер-Сатурн е: 20 – 240 – 960 години
- Съвременните изчисления на цикъла Юпитер-Сатурн са: 19,859 – 198,59 – 794,36 години
- за 60 години съвпадът преминава в един от знаците от всеки кръст, които са общо три: кардинален кръст (Овен, Рак, Везни, Козирог), фиксирани кръст (Телец, Лъв, Скорпион, Водолей) и подвижен – (Близнаци, Дева, Стрелец, Риби).
- Тригонът или всяка стихия се състои от три кръста. Тригоните общо са четири: Огън (Овен, Лъв, Стрелец), Земя (Телец, Дева. Козирог), Въздух (Близнаци, Везни, Водолей) и Вода (Рак, Скорпион, Риби). Четирите стихии винаги вървят в една и съща последователност. Обикновено се случват между 8-11 последователни съвпада на Юпитер-Сатурн при преминаването през една от стихиите (тригон).
- Първи вид възвръщане на цикъл Юпитер-Сатурн е 60 години; вторият вид – 795-години, тоест за това време преминава „възвръщането на стихията на своето място“.
- 20 години – Малък съвпад (Малка мутация), наричан още „Minima“, или „Specialis“, чиято точна стойност е 19,859 години;
- 180-240 години – Среднен цикъл на мутации („Media“ или „Trigonalis“);, чиято точна стойност е 198,6 години
- 960 години – това е Големият цикълът или Голямата мутация („Maxima“ или „Climacteria“), чиято точна стойност е 794,36 години.
Според мен си струва да се разграничат определенията за Средна и Голяма мутация, приемайки последната за съвпада на Юпитер и Сатурн в знака Овен. Средната мутация – 795-годишният цикъл на две планети, който се повтаря във всеки знак, а Голямата мутация – в Овен, като общоприет знак за началото на всички цикли.
[1] Идва от лат. mutatio „промяна; преместване“, по-нататък от mūtāre „променям се; преобразявам се“, от movēre „движа се“, от индоевропейското meue-.