Повечето астролози смятат, че последният цикъл на Средната мутация е започнал на 26 януари 1842 г.; тя по същност е Земна, тъй като Юпитер и Сатурн са в 9° на Козирог. Трябва да се отбележи всъщност, че първият съвпад в земната стихия, се е случил през 1802 г. и е бил в 6° на Дева. През 1821 г. Юпитер-Сатурн за последно са в съвпад в стихията Огън в 25° на Овен. Процесът, когато една от стихиите временно „се придвижва“ към друга, астролозите наричат „отлив“, „скок“, „мутационен съвпад“ или дори „бяла врана“. „Преходът на съвпадите от един елемент към друг – „мутационната връзка“ – винаги са се считали за особено важни, отбелязвайки голяма промяна в приоритетите и ориентацията на света.“

През 1802 г. настъпва първото „навлизане“ на земната стихия в огнената, а през 1821 г. - последното „навлизане“ на огнената в земната. Окончателният съвпад на двете планети в земната стихия се е случла през 2000 г. – в 23° на Телец. Но преди това, през 1980/1981 г., планетите три пъти са в съвпад във Везни, във въздушен тригон. Тук по някаква причина мненията на астролозите се разминават и така попаднах на варианти за началото на въздушната мутация през 1980-81 или през 2020 г., когато планетите, ще са в съвпад при 1° на Водолей, когато окончателно и безвъзвратно започват своето пътешествие във въздушните знаци: Водолей-Везни-Близнаци. По аналогия с 1842 г. може да се каже, че през 2020 г. ще започне мутацията в знаците на Въздуха, а през 1980/81 г. се е случило „навлизането“ на въздушния съвпад Юпитер-Сатурн в земния тригон. Според известния астролог Робърт Хенд (Robert Hand) „мутационните съвпади са станали през 1663 г. и 1842 г., като следващ такъв се очаква да е през 2020 г. Именно с тези съвпади действително започват истинските срещи в една стихия“. Мнението на Хенд не се подкрепя от всички астролози, които вземат 1603 г. като първата смяна на Вода към Огъня (например Чарлз Харви смята така). Но в такъв случай, несъгласявайки се с Хенд, последователността на съвпадите трябва да изглежда така: 1603-1802-1980/81. Освен това Робърт Хенд заявява, че абсолютно не е логично да се приеме 1603 г. като преходна точка от Вода към Огън и след това да се избере 1842 г. като начало на земния тригон, тъй като след 1603 г. е бил съвпадът на планетите в Риби (1643 г.).

В ерата на компютрите определянето на деня и часа на точния съвпад на двете планети не е проблем, но в древността това не е било лека задача. В миналото астролозите са използвали метода на усредненото движение на планетите (имали са таблици по Птолемей и по-късно по Кеплер), а след това са направили корекция на движението в епицентъра. В миналото не са вземали под внимание и ретроградността. За предсказването на събития те са използвали възвръщането на планетите, по-рядко затъмненията и в по-особени случаи – комети. Основната предсказвателна техника на годината е навлизането (ингресия) на Слънцето в знака Овен. Освен това, наред с ингресията, се е вземала под внимание на най-близката лунация. Навлизането на Слънцето в 1° на Овен в деня на пролетното равноденствие все още е важна прогностична техника в световната астрология. Древните астролози са използвали 960-годишния цикъл на съвпада на Юпитер и Сатурн за дългосрочно прогнозиране на изключително важни събития, например смяна на династии.