1. Любов.

1.1. Закони и методи на любовта.

1. Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества.

2. При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда.

3. Любовта като принцип едва сега влиза в света.

4. Любовта произтича от единството на цялото битие.

5. Когато човек люби, проявява истинската си природа.

6. Чрез любовта влизаме във връзка с една велика реалност. Дето е любовта, там е великото разумно начало в света.

7. При любовта присъства цялото битие, целият разумен свят.

8. Любовта събужда силите и дарбите на душата.

9. Любовта е създала всичко в света.

10. Любовта носи всички възможности и всички постижения.

11. „Любовта носи живот, светлина и свобода“, казва Учителят.

12. Любовта преобразява всичко, до което се докосне.

13. При любовта човек по-ясно слуша Божествения глас, който му говори отвътре.

14. Любовта е великият двигател на човешката култура – в личния и обществения живот.

15. Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята.

16. Любовта е врата, през която се влиза в царството на знанието и истината.

17. Любовта усилва паметта.

18. Като вижда човек доброто, красивото у някого, то се разцъфтява.

19. Любовта носи здраве, лекува и подмладява.

20. Любовта носи красота.

21. Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на любовта!

22. Любовта претопява недостатъците и ги превръща в скъпоценни камъни.

23. Всички същества разбират езика на любовта.

24. Любовта премахва всички препятствия и прегради, разрешава всички противоречия.

25. Любовта е единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора по целия свят – всички същества от най-малките до най-големите.

26. Във външния живот любовта се изявява като разумност, справедливост и доброта.

27. Любовта се проявява в служене.

28. Чистотата прави човека възприемчив към възвишените трептения на любовта.

1.2. Любовта като образователен фактор.

„Ако любовта би се приложила като образователен метод, резултатите щяха да бъдат коренно различни от тия, които имаме сега!“ Учителят

1.3. Създаването на новия тип човек – човекът на дейната любов – мисия на днешното училище.

1.3.1. Мисията на днешното училище.

1. Тя е в хармония с детската природа.

2. Любовта внася изобилен живот в човека.

3. Тази мисия на днешното училище произтича от характера и нуждите на днешната епоха.

1.3.2. Методи на учене на любовта чрез живия опит.

1. Най-важният метод си остава любовта на учителя към ученика.

2. През първия образователен период – предучилищната възраст – това, което се прави от околните, трябва да е пропито от духа на любовта.

3. През втория образователен период – периодът на първоначалното училище и прогимназията – лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето чувство на благоговение.

4. Общението с природата води към разцъфтяване на любовта у детето.

5. Детският труд сред природата няма да бъде механичен.

6. Учениците работят обща работа – заедно се грижат за своите деца: цветята, зеленчуците и дърветата; заедно ги садят, поливат, разкопават, заедно берат плодовете.

7. Децата имат другарски час /детски клуб/.

8. Друг вид обща работа може да развие у децата другарски чувства, близост и любов, в ученическите дружества: на Червен кръст, въздържателно, туристическо, вегетарианско, есперантско, стенографско и др.

9. Музиката и Паневритмията събуждат възвишеното у детето и с това го правят по-възприемчиво към висшите трептения на любовта.

10. Превръщане на любовта в милосърдие.

11. Приложение на правилото: всеки ден да се прави по едно добро.

12. Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват жестокост, грубост и пр.

13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта.

14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата.

15. В третия образователен период гимназиалният, освен горните методи, ще се приложи и идейният живот.

1.4. Вътрешна връзка между учител и ученик – законът на Хелмхолц.

1.4.1. Действие на закона на Хелмхолц (закон на резонанса).

1.4.2. Два други закона, произтичащи от закона на Хелмхолц.

1. Първият закон е: Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в себе си.

2. Вторият закон, който следва от закона на Хелмхолц и който също има голямо практическо приложение в педагогиката, гласи: „Каквото вярвате и каквото мислите, че има в един човек, то тая страна на неговия характер стимулирате и ѝ давате възможност да се прояви.“

2. Свобода.

1. Под свободно възпитание най-първо се разбира следното: Образованието да бъде в съгласие с детската природа. Даже и ако обучението и възпитанието е външно свободно, но ако е в дисхармония с детската природа, това е вече насилие върху детето. В това отношение образователят може да се сравни с градинаря.

2. Друго нещо, което се включва в свободното възпитание, е да не се пренебрегват сегашните нужди на детето за сметка на някои бъдещи нужди, защото ако се прави това, пренебрегва се и се жертва детството.

3. Работата на учителя не е да заповядва, а да слугува. Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство.

4. Материалът, който детето ще учи, да не му се натрапва отвън. В противен случай то не е свободно, не твори.

3. Опит.

Относно опита трябва да се вземат предвид следните правила три:

а/ Детето трябва да се занимава най-първо с физическото, конкретното и после с отвлеченото.

б/ Под опит се разбира обучение чрез труд, обучение чрез дейност.

в/ Под опит се разбира още и следното: известни добродетели, морални чувства, закони или принципи, напр. милосърдие, търпение, точност, справедливост, чистота, самообладание и пр., трябва да се развиват у детето не чрез морализиране, а чрез самия живот.

4. Навременност.

Навремеността в педагогичната област трябва да се разбира в две отношения:

4.1. Трите образователни периода.

Детето минава през три образователни периода, които се коренно различават и затова през всеки период трябва да употребим специални методи. Това трябва да се вземе предвид при възпитанието.

4.2. Връзка на образованието с нуждите и задачите на епохата.

/ Образованието трябва да се сложи до известна степен във връзка с нуждите и задачите на епохата.

5. Следване методите на природата

„В образованието трябва да се приложат методите на разумната природа!“ Учителят

В живота има голямо разнообразие и при всеки даден случай тя си служи с особени методи. Тук има едно неизчерпаемо поле за наблюдение и поука:

1. Подтикът към учение у първия човек е неговата любознателност и желанието му да задоволи нуждите на живота. Всичко, което е около него, го кара да мисли, да чувства и да действа. Всичко това трябва да се приложи в образованието. Както у първия човек, така и у детето ще възникнат много въпроси и задачи, които ще го подтикнат да учи и да работи. И чрез такава работа детето ще развие своите сили.

2. Детето ще бъде поставено в досег с физическия свят, както растението със своя корен е в досег със земята. Както растението черпи сокове от земята и ги праща към листата, тъй и човек чрез изучаване фактите на материалния свят ще помогне за развитието на духовния си живот – ума, чувствата и волята. Те отговарят на цвета. Чрез такава работа човек ще развие дарби и добродетели. Те отговарят на плодовете на ябълковото дърво. И както ябълката ги предлага на тия, които минават край нея, така и човек, ще употреби дарбите и добродетелите си за благото на другите.

3. В разумната природа навсякъде виждаме приспособление на организма към околната среда. Този метод за приспособяване на съществата по идеален начин към тяхната среда трябва да се приложи и в образователното дело. Там този метод намира приложение чрез спазване на следното правило: възпитателят при обучението и възпитанието трябва да се съобразява с дадените условия.

4. В природата ритъмът е всеобщ закон. Виждаме го в смяната на деня и нощта, в смяната на годишните времена, в приливите и отливите, в ритъма на сърцето, в дихателния ритъм и др.