Из спомени и опитности на Жечо Панайотов

1. Отпечатване на „Завета”.

В разговорите с братята през периода след събора 1912 година и есента на 1913 г., те интимно споделяха впечатленията си от една книжка. Тази книжка била отпечатана по нареждане на Учителя. Била много красива, интересна, но той я дава лично само на най-приближените си ученици. Едно от условието било да не се показва или дава на чужди хора. Тогава се питаха, щом като е отпечатана в печатница как се е опазила в тайна? По този въпрос най-добре бе осведомена сестра Стойчева. Тя казваше, че при набирането и отпечатването в печатницата присъствал по нареждане на Учителя брат Гумнеров. Изкарвали една кола, после разпилявали буквите и нареждали втора кола и така докрай. Като е получил определеният брой екземпляри и ги подвързвали.

През 1945 г., бидейки в комисията, която направи опис на оставените от Учителя вещи и книжа срещнах фактурата, издадена от Придворната печатница за отпечатване на 500 екземпляра „Завета на цветните лъчи на светлината”. Тази фактура бе от 1912 г. Заплатената сума е 500-600 лв., в която е включена и подвързията. От тази книжка, това издание, Учителят е раздал на присъстващите в Търново на събора 1912 г. И в следващите години е раздавал от книжката на други братя и сестри, които са Му поисквали, а и Той е намирал за добре да им даде. Като се има предвид, че пак тогава се намериха 150-160 запазени книжки, стигнах до заключението, че Учителят е раздал на най-приближените си ученици само 320 книжки в периода 1912 г. до 1944 г. Много от притежателите си заминаха, а трябваше да ги предадат на едно по-младо поколение. Например сестра Каназирева си подари своята книжка и Пентаграма на Петър Караиванов. Той си замина, баща му си замина. Къде ли отиде книжката?

2. Как Учителя раздава „Завета”?

Разговорите, за които споменах, естествено събудиха у мен твърде голям интерес, също и желание да се удостоя с вниманието на Учителя, та дано и на мен да даде книжката. Това желание се превърна в молитва изказана сутрин и вечер, когато заставах пред Бога. Такъв интерес е имало не само у мене, но и в други братя, които са научили за нея. Например имахме в Сливен един много предан брат Матей Станев виден чиновник в ТП станция. Той често идваше на гости в Бургас, та се сприятелихме. Когато си споделяхме туй-онуй по духовни въпроси спомена, че знае за книжката и се надяваше, че един ден ще я получи.

След посрещането на Новата 1915 г. в Бургас Учителят продължи гостуването си в града още няколко дни. Една вечер, като привършвахме обичайното си гостуване край Учителя на сбогуване той ми каза: „Може ли утре сутринта да дойдете при мен?” Казах, че мога и запитах към колко часа да стане това. Учителят определи след осем часа и така си отидох много радостен за предстоящата среща. На другата сутрин поисках един час отпуск и се запътих към дома на брат Коста Стойчев да се отзова на поканата на Учителя. Като пристигнах и му съобщиха, че съм дошъл. След малко Той ме повика в стаята си и след кратък разговор взема от чантата си и ми подаде една книжка „Заветът на цветните лъчи на светлината”. Неговите думи бяха: „Вземете тази книжка, прочетете я, а по-нататък ще ви дам някои обяснения и упътвания. Ще ви се даде и Пентаграма, но понеже нямам в себе си ще изпратя допълнително от София”. Продължихме още малко разговора си и когато пожелах да си отивам, Учителят каза, че и той ще излезе. И така тръгнахме заедно по главната улица на Бургас и я извървяхме докрай, когато стигнахме до пристанището, където беше помещението на банката, сбогувах се с Учителя и Той продължи сам посоката си.

Естествено, че трябваше да споделя радостта си за получената книжка, лично от Учителя и това направих с брат Пеню Киров. Той се зарадва и ми каза, че е разбрал, че Учителят ми е дал тази книжка в Търново, той го е запитал тогава по този въпрос и аз съм му отговорил утвърдително. Обаче имали сме недоразумение, защото съм разбрал, че се отнася за брошурата на Учителя „Наука и възпитание”, която по него време се раздаваше на присъстващите на събора. Той ми каза: „Получи ли книжката?” Аз съм му отговорил „Да”. Той е мислил за „Завета на цветните лъчи на светлината”, а аз за „Наука и възпитание”.

След завръщането си в София Учителят изпрати Пентаграма по брат Петко Епитропов, които брат Пеню Киров раздаде на няколко братя. Това предаване стана под нужната строгост, защото да притежаваш Пентаграма е нещо отговорно и носеше важни последствия. Брат Пеню Киров, като предаваше Пентаграма запитваше „Готов ли си да служиш на Господа и делото Божие и обещаваш ли това?” Ние с радост отговаряхме „Готов съм. Обещавам.” И наистина обясненията за Пентаграма, които впоследствие написа брат Боян Боев потвърждават неговото важно значение на духовния човек – ученик.

3. Свещено отношение към реликвите на Братството.

Като получих книжката „Лъчите” не се досетих да запитам Учителя, следва ли да заплатя нещо, от никого не бях слушал как се постъпва в случая. Много по-късно научих от старите братя, че при получаване на книжката в знак на благодарност заплащали по един златен наполеон. Все пак благодарение, че Учителя бе наредил при предаване Пентаграмите всеки от нас да пожертва нещо материално, да направи някакъв подарък на нуждаещите се. Спомням си, че на мен се случи да подаря един чифт обувки на ученик от братско семейство Тогава се изпълни онзи закон, съгласно който заплатеното се цени повече.

По запитването за братските реликви – Пентаграма, Антиминса, Завета на цветните лъчи на светлината, следва да се знае това: Във всеки братски дом трябва да има една стая – свещена, молитвена. Тя трябва да служи само за молитви, медитация, за размисъл и духовна работа. Там е мястото на споменатите реликви. Много наши братя и сестри се стремят да ги имат, но като ги получат, где ги държат? При съществуващата квартирна криза, често всичко е в една или две стаи, едва се смества семейството. При това, какво не върши човек в спалнята си например! Хубаво е човек да има представа за Пентаграма и да си служи с него чрез мисълта си, да го използва мислено във важни случаи на живота си, така както Учителят е обяснил. За съжаление, виждал съм така занемарени пентаграми, даже и без рамка, което говори че притежателите им не знаят значението на този окултен чертеж, излъчващ духовни сили!

Така и книжката „Завета на цветните лъчи на светлината”, може да се нарече „талисман”! Такава е силата на поместените там цитати, както ги е подредил Учителят. Всеки от тия стихове излъчва един от цветовете на дъгата, така това съчетание на Слово и Светлина са носители на духовни сили и закони. Значи, служенето с тях е изкуство, придобит с опит и постоянство – резултат от работата през „свещеният час” на ученика.

Да спомена за още две важни поръчения във връзка с Пентаграма. Да се поставят в рамка в стъкло, като по никой начин да не се изрязва и намалява размера ѝ. Изнасянето на Пентаграма извън границите на България не е позволено. Това стана известно по-късно, когато един брат от Бургас се премести да живее в Цариград. Той запитал Учителя може ли да се вземе Пенгарама, но му отговорили, че не може и тогава този Пентаграм остана в Бургаското братство. Той беше грък. Казваше се Апостолидис. Беше възрастен човек. Имаше в Бургас много имоти, взимаше наем от тях. Идваше през лятото от Цариград да си прибере вересиите. А семейството му бе в Цариград. Той питал Учителя да си вземе ли Пентаграма. Учителят казал „Не!” Значи Учителят не дава да се изнася вън от България.

Книжката Учителят я даваше лично. А Пентаграма се даваше с обещанието да служиш на Господа – „Съгласен ли си и обещавам”. Второ – поръчението да се направи една малка жертва. Тогава едни обуща струваха доста пари, те се правеха и шиеха на ръка от обущарите.

В една бележка в „Лъчите” се вижда, че тя ми е подарена на 07.01.1915 г. стар стил в 10.15 мин. сутринта. Спомням си също, че когато показах на брат Пеню Киров книжката, той ме запита: „Забеляза ли си на коя страница е синята лентичка отделител, която Учителят ти е предал?” Наистина, че не бях забелязал. Но по-късно при гостуването на Учителя у дома отворихме по негово указание стр. 25 и ми каза да прочета текста „Благополучие" до края на страницата. Това ми го поръча Учителя. Така разбрах, на коя страница е била синята лентичка, която е служила за отбелязване на страниците.

4. Вид на „Завета”.

Заех се с работата си, счетоводната борба с цифрите си, но умът ми бе в книжката, да придобия това богатство, за което мечтаех години наред. Впечатлението ми от тази книжка бе необикновено години наред. Външният ѝ вид е изящен, много красива подвързия, златен надпис, също и със златни знаци – горе крилата сфера, а долу Соломоновият триъгълник, ограден с огнени лъчеизпускания, като на слънце. Вътре, на втора страница под заглавието на книжката бе поставен подписа на Духа, подписан саморъчно от Учителя при връчването ѝ. Такава книжка не съм виждал да е издавана досега.

Понеже Учителят знаеше молитвите на тия, които очакваха да им даде тази книжка и ни даде на един по един. Този брат от Сливен за когото писах, също получи книжка от Учителя.

На 61 странички на книжката са цитирани много стихове от Библията – евангелието, Псалмите и са класирани на групи съответстващи на разни цветове в спектъра на светлината. Започва се от червения, портокален, жълт, зелен, син и виолетов. При това всяка група е озаглавена със заглавия, отбелязани в книжката. Учителят по особен начин е изучавал всичките псалми на Давида и в неговата книга има цитати от псалмите на 112 места. Всичките тия стихове излъчват, всеки за себе си, особена светлина, която носят от невидимия свят. В това седи и силата им, като окултни формули.

Когато размишлявах впоследствие върху това творение на Учителя, дойдох до заключение, че работейки върху стиховете на Писанието те излъчват различни цветове и Учителят, като ги е виждал, поставял ги е под това класиране. Всеки случай, като творение лъчите са много оригинално и вдъхновяващо оръжие на духовния човек. Може би някъде Учителят съобщава подробности за тази книжка.

Като аз отидох в с. Арбанаси до Търново, там разбрах, че семейство Иларионови са имали къщурка и дворче и там се е установил Учителя и работел. Според Стоименов, който ми е разказвал, Учителя е работил там и по едно време се разболял. Той вероятно се отдал толкова в работа, че не е знаел, че се е разболял. А там е по-високо място, може и вятър да е духал, и да е настинал. По късно научих от сестра Иларионова, че там е работил върху „Завета на цветните лъчи на Светлината”. Когато е работил върху тези стихове, духовете са опитвали да му отнемат живота, това съобщава Учителят на събора в Търново.

5. Случки свързани със „Завета”.

Тук е мястото да спомена някои случаи из живота на братя, които бяха получили книжката „Завета на цветните лъчи на светлината”. Първото нещо, което следва да се отбележи е това, че всички ценяха извънредно много този дар на Учителя, знаеха, че тя е нещо повече от талисман- закрилник. Винаги прочитаха нещо от нея, но някои знаеха цели страници наизуст. Носеха я със себе си през време на войната да ги закриля, а и в обикновения си живот да се улесняват в предприеманите работи свързани

с някакви трудности. Помага се с нея при лекуване на болни, като се прочита страницата „Духа на Обещанието”, съпроводено с обливане с духовна струя във вид на портокалови лъчи.

Разказваше ми брат Георги Куртев – ръководителя на братството в Айтос следния случай. Той е получил книжката още през 1912 година. И я носил в себе си през всичкото време на Балканската война. Помогнала му е в много случай. В края на войната с турците при настъплението при Одрин той, като фелдшер е трябвало да отиде до едно място да вземе някакви ранени болни войници, да ги води в България. Докато се върне, ето, че и неговата част, болницата получила заповед да потегли на път. Когато пристига там дето ги оставил няма никой. Вече станало тъмно и той не може да намери нито другаря си, нито какво е станало. Като се лутал в тъмнината, без да знае къде е стъпил на нещо, препънал се и когато поглежда напипал своята раница и друг багаж. В раницата му се намирала книжката „Завета на цветните лъчи на светлината", за която той най-много съжалявал. Можем да си представим радостта му като намира съкровище си.

Друг брат – Никола Нанков ми разказваше, че много е искал да получи от Учителя книжката „Лъчите”. Поискал я даже от Учителя, но той в момента отложил. Така се стекли обстоятелствата, че той не се пресрамил втори път да я поиска и останал с неосъществено желание. След заминаването на Учителя той влиза при един познат антиквар, който му запазил интересни книги. В предложената група книги той открил един съвсем нов екземпляр от „Лъчите”. Необяснимо как е попаднала там, но по този начин той считаше, че Учителя му е дал това, което му е обещал. Все пак това показва, че не всички получили книжката „Лъчите” са я пазили с нужното внимание, може би това е случай, когато наследници на някой починал брат са продали книгите на антиквар и там се е случила книгата „Лъчите”.

С мен се случи също веднъж да рискувам да се лиша от книжката си. Имах я в себе си, в канцеларията, където работех. Вечерта, когато всички колеги си бяха отишли довършвах работата си и останах по-късно. При излизането си от работа отидох до коридора да се измия и до тоалетната. Извадих книжката от джоба си и я поставих на една рамка в коридора. Уж за момент. Вечерта посегнах преди да си легна да прибера книжката на местото й. Останах ужасен. Нямаше я. Пред мен изпъкна момента, когато я поставих в коридора, но пропуснах да си я взема на излизане. Имаше опасност да изчезне оттам, че група активисти от предприятието заседаваха в една близка стая и предполагах, че все някой ще отиде в този коридор. Нещо ме успокояваше и така премина нощта. Имаше малка надежда. Така сутринта още в 5 часа се озовах пред канцеларията, дочаках чистачката и с нея заедно влезнах вътре. Първата ми работа бе да се озова във вътрешния коридор, където за моя радост книжката ме чакаше незасегната. Това беше 1954 и 55 година. Тогава разбрах, че даденото от Бога, от Учителя е дадено за вечни времена.

Не бях спал цяла нощ. В тази книжка, аз държа един еделвайс, който ми е даден от Савка. Бях го сложил и си го пазех. Сутринта един от тези, които заседаваха, седи насреща и ми каза „Ти знаеш ли, че еделвайс имам и аз?” Когато той спомена еделвайс, нещо ми подсказа, че той е отворил книжката, видял е еделвайса и го е прибрал, а книжката е оставил на мястото. Виж как го подучил Духа, да ми каже, че има еделвайс. Е, взе еделвайса, но ми остави книжката. Не ми призна, че е пипал книжката, но все пак я бе оставил на мястото си.

6. Второ издание на „Завета”.

Дължа да обясня и загадката за второто издание. Действително, появиха се допълнителен брой от книжката. През 1947 г., когато в братската печатница „Житно зърно”, по решение на братския съвет се отпечатаха „допълнителни” 1000 броя. От тях се раздадоха на мнозина из цялата страна, тъй като имаше опити да се преписва книжката на ръка, но това никак не биваше сполучливо. Този допълнителен брой бяха пълно подобие на оригинала, отпечатан през 1912 г. – стилът на буквите, както и тия от славянската азбука. Разликата беше само в подвързията. Изработката от 1912 г. беше „изящна” – хартията специална, позлатени листове, подвързия – нещо най-красиво, каквото другаде в ония години не се срещаше. Всичко това говори за ценността на творението изработено от Учителя.

7. Символите в „Завета”.

I символ: Огнено кълбо и прикачени към него крила на ангел.Това е огненото кълбо и стълб, който е водил Мойсея и евреите през нощта в пустинята, а крилата са онези облаци, които винаги са ги покривали и са ги пазели от слънцето.

ІІ символ: Звездата на Давида, който е имал връзки с Христовия Дух. Единият триъгълник е Духът Христов, който слиза отгоре, а вторият триъгълник е човешкият дух, който възлиза нагоре. Първият символизира инволюцията, потъването на Духа в материята, а другият символизира възлизането на Духа от материята – еволюцията.

ІІІ символ: Бял кръстна тъмен фон и разпръскващи лъчи. След разпятието на кръста идва Святия Дух, който възкресява живота в своята непреривност на земята и на небето.

            8. Знамето на Братството и Цветният пентаграм.

Когато посетих Учителя във Варна през 1917 г. главно му съобщих, че Пеню Киров и Величка Стойчева са много болни в Бургас. Те питаха Учителя да им помогне, особено сестра Стойчева каза: „Кажи на Учителя, че аз винаги чета книжката „Завета на цветните лъчи на светлината” и права я чета. Всичко това Му казах. Той се интересуваше за тях. Но беше им определено не след дълго време да си заминат.

Едно от важните работи беше така нареченото знаме на Бялото Братство. То представлява елипса извезана с цветни конци. От напречния диаметър на елипсата се очертават два полюса, от които излизат бели лъчи и отиват към двата края на елипсата и се връщат към полюсите. Има 10 напречни диаметри извезани с различни цветни конци. И това бе знамето. Когато Учителят беше на Изгрева няколко пъти го излагаха на съборите. То е запазено.

Имаше маса с покривка. На нея бяха сложени ленти с цветове. Имаше и други ленти, които бяха сложени да преминават през въздуха. Това не бяха украшения на Учителя. Тези разноцветни ленти наподобяваха 7-те красни цветове на дъгата. Те имаха връзка със „Заветът на цветните лъчи на светлината", книжка, която по-късно Учителят връчи на всекиго поотделно. Това бяха символи. На стената беше Пентаграма и знамето на Бялото Братство.

Истинската Пентаграма е работена от един брат завършил морското училище във Варна – Ради Аврамов. Тя е възпроизведена от една голяма картина, която имаше в Търново, където Учителя там, неговия образ Го има и някакъв килим, художник ги е работил. Вместо ликът на Христа, е нарисуван образа на Учителя. Самите фигурки, които са в стария Пентаграм са по-изящно изработени. Тя е ходила в милицията, те са я взимали, защото е имало донесение, че Учителят се прави на Христос. Бяха писали и във вестниците срещу него и срещу цветната Пентаграма.