1. Същност на светлината.

Какво представя светлината? Светлината – това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Тя е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане” ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното състояние, от свръхсъзнанието към подсъзнанието.  (ВЦЖП, Повече светлина)

Светлината е материална сила, подобна на извор. Когато се намери под известно напрежение, тя извира, лъкатуши, извива се в различни посоки и облива целия свят. Тя полива всички живи същества, хора, растения и животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват. В това отношение, светлината и водата представят една и съща материя, но в две различни състояния. Ако сгъстите материята на светлината, последната ще се превърне във вода. Ако пък разредите материята на водата, т.е. ако я разложите на нейните основни елементи, които поставяте на крайно разредяване, ще получите материята на светлината. Светлината се движи, както и водата. (Да ви даде, НБ, 15.12.1929)

Ако по­и­с­ка­те мне­ни­е­то на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвята – от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, виолетовият – от 739 билиона, а ултравиолетовият – от 833 билиона трептения. Туй е границата или областта на светлината, в която, тук във физическия свят, тя може да се прояви. Или другояче казано: това е точката, до която са стигнали досега хората в развитието на възприемчивостта си. (ВЦЖП, Повече светлина)

Ала свет­ли­на­та са­ма по се­бе си треп­те­ния ли е? На­и­с­ти­на, трепте­ни­я­та вли­зат ка­то еле­мент в про­я­ва­та на свет­ли­на­та, но са­ма­та свет­ли­на не е трептение. Въп­ро­сът за свет­ли­на­та е въп­рос за ви­со­ко нап­ред­на­ли чо­ве­ци, ко­и­то са по-ина­че ус­т­ро­е­ни от съвремен­ни­те хо­ра. Дъл­го вре­ме се изис­к­ва още, до­ка­то те­ла­та на хо­ра­та дой­дат до тако­ва раз­ви­тие, че да мо­гат да въз­п­ри­е­мат жи­ви­те яв­ле­ния в при­ро­да­та в ис­тин­с­кия им вид.

И ако по­пи­та­те те­зи ви­со­ко нап­ред­на­ли чо­ве­ци за про­и­з­хо­да на светлината, която сред­но раз­ви­ти­ят чо­век въз­п­ри­е­ма, те ще ви ка­жат, че от космич­но­то пространство ид­ват към Зе­мя­та дру­ги свет­лин­ни виб­ра­ции, ко­и­то, ка­то дой­дат до нея, се ви­до­и­з­ме­нят та­ка, че се об­ра­зу­ва обик­но­ве­на­та свет­ли­на. Зад та­зи обикно­ве­на светли­на оба­че, ко­я­то е са­мо ед­но от­ра­же­ние, се­дят друг род енер­гии от по-ви­сок ред, а зад пос­лед­ни­те се­ди не­що ра­зум­но.

За оне­зи, ко­и­то виж­дат, всич­ко в жи­ва­та При­ро­да е свет­ли­на. Всич­ки предме­ти на Зе­мя­та, всич­ки ми­не­ра­ли, рас­те­ния, жи­вот­ни, как­то и те­ла­та на хора­та, не са ни­що дру­го ос­вен свет­ли­на, ви­до­и­з­ме­не­на в сво­и­те най-разнообразни про­я­ви. За оне­зи, ко­и­то виж­дат, свет­ли­на­та не е мър­т­ва, тя не се със­тои са­мо от треп­те­ния, как­то днес се твърди. Свет­ли­на­та про­и­з­ти­ча от живота. Щом се прояви Лю­бов­та, раж­да се жи­во­тът. А щом жи­во­тът се яви, явява се и свет­ли­на­та. И та­ка, ве­ли­ки­ят прин­цип на жи­во­та е, кой­то е про­и­з­вел светли­на­та. А светли­на­та от своя стра­на, е про­и­з­ве­ла всич­ки жи­ви фор­ми в Приро­да­та. Тя е най-ве­ли­ки­ят де­ец в твор­чес­ка­та й ра­бо­та. (УГ, Светлината)

За да възприемете или придобиете едно понятие за светлината, безброй от нейните трептения трябва да влязат във вашето съзнание. След това тези трептения ще се превърнат в звук или щом дойде пределната граница на звука, тогава ще дойде светлината. Значи, има една междина между звука и светлината. В тази междина именно са нашите чувства, нашите чувствания. Ние не схващаме чувствата като звук. Това се дължи на нашето недостатъчно развито ухо. Дойдем ли до светлината, ние се натъкваме на нейните 7 цвята. (Най голям в царството небесно, НБ, 4.04.1937)

2. Закон на трептенията

От хиляди години, хората виждат, научили са много неща, но едва сега дохождат до разбирането на светлината, като трептение, а трептенията, като съвкупност от възможности за проява на самата светлина. В светлината има трептения, но те не са светлина; в светлината има движение, но движението не е светлина. В пространството няма никаква светлина, обаче, светлината се образува на земята. Светлината, за която говорим, е физическа. Тя се възприема само чрез човешките очи. Ако говорим за електрическата светлина, тя се произвежда по друг начин. В сравнение със слънчевата светлина, тя е по-груба, отразява се зле върху очите. И силната слънчева светлина е неприятна, особено обедната. Приятна е ранната, утринна светлина. (Трите посоки, ООК, 2.08.1933)

Сега, науката казва, че светлината на звездите се подчинява на общия закон на трептенията, че имало едно отклонение в лъчите на светлината, и туй се върши под влиянието на тия трептения. Така е. Светлината се подчинява на един вътрешен закон, а щом се подчинява, тя си има известни ограничения. Щом има известни ограничения, тя се движи в един известен кръг, по известна спирала. И в такъв случай, светлината не само че се наклонява, но се отклонява, и най-после спира. И всеки един лъч се превръща в едно разумно същество. Е, какво ще кажат на туй съвременните учени хора? (Двата метода на природата, НБ, 18.11.1923) Ще ви кажа и още по-смущаващо твърдение: Във вселената няма абсолютно никакво движение, а има само едно малко мърдане. Всяка частица се мърда на мястото си. Тя трепти и никъде не отива. От слънцето, за пример, не идват никакви частици. Всяка негова частица само трепти на мястото си и туй учените наричат движение.(НБ 29.11.1925)

3. Степени на светлината – Виделината.

На физическия свят светлината е едно нещо, а в духовния – друго. Колкото по-високо се качвате, понятието ви за светлината се разширява (Закони на доброто, МОК, 28.03.1930) За да може човек да възприеме и разбере духовната Светлина или Виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който Виделината царува. Тази Виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази Виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи. Ето защо за ония, които виждат, Виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на Виделината.

Живата Светлина е онзи велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия Дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено. (УГ, Светлината)

4. Трите слънца.

Всички хора, всички живи същества приемат слънчевата светлина и се ползват от нея. Те мислят, че я разбират. Наистина, те познават светлината на Слънцето, която се трансформира при минаването си през земята, но това което излиза направо от слънцето, те не знаят. Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас. (Реалности и сенки, ООК, 11.03.1931) Тя е само отражение на слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на друго едно слънце. Всъщност разумността произвежда светлината. Зад физическото слънце се крие друго слънце, източник на вечна, неизменна светлина. Тази светлина, именно, е истинска и реална, понеже никога не се изменя. (Методи на самовъзпитание, МОК, 6.02.1931) Между нашето слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце, което поглъща всичката светлина. Нашето слънце черпи силата си от тъмното слънце, а тъмното слънце черпи сила от истинското слънце. Значи, докато дойде на земята, светлината претърпява няколко превръщания: светлината на истинското слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното слънце се поглъща от нашето и от нашето се предава на земята. (Лъчи на живота, СБ, 11.08.1937)

И когато човек казва, че вижда нещата, това не е нищо друго освен възприемането на отражението на светлината. В този смисъл той вижда много малко – възприема само няколко слънчеви лъчи, които влизат направо в очите му, получава няколко външни впечатления и казва, че вижда света… това още не е истинско виждане. (Вехтото премина, НБ, 1927 г.) Зрението на съвременните хора е притъпено. Истинското виждане седи в това, човек да вижда, какво става зад планината, или какво става в самите хора. Питам: Ако сегашните хора имаха това силно развито чувство на зрение, да виждат всичко, каквото става в самите хора, щяха ли да бъдат щастливи? Ако те виждаха всичко, каквото става в света, те щяха да станат нещастни. Ето защо природата е притъпила малко зрението им, та да не виждат всичко и да живеят малко по-щастливо. (Призоваха Исуса, НБ, 16.12.1934 г.)

Свърже ли се човек със слънцето на физическия свят, едновременно с това той се свързва с още две слънца, със слънцето на духовния и със слънцето на Божествения свят.  Значи, три слънца съществуват. Физическото слънце изгрява от изток; духовното – от запад, а Божественото – от зенита, т.е. отгоре, от север. Физическото слънце се движи в граници от изток към север. Духовното слънце се движи в граници от запад към юг, а зенитът е област на Божественото слънце. Следователно, в кръга, където е вложен. Вечният живот, функционира Божественото слънце. В кръга, където са вложени силите за създаване на чувствата, функционира духовното слънце. В кръга, където са вложени силите за създаване на физическите форми, функционира физическото слънце. Физическото слънце има четири точки, духовното – шест, а Божественото – една. (Ценното в книгата на…СБ, 12.08.1932 )

5. Лъчи на светлината и лъчи на тъмнината.

Светлината, която не може да реагира върху нашите очи, се представя за нас като тъмнина, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. Следователно, нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настава вечерно време е светлина за по-напредналите същества. Тъй щото, в света всичко е светлина. Казва Писанието: „Светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.” (Настанало е царството Божие, НБ, 21.12.1924) За да се развива мисълта на човека, непременно трябва да се движи между силите на тъмнината и светлината – първите ще оформят мисълта, а вторите ще дават сила и движение на тази мисъл да се реализира. (МОК, 2г., 14.03.1923г).

Причината за страха е тъмнината. Когато някое дете остане само в тъмна стая, то започва да се страхува. На какво се дължи тъмнината? Или какъв е произходът на тъмнината? Дето светлината отсъства, там тъмнината присъства. Когато имате едно кръгло, непрозрачно тяло и го осветявате, едната страна на това тяло ще бъде светла, а другата – тъмна. Който отдалеч погледне това тяло, той ще види само светлата му част, а тъмната няма да види. Това показва ли, че тъмната част не съществува? Ако тъмнината, т.е. тъмната, неогрята част на едно тяло не се вижда, това се дължи на факта, че светлината не е проникнала през него. Оттук излиза, че тъмнината не съществува. Така ли е всъщност?

В Природата тъмнината съществува като сила. Тази сила се проявява във вид на лъчи, които, за отличие от светлинните лъчи, ние наричаме лъчи на тъмнината. Когато лъчите на Светлината не се проявяват, тогава настъпват лъчите на тъмнината. Тия лъчи произвеждат в човека свиване, сгъстяване на материята, вследствие на което в него се пораждат ред отрицателни чувства, като омраза, завист, злоба, лукавство, лицемерие и т.н.  

Следователно всички грехове на хората се дължат на лъчите на тъмнината или на тъй наречените черни лъчи в Природата. Човек греши, когато попадне под влиянието на черните лъчи. Който попадне под влиянието на тези лъчи, той носи вече техните признаци. Както лъчите на Светлината или бели лъчи имат свои специфични белези, така и черните лъчи имат свои специфични белези. Едни­те и другите лъчи взаимно се преплитат, като образуват два триъгълника: единият – с върха нагоре, а другият – с върха надолу. Белите лъчи имат възходящо направление, а чер­ните – низ­ходящо. Белите лъчи образуват три­ъгълника АВС, а чер­ните – три­ъгълника А₁В₁С₁. Тези три­ъгълници предста­вляват същевре­мен­но спектри на бялата и на черната Свет­лина. Спектърът на белите лъчи съгра­жда, тво­ри, той носи Живот в себе си; спектърът на черните лъчи разрушава, унищожава, той носи смърт в себе си. По това именно окултистите различават белите от черните лъчи.  

Много може да се говори за черните лъчи, но те не трябва да се пипат, защото са опасни. С тях могат да се занимават само силните, мъдрите и добрите хора. Колкото по-малко се говори за злото, толкова по-добре. Като окултни ученици вие трябва да говорите за положителните неща в Живота, а не за отрицателните. Когато умът, сърцето и волята ви укрепнат, тогава можете да изучавате спектъра на черните лъчи. Грешникът познава тъмнината, няма защо специално да я изучава. Той гледа на нещата особено: каквото види, иска да го обсеби, да го задържи за себе си. Ето защо, ако по някакъв начин попаднете в областта на черните лъчи, вие веднага трябва да реагирате срещу тях, да не се оставяте да ви погълнат.  

Как може човек да реагира на черните лъчи? За да реа­гира на тия лъчи, той трябва да измени посоката на своето движение. Допуснете, че две живи същества А и В се движат по един и същ път, като образуват правата линия АВ. Тази линия представлява посоката или пътят, по който черните лъчи се движат. Щом попаднете на този път, веднага трябва да вземете направление нагоре по перпендикуляра С, за да се освободите от тяхното влияние. Това значи човек да реагира на влиянието на черните лъчи. Човек трябва да се движи по перпендикуляра С, но когато има смисъл. Тогава има защо да изменя посоката на своето движение.

Сега, да дойдем до съзнанието, до Първичния живот. Щом дойдем до този Живот, ние ще защитаваме всичко онова, което е първично. Някои философи вземат копирани идеи, вследствие на което техните теории водят към заблуждения. Ние защитаваме само такива идеи, които имат Божествен произход, защото носят нещо ценно за нашето съзнание. Такова нещо представлява триъгълникът АВС, с който изразяваме белите лъчи на Светлината. Този триъгълник трябва да оживее у вас, да се свържете с него. Ако това не стане, вие ще имате само картина на този триъгълник, която ще бъде изключително теория, но не нещо изпитано и преживяно. (МОК, 2г., 21.03.1923г)

Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат. Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива. Светлината там е черна като катран – нищо повече. По-право там няма светлина, но по-напредналите същества между тях изваждат по малко от светлината си, защото я нямат в голямо количество, та не обичат да я изразходват: те пазят светлината си. Като я добият, пазят я, както ние пазим скъпоценните си камъни, (Новите схващания, МОК, 30.11.1924)

Черният цвят, според както се определя във физиката, поглъща всичко в себе си. Значи всичко потъва в него, следователно той е негативен. И белият цвят е негативен, но той отблъсква всичко. Единият възприема всичко, а другият връща всичко назад. Затова, ако искате да въздействате на черния цвят, непременно трябва да му поставите контраст – ще турите бялия цвят, нищо повече (Разумният живот, МОК, 4.05.1924) При събиране на всичките цветове се ражда белия цвят и ако накараме космите си да поглъщат светлината, то косата ще стане черна. Ако Накараме космите да се откажат от светлината и космите ще побелеят. Или другояче казано: Ти с бялата коса трябва да даваш. Черната коса поглъща, но и единият и другият живот е на място. След черната коса иде бялата и след бялата иде черната. Защото при черната коса всичките краски са погълнати. Когато всичките краски са отразени е бялата. Ако туриш едно пречупване, тогава ще се явят много цветове – призмата. Лъчът ще се отрази. (Основният тон, МОК, 1 май 1936г)

Въобще светлината и тъмнината на физическия свят са две състояния, чрез които душата се проявява. Като се ограничава, душата започва да се познава в тъмнината. Тъмнината е процес на ограничаване, а светлината процес на познаване на Бога, познаване на Любовта. (Противоречия в живота, МОК, 5.07.1922)

За Любовта има закони във физическия свят, ще я приложим тъй, както прилагаме светлината. Има стъкла и през тях знаят как да пращат светлината, да я прокарват. И в бъдеще майките ще знаят как да прокарват лъчите на любовта. Тия лъчи излизат от човешките очи. Ти трябва да видиш какви са лъчите, които излизат от очите на оня човек, който те люби. Някой път от човешките очи излизат червени лъчи, някой път излизат портокалени, зелени, сини, жълти лъчи, някой път излизат бели лъчи и даже черни. Тия лъчи, които излизат из човешките очи навън, из човешката душа, упражняват разни влияния. Сега вие мислите, че наближава обед, и от всинца ви излизат от очите ви лъчи. А тия лъчи са отвън, от други същества около вас, те ви ги пращат, но вие не ги виждате. Вие се влияете и като се върнете в дома си, някои ще бъдат разположени, а други не. (Сила и живот, 5с., НБ, 18.VI.1922)

6. Бели и черни лъчи на Истината.

Живата Чистота е подвижна, както са подвижни цветовете на спектъра. Ако вземете една стъклена призма и я поставите върху бял плат, платът ще се оцвети според цветовете на спектъра, но само докато призмата е изложена на слънчевите лъчи. Щом слънчевите лъчи престанат да минават през призмата, платът става пак бял, чист, какъвто по-рано е бил. По същия начин действа Истината: тя оцветява, украсява нещата, без да ги боядисва. Докато призмата на Истината действа върху някое тяло, тя го оцветява червено, жълто, синьо, зелено или какъв да е друг цвят; щом тази призма се премахне, тялото става пак бяло, чисто, каквото е било първоначално. Оплаквате се, че някой ви е оцветил. Лесна работа, достатъчно е да се премахне призмата на Истината от вас, за да станете отново чист, бял. В Бялото Братство могат да те оцветят, могат и да те избелят. В Черното братство обаче боядисат ли те веднъж, никакво избелване по-нататък не става. Техните краски с нищо не се избелват. Черните хора са боядисани с краска от Черното братство; хиляди години трябва да минат, за да се освободят, да се изчистят от тази краска. Следователно и в Бялото, и в Черното братство оцветяват платовете, само че плат, оцветен с призмата на Бялото Братство, моментално може да стане бял, докато при Черното братство това е невъзможно. (МОК ІІ, 4.10.1922)

Истината в разумния живот е тъй необходима, както светлината е необходима за физическия свят, следователно и нейните лъчи са необходими. Истината има два вида лъчи: бели и черни лъчи. И ако вие не сте подготвени, може да се заразите с отрицателната страна на истината. Сега този факт, който ви навеждам, е малко тъмен за ума ви. Окултната наука отговаря на въпроса кои са причините за разделяне на Бялото братство от Черното братство. Първоначално те са били едно братство, вървели са в една посока, но идват до едно място, откъдето настъпва разделяне, едните хващат наляво, другите – надясно. Защо? – Едните възприемат черните лъчи на истината, а другите – белите лъчи. Тия лъчи ги има в слънцето. От бялото и от черното слънце едновременно идват две течения, които се сливат. Като казвам „черни лъчи”, подразбирам, че вибрациите на тези черни лъчи са по-груби. Всичкото зло и всички тия лоши прояви и отрицателни качества се дължат на тия вибрации, които идат от черните лъчи. (Трите живота, ООК, 20.IV.1922)

7. Количество и качество на светлината.

От съвременните наблюдения и опити се доказва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколкото те са способни да възприемат и проявяват. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.

            Там, където присъства червената светлина в своето най-ниско проявление, животът е в по-ниска проява. Всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек: когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина (само червената; не е приел целокупната светлина); събрал е повече червена светлина, която няма къде да се прояви. Гневът се проявява, когато се спре естествената проява на светлината. Ако човек има повече от тая червена светлина, а другите светлини липсват, тогава той ще има предразположение да се гневи. Гневът или негодуванието в даден момент, тъй както ние го схващаме, подразбира една вътрешна нужда, отсъствие на нещо за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света? – Гладният. Кой се стреми да забогатее? – Бедният. Кой търси знанието? – Невежият. Кой иска силата? – Безсилният. Кой жадува за славата? – Безславният. Кой търси живота? – Мъртвият. Ние употребяваме тия думи в широк смисъл; думата „мъртъв” употребяваме в смисъл на ограничително или потенциално състояние, което трябва да се промени в кинетическо; всяко същество иска да направи тая промяна. Смъртта представлява най-малката възможност за живот. Следователно, като казваме повече светлина, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му.

Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва, трансформира се в тях нощно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на дините и пъпешите: всеки може да направи един малък опит: като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израсне някой път нощно време по една педя, а денем растенето и е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът –  това е малко количество светлина. Топлината винаги показва присъствието на светлина. Там, където има малко светлина, и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината като проявление на светлината (топлината пак съответствува на трептения, само че от друг вид). Топлинните вибрации, като по-слаби, срещат по-голямо съпротивление и затова действуват и на ширина (поради което отдалечават частиците на предмета една от друга и причиняват разширение на последния). Светлинните вибрации, като по-силни, се разпространяват в средата направо, понеже по-лесно преодоляват препятствията. (ВЦЖП, Повече светлина)

8. Гамите на светлината.

Многото мислене не помага – нужна ви е светлина. За обикновения човек е достатъчна светлината на философския ум, но за онзи, на когото умът е организиран вече, друга светлина е нужна – мека, бяла светлина, наречена духовна. Тази светлина се отнася към втората гама на дъгата. Всъщност, дъгата се състои не от седем, а от десет краски: първите три са основни, четирите – производни, а останалите три – принципални. Който попадне в последните три краски на дъгата, ще възприеме в ума си меката, бяла светлина, която ще внесе мекота и разположение в сърцето. Без тази светлина сърцето остава кораво и сухо.  (Божествената мисъл, МОК, 22.01.1928)

В човека ще се създаде нова мрежа. Ние не схващаме всичката светлина. Ние схващаме само 7 цвята. Светлината има повече цветове. Някои мислят седем. Седем са засега. Едно време бяха три, после четири, пет, шест, сега са седем. Светлината се развива. (Благословен, НБ, 29 март 1942 г.)

Това е тълкуванието на цветовете, но само в една от техните гами. Цветовете на дъгата във физическия свят, в астралния и в менталния се различават едни от други. Във всичките светове те са седем, но се различават по тоновете си, както се различават и музикалните гами. Човек трябва да започне от дъгата на физическия свят и постепенно да върви към по-горните гами, за да схване цветовете във всички прояви. Дойде ли до причинния свят, там цветовете имат най-нежни тонове и естествено, незабелязано се преливат един в друг. (Простите истини, ООК, 10 ноември 1926 г)

Направени са опити и се доказва, че светлината има 3 гами от по 7 цветни лъча. Първата гама е тази, която ние виждаме. Над виолетовия цвят идва друг червен, след който се изреждат останалите цветните лъчи. След втората гама иде и трета гама. Така се повтарят един цвят след друг, като запазват същото разположение, каквото имат в първата гама. Може да се минава от една гама в друга. За онези, които не разбират законите на светлината, това е едно чудо. Не казвам, че трябва да вярвате в това, но онези, които са правили опити, казват каква е тяхната опитност. Като се стигне над ултравиолетовия цвят, настъпва се в една толкова тъмна зона, че сред бял ден човек може да ослепее. Който има присъствие на духа и може да държи съзнанието си будно и да знае, че не е ослепял, след 30 секунди или след 1­2 минути пред него отново ще почне да се явява светлина. След тази светлина той ще влезе в друг един свят на своето съзнание. Такова съзнание са имали светиите. Те са минавали в тази, така наречена духовна гама на светлината и са я изучавали около 20-­30 години наред. Така са минавали те в духовния свят. Никой не може да бъде запознат с духовния свят, ако практически не влезе в духовната гама и светлина. Затова се изисква концентриране на ума.  (Най-голям в царството небесно, НБ, 4.04.1937)

В тре­та­та ок­та­ва цве­то­ве­те показват ед­но въз­ви­ше­но съ­с­то­я­ние. Най-ху­ба­ви­те чу­в­с­т­ва, най-ху­ба­ви­ят жи­вот, кой­то чо­век мо­же да има, то е чер­ве­ни­ят цвят. Он­зи, кра­си­ви­ят жълт цвят са най-хуба­ви­те ми­с­ли, ко­и­то чо­век мо­же да има. Си­ни­ят цвят по­ка­з­ва най-ху­ба­ва­та сила, ко­я­то вла­дее – мо­же да я ту­ри за до­б­ро на дру­ги­те. Си­ни­ят цвят не сте го ви­ж­да­ли. Ако го ви­ди­те, той е мо­же би сто пъ­ти по-кра­сив, от­кол­ко­то го виж­да­те на не­бе­то. Ще го ви­ди­те, бли­ка, бли­ка све­т­ли­на, син­ка­ва све­т­ли­на из­ли­за. Та­зи све­т­ли­на ка­то бли­ка, по­д­бу­ж­да те да на­п­ра­виш до­б­ро. Тре­пе­риш да на­п­ра­виш до­б­ро и на най-мал­ка­та му­ши­ца, ра­д­ваш се, че мо­жеш да на­п­ра­виш до­б­ро. Ако си­ни­ят цвят не те сти­му­ли­ра да на­п­ра­виш до­б­ро, ако жъл­ти­ят цвят не те стимули­ра да ми­с­лиш ху­ба­во, да имаш най-ху­ба­ви­те кра­си­ви ми­с­ли, ако червени­ят цвят не те сти­му­ли­ра да при­е­меш най-ху­ба­ви­те тре­п­те­ния в жи­во­та, за­що ти е то­зи цвят? (Проявление, НБ, 29.11.1942 г.)

Ще ви запитам каква е ролята на червения цвят например? Окултистите казват, че червеният цвят е свързан с чувствата или с Любовта. Той всякога носи Живот. От какво зависи различието в интензивността на червения цвят? – От това в каква гама е, както и в музикалните тонове. Да вземем линията АВ, която да ни представлява стълбата, по която се нареждат седемте основни цвята на светлината. Вълната а означава първия, червения цвят на светлината в първата гама. След червения цвят идват по ред другите цветове на светлината, докато стигнете до седмия, който е виолетовият (g). С този цвят свършва първата гама от седемте цвята и отново започва пак червеният цвят, обаче от втората, по-висока гама. И тук се изреждат същите цветове – А, В, С... до G (виолетовия цвят). Отново иде червеният цвят, но вече в още по-висока гама, а след него – останалите. Малките форми на червения цвят показват външната страна на Любовта, т. е. намаление на Любовта. (Разумният живот, МОК, 11.11.1923)

9. Айнщайн и неговата теория.

Човек е дребно, но много горделиво същество, мисли, че много знае. Той казва: „Абсолютно!” Че какво е абсолютно? „Грандиозно!” Но какво нещо е грандиозността? Често казват хората: „Знаеш ли съвременната квантова теория? Ами теорията на Айнщайн за относителната реалност?” Писали са хората за относителната реалност, но човешкото понятие е относителната реалност. Казват, че има абсолютна реалност, но какво е тя, нищо не знаят за нея. Говорят за относителна реалност, но и нея не знаят. Говорят за две неща непонятни. Имаме понятия за светлина и тъмнина, но по същество не разбираме какво нещо са те. Относително разбираме, че светлината разкрива света пред нас и ни предпазва от падане, а като ходим в тъмнината, се спъваме. (Плодовете на любовта, УС, 20 юни 1943) Едно от големите заблуждения на хората се заключава в това, че те един-други си приписват качества на богове. Туриш корона на човека и започваш да му се кланяш. Довчера бил обикновен човек, днес става бог. Така са постъпвали езичниците: направят си един златен идол и след това започват да му се кланят, от него очакват спасение. Така постъпват и учените. Някой учен напише една теория и започва да убеждава хората в истинността ѝ. Като се убедят в нея, хората започват да ѝ се кланят. Един ден тази теория стане невалидна, замества се с друга, по-нова от нея. Тогава всички казват: Сгрешихме, не сме били на прав път. (Петимата братя, НБ, 15 юли 1923)

Айнщайн за пример представя Вселената във вид на яйце, а ние сме вътре в това яйце. Всички тия безброй звезди, които виждаме, са вътре в това яйце, което някога е било малко като сапунено мехурче. Сега това яйце е станало толкова голямо, че се изискват 90 хиляди години на светлината, за да се достигне до крайния предел на това яйце. Тази относителна реалност казва, че вселената продължава да расте. Колко още ще расте, не се знае. (Вас  ви нарекох приятели, НБ, 22 септември 1935 г) Мнозина математици след Айнщайн започнаха да разсъждават за Вселената, колко голяма е тя. Ако знаем, какво ще ни ползва? (Буден ум и будно сърце, ООК, 26.ХI.1941 г.) Може би, ако ние запитаме мравките за Вселената, какво понятие ще имат? Съвременните хора са слепи. Тя е сто пъти по-голяма, отколкото те я виждат. Всичките ни телескопи са направени според нашите мерки. Най-големите телескопи още нищо не виждат. Те не са приспособени. (Благословен, НБ, 29 март 1942 г.) Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме? – Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи. Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и тяхната светлина. Даже и за нас трябва да се яви някакъв Айнщайн, който да ни доказва някаква нова теория, а именно, че съществуват особени звезди. (Настанало е царството Божие, НБ, 8 февруари, 1925 г.)

            Та според Айнщайн всичко е в движение, но не по права линия, както сте учили, а по крива линия. Казвате, че пътят ви е прав, че постъпките ви са прави, но според неговата теорията не е така. Няма движение по права линия. Две успоредни линии ще се срещнат ли в безкрайността? Айнщайн казва, че пространството е огънато. Кое огънало пространството? Щом пространството се е огънало, значи има нещо, което да го огъне. По някой път обикновените хора считат, че в пространството няма нищо. Как туй, което не съдържа нищо в себе си, да се огъне? (Скръб и радост, МОК, 18 ноември 1938) Ако се качите на един влак с голяма бързина, слънцата ще минат край вас много бързо, не ще може да разгледате всички хубости и ще си кажете: „Минахме из Вселената и нищо не видяхме”. Ако пък вземете един трен, който пътува с малка бързина, на едно място ще се спрете, на друго място ще се спрете, ще видите всяка планета. Между тези планетни пространства има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират, те мислят, че туй, което виждат, само то е. Не, има други светове, които не могат да се видят със съвременните телескопи. Айнщайн казва, че няма време и пространство. Аз разбирам езика му: няма време и пространство, но има състояния. (Трите живота, ООК, 13.IV.1922)

Много от тези новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което някои са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайн създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени, професори. Доста е трудна тази относителна теория. Има такива математически, трудни положения за схващане, че човек като дойде, се обърква. (Път на зазоряване, НБ, 3.III.1940 г) щукне, излезе му умът. Какво се разбира: ще му излезе умът? Той, умът, няма да излезе, но ще те обхване един ужас и не можеш да съпоставиш нещата. (Трите родословия, УС, 15.XII.1935 г) Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система на човека се разслабва, както металите се стопяват при висока температура. (Големият брат, ИБ, 1 януари 1939 г и Път на зазоряване, НБ, 3.III.1940 г)

10. Разлагане на светлината.

Ако прекарате сноп слънчеви лъчи през призма, лъчите се разлагат на седем цвята. Вие можете да разложите светлината, но цветовете не можете да създадете. С помощта на призмата пречупвате и разлагате светлината, но сами не създавате светлината. Казваш: Това не мога да направя. – Сам не можеш да го направиш, но с помощта на призмата можеш да разложиш светлината. След това, с помощта на събирателна призма, можеш да събереш разложената светлина и да получиш първоначалната светлина. От нас зависи да разлагаме и събираме разложената светлина. Като поставяме призмата на пътя на светлинните лъчи, правим, каквото искаме. В дадения случай, призмата е нашият ум, през който трябва да мине Божията Любов, за да стане видима. Характерно е, че с призма не може да се боядиса стената. Можеш да проектираш светлината върху стената, но не и да я боядисаш. Никой от цветните лъчи не оставя образ. И червеният цвят не оставя образ. Значи, любовта не оставя никакви образи в нас. Докато любовта е при нас, има образи; щом се оттегли, и образите изчезват. (Завета на любовта, 8 ноември 1944 г.,)

Съвременната наука е дошла до положение да разлага светлината на седем различни цвята или краски, но светлината съдържа в себе си общо 12 течения, от 12 различни извора. Значи, светлината е съставена от 12 вида материя, необходима за създаване на човешките добродетели. За пример, който иска да бъде милосърден, той трябва да извлече от светлината точно тази материя, която е необходима за съграждането на милосърдието. За съграждането на известна добродетел се изисква и съответна материя. Това може да постигне само онзи, който разбира законите на светлината. Иначе, лесно е да се каже, че слънчевата светлина се състои от седем цвята; лесно е да се каже, че земята се движи, слънцето се движи, но това още не е наука. Както слънчевият лъч е сложен, също така сложни процеси са и движението на слънцето, на земята. Земята, например, е обвита с 12 обръчи или сфери, които представят особен род трансформатори на слънчевата енергия. Всеки обръч пречупва светлината по свой специфичен начин. Това показва, че тия 12 обръчи не са в едно и също положение. Същевременно всеки обръч е направен от особена материя, много тънка, през която проникват съответни за нея сили. Тия сили пък са свързани с възвишени светове, които работят върху хората, както и върху всички живи същества. Чувствителният човек долавя тия влияния върху себе си. За да разбере добре тия 12 течения, както и тяхната посока и движение, трябва да имате на разположение ред картини, като на кинематограф. Ако червеният цвят, наречен от астролозите марсов цвят, влияе в голяма степен върху някой човек, той ще се прояви по особен начин. Какво представя червеният цвят? Той е цвят на страстите, т. е. влиянието на страстите върху човека. (Ни мъж ни жена, НБ, 27.11.1927)

На всеки човек се дава съответна част от истината, както на всяко растение – съответен лъч от светлината. Учените са правили опити със светлината и са успели да я разложат на седем цветни лъча, наречени слънчев спектър. Те са поставяли различни растения под действието на всеки един лъч, да видят, какво влияние оказват върху тях. Така те са дошли до интересни научни изводи. Едно е важно да се знае, че седемте цветни лъча не са самата светлина. Тя е нещо повече от цветните лъчи. Когато се намаляват вибрациите на светлината, тя се разлага на седем цветни лъча. Щом се повдигат и увеличават вибрациите на светлината, цветните лъчи изчезват. На същото основание, казвам: Хората се различават едни от други, защото минават през стъклена призма. Щом минат през събирателна леща, те се обединяват в едно цяло и започват да си приличат.  

И тъй, животът е голяма призма, която пречупва светлината. Като дойде до призмата, светлината се пречупва и оцветява всеки човек различно. Хората са различни до смъртта си. Минат ли отвъд смъртта, те се обединяват и стават еднакви. Казвате, че зад смъртта няма живот. Питам: Преди да се е разложила, светлината не е ли съществувала? Преди смъртта, светлината имала ли е енергия? Имала е, разбира се. Защо тогава след смъртта да няма енергия? Енергията съществува преди и след смъртта на съществата. (Да възлюбиш Господа, НБ, 20 април – Великден, 1919 г)

11. Пречупване на светлината.

Известно е, че когато светлината преминава през среди от различна гъстота, претърпява пречупване. Например, ако искаш да облагородиш някой човек, ти не трябва да му говориш с меки думи, не трябва да се проявяваш по отношение към него мекушав. Ако ти си мекушав, това ще произведе в него резултати на червения цвят. Някои казват, че трябва да бъдем към хората меки, в смисъл мекушави, отстъпчиви. Направете този опит с едно дете и наблюдавайте резултата: започнете да галите това дете и ще видите, че цветът на лицето му почва да става розов, червен. В него се набира електричество – една енергия на червения цвят – и материята става неустойчива. Тази материя е още в своето първоначално развитие. При най-малкото побутване на тази материя може да стане експлозия. Такова избухване става и в животните, а някога даже и в растенията. Ще кажете: „Защо това нещо не се забелязва в растенията?” Защото червеният цвят понякога е пасивен, а някога – активен. Вие трябва да посещавате планинските местности, за да видите на опит как стават даже и най-малките отклонения на светлината, когато пада при известни условия. Само така ще схванете, че и най-малките колебания на светлината, и най-малките светлинни енергии са вълни с различни дължини. Щом тия вълни срещнат известно съпротивление, веднага се пречупват. С този закон именно – пречупването на светлината – се обяснява образуването на скалистия път, който умът извървява в Живота.

Съвременните физици още не са изучили при какъв ъгъл на пречупване на светлината, при какви стълкновения на светлината се образува червеният цвят; те не са изучили още при какви ъгли, при какви стълкновения на светлината се образува портокаленият, жълтият, зеленият, синият, виолетовият и другите цветове изобщо. Например, ако у вас се зароди някакво недоволство, явява се червеният цвят и вие ставате активен. Когато пък някой иска да ви обиди, вие, преди още да сте чули какво ще ви каже, отваряте широко очите си и слушате. След като чуете обидните думи, вие възприемате съответния цвят. После свиете веждите си малко и във вас се започва една вътрешна реакция. Ако сте по-силен от този, който ви е обидил, във вас се заражда желание да го биете, но ако сте по-слаб, заражда се мисълта при какви условия да му отмъстите. (Разумният живот, МОК, 16.12.1923)

12. Достижения на съвременната наука.

Питам ви: Със светлината, която имате, виждали ли сте един ангел, виждали ли сте едно разумно същество, влезли ли сте в съобщение с тях? Питам учените хора, капацитетите: Какъв е смисълът на червения лъч в дъгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвят в дъгата? – Той е друга проява. Защо е жълтият цвят в дъгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмносиният, защо е ясносиният и защо виолетовият цвят? – Това са все прояви. Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на небесния, на невидимия свят за връзка със земята. В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, например, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи. Изобщо, полето на всички лъчи не е еднакво.  

Та, казвам: Съвременната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нещата. Съвременните учени казват, че червеният цвят имал еди-колко си билиона трептения в секунда; виолетовият – еди-колко си билиона трептения и т.н., с това смятат, че са изучили цветовете на дъгата. Казвам: Благодаря за такива научни изследвания. И тогава питам: В колко часа ще пристигне варненският трен, който е излязъл от Варна в еди-колко си часа? Дали е пътнически, или товарен трен? Ученият ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания в секундата, че еди-колко си въглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвам: хубаво, приятелю, тези изчисления може да са много добри, но не ми са потребни. Аз искам да зная, какво носи този вагон, какво е неговото вътрешно съдържание, дали с него пристигат тия разумните хора, или е товарен вагон с въглища, или с говеда за клане. Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те. Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея. Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят. Сега, някои хора от съвременния свят взели един цвят от краските на дъгата и с това име се кръщават, така се назовават. Например, някои взели за символ червения цвят, турили го като знаме и се наричат „червените”. Други взели като символ портокаления цвят и се наричат „оранжевисти”. Трети взимат за символ зеления цвят. Турят си хората разни цветове. Хубаво, ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота! На кой живот? – На онзи възвишен, благороден живот. Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят. Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека. Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите. Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите. Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях. Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш. Всички трябва да даваме даром! Срещат се две жени, едната се облякла с червена блуза, другата със синя, спират се, питат се една друга, защо се облекли в такива светли цветове. И сами си отговарят: Е нали модата е такава! После модата се измени, те се облекат в жълто. Защо променят цвета? – Сега пък парижката мода е такава! Следователно, червеният цвят е на мода, портокаленият цвят е на мода, зеленият е на мода – всички цветове вече са станали много обикновени. (Настанало е Царството Божие, НБ, 1 февруари, 1925 г.)

13. Митът за създаване на цветовете.

Сега ще ви разкажа един мит, т.е. един окултен разказ. В далечното минало, на тази мирова история, нещо, което се е случило не на сегашната наша земя, но на онази обетована земя, която е оповестена в „Притчите” – която са живели синовете на мъдростта. Там царят се наричал Ормузд. Той имал десет дъщери. Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство. Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще. В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето и и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание. Разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната бърна на тази царска дъщеря. Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети.”" Но се случило едно нещастие. Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени. Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла. Всичките взели разни краски. А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата и червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно. Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и пр., но всичките усилия останали без резултат. Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето. А тия дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства и баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал в цветя, да научат урока си. Затуй имате сега белички, червенички, жълтички и т.н.т. цветя. Те са все дъщерите на царя Ормузд. Тъй казва митът. Обаче, този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост. И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост. И като представили това дело пред Господа, той забележил дълбоките причини на станалото и казал: "Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко." Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки. И тия росни капки и този дъжд бил от сина. Те умивали росните цветя, но краските не се измивали. Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забелязал, че краските ставали все по-хубави и по-хубави. Видите ли как една малка причина докарва големи последствия? - Тази муха какво направила? Но ще каже някой: „Отгде се намери тя.” Ако тази муха не беше оставила извержението си върху бърната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот. Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете. И защо вие почервенявате? Какво се крие в червенината? Втората сестра, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене?”, и почервеняла. Другата защо позеленяла? - От яд. Четвъртата пожълтяла и защо да не е тя? Една посиняла и от страх. Следователно във всичките краски има отрицателни черти на живота. Когато човек почервенее, става много активен. Някои казват: „Много умен станал.” Значи пожълтял. Не, не, краските, с които съвременните окултисти изобразяват човешките емоции, имат и добрите, и лошите си страни. Когато тия краски са ясни, кристални, те подразбират стремеж да се изправи погрешката на мухата. Та не се чудете, ако съвременните хора имат тези краски. Най-интелигентните хора, които са се намирали тогава, осъдили сина на слънцето, и не му дали да се оправдае защо и за какво. И тази погрешка Христос слезе да я изправи.  

Сега този мит е представен в една повествователна форма. Той представлява влизането на змията с най-хубавия плод в райската градина. Той е все същият мит, който е претърпял много парафразирания, но аз намирам този за най-смислен. Онзи, в райската градина, е за деца, а този е за по-възрастни. Но да не мислите, че тук е истината. Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете где е истината. И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам? Но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това. И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват. И аз не съм срещнал още една съвременна дама, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение, но се пазя да ги чистя по този начин. Разбирате ли защо? - Защото законът не позволява.  

Следователно ние трябва да разбираме живота в неговите дълбоки прояви, да знаем причината защо е тъй, а не другояче. И туй, което тогава се е считало за голямо нещастие, днес е едно благо: краските дават импулс за развитие. Щом изчезнат краските, всяка култура изчезва. Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби. Всичките тия краски трябва да се изправят и облагородят. Питат ме някои: „Защо този има червено лице?” Казвам: „Той е видял, когато царският син е целунал дъщерята.” Че туй е вярно, може да проверите: когато някой в света се повдига или когато видите, че един се повдига, ще изпитате една от тези краски. Ако на вас не дадат тази целувка и не ви правят юбилей, ще станете или червен, или зелен, или жълт, или син, или най-после черен, и ще кажете: "Няма управия на земята!" Но този юбилей, или тази целувка, е нещо много случайно. То не е целувка, то е един начин да се отмахне злото.  (Сила и живот, ІV, НБ, 16.11.1921)

Едно време, когато Господ създал света, слънчевите лъчи решили да слязат на Земята, облекли се в най-хубавите си светли премени и слезли да я посетят. Тези лъчи били седем сестри. Но щом слезли на Земята, какво било учудването им, когато видели, че дрехите им, от светли, се превърнали в седем други цвята: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин и виолетов. Всяка сестра виждала промяната, която станала с нея, и се питали помежду си: "Какво стана с нас, че толкова ни потъмняха дрехите?" Също и разликата между вас се дължи на тези седем сестри, които слезли на Земята: някой от вас е червен, друг - портокален, трети - жълт, четвърти - зелен и т.н. Щом се намерили в това чудо, сестрите написали на баща си: "Татко, когато слязохме на Земята, дрехите, които ни даде, се измениха толкова много, че едва се познаваме, няма я вече тази първоначална светлина между нас". Тогава бащата отговорил на първата си дъщеря: "Дъще, твоят червен цвят показва, че ти носиш Живот на Земята и на хората, които толкова се оковаха в тези закони, че днес са мъртви. Кажи им, че твоята светлина се превърна в Живот и затова си червена". Така тази първа слънчева дъщеря дала Живот на децата и затова всички се спуснали да грабят, започнали да се борят и да си скубят косите, кой повече да вземе.

На втората си дъщеря бащата написал: "Дъще, кажи на хората, че ти им носиш дихание, Божествен живот, кажи им, че те трябва да работят, затова и твоят цвят е портокален". Хората, обаче, не разбрали - какво е работа, а започнали да се трудят и да се мъчат... Днес всинца се намираме в това положение. Разболее ли се някой, бързо викаме лекари, или започваме да го тъпчем с ядене, като че ли лекарите и многото храна ще му задържат живота. Това е заблуждение. Знаете ли как се хранят Ангелите? Знаете ли как се храни детето в утробата на майка си - само ли се храни, или го храни майката?...

На третата си дъщеря бащата написал: "Дъще, кажи на хората да не държат очите си, сведени надолу, да не търсят богатства, а да гледат нагоре, душите им да растат с вековете, да бъдат вечно зелени, какъвто е твоят цвят".

На четвъртата си дъщеря написал: "Кажи на хората, че след всеки растеж има узряване, има жътва, и че събраният плод трябва да бъде общ за всички. Това, което расте, го давам на всички общо и еднакво и трябва да се подели по братски, т.е. всеки да вземе само толкова, колкото му трябва".

На петата си дъщеря бащата написал: "Дъще, твоите дрехи са сини, защото ти носиш Истината, носиш начина, по който хората да не изстиват, т.е. начина, как да се запазва Божествената топлина в душата на хората". Следователно, Истината означава да имаш онзи вътрешен метод, чрез който да не изстиваш. Проверете на практика и ще видите, че омразата всякога е едно изстиване, недоволството също е изстиване, всички противоречия в света са все изстивания. Обратно - всяка хармония е Божествена топлина и е една Истина. Истината е метод, начин, сила за задържане на Божествената топлина в човешката душа.

Шестото писмо, адресирано до шестата дъщеря, ще прескоча, няма да го разпечатвам, ще оставя вие да го разгадаете. Защото другарката на шестата сестра я няма, а аз не говоря на един човек, но на двама. Ще премина към виолетовия цвят.

На седмата, последната своя дъщеря, бащата написал: "Дъще, кажи на хората, че Царството Божие с Любов се взима, с Обич се крепи и с Дух се държи, затова и твоите дрехи са виолетови"...

14. Еволюция на цветовете.

Питам: на какво се дължи този краен материализъм, в който човечеството се намира днес? Този материализъм се отразил и върху, науката, и върху религията, и върху обществено икономическия живот. Всички хора казват: пари, пари ни трябват! Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят. Зеленият цвят е крайно материалистичен. Следователно, той е причина за съвременния материализъм. Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата. В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят. Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят. Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят. И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят. Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека. (Влизане, НБ, 6 февруари, 1927)

15. Седемте цвята на дъгата.
    1. Седемте цвята – седем велики добродетели.

И тъй, когато светлината се пречупва, явяват се седем цвята, т. е. седем велики добродетели. Когато видите небесната дъга, вие си спомняте за Стария Завет, дето е казано, че Бог е поставил дъгата за знак на човечеството, че втори път потоп няма да става. Това значи, че когато човек живее съобразно седемте велики добродетели на дъгата, в неговия живот потоп няма да стане, и мъчнотиите му лесно ще се разрешат. Щом види дъгата в своя мистически живот, всичките му работи ще се оправят. Засега пред нас са разкрити главно три цвята: червен, жълт и син. Любовта поддържа червения цвят, мъдростта – жълтия, а истината – синия. Когато тези три основни цвята се съединят в едно, образува се четвърти, производен цвят.  

Следователно, достатъчно е човек да схване правилно основните тонове на цветовете, за да може правилно да прогресира в своето физическо и духовно развитие. (Лъчи на живота, СБ, 1.08.1937)

2. Седемте блаженства.

И тъй в светлината разложени има седем цветове. Те са седем пътища, по които човешкият ум е вървял, седемте блаженства аз ги наричам. Или седемте правила, които умът трябва да употребява за своето постижение в живота.

Човек, който не може да оцени една краска, който не може да оцени червената краска, който не може да оцени портокалената краска, зелената, жълтата краска, синята краска, тъмно синята и виолетовата краска, той в новото учение не може да влезе. И човек, който не може да вземе основния тон на червения цвят, той няма да има ясна представа, какво нещо е любовта. Човек, който не може да вземе вярно тона, портокаления тон в музиката и да го вземе правилно, неговият индивидуален живот правилно не може да се развива. Човек, който не може да вземе вярно тона на зеления цвят, той богат никога не може да бъде и здрав никога не може да бъде. Човек, който не може да вземе основния тон на жълтия цвят той умен не може да бъде, художник не може да бъде, поет не може да бъде, философ не може да бъде. (Лъчи на живота, СБ, 25.07.1937)

3. Седемте лъча.

Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на небесния, на невидимия свят за връзка със земята. В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, запример, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи. Изобщо, полето на всички лъчи не е еднакво.  (НБ, VІІ с. 1.02.1925) Едно е важно да се знае, че седемте цветни лъча не са самата светлина. Тя е нещо повече от цветните лъчи. Когато се намаляват вибрациите на светлината, тя се разлага на седем цветни лъча. Щом се повдигат и увеличават вибрациите на светлината, цветните лъчи изчезват. (Да възлюбиш господа, НБ, 20 април – Великден, 1919 г)

В светлината имате цветните лъчи – червен цвят, портокален, жълт, зелен, син, виолетов. Има още цветове, които ние не ги знаем. Всеки цвят има известен образ, в който той прониква. Имате наредени седем цвята. Цветът, това е пасивно състояние. Цветът сам по себе си е пасивната страна на светлината. Ако някой път при изявяването на светлината се явят две свойства, студ и топлина, разбира се, те имат отношение към човешкото съзнание. Защото, ако човек няма съзнание, да съзнава всичките тия промени, които стават в човека от студа и топлината, той няма да ги познава. (Пътят към щастието, МОК, 14 юни 1940 г) Библията е една книга, повидимому като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея има всички цветове. Даже освен седемте цвята съдържа и още три други цвята.  

4. Следствия на светлината.

Не може да има в един живот разумност, дето няма светлина. Разумността на човека се определя от светлината, която има не само на физическото поле, но той носи седем елемента в себе си, седем краски. Т.е. ние трябва да схванем тази светлина. Защото светлината сама по себе си носи условия, при които животът може да се развива. Носи жълтия цвят, който е условията, при които човек може правилно да мисли. После носи синия цвят, който означава стремеж. Синият цвят е стремеж, трябва да се стремиш някъде, да вярваш нещо, да имаш нещо, на което да разчиташ, да се не колебаеш. Носи виолетовия цвят, който е емблема, че трябва да имаш сила за постижение. Сила трябва да имаш, туй, което светлината ти дава, да може да го използваш в даден случай. Като кажем „разумен човек”, подразбираме всички тия условия. Разумен човек е онзи, който може да използва всичко в природата не само за себе си, но и за другите. (Скръб и радост, МОК, 23 септември 1938 г.)