Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

1.    Съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея.
ІІ-рият херметичен принцип може да се изясни така: Между всички неща има подобие, съответствие. Херметичната философия изразява това със следните думи: „Каквото има горе, има го и долу.” Например има съответствие между идея, тон, форма, движение, цвят, число. Има съответствие между химичните елементи и краските.
    Има връзка, съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея. Това съответствие между всички неща се основава на единството, което лежи в основата на цялото битие. Например в периодичната система на химичните елементи след всеки седем елементи се повтарят елементи с аналогични свойства. Това виждаме и в спектъра на цветовете и в октавите на музиката. Там всеки тон прилича на осмия след него. Такива октави имаме и в стълбицата на електромагнитните трептения. И там всяка по-горна октава трептения има аналогия с по-долните.
    Има безброй съответствия в Природата, но по-важни от тях, които ни интересуват в случая, са горните шест. Когато движенията точно отговарят на известни идеи, тонове и пр., действието е по-мощно. Тогава организмът е по-възприемчив към енергиите на Природата, приема ги в себе си и чувства живо тяхното обновително действие. На този принцип се основава и тъй наречената окултна архитектура. На това съответствие се основава и Паневритмията. Какво нещо е Паневритмията? С други думи казано, тя е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея.
    Руската ясновидка и учена г-жа Унковска доказва, че има едно закономерно отношение в Природата между звук, цвят и число. Даден цвят отговаря на определен тон и на определено число. И тази г-жа може например да изсвири дадена картина, да я превърне в музика.
    Сент-Ив-Д’Алвейдър в своя „Археометър” отвори нови хоризонти за музиката. Той установи връзката, съотношението между тон, форма и идея. Като изхождаме от неговото откритие, можем да имаме форма, която да представлява кристализирана, замръзнала във форми музика! Той изтъква, че мерките, които са дадени в Библията в книгата „Изход”, глава 25, за размерите на скинията, не са случайни. Дължината, широчината, височината и пр. на скинията и на отделни нейни части, взети в своята целокупност, образуват една музикална симфония. И въз основа на своя метод Сент-Ив прави анализ и определя кои тонове, кои музикални акорди са въплътени в скинията на Мойсей. Същия анализ той прави и на описанието на Соломоновия храм в книгата „Йезекиил”, глава 40-43. Сент-Ив посочва и метод как можем да въплътим определена музика във формата на някое здание, чаша и какъв да е друг предмет. От това се вижда колко е обширна сферата на влиянието на музиката в живота! Ние можем чрез художествените форми, които ни заобикалят, да дадем по-широк простор на благотворното влияние на музиката в културата.
Даже и в органическите форми може да се окрие кристализирана музика. Например междините между страничните разклонения у папратовия лист (тия междини постепенно се намаляват към върха на листа) или в охлюва широчината на завивките, които постепенно се стесняват към върха на охлюва, имат аналогия с броя на трептенията на разните обертонове на един тон. Същото се наблюдава и в разстоянията на планетите до Слънцето, където са изразени музикални закони. (Паневритмия, 1938 г.)
2.    Цветовете на пентаграма.
Пентаграмът се съчетава с краските: най-отгоре ясносиньо – Истината, ясночервено – Любовта, ясножълто – Мъдростта, яснозелено – Правдата (съдийската маса), златисто (узряло жито) – Добродетелта.  
Розовата краска е за обичта. Аз ще взема да направя един ден едно описание на цветовете от пентаграма. Краските от пентаграма съответстват на удовете от човешкия организъм.  Ясносинята краска е за духовния човек.  Ясночервената краска – за сърцето, дробовете. Ясножълтата краска – за ума.  Яснозелената краска – за жлъчката, черния дроб. (Аз ви избрах, ИБ, 28 декември 1920 г)
Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата със зеления цвят – това е материалния цвят, Любовта с розовия цвят – това е астралния цвят, а в по-висшите му проявления, той се губи, душата се губи в полето на Нирвана, Истината – със синия цвят, или висшето ментално поле, и Мъдростта – с жълтия цвят. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползвате.
Тези от вас, които са си избрали първата стъпка, Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска. Тези, които са си избрали втората стъпка, Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата. И тогава ще правите разни съединения.
Добродетелта е основана на волята и ако нямате воля, няма да бъдете добродетелни. За волята е потребна жълтата краска, понеже умът взема участие. И тогава, за да се възпитава сърцето, употребена е розовата краска; значи за волята – жълтата, а за Мъдростта – синята. Редът, прочее, е следующият: жълтата краска е основата, после иде синята и после розовата. (СБ, 1922, 23 август, сряда)
3.    Седемте Духове Божии.
1.    Светлите лъчи – Който има седемте Духове Божии и седемте звезди. (О.И. 3:1) Които са седемте духове Божии, разпратени по цялата земя. (О.И. 5:6) И светлината на слънцето ще бъде седмократна, както светлината на седем дена. (Ис. 30:26) Потърсете този, който прави Плеядите и Орион. [двете съзвездия са с по седем звезди] (Амос, 5:8) И Духът да се върне при Бога, който го е дал. ((Екл. 12:7) И седемте му светила върху него. (Зах. 4:2) И имаше около престолът и дъга. (О.И. 4:3) Имаше и седем сетила огнени, които горяха пред престола, които са седемте Духове Божии. (О.И. 4:5) И рече Бог: Поставям дъгата си в облака и тя ще бъде белег на завета между Мене и земята. (Бит. 9:13);
2.    Духът на благодатта – Очистено седем пъти (Пс. 12:6) в онзи ден пет града ще има в египетската земя, които ще говорят ханаанския език и ще се кълнат на Господа на Силите. (Ис. 19:18) Но в дните на гласа на седмия ангел, когато затръби, тогаз ще се извърши тайната Божия. (О.И. 10:7) И свършиха се небето и земята и всичкото им украшение. И свършил беше Бог в седмия ден делата си, които направи. И почина си в седмия ден от всичките си дела. И благослови Бог седмия ден и освети го. (Бит. 2:1-3)
3.    Духът Христов – Който развързва седемте печата. Отваря седемте очи; прораства седемте рогове; Държи седемте църкви; Образува седемте звезди; Запалва седемте светилника; Освещава седемте дни; Разпраща седемте Духове; съединява всичко в едно цяло;
4.    Седемте лъча.
Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на Небесния, на Невидимия свят за връзка със земята. В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, запример, че полето на червения ц вят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи. Изобщо, полето на всички лъчи не е еднакво.  (НБ, VІІ с. 1.02.1925) Едно е важно да се знае, че седемте цветни лъча не са самата светлина. Тя е нещо повече от цветните лъчи. Когато се намаляват вибрациите на светлината, тя се разлага на седем цветни лъча. Щом се повдигат и увеличават вибрациите на светлината, цветните лъчи изчезват. (Да възлюбиш господа, НБ, 20 април – Великден, 1919 г) В светлината имате цветните лъчи – червен цвят, портокален, жълт, зелен, син, виолетов. Има още цветове, които ние не ги знаем. Всеки цвят има известен образ, в който той прониква. Имате наредени седем цвята. Цветът, това е пасивно състояние. Цветът сам по себе си е пасивната страна на светлината. Ако някой път при изявяването на светлината се явят две свойства, студ и топлина, разбира се, те имат отношение към човешкото съзнание. Защото, ако човек няма съзнание, да съзнава всичките тия промени, които стават в човека от студа и топлината, той няма да ги познава. (Пътят към щастието, МОК, 14 юни 1940 г) Библията е една книга, повидимому като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея има всички цветове. Даже освен седемте цвята съдържа и още три други цвята.  
5.    Седемте свещени думи.  
Царството Божие, което е идеал за човечеството, ще се въдвори в своята красота. Тогава науката, знанието, мъдростта и хармонията ще тържествуват в силата на седем думи: „Люби Бога. Обичай ближния си. Търси съвършенството!”
Тези седем думи съдържат обилен материал за размишление. Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на живота, от които три са основни и четири – производни. След дълго изследване езика на този народ, намерих тези седем думи, които да образуват емблема /символ/ на човешкия развой. Тези седем думи някога са били известни на Египет, Индия, Вавилон, Сирия, Палестина, Гърция. Докато техните народи знаеха и пазеха тези думи, всичко им вървеше добре. Когато ги забравиха, паднаха и осиромашаха. Сега искам да дам тия седем думи на този народ. И ако той ме слуша и ако той ги приложи в живота си, ще стане основа, олтар за една нова култура на бъдещето, на една наука, основаваща се на пълно разбиране на физическия, Духовния и Божествения свят. Тогава пътят на този народ ще бъде като зазоряване – ще отива от слава в слава. (1880 – СДУ)
6.    Седемте велики добродетели.
И тъй, когато светлината се пречупва, явяват се седем цвята, т. е. седем велики добродетели. Когато видите небесната дъга, вие си спомняте за Стария Завет, дето е казано, че Бог е поставил дъгата за знак на човечеството, че втори път потоп няма да става. Това значи, че когато човек живее съобразно седемте велики добродетели на дъгата, в неговия живот потоп няма да стане, и мъчнотиите му лесно ще се разрешат. Щом види дъгата в своя мистически живот, всичките му работи ще се оправят. Засега пред нас са разкрити главно три цвята: червен, жълт и син. Любовта поддържа червения цвят, Мъдростта – жълтия, а Истината – синия. Когато тези три основни цвята се съединят в едно, образува се четвърти, производен цвят.  Следователно, достатъчно е човек да схване правилно основните тонове на цветовете, за да може правилно да прогресира в своето физическо и духовно развитие. (Лъчи на живота, СБ, 1.08.1937)
    При четенето на Йоановото евангелие мислете и върху тези седем добродетели. Разпределете ги така: първите два месеца ще размишлявате върху Любовта, вторите два месеца – върху Мъдростта, третите два месеца – върху Истината и т.н. с Правдата и Добродетелта. Последните два месеца ще бъдат предназначени за размишление върху Кротостта и Въздържанието. Печалбата си ще намерите в Кротостта и Въздържанието. Усилването на Любовта си ще констатирате при Кротостта и Въздържанието. Кроткият човек е силен и издръжлив. Само силният може да бъде кротък, слабият – никога. Кротостта винаги е свързана със силата. Сила, която няма кротост, няма база, върху която да се опре, и е непостоянна. Въздържанието е разумното в човека. Човек, който се въздържа, разсъждава разумно – не бърза, но и не забавя, извършва нещата така, както са в Природата. Да ограничаваш злото в себе си и да поощряваш доброто в себе си – това е Въздържание. При Въздържанието човек е пасивен към злото и активен към доброто. Човек, който може да бъде активен към злото, у него няма Въздържание. В Кротостта си човек трябва да бъде активен; някои не разбират тази постановка и са пасивни при Кротостта.  (Акордиране, Когато всеки дойде на мястото си)
Вие имате толкова много знания и добродетели, че не знаете, как да се справите с тях. Имате толкова много костюми, че не знаете, кой от тях да облечете. Според мене, седем костюма ви са достатъчни: за всеки ден от седмицата по един костюм. Кой костюм ще облечете седмия ден, когато отивате при Бога? Тогава ще облечете най-хубавата си дреха – дрехата на Любовта. (Работа на природата, НБ, 25 януари 1933)
    Всъщност Светлината съдържа в себе си не седем, а 12 цвята, 12 извора, 12 вида материя, необходими за създаване на човешките добродетели. Земята е обвита с 12 обръча, или сфери, които представляват особен род трансформатори на слънчевата енергия. (СДУ) Според Божествената наука това са 12 източници или притоци на живота, от които днес функционират главно седем. Астролозите наричат тия притоци зодии. Всяка зодия представя творческо течение в природата. От 12-те творчески течения пет са запушени, остават само седем. Астролозите са свързали тия седем течения със седемте планети. Меркурий е свързан с творческия принцип на конкретния ум. Венера – с любовта. Земята – с крайния материализъм. Луната – с въображението. Тя представя утробата, в която идеите се зараждат. Марс – с ония войнствени сили, чрез които човек си пробива път. Юпитер – с благородството. Сатурн – с разумността, с философията на живота. Свърже ли се с творческите енергии на тия седем източника, човек може да живее. Запушат ли се те, той е осъден на смърт. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не запушва нито един от тия притоци. Не само че не трябва да ги запушва, но той трябва да се стреми постепенно да отпушва по един от останалите пет. Като се отпушат и последните пет, човешката душа ще дойде в своето първично състояние, както някога е излязла от Бога. Когато всичките 12 източници в човека са отпушени, той се намира в положение на безсмъртие. (Естествен ред на нещата, НБ, 30 октомври, 1929)
    В Божествената светлина, за която аз ви говоря, на тези 12 източници съответстват 12 цвята, от които за нас са известни само седем, пет са неизвестни. Какви са другите, за в бъдеще ще ги учите. Понеже тия, които знаете, още не сте ги проучили. За пример, вие не знаете още свойствата на червения цвят. Хубавите работи на трудолюбие, на любезност, излизат от червения цвят. Но всичките побоища, спорове, пак излизат от червения цвят. След като влезеш в един цвят, дето има побоища, червеният цвят е в изобилие. Когато мъжкият цвят вземе надмощие, вкъщи има бой. Когато женският червен цвят вземе надмощие, има мир, но има и леност. Всички са мирни, всички искат да ядат и да пият и да се удоволстват.
7.    Седемте степени на вярата.
 „И за това, истото, турете всичкото си старание и приложете на вярата си добродетел, на добродетел – благоразумие, на благоразумие – въздържание, на въздържание – търпение, на търпение – благочестие, на благочестие – братолюбие, и на братолюбие – любов.” [ІІ Петр. 1:5-7]
1.    И за това същинското Господ иска да турите всичкото си старание, дa приложите на вярата си добродетел, за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име.
2.    Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ искa да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си.
3.    Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Боголюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание – с други думи, да обуздаваме своите наклонности.
4.    Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост.
5.    Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него.
6.    Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца.
7.    Но тъй като и братолюбието може да вземе тесни граници – да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието – любов. Любов, която е завервание на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да любим тъй, както Бог люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него.” (Епистоларни диалози І, №50, 12.11.1900 г.)
8.    Деветте плода на Духа и седемте смъртни гряха
Плодът на Духа, на това Великото е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание и много други. Павел не ги изброил точно, той турил като качества на Духа девет категории, но всяка категория съдържа още по три качества, та стават всичко 27. Сумата на цифрите 2 + 7 = 9. Питам тогава: Кои са другите две качества, които влизат в категорията на Любовта? Вие мислете за другите категории, аз няма да се спирам върху тях. (Настанало е Царството Божие, НБ, 28-ми юни, 1925) Всичките добродетели, които имаме, тях ги няма никъде. Те се забавляват. Ще ги повикате, ще им пишете препоръчано писмо. Най-любезното писмо ще им пишете да се върнат в дома вашите девет добродетели и да започнете да работите с тях. Вие ще ги намерите кои са тия девет добродетели. Хората са писали досега за седемте смъртни гряха. Знаят кои са те. А кои са седемте добродетели, които съответстват на седемте смъртни гряха, не ги знаят. Значи специалисти са в отрицателната страна на живота.  (А другото радостта, НБ, 26 февруари 1933)
Седемте смъртни гряха са морална категория в християнската етика. Като понятия се експлоатират главно от Католическата църква и са дадени с техните съответни добродетели: 1. Венера: похот (luxuria) – целомъдрие (castitas); 2. Луна: чревоугодничество (gulia) – въздържание (frenum); 3. Юпитер: алчност (avaritia) – щедрост (liberalita); 4. Сатурн: леност (acedia) – работливост (industria); 5. Марс: гняв (ira) – търпение (patientia); 6. Меркурий: завист (invidia) – великодушие (humanitas);  7. Слънце: гордост (superbia) – смирение (humilitas).
9.    Седемте стълба на мъдростта.
Ще прочета 9 глава от Притчи. „Мъдростта съгради дома си: Издяла седемте свои стълбове.” [Пр, 9:1] В началото на първия стих се говори за нещо, което е създадено преди човека. (МОК15.IV.1932) Този стих не е преведен точно според оригинала, а всяко изречение, и всяка дума губи или придобива нещо от себе си, в зависимост от точността на превода, от една страна, и от произношението – от друга. „Мъдростта съгради дома си”. Съграждането на дома подразбира раждане на човека – начало на неговия живот. Поставянето на седемте стълбове представя учението на човека. Това е едно от обясненията на дадения стих. Обаче, има още много форми, образи, начини, чрез които този стих може да се обясни. Той се разглежда като формула, която крие в себе си известно съдържание. Следователно, да съградиш своя дом, това значи да съградиш тялото си със своите седем стълба: два крака и две ръце – четири стълба; очи, уши и уста – три стълба. На тези седем стълба се крепи великото здание – човешкото тяло. Без да разбира дълбокия смисъл на този стих, българинът си съградил кола с четири колела, в която впрегнал два вола. На края на колата турил опашка. Всичко това представя неговите седем стълба. Опашката на колата служи за равновесие. Тя може да се скъсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скъсява; когато товарът е малък, опашката се продължава.
Какво означават тия седем стълба? От какво са издялани? Ще кажете, че са издялани от мрамор, или от друг някакъв камък, но това обяснение не е достатъчно. За човека е важно, не само да обяснява, кой автор, каква музика е създал, но той сам трябва да свири. (23 юли, 5 ч. с.1937)
В Западният свят се срещат следните понятия онагледяващи 7-те стълба на мъдростта: 1. Благоразумие (Prudence); 2. Знание (Knowledge); 3. Проницателност (Discretion); 4. Съгласуване (Counsel); 5. Съобразителност (Sound Judgement); 6. Осмисляне (Understanding); 7. Сила (Power).
10.    Седемте степени на мъдростта
Да вземем следния стих от съборното послание на Яков, 3 глава, 17 стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е 1. чиста, после 2. мирна, 3. приветлива, 4. благопокорна, 5. пълна с милост и добри плодове, 6. безпристрастна и 7. нелицемерна.” Какво се каз¬ва в стиха? – Мир¬ният човек е онзи, който може да се самовлада. После, чиста – значи него¬вото небе е ясно, за знание има условия. Кое не¬що е привет¬ли¬во? На всеки всякога дава място.
11.    Седемте блаженства.
И тъй в светлината разложени има седем цветове. Те са седем пътища, по които човешкият ум е вървял, седемте блаженства аз ги наричам. Или седемте правила, които умът трябва да употребява за своето постижение в живота. (Лъчи на живота, СБ, 25.07.1937)
 На Изток блаженство /ананда/ може да означава и радост, и  трансцедентално блаженство. В Класическата Йога терминът обозначава един от съпровождащите  феномени на съзнателния екстаз. Разграничават се седем равнища на преживяване на блаженството: 1. Ниджа-ананда 2. Нирананда  3. Пара-ананда 4. Брахма-ананда 5. Чит-ананда 6. Джагат-ананда 7. Ананда-самапати. Индусите очертават степени на блаженство. Най-ниската степен е удоволствието от стимулирането на сетивата. Дори тръпката на плътската любов, който е най-силното удоволствие от стимулирането на сетивата, е само сянка от блаженството изпитано на фините /сукшма/ равнища на съществуване. Дори множеството степени на блаженство, изпитвани от божествата, обаче са малки, в сравнение с блаженството на съвършената свобода, присъщо на трансцеденталната Реалност, реализирана от просветлените адепти
12.    Седемте стъпки на развитие на човешката душа
Първата фаза – Обръщение, е от Бога. Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Шестата фаза е Посвещението. Седмата фаза е Възкресението.
13.    Седем основни центъра на силата – чакрите.
1.    Чакрата „хилядолистник”, наричана още коронна или епифиза. 2. Хипофизата в триизмерния свят представлява главната антена на човешката личност и поляризацията на човека във физическия свят. 3. Гърлената чакра се проектира в щитовидна жлеза. 4. Сърдечната чакра е разположена по средата на гръдната кост. Свързана е с тимусната жлеза. 5. Чакрата на слънчевия сплит регулира нервно-вегетативната система. 6. Сакралната чакра се намира в основата на гръбначния стълб. Свързана е с  репродуктивните функции на организма. 7. Базисната чакра се намира в най-долната част на гръбначния стълб. Регулира функциите на бъбреците и на гръбначния стълб.