1. Символичният език на цветните лъчи.

Едно правило – колкото една краска е с по-светъл цвят, толкова има по-голямо и по-добро духовно влияние. Има краски електрически и магнетични. Например червен, жълт, ясносин и виолетов – биха могли да бъдат електрични, а портокаленият, зеленият, тъмносиният – магнетични. Успокоителни цветове са ясносиният, яснозеленият и ясножълтият.  

Ще прочета няколко пасажа от една книжка, издадена от „Житно зърно”, превод от английски, под заглавие: „Лекуване чрез цветните лъчи”. Ще ви прочета главата, която е на стр. 60: „Символичният език на цветните лъчи” [изложението там е според Учителя, подбрано от Г. Радев]. В тази глава се говори за светлината, затова ще ви прочета, да видите какво влияние упражнява светлината. Светлината върши чудеса. Значи, за да познаваш червения цвят, трябва да познаваш любовта. За да познаваш любовта, трябва да познаваш живота. За да познаваш живота, трябва да познаваш всички блага, които се крият в него. Когато някой човек е груб, това показва, че има излишък от червения цвят в себе си, от неговата енергия, и той трябва да се освободи от нея. Безволието, малодушието е липса на син цвят. От това гледище, лошите хора всякога имат по-голяма топлина, а по-малка светлина. Добрите хора обратно: те имат повече светлина, а по-малко топлина. Червеният цвят поглъща всичко в себе си.  

„Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата – гама на цветните лъчи – светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото засега вижда само една октава, която трепти в багрите на дъгата. Но има и други, по-високи гами на светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия.

Във всички тези светове – астрален, умствен, причинен – цветовете на дъгата са пак седем, но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото по-висока октава светят световете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те. В причинния свят цветовете имат най-нежни тонове, най-хармонично преливане. Те естествено и незабелязано преминават един в друг.

Великите мистици от всички времена говорят за този висш и разумен свят на светлината, който трепти със всички възможни краски – все по-нежни, по-ефирни и по-живи, колкото в по-високо поле трептят. Те твърдят, че в този необятен свят на светлината цветовете са живи – те изпълват душата на човека с мощни сили!

И наистина, зад всеки цвят седи една разумна сила на вселената. Зад червеният цвят седи великата космична сила на Любовта. Зад жълтия цвят седи космичната сила на Мъдростта. Зад синия цвят седи космичната сила на Истината.

От сърцата на всички възвишени същества на Любовта червеният цвят излиза като една мощна струя, която се разлива по целия свят. Но за да се домогне човек до магичната сила, която се крие зад червения цвят, който ние виждаме на земята, трябва да го превърне седем пъти, да го повиши седем октави. Защото червения цвят, който се проявява на земята, е само отражение, пасивна маска на истинските цветове. Истинските цветове са живи и съзнателни – те крият мощни сили в себе си. Като влезе човек в тяхната аура, може да върши чудеса!

Действието на цветовете зависи от техните трептения, от октавата, към която те принадлежат. Колкото средата, през която цветовете минават е по-фина, по-чиста, толкова те са по-чисти, по-светли и резултатът от действието им е по-добър, както в органично така и в психично отношение.

Ето защо, проявата на цветовете в различните среди е различна и тълкуването им според символичния език на цветните лъчи е различен от гама в гама. Така, червеният цвят е сам по себе си проява на един висш цвят. Той е емблема а живота, който произтича от Любовта, в неговата първична проява. Затова той носи всякога животворна сила. В своята чиста проява е толкова деликатен и красив, че ако човек само се докосне до него, то той ще внесе интензивни трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза по-надолу, от октава в октава, той става все по-груб и по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческия и разрушителен инстинкт. Ето защо всички същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червената светлина в нейната най-ниска проява, са извънмерно активни и груби. Това е вярно и за човека. Когато той силно се възбуди и започне да изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога този цвят се явява на лицето му. Този човек е приел малко светлина – само грубите трептения на червената светлина. Той не е приел цялата светлина със всичките й цветове, които един друг се допълват и хармонизират. И действително, гневът се явява винаги, когато се спре естествената проява на цялата светлина.

Червеният цвят в своята по-висока и чиста проява внася животворна сила, той произвежда живот, жизненост, жизнерадост. Възприеме ли се обаче в неговата груба проява, той произвежда у човека дразнене и буди грубите му инстинкти.

Светлорозовото, като нюанс, е цвят на любовта и нежността.

Това, което се каза за червеният цвят важи и за другите цветове. Органическото и психическото им действие в зависимост от тяхната чистота може да се предаде накратко така:

Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувствие и подтик за проява, служене на Бога. Нечистият – подхранва тщеславието, самодоволството и егоизма.

Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мисли и чувства. Той произвежда мир, тишина, светлина и спомага за умственото развитие. Ако е приет в нечист вид, той предизвиква болезнени телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост. Други негативни прояви са използване на другите, корист, всичко за лични цели, сметкаджийство.

Чистият зелен цвят произвежда растене във всякакво отношение – органическо и психическо. Той вдъхва упование и надежда. Но възприеме ли се в нечист вид, в убити и тъмни нюанси и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека – дава съхнене. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване. Низшият зелен цвят е крайно материалистичен. И материализмът, който днес царува на земята се дължи на това, че тя е потопена в зеления цвят.

Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, земята ще навлезе в синия цвят. В развитието си човечеството е минало първо през червения, после през портокаления, сега е в зеления, а в бъдеще ще минем в ясносиния. Най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята с жълтия, златистия цвят.

Ясносиният цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем и разширение на чувствата. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и в нечист вид, той носи съмнение и безверие.                

Тъмносиният цвят в чист вид произвежда спокойствие, твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид той създава непостоянство.

Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила на характера, употребена за висши цели. В нечист вид – малодушие и отново дава сила, но употребена само за лични облаги.

А как действат белият и черният цвят? И двата са пасивни, но имат противоположни качества. Черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи, вследствие, на което задържа повече топлина. Белият цвят – обратното. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа малко топлина.

Черният цвят сам по себе си не е едно зло, но той показва състояние на почивка. Започне ли да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят живота си като впрегнат на работа всичката си енергия.

Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистотата. Белият цвят е цвят на хармонията. Той обединява в себе си всички цветове, като изглажда техните недостатъци. В него отделните цветове взаимно се допълнят и се сливат в една единна хармония.

Отделните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека и затова служат като символи в красивия език на светлината. Но едно тълкуване имат цветовете в долните октави, друго тълкуване и смисъл имат те във висшите октави. Ония същества, които живеят в най-гъстите среди и възприемат най-грубите вибрации на светлината, тълкуват цветовете така:

За черния цвят те казват: „Този цвят показва, че човек трябва да живее само за себе си, всичко да взима, нищо да не дава.” За червения казват: „Този цвят показва, че живота е борба. Който ти се противопостави, отмъсти му!” Щом дигнете червеното знаме, то означава война За портокаления: „Този цвят значи, че човек трябва да се обособи и издигне като индивид. Ако на него му е добре, значи и на целия свят ще бъде добре; ако на него е зле, на целия свят ще бъде зле!” Зеленият цвят тълкуват така: „Човек трябва да бъде материалист; да събира материални богатства, защото всичко е на земята – и рай, и ад!” Жълтият цвят им говори така: „Развивай своя интелект, издигни се над тълпата, но използвай своите знания само за себе си! Всякакъв морал, наука, ще задържа за себе си. Колкото се отнася до другите хора, за тях може да се даде друго нещо.” Синият цвят тълкуват така: „Говори за религия, за вяра в Бога, за идеали, за  мир между хората, но вярвай само в себе си, не уповавай на ближните си и се готви за война!” Най-накрая виолетовият цвят тълкуват така: „Като човек ти ще бъдеш силен, дръж силата за себе си!”

Високо напредналите същества, които възприемат висшите октави на цветните лъчи, дават друго тълкувание на цветовете:

Според тях червеният цвят символизира живота, даден от Бога. Човек трябва да живее за Бога и да жертва живота си за своите ближни. Портокаленият цвят означава наработената индивидуалност на човека да се посвети за служене на Бога и на цялото човечество. Зеленият цвят означава растене и развитие. Човек трябва да се развива, да работи за своето повдигане и усъвършенстване, като помага същевременно и на своите ближни. Жълтият цвят изразява човешката интелигентност, която трябва да се предложи в услуга на човечеството. Синият цвят означава служене на Истината. Виолетовият цвят определя силата на човека, силата на неговия дух, употребена за благото на всички хора.

Високите трептения, които идват от висшите светове, влизат в аурата на човека и създават красиви многоцветни гледки. Трептенията, които идват от низшите светове, създават низши настроения и придават тъмен цвят на аурата му. Когато сте неразположени, трябва да знаете откъде иде вашето неразположение и в кой цвят се намирате. Много пъти вие сте в дисхармония с тези висши, живи цветове. Така например, ако сърцето ви не чувства правилно или има някакво разстройство, вие сте в дисхармония с червения цвят. Ако мислите ви са дисхармонични, висшите трептения на жълтия цвят не могат да проникнат във вашата аура. Ако черният ви дроб е разстроен, вие не можете правилно да възприемате трептенията на зеления цвят.

От самия човек зависи, дали ще привлече висшите или низшите цветове в своята аура. Когато човек има една възвишена идея в живота, когато той иска да живее за Бога, тогава той привлича висши цветове, които действат благотворно за неговото развитие. Червеният цвят например, оказва върху човек най-благотворно действие – в него започва да се влива Божествения живот. Но ако човек е егоист и служи само на себе си, Божественият живот, който червеният цвят носи, не може да мине през него.

Егоизмът е най-голямата преграда за преминаването на Божествения живот в човека. Тук е ключът за лекуването чрез цветните лъчи. Ако един човек иска да се лекува чрез цветовете, без да създаде отвътре условия за привличане на висшите цветове, които единствено действат лечебно, той няма да постигне никакви съществени резултати. Преди всичко човек трябва душевно да се настрои така, че да стане добър проводник за висшите трептения на цветните лъчи.

Не е ли същият законът при приемане и преработване на слънчевата енергия в органическия цвят? И овцата и вълкът приемат слънчевата енергия – направо или в сгъстена форма чрез храната – но овцата изработва вълна и мляко, а вълкът – остри зъби и нокти. Ясно е тогава, какво съществено значение при използване на цветните лъчи има даденият по-горе ключ.

Въртете умело този ключ! Защото от това зависи коя врата ще отворите – вратата на низшите цветове или вратата на висшите цветни лъчи, които носят великите блага на Светлината.”

2. Основните тонове на цветовете.

Седемте краски на светлината са седем пътища, през които човек върви в развитието си. Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Същевременно, червеният цвят е основен тон в музиката. Когато слуха на човека е силно развит, той може да чуе тона на червения цвят. Червеният цвят винаги събужда подем в човека. Ако човек е малокръвен, като внесе червения цвят, ще се освежи.

Който не може да възприеме правилно основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта, не може да приеме живота. И когато живота на човека, неговата жизненост отслабва, това показва, че е слабо застъпен у него червения цвят

Който не може да възприема портокаловия цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот. Като внесем портокаловия цвят в човека, той почва да се индивидуализира, да отличава нещата и да дава цена на нещата. И ако човек не цени нещата и не знае защо е дошъл на земята, това показва, че портокаловия цвят е слабо застъпен в него.

Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той не може да бъде учен, философ, музикант, художник, поет и въобще не може да се занимава с умствена работа. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята като всички живи същества. Когато се внесе в човека жълтия цвят, той започва да мисли. Ако човек няма желание да учи, това показва, че жълтия цвят не му достига.

Ако човек не възприема правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде богат. Като внесем зеления цвят в човека, у него се явява желание да се прояви, да расте. Ако здравето на човека е слабо, трябва да се внесе зеления цвят като органическа сила, която да стимулира растежа на клетките.

Докато човек не може да възприема правилно основния тон на ясно-синия цвят, той не може да бъде религиозен човек. Ясно синият цвят е храна за религиозното чувство.

Който не възприема правилно основния тон на тъмносиния цвят, той никога не може да разбере дълбокия смисъл на живота. Който не може да възприеме правилно основния тон на виолетовия цвят, той не може да бъде господар на себе си.

3. Съдържание и смисъл на цветовете.

Цветът крие в себе си някакво съдържание и смисъл. Той сам по себе си не съдържа живот, но дава живот, не е разумен, но предизвиква разумността в човека. Въпреки това, цветовете указват влияние върху живите същества. Ако вземете едно същество и прекарате през него червените лъчи, огрявате го само с червените лъчи, да видите каква промяна ще стане. Пък, ако прекарате портокалените лъчи, жълтите лъчи, зелените, сините, ясносините, виолетовите лъчи, веднага ще забележите, има различни направления. Ако прекарате червените лъчи, той ще стане активен. Ако прекарате портокалените лъчи, той ще се индивидуализира. В червените лъчи той ще стане активен, ще иска да завземе по-голямо пространство. В портокалените ще се индивидуализира малко, ще каже: „Това е мое”. Ако прекарате зелените лъчи, ще се зароди желание той да си похапне повече. Ако прекарате жълтия цвят, той ще се отрази в мозъка, той действа върху нервната система. Ако прекарате ясносиния цвят в известна част на мозъка, вие ще създадете веднага религиозно чувство.

И мисълта си има свой цвят. Всичко в света, което е разумно и най-отвлеченото, има свой цвят. Цветът не съдържа в себе си живот, а дава живот. Субстанция не съдържа, но действа на субстанциите, сам по себе си не е разумен, но събужда разумния живот. Сам по себе си цветът е една химера, а при това е най-реалната сила, която оказва навсякъде влияние.

Добродетелта не е в цвета. Нима когато една мома се намаже с червено или розово и понеже означава Любов, тя Любов ли е? Ако някой облече розова дреха? Не е. То е едно желание да има Любов, но то не е Любов. Някой обича синьо. Но то ни най-малко не показва, че има истината. Тъй щото не правете погрешна мисъл. Щом имаш (цвета), то е едно пасивно състояние. Цветът трябва да се превърне чрез ония фокуси на ума. Само един цвят минал през човешкия ум и съсредоточение на съответствующото място, може да лекува. Инак няма никаква стойност. - Без участието на ума няма никакъв смисъл.

Вие обичате някого заради червения цвят или розовия цвят в аурата му. Обичате едного заради жълтия цвят, другиго – заради вярата му или за синия му цвят, трети обичате заради силата му или за виолетовия цвят, понеже ви го предава. Та вие обичате другите за това, което могат да ви дадат. И хората ви обичат за това, което можете да им дадете. Когато човек обича някой цвят, той има нужда от него и нека да го носи.  

4. Цветовете на планетите.

Ако имаме три същества, едното от които живее на месечината, другото на слънцето и третото на Сатурн, какви впечатления ще имат те от нашата земя? Могат ли те от светлината, която се отделя от нашата земя, да познаят, какво е нашето състояние, или пък да познаят, какви мисли ни интересуват, или с какви въпроси се занимаваме? – Донякъде те могат да определят нашето състояние и уровена на нашата мисъл. Какво показва, например червения, синия, жълтия или белия цвят на светлината, която се отделя от разните планети? Ако светлината, която се отделя от някоя планета е червена, това показва, че съществата, които живеят на нея са крайни материалисти; те мислят само за ядене и пиене, и между тях господства юмручното право. Когато светлината на някоя планета е зеленикава, това показва, че съществата, които живеят там са материалисти, но материализмът в тях е взел повече умствен характер. Частната собственост в тия същества се е усилила значително, и всеки от тях иска да владее грамадни пространства. Изобщо, материализмът там е в своя разцвет. Жълтият цвят на някоя планета показва, че там живеят същества повече мислещи, философи. Тия същества са горделиви. Всеки цвят има свои добри страни, както и свои дефекти. Когато всички цветове се съберат в едно, те образуват белия цвят – цветът на хармонията. Всеки цвят трябва да хармонира с другите, за да се изгладят неговите дефекти. Червеният цвят показва чрезмерна деятелност. Човек трябва да знае, как да регулира червения цвят на лицето си, защото, ако лицето придобие силно червен цвят, това показва известна болезненост на организма. Червеният цвят може да бъде здравословен, а може да бъде и нездравословен. Често казват за някого: „Този човек силно пожълтя, или силно позеленя.” Значи, разните цветове изразяват различни мисли, чувства и състояния на човека. Те служат като символи.