1. Що е аура?

Човекът не е нещо грамадно, то е нещо много малко, което се движи с такава грамадна бързина, че едновременно може да бъде навсякъде – може да проникне през всички светове. Затова някой път туй чувство се изгубва. Някой път почувстваме в себе си нещо като светкавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали в това време вниманието си към материалния свят, заети сме с някои много груби работи, мислим, че те са необходими за нас. Не, материалните неща са само условия за нас. Ти като човек трябва да познаваш себе си. В тебе е малкото чувство. Теософите казват, че човек бил някаква голяма аура. Не е така. Аурата на човека представлява такава илюзия, каквато и тялото му. Добре, ако взема една запалена клечка кибрит и я въртя бързо, тя ще образува около себе си един огнен кръг. Питам: целият кръг огнен ли е? Клечката в този кръг ли седи? – Не. Движението на тази клечка в кръг представлява възможности на движение на клечката и показва бързината на нейното движение.

Аурата на човека представя нещо подобно на кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Тя определя неговия манталитет. – Видима ли е аурата? – За едни е видима, за други – невидима. Дебелината не е еднаква. В средата на аурата има един център, откъдето изтичат енергиите: горните енергии са свързани с умствените способности на човека, а долните – с енергиите на неговите чувства. Горните енергии са господарите, а долните – слугите.

Сега и учените хора признават, че от човека има една енергия, която излиза от него и образува аурата около него. Две състояния има в човека, които са важни. Едно състояние, което се движи правилно около него и образува елипса. Тази елипса трябва да има два центъра. И друга една енергия, която се умножава, излиза навън и тя влиза в съобщение със съседните тела наоколо. Тъй щото имате едно увеличаване, което трябва да запази вашето здраве, но размножаването на вашата енергия, която трябва да влиза в общение с другите тела, за да запази равновесие. Следователно, щом се наруши, този процес на размножаване трябва да бъде съразмерен с увеличаването. Щом расте дънерът, трябва да се размножават клонищата, листата, корените, равномерно. Казвам, ако горната част на клонищата се размножи повече отколкото трябва, тогава при буря това стебло, което е тънко може да се счупи. Природата, която е хубава възпитателка, чупи растенията. Щом го пречупи, казва: „Не върви по правия път!” По същия начин възпитава и животните, по същия начин започна да възпитава и човека.  

Аз често различавам добрите и лоши духове. Лошото аз го виждам като един желатинен сок, една течност, една желатинна разпространена тъмна тиня. Някъде виждам в някой дом желатинно вещество, разпръснато между мъже и жени. Казвате: „Не знаех какво да правя, загазих.” Влизам в някой дом, виждам една светла течност, ефирна, нещо много хубаво, нещо много приятно. Такъв аромат издават цветята. Или те го наричат това аура. Тя е течност. Някои хора са обвити в тъмнина непроницаема. И като идеш при тях, тъмнина има там. А някои хора са обвити със светлина, то е този светлия целителен сок. Та най-първо при някои хора като отидеш, те са обвити с тъмнина. Това е този желатинен сок. Тогава от него трябва да се освободите. Нещо, което подпушва порите на човека и човек не може да диша свободно.

2. Ясновидство (шестото чувство).

Страхът от видения показва, че хората не са готови още да им се открие онзи свят. Центровете, с които могат да влязат във връзка с Невидимия Свят, не са развити още, но  все пак за някои това е осъществимо. Ясновидецът ще има големи страдания. Ще вижда не само доброто, но и злото, и лошото. Като знае това, Невидимият Свят не събужда в човека дарбите, за които той не е готов. Затова не желай да се отворят очите ти преждевременно. Почнете със следното: да виждате в човека само доброто, положителното.  

Методът на Бялото Братство е следният: трябва да развиете 12-те основни добродетели, за да бъдете готови да развиете и виждането. Ако имате хубав салон с хубави картини, но тъмен, какво значение може да има той за вас? Обаче, ако дойде там светлината, ще се видят хубавите картини и хубавия салон. Ако дойде светлината, а салонът не е уреден и няма хубави картини в него, тогава гледката не е хубава, грозна е. Хубаво е, когато салонът е украсен и приготвен добре, тогава да дойде светлината. Говоря символично.  

В бъдеще хората ще виждат мислите. Тогава душата и духът ще бъдат видими. Днес те са невидими, но в бъдеще умът, сърцето, душата и духът ще бъдат видими. Сегашните хора казват: „Видимото ще си остане видимо, а невидимото – невидимо. Аз казвам: „Като се срещнем в бъдеще вие ще виждате ума, сърцето, душата и духът ми и аз ще виждам вашите.” Това е Новото Учение. Светът ще претърпи голяма промяна и тогава ще се тури край на всички глупости и престъпления. Всичко старо ще остане в архивата.  

Човек може да се изучава не само по чертите на лицето, но и по цветовете, които го обкръжават. Това е достояние на ясновидеца, а не на обикновения човек. Например, ако някой човек поддържа в себе си възвишени, благородни чувства, той ще бъде потопен в нежнорозов цвят. Колкото повече чувствата приемат низш характер, цветът потъмнява. Не само чувствата имат специфични цветове, но и мислите. Опитният ясновидец чете по цветовете като по книга.  

По цветовете може да се съди за степента на човешката интелигентност. Ако човек е любещ, около сърцето му ще видите особена, нежна краска с розов цвят. Същевременно тя излъчва приятна мека топлина. Като дойдете до волята, от човека излиза бяла светлина – цвят на добродетелта. Между трите цвята – светъл, бял и розов, се преплитат останалите цветове. Това преплитане на цветовете представлява човешката аура. По аурата ясновидецът познава докъде е достигнал човек в своето духовно и умствено развитие.  

Ако развиете в себе си ясновидството, когато някой ви говори истината, ще видите, че от него излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. Също ще видите, че от него излиза един прекрасен бледожълт цвят. Ако ви лъже човек, ще видите, че от неговата аура излиза тъмнина, заобиколен е с мрак.  

Ако зрението ви се увеличи, ще забележите, че от очите на много хора излизат неприятни тъмни лъчи, които са в състояние да напакостят на всеки, към когото се насочват. Това са червени пламъци, подобни на тези от някоя нагорещена пещ. Човек ако стане много чувствителен и отправи погледа си на 45 градуса нагоре, ще вижда възвишени духове, а на 45 градуса надолу ще вижда как в почвата прониква един тъмен цвят, в който се движат нисшите същества.  

Ясновидецът, за да издържи на виждането на заминалите отвъд, трябва да издържи техните вибрации. За да издържи техните вибрации, трябва да ги счита за живи Същества. Често тези, които се занимават с развитието на ясновидството, имат следната опитност: виждат пред себе си една светла топка с разни цветове. Тя се издига нагоре и като дойде до едно място, превръща се в едно красиво ангелско лице, което се усмихва, след това се изгубва. Ангелът казва: „Иди да се учиш. Аз ще уча на друго място. Сбогом.”  

За в бъдеще, когато хората ще си служат с шестото чувство, ще четат книгата на Природата и ще я разбират.  

Според философите човек може да възприема само чрез петте сетива. Знаещите твърдят, че човек има 12 сетива, т.е. 12 врати. Сега човек има пет сетива, а останалите седем са затворени за него. Когато казвам 12 сетива, разбирам тези, които човек ще развие на първо време в течение на своята еволюция. Според Божествената Наука човек има всичко 49 сетива. Вън от тях, той има и други – сетивата на човека са безбройни. Човек може да познае Бога, така както Бог го познава, само когато развие в себе си всичките 49 сетива.

Не виждаме другия свят. То се дължи на вашето ограничено зрение. Казваш, че виждаш даден човек. Какво ще стане, ако тоя човек се постави под специални ъгли на пречупване на светлината и стане невидим? Вашето виждане се обуславя от сенките, от отраженията, които претърпява светлината. Измени ли се ъгълът на падането на светлинните лъчи, вие ще виждате предметите по особен начин, а не както при обикновеното виждане. От ъгъла на падането и на отражението на светлинните лъчи зависи, в какъв свят ще попаднеш и как ще виждаш нещата. Следователно, виждането се определя, освен от участието на зрението, още и от участието на останалите сетива. Какво ще видите, ако съзнанието ви е затворено в един камък? Колкото окото прониква вън от камъка, толкова и вие ще виждате. Обаче, ако и слухът ви взима участие, той ще помогне на зрението ви. Ако шестото чувство във вас е развито, вие ще виждате нещата и на големи разстояния, както и зад непрозрачни прегради. Както с помощта на радиото чувате, какво се говори от Америка, например, така с помощта на шестото чувство ще виждате, какво става в даден момент в Америка. Това може да проверите всеки момент, да се убедите в истинността на думите ми. Например, оттук виждате, че в Чикаго някой професор държи една интересна лекция по биология. Проверете по телефона, за да се уверите във вашето вътрешно виждане. Проверявате и се оказва, че виждането ви е вярно. Как ще си обясните тоя факт? Ще кажете, че тук има някакво объркване. Кой е обърканият: който притежава шестото чувство, или оня, който отрича истината? Не е въпрос да се доказва, кой е объркан, но да се докаже, че съществува шесто чувство в човека. Оня, който има добре развито ухо, може да възприеме и най-деликатните тонове, за които човек, с неразвито ухо, остава чужд. Художникът, който има добре развито око, схваща такива цветове, които човек с обикновено развито око не може да възприеме. Писателят предава на своя стил такива тънкости, каквито обикновеният човек не долавя.

3. Чистота на аурата.

Човек трябва да мине през една последователна дисциплина на ума. Вие не сте минали още през тази дисциплина и не сте готови още за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понесете неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и нови знания. За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойствия. Пълна хармония се изисква за това. За да се направи един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.  

Тази обстановка трябва да се поддържа най-малко един-два часа – нещо, което е невъзможно в градовете. Този опит е невъзможен даже и в Чам-Кория, дето сме сега. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в София, например, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза. Изобщо никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче засега това е невъзможно, няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая. Ученикът, обаче, ще се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят, да създадат хармонична аура в своята стая, за да бъдат опитите им успешни.

В класа ще имате мъчнотии, докато се създаде една магнетическа атмосфера, в която умовете ви ще се подигнат. За сега атмосфера не е образувана. Най-първо трябва да се образува една аура на класа ви. В тази аура ще се подигнете. Не е лесно да се образува такава атмосфера. Трябва още да работите, за да се създаде една атмосфера, в която, като влезете, да почувствате, че се изпълняте с едно въодушевление, умът да се повдигне нагоре, да възникнат нови мисли, стремежи, нови идеи.

Христос дойде да спаси хората, но да превърне въглените-души в диаманти чрез големите страдания, чрез огъня, чрез голямото външно налягане, докато се изчисти, тъй да може Божествената светлина да се почувства и да образува една аура около тях с цветове. Йоан видял, че около главата на онзи, който говори, имало дъга. Той е един от съвършените.

4. Закон на дистанция

Първият закон на ученика е: той трябва да има един широк простор и неговите приятели не трябва да влизат в неговата аура. Вие трябва да си пазите аурите. Да дойдат в съприкосновение, но да не се вплитат. Защото, ако дойде вятър, ще стане движение. Не вплитайте вашите аури една в друга. Опасно е това. Щом се вплетат, тогава ще дойде умствено движение и често става разкъсване. Сега някои от вас може много да се обикнат. При сегашното положение е опасно да се обичат много. И аз ще ви обусловя това. Не си струва да ви обичат, нито да обичате. Защото, щом обикнеш някого, ти се свързваш, свързани сте. Ако единият падне, и другият ще падне, ако единият се дави, и другият ще се дави, ако единият умре, и другият ще умре.

Двама души, които се обичат много, ако умре единият, и другият ще умре, той не може да остане на земята. Остане ли да живее, той не може да говори за любов. Щом обичаш някого и той умре, след него и ти ще умреш. Той замине, и ти ще заминеш. Не да заминете. Не трябва да заминавате, не трябва да правите връзки, които ще ви причинят ненужни страдания. Те ви спъват. Има едно несъзнателно спъване. Всеки един от вас трябва да бъде свободен, да може Божественият дух в него да расте и да се развива. Другояче, ако вие се свързвате с някое лице чрезмерно, то може да спъне вашето развитие. Някой може да спъне ума ви, някой сърцето ви, а друг може да спъне волята ви. Туй може да стане несъзнателно. Следователно окултният ученик трябва да бъде свободен! Нито него да спъват, нито той да спъва. Има известни правилни отношения. Свързвания не трябва да има, докосвания трябва да има, но щом дойде законът на мисълта, всеки един трябва да бъде раздалечен, да има известна дистанция, за да може нашето съзнание свободно да манипулира.

Ученикът трябва да има една широка и необятна душа, но това не значи неговите приятели да навлизат в аурата му. Той трябва да си пази аурата, да обича хората, но без да се привързва, да е в съприкосновение с тях, но без да се вплитат аурите им Ученикът не трябва да прави връзки, да си създава излишни страдания. Той трябва да бъде свободен, да може Божественият Дух в него да расте и се развива.

Изобщо природата обича естествените неща, естествените мисли, чувства и действия. Тя не обича да поставяме прегради на това, което отначало е наредила. Дойдем ли до наредбите и законите на природата, ние трябва свещено да ги пазим. Никой няма право да пристъпва нейните прегради. Запример аурата на човека е естествена преграда. Щом е така, никой няма право да влиза без позволение в аурата на кого и да е. Дойде ли някой човек при вас, той трябва да седи петдесет-седемдесет сантиметра на разстояние. Наруши ли това разстояние, приближи ли се много до вас, той създава дисхармония в отношенията. Тази дисхармония се дължи на неправилна обмяна между енергиите на двамата. Който е чувствителен, той възприема тази неправилност в обмяната и започва да страда. Когато учителят говори на учениците си, те се натрупват около него, приближават главите си един до друг, но тук не става неправилна обмяна. Тук няма опасност от никакво стълкновение между тях. Защо? Защото мисълта на всички е съсредоточена към един общ предмет. Обаче ако двама души с две противоречиви мисли се приближават един до друг на разстояние, по-малко от петдесет сантиметра, те се стълкновяват. Аурите им се преплитат и между тях става неправилна обмяна. Щом почувстват такава дисхармония, те веднага се отдалечават.

Този, който търси кусурите на хората, и той сам не е много на келепир. Неговото идване при теб е като някое дошло наводнение, та затова ти се отстрани, та да те не завлече. От един метър по-близо не се приближавайте един другиго, защото иначе се размешват вашите аури, та започвате да се нервирате. И когато виждате, че вашите вибрации не са като на някого си и не мислите еднакво, тогава се подигнете над него и тутакси ще се измени настроението ви. С други думи, да сте готови да правите себеотричане. Например един човек по улицата върви и без никаква причина ви накаля; бива ли в тоя случай и ти да го накаляш, не е ли по-добре да си заминеш и да се самоочистиш от калта? В много такива предизвикателни случаи да знаете, че се изпитва вашето търпение и според каквото сте сторили, ще се отбележи и балът на търпение.

За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия. При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик. Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от сегашния. Като сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурите си. Сега сте толкова близо един до друг, че всеки усеща някакво теглене, като че излиза нещо от него. Достатъчно е да излезе духовното ви тяло два-три милиметра вън от вас, за да не можете да се търпите. То е чувствително и усеща противоположните вибрации на своя съсед.

5. Защита на аурата.

В духовната наука, при развиване на силите, има една опасност. Тя се крие в следното: неизхождане от законите, които съществуват в природата. Ако някой развали вашата аура, разстрои аурата ви, във вас никаква сила не може да се развие. Тактиката на светските хора е: ще дойде да ви сплаши, ще изгори къщата, ще ви вземе парите, ще ви уплаши, ще произведе разстройство във вашата аура. Тогаз ти си уплашен и силата ви не може да се прояви. Няма да допуснеш страх в душата си! Няма да допуснеш да ти се обели кората. Някой може да размъти аурата ти, някой твой близък: жена ти, слугата ти. Размъти ли се аурата, човешката сила е вече парализирана. Няма да се размътваш. Тоз, който иска да работи, трябва да бъде тих и спокоен. Най-първо, къщата ти не може да изгори. Къщата – това е твоето тяло. Те се опитват да го горят, но къщата гори, без да изгаря. Има такъв един пример с онези еврейски младежи (Седрах, Мисах, Авденаго), турили ги в пещта, но те не изгарят.

Молитвата повишава вибрациите на човешката аура. Чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него.

Ние трябва да имаме една обвивка, която да ни запазва от различните мисли, които ни нападат отвън. Ето защо ние трябва да живеем чисто и свято, за да образуваме около себе си такава аура, която да ни предпазва от всички напасти и злини.

Преживяването на Вярата създава особен цвят в човешката аура. Също така и преживяването на Любовта, Надеждата, Правдата и Радостта. Силни думи са тези, които при изговарянето им дават този цвят, който има и съответното преживяване. Например, изговарянето на думата „вяра” не дава същия цвят, както самото преживяване на Вярата.

Ученикът винаги се огражда мислено. Той трябва да пази своята аура непроницаема за влиянията на преходното.  Мисълта за Бога огражда неговата аура със своята Светлина.

6. Формули за ограждане.

• „Никоя сила в света не е в състояние да спъне моето Божествено растене.  В Божествения план е аз да раста в Добродетелта.  В Божествения план е аз да възраствам в Божията Правда.  В Божествения план е аз да живея в Божията Истина.  В Божествения план е аз да цъфтя в Божията Мъдрост, да изгрея в Божията Любов.  Туй право никой не може да ми го отнеме. Дето е Господ, там съм и аз.”  Кажете ли така, вие се ограждате с една могъща аура и всички Бели Братя са на ваша страна.  
• „Господи, озари ме с Твоята бяла светлина. Огради ме с диамантената си стена. Духът Божи, възлюбеният на моята душа, ще направи всичко за мен.”