Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА

 

Пролет

 

Природата облича се в зелено,

тук-там изпъстря се и с други цветове:

лилаво, синьо, жълто и червено –

на тази красота съм аз дете.

 

На слънцето лъчите ме докосват,

в сърцето ми запалват огън чист

и хуквам по тревата свежа, росна,

мечтая да съм ученик турист.

 

Навън ме кани всичко да изляза –

цвърчат врабчета и цъфтят цветя,

в училището на Природата да вляза

и нейните уроци да чета.

 

Лято

 

Богато на цветя и плодове

и щедро на усмивки и лъчи

като приятел Лятото навънка ме зове

и ми дарява най-красивите мечти.

 

И виждам се как плавам по море –

край мен подскачат няколко делфина,

подскача също моето сърце

и гмурка се в далечината синя.

 

И виждам се как качвам някой връх,

над който реят се свободно птици,

умът ми с тях полита много бърз

и стига до най-ярките звездици.

 

Есен

 

Отлитат птиците на юг, а аз долитам,

едва побира ме домашното гнездо,

но с моята фантазия ще скитам

и ще задавам смело моето “Защо?”.

 

Защо наесен листите жълтеят,

защо узрели падат плодовете,

защо престават птиците да пеят

и само някои си сменят домовете?

 

Защо животните промените усещат,

защо са точни техните радари,

защо човек допуска много грешки

и няма ли да се поучи и поправи?

 

Зима

 

Постели зимата покривка бяла

и всичко грозно бързо заличи,

до вчера стар, днес пак е нов кварталът

и с радост пълни моите очи.

 

Да имах само пръчица вълшебна,

която черното превръща в бяло,

щях да си служа с нея ежедневно

живота на града да разкрасявам.

 

Тогава в бяла приказка ще влезем,

ще станем светли приказни герои,

ще мислим само как да сме полезни -

какво добро за другите да сторим.

 

Дъга

 

Разходка в парка на дете и майка

по обед и в почивен ден.

Небето зимно. Облачна мозайка

се стели над града обезлюден.

 

Подухва вятър – пликчета развява

като разкъсани найлонови крила.

Ту капе дъжд, ту слънчице проблясва

над фасове, забучени в калта.

 

Навела поглед, стиснала чадъра,

пак майката се мръщи и мълчи.

Пред нея малчуганът крачи първи –

ръцете си разтваря и лети...

 

Стига, сине, гледай си в краката.

Има локви. Пак ще станеш в кал!

Но малкият не сваля поглед от дъгата

изгряла като цвете над сивия квартал.

 

Направи добро

 

Не чуваш ли как нощем тихо плаче

от хорските ни грешки наранена?

Земята ни прилича на сираче –

за помощ моли цялата вселена.

 

Помогни и ти – посади дърво

и детската площадка изчисти.

По-често се движи пеша и с колело,

тока и водата ти пести.

 

Направи добро, протегни ръка –

тъжен или болен утеши.

Живей отговорно за своята страна –

на всеки светла мисъл изпрати.

 

Направи добро, промени света.

Природата обичай и пази.

Живей здравословно, развивай си ума

и сутрин с чувство светло се буди!

 

ОТВЪД

Отвъд стремглавите идеи
и пъстрите емоции,
отвъд дребнавостите смешни на деня
душите се докосват в тишина...

Където няма земна суета
и трескави очаквания,
душите си разменят светлина,
работят и блаженстват в мир...

 

 

По течението на Живота се пусни,
където плуват хиляди мечти,
но нищо не планирай, не желай,
протегнеш ли ръка към нещо, знай,
в далечината то ще се стопи
и ще остави в теб горчивини...

Но дойде ли към теб добра вълна,
ти посрещни деня с отворена душа,
богатства в него крият се безброй
и всеки миг красив е само твой,
тогава ти ръцете протегни
и можеш да си набереш дори звезди!