Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

На прекрасната ни Аркоирис

Дъгата

След дъжд, когато слънцето изгрее,
и облак затъмнее,

тогава по средата,
явява се дъгата.

Усмихва се и заблестява,
палитрата ѝ засиява.

И като арка, истинска и жива,
над Земята се навежда и извива.

И сякаш ни целува и прегръща,
като завърнали се в родна къща.

И бързаме под нея да се скрием,
със любовта да се обвием.

И молим я да ни покрие,
със своята благословия.

Притихваме обгърнати,
от цветовете на дъгата.

Със трепет се заслушваме,
във приказките ѝ за красотата.

Че оттук боите вземат си цветята,
оттук са цветовете и на птиците в перата.

Оттука черпим вдъхновение.
Оттук над нас се спуска Божие благословение.

Оттук Художникът велик,
обагря цялата природа,
със най-красивия си колорит.

И после той в душите ни се проектира,
повдига ни нагоре и затрептяваме в ефира,
във музика и танц красив увлича ни и резонира.

Диана Врангова, Бургас, 29.06.06
 

Безкрайната неизразимост

О Време мое,
когато съм щастлива,
искам да си спряло,
когато не –
искам да си отлетяло.

О Време, имам толкова въпроси
душата ми ги носи.
Душата ми в теб живее,
душата ми за отговор копнее.

О Време, живели сме във много времена
наричаме те с много имена:

Времето линейно,
Времето многоизмерно,
Времето модерно,
Време спряло, време закъсняло,
Време слънчево и знойно,
Време бяло, време неспокойно.
Време на промяна и растеж.
Времето за нов градеж.
Времето на новата култура.
Времето на идващия златен век.
Времето на новия богочовек.

Винаги те оцветяваме с нашите чувства.
Носим спомени за теб.
Пишем книги и творим изкуства,
и делим те на преди и след.

Какво е времето?
Наниз от секунди, мигове и часове,
от изгреви и залези, години, векове?

От раждането до смъртта,
от първи дъх на Любовта.
От първата целувка на Зората,
до залезът милувка на Съдбата.

Казват, че времето не съществува,
Че всичко е едно
и настояще, минало и бъдеще
текат в общото русло.

Животът е красив, когато се обичаме...

Животът никога не свършва...

Времето да бъдем е безкрайно...

Оставям фраза недовършена
И дума неизказана...

Безкрайната неизразимост
никога не е завършена,
не може в текст да е разказана.

Искрата и неогасима вечно тържествува!
Безкрайната неизразимост вечно съществува!

Диана Врангова, Долината на Меда

 

За търсещите и вярващите, за будещите спящите:

Манифест на Светлината

Моля те Боже,
Дай ми думите си съкровенни,
диамантите безценни,
дето са балсам за рани,
и събуждат твоите призвани.

Да се вслушат в камертона
и приложат ти Закона.

Слънчевият изгрев винаги предсказва
тържество на светъл ден.

Нека имаш мир в сърцето и душата,
нека песента ти бъде в Свободата.

Нека златните ти букви подредят в тебе текст,
светъл поглед с ясни думи – манифест:

Завинаги закрепвам в мене Светлината!
Завинаги отварям в сърцето си на Бог вратата!
Завинаги оставам в светлото пространство,
и божиите планове изпълнявам със
любов и постоянство.

Завинаги укрепвам вечният съюз в мен,
завинаги под твойта стряха се завръщам,
завинаги в твоят огън се превръщам.
Гори в мене и пламти!
Бъди в мене и свети!

С цялата си преданост те призовавам,
единствено законът твой признавам!

Законът твой гласи:
Обичай и бъди!

Обичай всичко и тук, и там, и някъде!
Обичай винаги и всякога, и всякъде!

Обичай, когато ти нанасят рани.
Обичай, когато краката ти от тръни са издрани.

Обичай, когато ти отправят думи,
по-тежки от куршуми.

Обичай и знай:

На Любовта не може да се сложи край.

Любовта е Извор Бял светлинен непрекъсващ.
Любовта е Бог в тебе винаги присъстващ.

Любовта е разтворител на всички
болки и проблеми,
Любовта е най-добър лечител
на парещи дилеми.

Любовта е стълбът и основата
и началото и края!

Любовта е Пътят и обновата
и всичко... в Любовта е!

 Диана Врангова, Долината на Меда, 16.11.2011