Автор: Мая Дългъчева

Едно зелено буболече замисли се и тъжно рече:

- От кой така е наредено – като трева да съм зелено? Костюмът ми по мярка шит е, пък не изпъква сред тревите... Изглеждам, сякаш съм невидим... – изхлипа то с гласец обиден. – Ех, как мечтая за блестящ, сияещ отдалече плащ!

Внезапно слънцето напече зеленичкото буболече и чудо – в гладките крилца изгряха мънички слънца.

- О, щастие невероятно – та аз съм златно, златно, златно!

 Обаче, както често става, след миг бедата се задава в лицето на доволна сврака, която гладно с човка трака:

-  Ммм, майски бръмбар за ордьовър! Какво бижу, какъв шедьовър! Обичам хапките красиви... Аман от буболечки сиви!

- О, майчице! – дочу се крясък. – Защо ми беше този блясък?

И буболечето се сгуши под схлупено листо от круша. Наоколо – треви зелени.

- Красиви... Също като мене!  - засмяно под мустак си рече зеленичкото буболече.

Прозя се... Даже ми се струва – зелени сънища сънува.

Предоставена от Тони Антонова