Вие сте тук
Лондон, Обединеното кралство
Преминаване към веганско хранене в световен мащаб е от жизненоважно значение, за да спасим света от глад, недостиг на храна и следствията от климатичните промени в най-лошият им вариант, се казва в доклад на ООН цитиран от в. "Гардиън" днес. Тъй като прогнозите показват, че населението на Земята ще нарасне динамично - до 9,1 милиарда души през 2050 г, западният начин на хранене, включващ ястия богати на месо и млечни продукти, е неустойчив, според доклад на експертна група за устойчиво управление на ресурсите от Програмата за околната среда на Обединените Нации (UNEP).
Според доклада: ”Очаква се влиянието на земеделието да нарасне значително, поради увеличаващата се консумация на животински продукти от населението. За разлика от изкопаемите горива, е трудно да се открият алтернативи – хората трябва да ядат. Устойчиво намаляване на щетите може да бъде постигнато само със съществена промяна в световен мащаб в начина на хранене – в посока намаление на животинските продукти ”
Според Професор Едгар Хертлуич, главен автор на доклада: „Животинските продукти причиняват повече щети отколкото [производството] на строителни материали като пясък или цимент, пластмаса или метал. Биомасата и фуражите за животни са вредни за околната среда също колкото [изгарянето на] изкопаемите горива.”
Препоръките следват съвет на Лорд Николас Стърн, официален съветник на Лейбъристкото правителството относно икономиката при климатичните промени през миналата година, че вегетарианското хранене е по-добра за планетата. Д-р Раджендра Пачаури, председател на Междуправителствената група по изменение на климата на ООН (IPCC), окуражава хората също да спазват един ден без месо от седмицата за намаляване на въглеродните емисии.
Групата от експерти класират продукти, ресурси, икономически дейности и транспорта според тяхното въздействие върху околната среда. Земеделието е наредено на равно с изразходването на изкопаеми горива, защото и двете се издигат бързо с нарастващия икономически растеж, допълват те.
Ернст фон Вейцсекер, учен еколог, който съпредседателства групата, каза: „Увеличаващото се благоденствие ускорява промяна на храненията към месни и млечни продукти – животновъдството сега консумира повече от световното зърно и следователно голяма част от сладка вода, торове и пестициди.”
Както енергетиката, така и животновъдството имат нужда да се „откъснат” от икономически растеж, защото щетите за околната среда се увеличават приблизително с 80% при удвояване на дохода, се заявява в доклада.
Ахим Щайнер, генералният под-секретар и изпълнителен директор на UNEP, каза: „Да отделим растежа от деградирането на околната среда е предизвикателство номер едно, пред което се изправят правителствата в свят на увеличаващ се брой хора, повишаващи се доходи, повишаващо се консуматорско търсене и постоянното предизвикателство за облекчаване на бедността.”
Групата, която използва множество изследвания, включително Оценката за хилядолетието на екосистемите, цитира следните затруднения за околната среда като приоритети за правителствата по света: изменение на климата, промяна на хабитатите, разточително използване на азот и фосфор в торове, свръхексплоатация на рибите, горите и други ресурси, инвазивни видове, липса на безопасна питейна вода и канализация, градско замърсяване на въздуха и излагане на работното място на замърсяващи въздуха частици.
Земеделието, особено производството на месни и млечни продукти, е отговорно за 70% от консумацията на прясна вода по света, 38% от общото използване на земя и 19% от емисиите на парникови газове, се казва в доклада, който беше публикуван по едно и също време със Световния ден на околната среда на ООН в събота.
През миналата година Организацията за Храна и Земеделие на ООН каза, че производството на храна ще се увеличи по света с 70% до 2050, за да изхрани увеличаващото се население. Групата казва, че производителността в земеделието ще бъде затруднена от очакваното нарастване на населението.
Професор Хертлуич, който е също ръководител на индустриалната екологична програма на Норвежкия университет за наука и технологии, каза, че развиващите се страни – където по-голяма част от нарастването на населението ще се осъществи – не трябва да следва западния модел на увеличаване на консумацията: „Развиващите се страни не трябва да следват нашия модел. Но от нас зависи да развиваме технологиите в, да кажем, възобновяемата енергия или напоителните методи.”