Вие сте тук
София, 9 декември 2012
След като до мен достигна поредното свидетелсво, че тази година 1-ви декември е специален ден, вече съм сигурна, че трябва да му обърнем подобаващо внимание. Ето хронологията на небесните явления, показани на софиянци, а вероятно и на хора в други точки на България преди и около обяд на този ден.
Миналата събота отивам с приятелка на Витоша. По-късно обръщам внимание, че е 1-ви декември. Малко преди 10 часа се качваме по пътеката за Симеоновските езера, когато забелязваме с радост, че над Симеоново е блеснала малка дъга. Качихме се благополучно до Ел Шадай, където по едно време, в тон с песните и молитвите, обстановката стана особено мистична. Изведнъж се заоблачи и започна да вали ситен дъжд. Беше като благословия. Оставаше ни се, но не бяхме добре екипирани за дъжд и не знаехме дали няма да се засили. Затова и потеглихме към града с бърза ведра крачка. Не след дълго бяхме над поляната, където се играе паневритмия. Там ни чакаше друга изненада. Незабравим небесен и земен спектакъл! Пред очите ни слънцето проби облаците и в небето над нас изгря красива голяма дъга. От дърветата се стичаха искрящи дъждовни капчици. Цялата природа беше окъпана и изглеждаше възродена. Ние също. Съзерцавахме поднесения ни скъпоценен дар с любов и благодарност, че сме приобщени към някакво тайнство. Малко след това, в разговор със сестра, живееща в Симеоново разбирам, че около 12.30 часа над квартала са се виждали не една, а две дъги.
Вечерта споделям видяното с приятели и един от тях, който е бил сутринта в района на площад Журналист, ми пише за заснетата от него двойна дъга:
„Дъгата видях около 8.45 часа, веднага след като приключихме упражненията на полянката и си изпяхме песните. … Много ярка беше, видяхме и втората над нея, а под първата няколко пъти се редуваха виолетови и синьозеленикави ивици.”
С това обаче свидетелствата не свършват. Днес разбирам, че на 1-ви декември по обяд майка и татко са се разхождали в Южния парк, когато в района на прекосяващата парка рекичка са видели тройна дъга. Едната близко до земята и още две една над друга. Сякаш по една дъга за трите свята.
Днес се замислих, че появата на всички тези дъги в различни часове и на различни места над София точно на този ден не е случайна. Започвам да осъзнавам, че става дума за значимо и пълно с послания небесно събитие. Дъгата е символ на Божието обещание:
„И рече Бог: Постявям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завета между Мене и земята.” Бит. 9:13
Многократната ѝ поява на 1-ви декември напомня, че не само не ни очаква нищо страшно в края на месеца, а и че Бог е предвидил да спусне своите небесни мостове, които да ни приближат по най-безопасния и красив начин към Него. Тези свои усещания изразих и в родилото се още същия ден стихотворение:
ДВЕ ГРЕЙНАЛИ ДЪГИ
Две грейнали дъги - два светли знака,
носители на Божия завет,
чрез вас благослови се днес земята
и се изпрати празничен привет!
Две грейнали дъги - врати небесни,
загатнали за кратко онзи Храм,
където ни посрещат с чудни песни,
щом на Доброто отдадем се с плам!
Две грейнали дъги - мостове цветни,
които, знаем, свързват светове,
как нежната ви сила ни подкрепя
сред бурята, която ни поде!
Витоша, 1 декември 2012
За Приятелите на Дъгата този небесен парад на дъгите е особено вълнуващо добро предзнаменование!
Тони Антонова