При окултните песни щом няма концентриране, не могат да се пеят. Тези, които изпълняват, дават нещо от себе си, а тези, които слушат, вземат участие и приемат. За мен музиката е изявление на Божественото. Песните с ватански думи, като „Махар Бену”, „Венир-Бенир” и други, не могат да се преведат. Те са свещени песни, те са мантри. Ние сме единствените, които имаме новата музика, и никъде в света не са дадени песните, които тук се свалят. Някои от тях трябва да се пазят, но и да ги вземат, не биха могли да ги разберат; например, „Фир-Фюр-Фен”. Тези песни ще си пробият път и хората ще са готови зя тях. Някои от нашите окултни песни, които сега пеем, са взети от времето на Египет, когато са ги пеели в храмовете. Ако усвоят нашите песни, ще видят какъв грамаден материал има в тях и ще разберат, че са в пълно съгласие с Божествените закони. Песните, които съм дал, са особени малки модели, преведени от един друг свят.

1. Имаше человек.

Нека всеки от вас прочете първа глава от Евангелието на Иоана и да спре вниманието си върху стиховете от 6 до 14, които са наредени музикално. Шестият стих е: „Имаше человек проводен от Бога, името му Иоан.“ Както виждате, Словото е предадено в музикална форма. Това показва, че всяка реч може да се изрази музикално. В бъдеще хората ще могат да си говорят музикално; вместо да говорят, ще пеят. Това е нов начин на отношения между хората. Операта не е ли музикално говорене? На каква гама ще се разговарят хората, не е важно – може и на мажорна, може и на миньорна гама. Мажорната гама е по-ограничена, а миньорната по-богата на изрази. Като пее, човек прави движения, както в операта. 

Изпейте първата фраза „Имаше человек проводен от Бога, името му Иоан“ с движения. При това, трябва да знаете, коя дума е най-силна, нея да поставите на първо място или да ѝ дадете нужното ударение. Думите могат да се степенуват, както и числата. Степенуваните числа представят стъпалата на човешкото развитие.

Ако се дадат по-нататък думите от Евангелието на Йоана, как бихте ги изпели? Тези думи са следните: „Синът Божий, родений в света. Той беше истинската виделина. Чрез Него светът стана, и светът Го не позна“. Тези думи не могат да се изпеят на същия глас, както пеете „В начало бе Словото“. Когато човек се ражда на земята, всички се радват. Как се изразява тази радост? Като ви задавам тези въпроси, всички се намирате в напрегнато състояние. Колкото да се напрягате, няма да ги разрешите, но поне ще упражните мисълта си. Положението, в което се намирате, е подобно на това, когато се намирате пред някое цвете. Представете си, че ви покажа един хубав карамфил. Онези от  вас, които са близо до карамфила, ще усетят миризмата му и ще се разположат добре. Значи един малък карамфил е в състояние да внесе радост и хармония между хората. Обаче има цветя, които могат да внесат дисхармония между хората. Има песни, на които първият тон още внася дисхармония в живота. Духовните мотиви обикновено започват с мажорна гама. Българските мотиви пък повече са в минорна гама. 

 „Имаше человек, проводен от Бога, името му Иоан.”  Ще кажеш: „Имаше человек, изпратен от Бога, името му Ангел.” Тук е казано Иоан. „Имаше человек, изпратен от Бога, името му Иоан.” Първата буква е десетата буква в еврейския език, буквата, с която Бог създаде света. 

Изпя се новата песен: „Синът Божий“, която започва с думите: „Имаше человек…“. Засега ще оставим тази песен, няма да я пеем известно време, за да потъне в съзнанието на добрите певци. След време ще я пеем пак, ще направим в нея малки корекции. Вие трябва да се занимавате със сегашната музика и от нея постепенно да минавате към свободната музика.

Трудно е да се снемат отгоре песни, като „Аин Фаси”, „Киамет Зену”, „Вехади”, „Венир-Бенир”, „Фир-Фюр-Фен”, „Махар Бену”, „В начало бе Словото”, „Имаше человек” и пр. В бъдеще те ще се разработят в големи музикални съчинения. В бъдеще тези песни ще се разработват в големи капитални съчинения. Сега да изкараме от Изгрева добри, даровити певци, свирци. Песента „Там далече“ може да се разшири и да стане цяла оперета.

2. Вътрешният глас на Бога

Учителя отвори кутията, извади цигулката си и засвири една тъжна мелодия. Аз я записах. Пееше и свиреше тази тъжна мелодия с неразбрани думи. Някакъв стар език. Той каза:

— Тези думи са на Ватански език:

„Вену Бахар, Салиму сенет. Туси Бахар, Вену сенет. Туси Бахар, Вену Бахар, Салиму сенет. Вену ил биют. Биют. Биют. Биют.“

Брат Христо попита:

— Какво означават тези думи, Учителю?

— „Люби и свободен бъди. Слушай вътрешния глас на Бога. Върви напред и не се колебай в пътя си“. Заглавието на тази песен е „Вътрешният глас на Бога“.

Тази песен много ми хареса. Тя ме свърза с един възвишен свят! (Цв. Лиляна Табакова)

3. Вехади.

Думата „Вехади” значи започване на една работа. Всяка работа трябва да започваме с най-благородни подтици. Мотивът, на който пеем тази дума, е източен. Тоновете са смесени: мажорни и минорни. Думата „Вехади” представлява много малък пасаж от една свещена песен.  Като ученици, ще имате предвид следното: никога висшите духове няма да слязат до вашия уровен, да се занимават с вашия език! Всеки ученик през свободното си време трябва да проучва символите, които представляват езика на висшите духове. Ние употребяваме символите, защото в тях има окултни знаци. Аз ви дадох думата „вехади” като музикално упражнение. Тя е окултен израз. В музиката има окултни тонове, които вие трябва да изучавате, за да се подготвите, да разбирате този език. 

4. Изворче.

Учителя пее: „Там горе в планината аз зная малко, красиво изворче. То от години иска голямо да стане. Кой как мине, то си пее и сърцето си лее. Тук няма като мене друго изворче. От моите недра извира чистата вода, която полива райските долини, поля и цветя, добива сила, знание добива и на работа се хваща”.) МОК, 25.ХI.1942 г. сряда 5 ч. с.

В. Несторова: „Един ден ми даде стихотворението „Изворче“ да му съставя мелодия. Каза ми мелодията да бъде в ми минор.“

5. Евера.

Адам е много умен човек – зоолог. И след като беше толкова учен, туриха го на служба. И му се каза: „Ще ти дадем един ученик да го възпиташ, да го научиш.” И първият ученик се наричаше Ева. Аз я наричам Евера. Това е наука за познаване на живота. Да се познае и да се приложи живота. „Еве” е принципът на раждането, „Ра” е Слънцето. „Евера” – значи роден от Слънцето.

Като упражнение от Паневритмията то помага на човека да разбере в дълбочина смисъла и съдържанието на трите велики принципа на живота: Любовта, Мъдростта и Истината.

6. Изгрей, изгрей, ти мое Слънце

Напишете по едно стихотворение на песента „Изгрей, изгрей, ти мое Слънце”, само един куплет. Думите турете от близката природа, нещата да не са отвлечени, много близки да са.

В музиката си има правила. Има обикновени правила, по които се пее. За големите песни си има голямо време, за малките песни има малко време. Ако туриш малкото време при големите песни, не е хармонично. Ако туриш голямото време при малките песни, пак не е хармонично. Ще туриш голямото време при големите песни и малкото време при малките песни. Песента „Изгрей, изгрей ти, мое Слънце.” как бихте я изпели по правилата на музиката? Може да я изпеете. Но един, който разбира музиката, ще я изпее по един начин. (Учителя изпя песента изразително и отривисто. После я изпя, както я пеем обикновено.) Какво се добива при едното и при другото пеене. Ха, да видим може ли и вие да я изпеете! Не туряйте голямото време за малката песен. Ето една погрешка, вие като пеете, искате в пеенето да вземате повече. Музиката е нещо безкористно. Много добре е, че искаш да вземеш, но всяко нещо ще оцениш. Като пее, човек трябва да мисли върху пеенето и с ума си, и със сърдцето си, и с душата си.

7. Цветята цъфтяха

Какво е съдържанието на тази песен „Цветята цъфтяха под слънчеви лъчи”? Цветът който се отворил, той може да възприеме. Който не се е отворил да възприеме, не може да задържи слънчевите лъчи. Ако твоят ум и твоето сърце не се отварят на Божествените блага, какво може да добиеш? Ако един цвят седи затворен, като една пъпка, какво ще придобие? Пъпката е затворен интервал. Този интервал най-първо се отваря. След като затвореният интервал се отвори, цветът като се обърне нагоре, черпи сокове. Плодът е затворен интервал. Всичките плодове са затворени интервали. Цветът е отворен интервал. Гладът пак е затворен интервал. Затворен музикален интервал, но динамичен затворен интервал, който събира. След това този плод пак става отворен интервал. Един плод като го оставят започне да се изпарява, да излизат от него соковете и той остава пак семката, която трябва да се посее.

Когато вие пеете, някъде пеете успокоително. Например: „Цветята цъфтяха”, как се пее? Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намерите това цвете през колко етапа е минало. То е посято. Зимата минала, пролет дошла, птиците пеят. Ако пеят, ще турите малко подвижност. Дойде ли някой меланхоличен човек, изпей му песента тази песен. Тя действа лечебно.

8. Божията любов ме озари.

Ще ви дам следното музикално упражнение: 

            „Любов ме озари, 

             Душа ми разшири, 

             Духът ми укрепи 

             И благост в мен всели.“ 

Сега на тези думи трябва да се даде някаква мелодия. Тия думи са положителни. Казано е, любов ме озари. Значи любовта озарява човека. Някой казва, че е скръбен, понеже изгубил онзи, когото люби. Невъзможно е да изгубиш човека, когото любиш. За пример Бог, Който ни люби, не може да ни изгуби. Той нито губи, нито печели. Да изгубим онзи, който ни люби и когото ние любим, подразбира да изгубим Бога. Логически това твърдение е невъзможно. Да изгубиш Бога, значи да умреш. Отсъствието на Бога в един дом внася смърт. Следователно дисхармонията в света се дължи на кривата философия, която съществува между хората, че могат да изгубят Бога. 

Второто неправилно твърдение е, когато някой казва, че никой не го обича. Казано е, че Бог е Любов. Значи Бог не може да измени на себе си. Ако приемем, че Бог може да измени на себе си, тогава трябва да допуснем, че има сила вън от Него, която Го ограничава. Това е немислимо. Любовта е неизменна, тя всякога ни озарява.

9. Красота.

„Красота” е естествено продължение на упражнението „Квадрат” от Паневритмията. Квадратът представя силовите линии, които действат в човека, материалите. При упражнението „Красота“ ръцете очертават прави линии по вертикалната ос и така изразяват мъжкия принцип, който действа при изработване на формите. Това е електрическия елемент в Природата – светлината, която стимулира мисълта. Човек се стреми да възпита у себе си благородство и решителност

10.  Берхан-Ази.

Тази песен е дадена от Учителя през 1936 г. Това е една мелодия без текст, която е в „ориенталски стил“. Слушам я винаги със задоволство. Спомням си за нея, когато за пръв път я изпълнил пред братя-музиканти, казал е: „Тази сутрин ме посетиха едни „Бир-бучуклии“ гости, та се яви тази песен. Думата „Бир-бучуклии", показва, че са го посетили духове-ориенталци. облечени в широки потури, „ала-турка". Преведено – бирбучуклия, значи облекло с един и половина размер в сравнение с обикновеното облекло. (Ж. Панайотов)

11. Аз мога да любя с движения.

Да изпеем "Аз мога да любя" с движение. (Изпяхме го с движение). Понятията ви на всички не са едни и същи. Любовта е движение напред от центъра, отвътре навън, от големия свят към малкия свят, а пък обичта – от малкия свят към големия, от периферията към центъра. Турете си ръцете на гърдите с длани към гърдите. Започнете песента "Аз мога да любя" – ръцете се отварят напред, длани надолу и китки по-далеч, отколкото разстоянието между рамената. "Добър да стана" – ръцете настрани и долу с китки надолу. "Аз мога да обичам" – ръцете се поставят на гърдите. "Силен да стана" – ръцете настрани. "Любовта" – ръцете напред с длани надолу. "И обичта" – ръцете на гърдите. "Ще ме научат" – ръцете настрани с длани надолу. "На Бога" – ръцете пред гърдите. "Слуга да стана" – ръцете настрани и долу. "На Бога" – това е движение навътре. "Слуга да стана" е към периферията. Слугуването е навън от къщи. Любовта към Бога е вкъщи. (Изпяхме няколко пъти песента с движения).

Сега във вас идеята за любовта каква е? Трябва да дадете нещо. Какво е движението, когато давате? Да кажем, изваждаш нещо от джоба и даваш, какво движение ще направиш? (Учителят направи плавно движение на ръцете, длани нагоре – отваряне на ръцете.) Вие правите движение напред на ръцете, но то е вземане. Вземането не е любов. Свободно движение напред. Вие искате да хванете нещо, да вземете. Туй е движението на любовта – ръцете напред, отваряне напред, подобно, когато каним някого. Пеенето трябва да съответства на движението. Има художество в движението. Казваш: Аз това мога да дам – (Учителят прави движение с ръцете, като че дава, ръцете напред отворени, с длани нагоре). Естествено правете движението, вие се занимавате какъв ефект ще произведе. Просто искаш да изразиш едно свое чувство. Вие правите движението, когато сте сами, докато вие сами станете доволни. Правиш едно движение, но ти сам да си доволен. Вие като правите движенията, се събужда едно чувство на осторожност, дали е право или не. Влиза умът ви в стълкновение, и движението не става правилно. Правите едно движение, в което страхът влиза. После, има една неувереност, дали е това или не. Всякога, когато човек е неуверен, трепери ръката му.