Ярмила Менцлова е родена в Хасково на 24 февруари 1907 г. Тя е от чешки произход. Баща й Йозеф (Йосиф) Менцел е преподавател по градинарство в Земеделското училище в Хасково. По онова време в България живеят и работят много чужденци, особено чехи. Те са привлечени от българското правителство след Освобождението на България от турско робство. През 1916 г. семейството се мести в София и след своето пенсиониране бащата прави цветарник в София, в квартал Красно село. Произвежда цветя и ги продава. В своята книга „Живата връзка“[1] Мария Митовска твърди, че: „родителите на Я. Менцлова са познавали Учителя и той е посещавал тяхното семейство“[2].

За живота на Я. Менцлова от този ранен период разполагаме с оскъдни данни, главно от Крум Въжаров, с когото се познават още от деца и са съученици в кв. „Красно село“. Сприятеляват се и растат заедно. Осъзнавайки своето призвание (около 1928 г. по спомени на Кр. Въжаров), Ярмила започва да учи т. нар. „свободен танц” във Франция, Париж, в една от школите на Айседора Дънкан. Там специализира и като хореограф. През 1935 г. в Париж участва в групата на танцьора-композитор Хайнц Ренкел. През годините 1935-1937 дебютира и с поредица от танцови изпълнения в Института по музика. Изнася рецитал в Театъра на творчеството (Theatre de l’Oeuvre), където я вижда Жени Каре и няколко месеца по-късно тя е ангажирана в театър „Гранд Палас“ (du Grand Palais) за спектакъла „Манфред“ на Шуман[3].

Дружбата на Ярмила Менцлова с Крум Въжаров продължава и в годините на следване, когато тя периодично посещава София през летните ваканции до своето окончателно завръщане в България при започването на военните действия в Европа. По-късно двамата стават съпрузи.

През 1937 г. Михаил Иванов отива във Франция с поръчение и препоръки от Учителя да работи за разпространяване на Учението там. През следващата 1938 г. около него вече има солидна група, която проявява голям интерес и към Паневритмията. През лятната ваканция на същата година Ярмила Менцлова попада за първи път на Изгрева, където е доведена от Крум Въжаров. Там тя впечатлява всички със своите танцови умения. Ето какво си спомня самият Крум Въжаров за тогава: „През 1938 г. Ярмила не беше виждала Учителя, нито беше виждала или играла Паневритмия. Аз я заведох на едно събиране при Симеон Симеонов, на което беше и Учителя. Когато музикантите засвириха Паневритмията, тя започна да играе. Като последователка на „свободния танц” цялото ѝ тяло и вътрешно естество трябва да даде рисунък във въздуха на музиката, която се слуша. Ярмила започна да играе онова, което ние вече бяхме изучили, а нямаше откъде да го знае. Всички се вторачихме в нея, а аз бях изненадан най-много. Тогава Учителят каза: „Вижте каква връзка има между музиката и движенията!”

В музиката се съдържат движенията, но трябва да си специалист, за да доловиш това. Така тя влезе в духа на Паневритмията, защото при балета има палцово изпълнение и точно определени движения. Но при „свободния танц” има нещо друго – с цялото тяло ти изразяваш музиката. Така Ярмила се свърза с това поле, откъдето идва музиката, но за да се направи това, е необходима висока култура, затова тя изуми всички, които присъстваха. Това е причината, за да се обърне по-късно Учителят към нея и да ѝ поръча да „оправи гимнастиките”. Но тя не познаваше упражненията и аз я свързах с Катя Грива, която много добре знаеше Паневритмията. Лично Учителят на нея е показал упражненията. По-късно се включиха и други сестри.”

За същата случка в дома на Симеон Симеонов разбираме и от писмото на Боян Боев до Я. Менцлова от 21 януари 1939 г., където той подробно описва думите на Учителя, казани вечерта на събирането, както и разговора от следващия ден, проведен при личното ѝ посещение на Изгрева. Ето няколко реда от писмото: „Получи се Вашето писмо. Четохме го всички. Прочетохме го и на Учителя. Хубаво ще бъде през това лято да дойдете с нас на Рилските езера, гдето отиваме с Учителя всяка година на палатки. Ще дойдат и много наши приятели от Франция. Вие можете да дойдете с тях. Тогава Учителя може да Ви даде нови упътвания в тази област, в която работите. Вашето изкуство може да допринесе много за разпространението в света на новите идеи и за вливане на една мистична струя в живота на човечеството.”[4]

Още в първото си писмо от края на 1938 г. Боян Боев ѝ пише за това: „Много се радвам, че направихте връзка с Учителя. Вие може да го запитвате и той ще ви дава упътвания. Както чухте, той Ви каза, че като дойдете идното лято тук и на Рилските езера с нас, ще Ви даде някои методи.” През тази паметна за Ярмила година, когато се среща за пръв път с Учителя, тя остава в България до късната есен на 1938 г. Освен писмото на Б. Боев, за това свидетелства и една снимка на Крум и Ярмила от Златните мостове на Витоша, направена на 8 ноември 1938 г.

През пролетта на 1939 г. във Франция, в една от близките до Париж гори – Сен Ном ла Бретеш, се събира голяма група от над сто души, която разучава гимнастическите упражнения, дадени от Учителя. В писмото на Боян Боев от 20 април 1939 г. той пише: „Любезна сестро Менцлова, хиляди поздрави от Изгрева! Получих писмото от Париж, в което се говори как Вие сте се запознали с мнозина братя и сестри и сте играли някои наши песни, между другото и „Идилията”. Това ни много радва. Ако можете да дойдете с нас на красивите Рилски езера това лято, ще можете да играете и много други наши песни. На езерата ние всяка сутрин играем Паневритмията. Поздрав до Вашия партньор и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев.”

След тази мощна подкрепа, която получава както от Б. Боев, така и от Учителя, Я. Менцлова става основен фактор за разучаване на Паневритмията в новосформираната братска група във Франция. Това ясно прозира в писмото на М. Иванов до Б. Боев от 29 август 1939 г.: „Относително Паневритмията, вече много пъти се събирахме няколко братя и сестри, за да я разучим заедно с Ярмила (сега тя е във ваканция). Паднаха доста песни и добро настроение. Имаше моменти, когато братята и сестрите достигаха на брой 20. Бавно върви Паневритмията по много причини – поради големината на града, всеки е зает, но въпреки това все повече и повече расте интересът и желанието да се изучи.“[5]

Предвид усложнената ситуация в Европа, възникнала след началото на Втората световна война, Ярмила Менцлова преустановява пребиваването си във Франция и окончателно се завръща в България вероятно не по-късно от 1942-1943 г. Последното сведение за нея е от юли 1941 г. – запазена е нейна снимка от Париж с надпис: „На Крумчо за спомен. Ярмила.“ При завръщането си в София тя се включва в живота на Изгрева, работейки там, където е най-компетентна – танцовото изкуство и гимнастическите упражнения. Учителя ѝ показва кои песни могат да се съпровождат с движения, съответстващи на текста. По-късно в живота си тя многократно ги е демонстрирала както в България, така и във Франция.

Малко преди заминаването си от този свят Учителя дава и последното си важно наставление към Я. Менцлова. Мария Златева си спомня за този ден следното: „Беше към 20 декември 1944 г. надвечер, сестра Ярмила и аз се разхождахме по кръга на полянката. Приятно се изненадахме, когато видяхме Учителя, заметнат с пелерина, бавно да се приближава към нас. Той беше бледен. Като се приближи до нас, се обърна към Ярмила и ѝ каза: ,, Рекох, Вие, сестра, ще оправите гимнастиките. “ „Учителю, аз не мога да ги предам правилно – запротестира тя. – Ще ги играя като балерина, а това не бива.“ „Не – прекъсна я Учителят – вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мене, когато ги предавах – Катя Грива и др. Вие ще оправите гимнастиките“, повтори той и след тези думи се обърна и си отиде. Наистина, както някога, така и сега упражненията не се играят правилно.“[6]

Според Ярмила Учителят е обичал специалистите и ги е насърчавал. Тя казва, че когато Учителят се е обърнал към нея за оправянето на Паневритмията, той го е направил не защото тя е имала някакво предимство или нещо друго, но само за това, че е била специалистка, имала е опитности и е обичала подробностите[7].

Фактът, че Учителя лично я посочва като човека, на когото е поверена задачата да „оправи“ Паневритмията, превръща Ярмила Менцлова в необходимия и безспорен авторитет в областта на хореографията след 1944 г. Това ясно личи на педагогическата среща, проведена в началото на 1946 г., на 8 януари, където четем в протокола: „т. 4. Реши се да се издаде сборник от гимнастични упражнения, като се вземат подходящи такива от Паневритмията и те се предшестват от подготвителни упражнения. Определиха се лица за изпълнение на тази задача…“ Малко по-надолу срещаме: „Сестра Ярмила Въжарова ще открие кратък курс през време на събора по ритмика за учители, в който ще ги запознае с песните на Учителя, превърнати в движения.“ На последващата педагогическа среща от 24 април 1946 г. се изработва дневен ред за летния събор, където дейно участие вземат и двамата от семейство Въжарови: „Предвидени са два курса през време на педагогическата среща: 1. Курс по ритмична гимнастика – ръководен от Ярмила Въжарова (с демонстрации). 2. Професионално напътване – от Крум Въжаров около десет лекции… Курсът на Ярмила Въжарова ще бъде от голяма важност, понеже тя ще запознае курсистите с песните на Учителя, превърнати в движения. От не по-малка важност ще бъде и курсът на Крум Въжаров, понеже той ще изложи практически методи за установяване дарбите и наклонностите на учениците“.

След нормализирането на обстановката в Европа и отварянето на границите, през 1946-1947 г. започва да набира скорост една силна тенденция за разпространяване Словото на Учителя във Франция. Михаил Иванов и приятелите около него са започнали пионерското дело и са поставили основите. През 1947 г. Ярмила Менцлова отпътува за Франция, за да показва именно Паневритмията. По това време тя работи заедно с Михаил Иванов, тъй като през този период Братството във Франция все още не е разделено. В писмото си до нея от 18 декември 1947 г. Боян Боев пише: „Вашето отиване там е ценно, защото Вие ще им покажете най-вярно паневритмичните упражнения.” По време на негативната кампания срещу Михаил Иванов (1948-1949) Я. Менцлова се среща и с Виола Йорданова (Бауман), която по-късно издава първата Паневритмия в Америка (1979).

В годините около 1950 г. Я. Менцлова работи известно време в тогавашния ВИФ „Г. Димитров“ (сега НСА „ В. Левски“), вероятно в „Ансамбъла за художествени танци и ритмика”, първооснова на бъдещия „Културен клуб”. Тя сформира и една група от братски деца на „Изгрева” и ги учи да играят Паневритмия и балет. Има запазена снимка от Петровден, 1945 г., където Ярмила е с около двадесетина деца, които позират щастливо в балетни пози. На друга една снимка всички са качени на известната чешма, изработена от Борис Николов, с надпис: „Мисли добре, храни се добре и работи добре!“

Ярмила Менцлова преподава Паневритмия и балет на децата от „Изгрева“ – Петровден, 1945 г.

Мария Митовска пише в книгата си за тези занимания на Ярмила Менцлова с деца следното: „Те (тогавашните деца) и сега си спомнят с много любов за нея като за мила, талантлива учителка, чувствителен, фин и лъчезарен човек, който се отнася към тях не като към деца, а като към души. Тя познава детската психика, с голяма проницателност успява да вникне в душите им. Те усещат и чувстват нейната любов. Ярмила има прекрасна усмивка, приятен и особено мелодичен глас. В нейно присъствие децата се оживяват, създава се атмосфера на по-висока степен на общуване. Ярмила има способността да събуди у децата чувството да направят максималното, каквото могат да дадат от себе си. В детското съзнание тя изглежда като фея, като същество от друг свят. Ярмила умее да слуша, така да отправи внимание към човека, че той да прояви най-доброто от себе си. Ярмила продължава да обучава деца и по-късно във Франция и те с радост са играли Паневритмия.“[8]

Около 1952 г. Ярмила Менцлова заедно с Елена Андреева и Мария Тодорова правят опит за описание на упражненията от Паневритмията, от 1 до 28. От това време са и познатите ни снимки на Ярмила Менцлова и Мария Тодорова, които съпътстват всяко упражнение. Като модел (манекен) на движенията взема участие и Магда Димитрова от Варна, по това време студентка в София. При този процес ролята на професионалиста е определяща. Я. Менцлова използва уменията си и с езика на специфичната хореографска терминология записва всички движения наново, като за някои детайли се допитва до останалите сестри. Основната част от целия този труд намира приложение в по-късно издадената във Франция Паневритмия – през 1983 г.

Светлозар Няголов пише в спомените си в „Изгрева“, т. 22, за една лятна екскурзия, проведена около 1960 г., в която взема участие и Ярмила: „Когато Ганка Бончева беше хижарка на хижа „Седемте езера“, няколко души – Гита Стратева, Ярмила Менцлова, аз и др., я посетихме покрай Седемте езера и от връх Дамга отидохме на Мальовица и следобед се върнахме пак на хижата“.

През 1961 г. името на Ярмила Менцлова е изписано като хореограф в пиесата на Народния театър „Балът на манекените” от Бруно Ясенски. Постановка: Гриша Островски; Художник: Мариана Попова; Композитор: Симеон Пиронков и диригент: Жул Леви. Участват цяла плеяда от нашите най-известни артисти: Хиндо Касимов, Никола Анастасов, Константин Коцев, Васил Попов, Петър Пейков, Иван Джамбазов, Иван Андонов, Радка Матева, Жени Божинова, Александра Игнатиева, Златина Дончева, Ицхак Финци, Божидар Лечев, Невена Коканова, Найчо Петров, Татяна Лолова, Йосиф Розанов, Георги Парцалев, Димитър Георгиев, Георги Калоянчев. Премиерата е на 15 февруари 1961 г.

Артист и танцьор по душа, за Ярмила е много трудно да живее окована в рамки. Тя обича професията си, но не може да танцува на сцената поради политическия режим в България. Поради тази причина в началото на 60-те години на ХХ в. емигрира във Франция, Париж и повече не се връща в България[9]. Там Я. Менцлова не получава пенсия и изпитва затруднения от материален характер. Едва след като навършва 70 години, ѝ отпускат някаква минимална социална пенсия. В последните години от живота си живее в дома на една българка, също бедна, на име Велика, която е била модел на художници. Тази българка шест месеца от годината живеела в България.

При пребиваването си във Франция Ярмила Менцлова е предан и неуморен работник на нивата на Учителя. Тя организира летни стажове в полите на Алпите, в община Райхщет, която се намира в департамента Долен Рейн, област Елзас, недалеч от Страсбург. Там преподаването на Паневритмия започва в клуб „Спорт и култура”. По-късно има на разположение лятна вила, предоставена от близки приятели французи. С голяма любов и голямо умение Я. Менцлова обяснява упражненията, като набляга на търсенето на вътрешния смисъл на движенията. Обучава няколко французи, които много добре усвояват Паневритмията и усъвършенстват движенията. По-късно те също организират курсове в Париж и на Алпите.

Я. Менцлова съжителства известно време с Жерар Жерве, който спонсорира първия аудиозапис на Паневритмията с аранжимент на Димитър Грива, изпълнен от филхармонията на Монте Карло през 1973 г. Този същият французин участва в снимките на издадената през 1983 г. Паневритмия.

Ярмила Менцлова през цялото време живее със заръката на Учителя, а именно – да напише едно подобрено ръководство по Паневритмия. В спомените си приятели, които са я познавали, споделят, че това поръчение е осмислило нейния живот и се е превърнало в кауза. Така през 1982 г., предчувствайки близкия си край, тя поканва в Париж Крум Въжаров, за да завърши делото на живота си – описаната от нея Паневритмия.

Ето какво си спомня Мария Митовска за този паметен момент: „След многократни откази на Крум за отиване във Франция, една приятелка на Ярмила, българка, която живее във Франция, му казва да отиде при най-високостоящия – генерала – и да моли да го пуснат, защото Ярмила много иска той да отиде във Франция. Крум отива пред кабинета на генерала, а там има голяма опашка. Той седи пред вратата и чете, че записванията за прием стават месеци напред. В това време вратата се отваря широко и сам генералът тръгва към Крум много любезен, прегръща го и казва: „Аз съм бил ваш студент и много ви уважавам. От какво имате нужда?“ Крум скромно казва: „Искам да отида да видя жена си във Франция.“ Веднага получава разрешение за пътуване до Франция и Англия.

Във Франция Крум и Ярмила отиват в Алпите при приятели и там Ярмила предава Паневритмия, а Крум представя учението на Учителя. След това двамата заминават за Англия и там работят по същия начин. В резултат на това следващата година голяма група чужденци дойдоха на Рила.

Когато е в Париж, Крум помага на Ярмила да осмисли и пресъздаде най-дълбокия духовен смисъл на паневритмичните упражнения. Той високо ценеше таланта и професионалната подготовка на Ярмила и уважаваше начина, по който тя описва движенията.

Учителят е държал паневритмичните упражнения да се играят правилно. Той е напомнял и съветвал учениците: „Упражненията, които играете, трябва да се коригират, тъй както ги правите, вие губите голяма част от енергията, която би трябвало да придобиете. Вие прахосвате енергията, която имате, а и тази, която придобивате, я губите.“

Като се има предвид казаното по-горе, се вижда, че задачата на Ярмила е била много трудна и отговорна. Тя е играела традиционната игра, но се е молила и е мислила много върху думите на Учителя. Крум Въжаров, познавайки добре окултните закони, не е участвал в решението ѝ за оправянето на гимнастиките, защото Учителят е поверил това в ръцете на една негова ученичка, отличен специалист в тази област. По това време бях в Париж в служебна командировка, присъствала съм на някои от разговорите между Крум и Ярмила и мога да потвърдя горното“[10].

През една пролетна вечер на 1984 г. се случва неприятен инцидент с Я. Менцлова. Заедно със своята благодетелка Велика те много обичат котките и домът им е превърнат в склад за консерви за котки. Всяка вечер Я. Менцлова отивала на определени места, за да носи храна на бездомните животни. Същата вечер, около 22 ч. тя отива да носи обичайната храна на котките, но по погрешка някакъв квартален бандит я удря с тежък предмет по главата. След като престоява в болница известно време, Ярмила се завръща вкъщи, но няма подобрение на нейното състояние. Не след дълго настъпват усложнения и на 21 август 1984 г. тя напуска този свят. Нейната книга „Паневритмия“, над която работи повече от 30 години, е вече излязла няколко месеца по-рано и Ярмила поема по вечния си път удовлетворена, че е изпълнила волята на своя Учител. По спомените на сем. Гобо тя е държала в ръцете си отпечатаната вече Паневритмия и е склопила очи спокойна и умиротворена.

Ярмила Менцлова има близък братовчед чех – Йожек Пех, Йожката, който също работи за делото на Учителя. Той е едър, червендалест мъж, малко по-възрастен от нея. Пее много добре и свири на пиано. Живее в София и през времето на социализма доста хора от Братството ходят при него да разучават песните на Учителя.