Плутон е главен показалец на всички видове сили, дейности и прояви, произхождащи от Ада. Всичко свързано с Ада е подчинено на него. Добрите му съчетания ще ни покажат до каква степен и в какво отношение човек е подчинил адските сили и ги е поставил в служба на Божествените качества. Лошите му съчетания показват съответно до каква степен и в какво отношение тези адски сили не са подчинени, не са организирани и не са поставени на в служба на Божествените добродетели.

Плутон е планетният символ, който се свързва с еволюциония процес от колективна или индивидуална гледна точка. Той е главният двигател, първопричината или основната линия, с която са свързани всички други планетни фактори. Когато човекът попита: “Защо съм тук и какви са моите уроци?”, въпросът се отнася до явлението еволюция в живота му. Разбирайки еволюционното намерение на душата, ние ще можем да определим еволюционните уроци, които са представени в живота на всеки индивид. Текущите еволюционни уроци позволяват на индивида да расте и еволюира в процеса на личностното му осъществяване във всеки момент от времето. Разбирайки миналия еволюционен контекст, ще разберем причините за сегашните уроци, подсказани във всяка рождена карта.

Плутон се свързва освен с еволюцията и с душата. Душата представлява неизменно съзнание със собствена индивидуалност или идентичност, която остава незасегната през животите. Във всеки живот душата се проявява чрез една личност, която притежава субективно съзнание и подсъзнание. Сатурн определя границите на нашето субективно съзнание – там, докъдето сме осъзнати. Уран представлява ииндивидуалното подсъзнание, Нептун колективното подсъзнание, а Плутон самата душа. Всяка личност, чрез която се проявява душата от живот в живот, има его (Луна), която служи като фокусиращ фактор, създаващ собствен образ.

Разположението на Плутон по дом и по знак описва същевременно два феномена. От една страна, рождената позиция на Плутон описва общата вибрация, която достига до индивида, както и специфичните индивидуализирани модели в асоциираната идентичност, които се подразбират от еволюционното минало: желания, убеждения, мисли, възприятия, ценности и ориентиране към самата реалност. От друга страна, рожденат позиция на Плутон посочва еволюционното желание, цел или причина за този живот от гледна точка на противоположния дом или знак на Плутон.

Плутон също като Марс е войнствен дух, но е въплътен в подземния свят или подсъзнанието и следователно “излиза на бял свят” спорадично и изненадващо, в моменти, когато едва ли сме способни да го контролираме. Това в общи линии е ключът към Плутон. Той отрича контрола. Има си собствен живот и когато човек е въвлечен в плутонов процес, може само да чака, докато всичко премине и здравият разум отново дойде на власт. Нищо чудно, че Плутон е получил господството над индивидуалното подсъзнание и психотерапията като цяло. Такива състояния на “ненормално” поведение са типични и за Уран, и за Нептун, другите две планети, които са по-висши октави. Външната граница на Уран намеква за първичния хаос, от който първоначално се е появил. Той донякъде съответства на царството на въздуха, т.е. по-висша октава на Меркурий. Дивите страсти и дълбоката медитация на Нептун са родени от океана – емоционален хаос или трансцендентален екстаз в най-силния им вид. При Плутон най-често избухват подземните вихри на години потискани чувства и тъй като той е по-висша октава на Марс, плутоновите чувства обикновено включват ярост и насилие, които са били оставени “на тъмно” твърде дълго.

Може да се каже, че тези характеристики на Плутон представляват потисничество и власт – типичните детски преживявания на плутонианците, които евентуално трябва да упълномощят себе си, за да си “върнат” изгубените сили. По тази причина раненият Плутон може да ускори собствения си лечебен процес. При все това има мнозина плутонианци, които така и не успяват да задействат този процес по достатъчно здравословен начин, за да се справят. Тези, които все още се ядосват поради обидите или потисничеството, продължават да живеят в мрак или в сянката на това преживяване или личност. Обикновено те търсят мъст за тези, които са ги обидили, или по-лошо, превръщат се в такива. Плутон излекуван, може да се превърне в Персефона, която трансформира неприятното си преживяване в

мъдрост и си дава сила чрез мистериите на живота, смъртта и духовния свят. Персефона се движи между два свята – на живите и мъртвите, светлината и мрака, съзнанието и подсъзнанието – за да внесе баланс и ред в съществуването си. Плутон неизлекуван, може да си остане в капана на Хадес, в сумрачния подземен свят, за да ревнува брат си Зевс и да се ядосва на баща си Кронос, като насилва всички Персефони, които успява да отмъкне. Да общува само с мъртвите, безжизнени форми, явяващи се пред него.

Когато се сблъскваме с плутоново преживяване, независимо дали е породено от положението на Плутон в хороскопа, или поради негов транзит, по принцип изпитваме чувство на загуба. Понякога откриваме, че нещо много ценно ни е отнето. Това не винаги е резултат от действителна среща с физическата смърт, но често в такъв момент ще изпитаме “смъртта” на някаква връзка, загуба на работа, необходимост да продадем любимото си жилище и да се преместим на ново място и др. подобни. Но, по един или друг начин, налага се да се разделим с нещо, без което мислим, че не можем да живеем. Но това е само началото. Каквито и да са първоначалните загуби, усещането ни праща по спирала надолу, дълбоко в подсъзнанието, където са налага да се срещнем със собствените си демони. И докато слизаме, като че ли губим все повече и повече от онези неща, които ни карат да се чувстваме сигурни и в безопасност. Тези неща може са материални придобивки, но по-често са идеи – внимателно “полирани” тези за живота. Всичко, което приемаме за даденост, започва да изглежда безсмислено. Вече нямаме усещане за основа, независимо морална, емоционална или духовна. Накрая достигаме до крайния мрак. И в сърцевината на плутоновото преживяване се сблъскваме с най-лошите си страхове. Но това е моментът, когато на власт идва другата страна на Плутон. Нещо се променя в нас, нещо което в началото може би не сме способни да определим. Започваме да се издигаме към небесата с помощта на Персефона.

Астролозите понякога се объркват от символизма на Плутон, поради това че планетата се явява и като мъжка, и като женска. Женската половина на Хадес е Персефона и много жени, които имат силен Плутон, чувстват силен резонанс с тази богиня и историята й. Процесът на посвещене чрез болка, мъка, мрак и емоционално възкресение е в същината си женствен процес. Мъжете не се справят особено добре точно с това пътуване (Орфей, Тезей). Плутоновото спускане, макар понякога да го извършват мъже, е типично женска пътека.

К. Г. Юнг с Плутон в съвпад с наталната му Луна е насачил плутоновата си сила точно към източника й и по този начин е отворил врата към дълбоките нива на човешката психика, които са били непознати дотогава. В това е истинският потенциал на плутоновата личност – да отвори скритите си източници на знание и мъдрост. Така че онези, които притежават силен Плутон, могат да го включат в позитивна дейност като станат терапевти, учени или изследователи.