Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

„Не мога да мълча” озаглавява своята статия Л. Н. Толстой през 1908 г. Когато се върнах наскоро от Русия (април 2011), осъзнах същото и за себе си: „Не мога да мълча повече, за това което съм чул, видял, прочел, анализирал, осмислил и изпробвал през годините относно Паневритмията!”

През последните няколко години в нашите среди, когато стане дума за понятието „Паневритмия”, веднага идва нейната обвързаност с традицията. Но какво се крие зад фасадата на т. нар. „традиция”, ще проследим по-нататък. Думите са важни, но по-важно е съдържанието и смисъла, който се влага в тях.

Що е традиция? – Онези ценности, умения и практики, които отразяват същностните характеристики на всяко общество и които то съхранява във времето, предавайки ги от поколение на поколение. Понякога, обаче, определени групи хора използват традицията, нейните характерни елементи и практики за легитимиране на своите претенции. Проявява се противопоставяне между т. нар. „новатори”, които са обвинявани, че отстъпват от традицията, и т. нар. „традиционалисти”, които се стремят да я запазят. Йезуитският орден и националистическите движения са най-яркият пример в това отношение. (по Уикипедия)

В терминологията на Учителя и в неговия обичаен изказ думата „традиция” и нейните производни е сравнително непопулярна. В цялото му слово тя се среща едва ок. 50 пъти, а това е нищожно малко. За сравнение думите „любов” и „живот” се срещат ок. 100 хил. пъти, „закон” – 20 хил. пъти, „братство” – 3 хил. пъти, а думи-чуждици като „тенор” и „кантора” – ок. 120 пъти. В повечето случаи Учителя употребява думата „традиция” в негативен аспект. Ето няколко примера:

„Какво представя щастието? От научна гледна точка, щастието не е нищо друго, освен повдигане на съзнанието на по-високо стъпало, при което човек излиза от старите традиции и разбирания на живота. Не само хората живеят по традиции, но и животните. За пример, вълкът по традиция дави овцете; овцата по традиция пасе трева. От научна гледна точка, пасенето не е нищо друго, освен косене на трева.” (Закони на доброто, МОК, 7 март 1930 г.)

„Аз не говоря за онази традиционна целувка, каквато е в Русия. Там като се срещат, особено на Възкресение, на Великден, всички се целуват. С това те искат да покажат, че и богати, и сиромаси, и учени, и прости, са равни помежду си. Но това равенство трае само един ден. На другия ден няма никакво равенство. Щом това става по традиция, по навик, въпросът седи малко по-другояче.”  (Призоваха Исуса, НБ, 17 март 1935 г.)

„Една пчела ужилила един учител. Какво има от това? Най-многото е, че ужиленото място ще се подуе, а пчелата ще изгуби живота си – ще умре. Учителят ще живее. В това отношение осата е по-умна, по-интелигентна от пчелата. В осата има повече интелигентност, а в пчелата — повече чувства. Тя е роб на една традиция.” (Абсолютната истина, УС, 8 май 1932 г.)

Но да разгледаме това, което имаме като традиция за два от най-спорните въпроси в областта на Паневритмията, а именно: 6-8 упражнение и 3-та част на „Изгрява слънцето”. В момента повечето от приятелите играят по т. нар. „Паневритмия на сестрите”. Разпространената теза главно от настоящата комисия по Паневритмия е, че това е най-близкия вариант до традицията. През 2003 г. излезе обширно писмо на Г. Петков от Габрово, на което се базират повечето аргументи подкрепящи тази платформа. Там отчетливо се твърди, че никога в традицията на Братството по тези въпроси не е имало противоречие и всички последователи от времето на Учителя до промените, а и след това, са били в пълно съгласие. В подкрепа на това се застъпват и хора като И. Дойнова, Г. Стойчев, Й. Стратева и др.

Нека си позволим да подложим горното твърдение на един по-критичен анализ, макар да бъдем упрекнати, че се отнасяме с недоверие към тези наши братя и сестри или, че не зачитаме традицията, която те са припознали. Ще се опитаме да прелистим хронологично всички известни ни до момента факти по спорните въпроси, без да влагаме излишна емоция или да даваме крайна оценка. Всеки свободен ум може да разчете това изложение и да направи собствените си изводи и преценки.

Нашият различен поглед върху традицията започва още с първата и единствена „Паневритмия” по време на Учителя, издадена през 1938 г. . Там е използвано духовното име Беинса Дуно, който псевдоним не се среща преди това (освен в една малка брошура от 1933 г. „Светът на Великите души” нито след това. Описанията на всички движения в книгата, включително и на спорните две упражнения, започват с десен крак. Освен всичко това, на най-първата страница отгоре има и забележката, че „всички движения са на десен крак”. В частта „Принципи на Паневритмията”  се потретва едно и също: „Паневритмията започва винаги с десния крак, защото творческите сили [десните] действат първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили [левите]”. Съществуват и снимки, които показват Учителя да отваря седмо упражнение на десен крак. При противоположно твърдение за тръгване с левия крак се подлага на съмнение и компетентността и уменията на две извисени и избрани от Невидимия свят и Учителя души, каквито са М. Периклиева и Б. Боев. Те двамата са скромните съставители на текста, но авторът е само един и неговото име стои отгоре на книгата. Не бива да се съмняваме, че те са се консултирали нееднократно с него.

Следва книгата „Учителя” от 1946 г. , където Б. Боев цитира думите на Учителя за „зун-мезун” в „Изгрява слънцето”: „В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот.” Тук се прави препратката с трето упражнение „Даване”.

Филмът, който е записан 1947 г.  потвърждава отварянето на десен крак и в двете упражнения. Това е най-близкият източник от времето на Учителя, където бихме могли да проследим, каква е традицията по онова време. Твърдения, че режисьорът е някакъв деспот, дошъл незнайно откъде и по някакви неясни причини командва всички движения на участниците, са несериозни. Още по-малко основателна е тезата, че тези участници са анонимни и неизвестни. Там са ярки фигури от Братството като Верка Куртева, Анина Бертоли, Йорданка Кисьова, както и Неделчо Попов и Пантелей Карапетров. Всички те изглеждат концентрирани, като че дават най-доброто от себе си, за да покажат, какъв  именно е правилният начин на игра.

Следващият източник отново е филм, където М. Митовска и Г. Кьосев показват упражненията през 1977 г.. По-изявените приятели в областта на Паневритмията, измежду които Я. Менцлова, К. Грива, Кр. Въжаров и др., работят усърдно с Мария през годините и я подготвят като най-подходящия модел, който да покаже в бъдеще, как трябва да се играе правилно. Във филма се вижда, как те играят спорните упражнения.  И двамата са с ясната мисъл, че това ще остане във времето и ще се гледа от поколенията. Духът на традицията дотук е поразително сходен. Това са хора и събития, които нямат нищо общо помежду си, но те се придържат към задачата, за която са призвани – да покажат най-доброто изпълнение на Паневритмията.

През 1984 г. идва редът на този, на когото Учителя поръчва да оправи Паневритмията – Ярмила Менцлова. Разбира се, в спорните упражнения тя следва очертания пример до момента, като не се поколебава дори да коригира и музиката на първите десет. Тази музикална корекция на четен брой тактове на 6, 7 и 8 упражнение в нейната книга, според М. Митовска, е на база широко обсъждане и решение на комисия от края на 70-те години, в която вземат участие важни и отговорни фактори от Братството като Кр. Въжаров, А. Арнаудов, А. Янушев, М. Златева, Д. Грива, К. Грива и др.

Настъпва новото време и става възможно да се издаде Паневритмия 55 години след първото издание. През 1993 г. излиза преработена версия на Паневритмията на Я. Менцлова в съставителство на М. Митовска. Като научен работник тя добросъвестно прилага обширна библиография и посочва всички дотогавашни издания. На спорните моменти слага обяснителни бележки, но се придържа към завещаната ѝ традиция в духа на Паневритмията от 1938 г. и тази на Я. Менцлова.

В първите курсове самата И. Дойнова работи по Паневритмията от 1938 г. и преподава „зун-мезун” на десен крак, но след намесата на някои хора, застъпващи противоположно мнение, тя променя своето виждане. През 1996 г. в издадената Паневритмия, на която тя е консултант, на първата страница е движението даване (или „зун-мезун”) с отваряне на десен крак. Това е интересен факт, тъй като една от целите на това издание е най-накрая да излезе т. нар. „Паневритмия на сестрите”, която да „опровергае”, това на М. Митовска главно в частта „зун-мезун”. Това не се случва по две причини: едната вече се спомена – тази рисунка на първа страница с отваряне на десен крак е многозначителна, а втората – съставителят Ст. Калайджиев наред с основния текст, включва и различни други автори.

В Москва за първи път се играе Паневритмия през далечната 1974 г. В момента там работят основно две групи, които нямат пряка връзка помежду си и са разучавали упражненията по различни канали, основно през 70-те и 80-те години на ХХ век. Оказва се, че и на двете места играят по един и същи начин, що се отнася до „зун-мезун” – с отваряне на десен крак. Елена Острова твърди, че когато тя е посещавала многократно България през тоталитарно време, многобройните ученици на Учителя са играли това упражнение точно по същия начин. Коломенската група играе първите десет на четен брой тактове, а групата около М. Левин споделя същото. Не само в Русия, но и във Франция, Англия, Америка и др. кътчета на света се наблюдава подобно интерпретиране и игра.

На 15.07.2006 г., Благовест Жеков и Ефросина Ангелова-Пенкова, преглеждат архива, предоставен им от д-р Вергилий Кръстев и откриват оригиналния музикален текст на „Първия ден на пролетта” от 19 май 1932 г., където 19-и такт липсва, а има само 18-и такт без удължение . С това се засилва позицията на Д. Грива, който в своите спомени обяснява, че от музикантска гледна точка не трябва да има нечетен брой тактове в първите десет. Това той обсъжда и съгласува с А. Арнаудов, човекът записвал голяма част от упражненията на Паневритмията, включително „Първия ден на пролетта”.

Във Франция има едно семейство, което също е призвано от Невидимия свят да работи в областта на Паневритмията. Това е сем. Гобо, което през целия си съзнателен живот са изучавали тази велика наука, правили са десетки курсове и са обучавали много хора в полите на Алпите. Те са работили в тясно сътрудничество с Я. Менцлова и се считат за нейни наследници и ученици. Самата Ярмила ги е припознала като такива и в летните месеци на годината е била техен постоянен гост. Сем. Гобо са деликатни и възпитани хора, които не искат да вземат пряко отношение по спорните въпроси, но все пак споменават, че ако трябва да избират, то биха избрали традицията, която я има в Паневритмията на Я. Менцлова, тъй като тя им е по-близка и по-логична.

Сега и ние, поколението което идва и трябва да приеме наследството от Учителя, се питаме: Коя традиция да изберем? Това, което ни се представя в момента като официална позиция на Братството в лицето на настоящата комисия по Паневритмия или това, което ни говорят едни от най-подготвените и избрани от Невидимия свят хора в областта на Паневритмията – Я. Менцлова, сем. Гобо, М. Митовска? До тях нареждаме имената на изявени ученици от Школата, които застъпват тази традиция – Боян Боев, Милка Периклиева, Крум Въжаров, Асен Арнаудов, Катя Грива, Димитър Грива (записва два пъти Паневритмия с 38 такта), Весела Несторова, Илия Узунов, Мария Златева и др., и др. От средния ешелон със сходно мислене са хора като Благовест Жеков (председател на Братството 1994-2002), Венцислав Янков (пианист в Париж, работил с Ярмила точно по този въпрос и записал Паневритмия с цигулка и пиано на четен брой тактове), Александър Берендеев (архитект и музикант), Станка (Таня) Желева – цигуларката, Петър Ганев, Вергилий Кръстев, Александър Станчин, Симеон Симеонов, Лидия Жекова, Марта Периклиева (племенница на М. Периклиева), Мария Майсторова (работи в творческа група с Д. Грива), Барнаби Браун; Дейвид Лоримър, Елена Острова, Михаил Левин, Роза Пронина и др.

Някой може да се запита: Как е възможно да има две коренно противоположни традиции? Как се е получило това? Кой го е допуснал? Сходно е положението и с Житния режим. Години наред Житният режим се представя от Г. Петков и др. с грухана пшеница, с ябълки, орехи и мед. На това той се позовава от личното си познанство с Й. Жекова (готвачката на Учителя) и на това, което тя му е разказвала. В същото време, четем една статия на Й. Стоянов във в. „Братски живот” бр. 1 от 2011 г., как брат Сава, който на практика е бил осиновен от Й. Жекова и д-р Жеков и е живял с тях, е правил житния режим. Коренно противоположно – с негрухана пшеница и без никакви плодове, ядки или мед. Коя традиция е вярната? Тук е по-лесно да разрешим противоречието, защото Житният режим е индивидуален и всеки по свобода си избира.

Добре е да сме наясно, че ние също сме част от цялата традиция и от историята на Братството и сега пишем нейните редове. Очевидно това са задачи за разрешаване от всички нас, без да се делим по определени признаци и качества. Очевидно е и, че тези спорни въпроси са унаследени от предците ни. Начините, по които до момента са правени опити да се разрешат тези проблеми обаче, не дават необходимите резултати. През 1998 г. се създаде една Комисия по Паневритмия, която със силата на волята и аргументите тръгна да налага някаква истина, но без Любов. Това срещна естествен отпор от хората и дори разумните и читави идеи бяха дискредитирани и лишени от смисъл. Махалото отиде в най-дясната си позиция. През 2002 г. се създаде нова Комисия, която наложи също насилствено своите виждания, но по един мек и фин начин, аргументирайки се с общата хармония. Много хора тихомълком бяха отлюспени или заклеймени, които впоследствие се превърнаха в явни врагове на Братството. Така махалото отиде в най-лявата си позиция. Сега какво ни чака? – Махалото е тръгнало обратно и ще се движи до момента, в който ще се намери общия баланс на силите.

Ето нещо типично в духа на Живата традиция за разрешаване на възникнали противоречия според Учението: „За да можете да работите, най-важното за вас е да разбирате закона на сходството, на подобието. Двама души се събират, но не могат да работят заедно. Защо? – Имат две противоположни идеи, спорят помежду си. Защо се явяват споровете, това вие знаете по-добре от мене. Те са естествено последствие на човешкия живот. „Законът на равновесието” урежда всички спорове и недоразумения между хората.

В старо време някога си в България направили в един град една хубава баня. Обаче гражданите се разделили помежду си по въпроса как да бъде постлана банята. Едни от тях поддържали, че банята трябва да бъде постлана с нерендосани дъски, за да не се плъзгат хората по нея. Другите пък поддържали, че дъските трябвало да бъдат гладки, рендосани, да не бодат. Спорът продължил цели 8 години, следствие на което банята останала незавършена и хората не могли да се къпят. Най-после дошъл в града един инспектор-архитект и всички отнесли въпроса до него, той да се произнесе. Тогава инспекторът казал: Подът на банята ще бъде направен от една дъска рендосана и една нерендосана. При това решение всички граждани се задоволили и банята била отворена да се къпят хората. Следователно, щом хората се разделят между две убеждения, турете и двете убеждения на работа, та всеки да върви, по което иска убеждение.

Така е и в природата: Навсякъде има по една гладка и по една неизгладена дъска. Важно е банята да се отвори, да се къпят хората. За предпочитане е банята да се отвори, макар и с две убеждения, отколкото да седи затворена и хората да спорят помежду си, кой има право. И при това да се дават различни научни доказателства за правото на този или на онзи. Отворете тази баня да се къпят хората, макар че едната дъска на пода ще бъде гладка, а другата неизгладена. Важно е да мислим, важно е хората да се окъпят.”

Ще завърша своето изложение с цитат от Й, 4:23-25: „Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят на Отца с Дух и Истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си. Бог е дух, и които му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят!”

Г. Христов                                             19:45 ч. 2 май 2011 г., Бургас