Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

И Бог нарече светлината ден. Битие 1:5

Виделината е близо до тъмнината. Йов 16:12

С Бога ще се хвалим всеки ден, и името Ти ще славословим до века. Псалми 44:8

Казвате, че денят е хубав. Знаете ли, колко елементи са взели участие за създаването на този ден? За да бъде денят хубав, слънцето трябва да грее, цветята и дърветата да цъфтят, птичките да пеят, хората да се радват. Не взимат ли тия елементи участие в създаването на деня, той е обикновен.

Ти, като станеш, да се зарадваш, че си станал, че си на земята. Виж денят колко е хубав, да ти е приятно. Кажи, има какво да се учи. Първото нещо е да наблюдаваш, като изгрява слънцето. После, подигай си главата и кажи: Господи, благодаря ти, че в тази глава си вложил мисълта ми. Благодари на Господа за сърцето си, че там е вложил хубавите чувства. И най-после благодари на Бога за тялото си. Всяка сутрин, като ставаш, благодари и вечер, като си лягаш, пак благодари за главата, за сърцето и за тялото, които ти служат. Като си лягаш, благодари, и като ставаш, благодари.

Какво ни трябва днес в този хубав ден? В този хубав ден, най-хубаво рисувай, пиши хубаво, гради хубаво, яж хубаво, всичко, каквото направите, хубаво да го направите.

В който дом влезем, трябва да носим Божественото съзнание, че е хубав денят и второ, че слънцето грее.

В неделя, като вървите из града си казвате: “Как да проповядвам?” - Като минете покрай всеки човек, кажете му по една блага дума и си отминете. Кажете му: “Много хубав ден, отличен ден имаме”. И тази дума ще остане в ума му. Или да му кажете: “Добър ден, за света иде много голямо благо”. И си отминете. Турете тези положителни мисли в тях. Още много други работи могат да се кажат. Сега казвате: “Какво да му кажа, отгде да започна?”

И така, ще започнем деня с работа и ще благодарим за хубавите дни, които имаме.

Човек всичко, каквото иска, ще го вземе, но да го използва. Яденето да използва, хубавия ден да използва, хубавата вода да използва. Тогава ще се чувства добре.

Какво подразбирам, като казвам, че може да използвате условията? - Разбирам следната идея: Представете си, че е сутрин, тихо пролетно време, денят е хубав, слънце, отлично е времето, но вие сте затворени във вашата стая, не сте я отваряли няколко дена, задушливо е, казвате: Отвън е много хубаво времето. - Отвори прозореца! Казвате: Чакай да мине още малко време, ще се простудя. И целия ден не отваряте прозореца си. Питам какво се ползвате от това, че вън времето е хубаво? - Нищо. Вие трябва или да излезете из стаята навън, или да отворите прозорците си, да може тази светлина да проникне направо. Защото, когато светлината минава през стъклото, има едно влияние, а тази, която минава направо, има друго влияние. Не мислете, че светлината, която минава през стъклата, е толкова приятна. Не, тя не е най-хубавата светлина. Когато светлината минава през въздуха, тя е хубава. Освен това ще избирате дни, когато във въздуха има по възможност най-малко влага, не сухота, но малка влага. Следователно такива дни ще търсите през годината; тия дни ще ги броите на пръсти, те не са много дни.

Казвам: хубавите дни в живота са за вашите ближни, а бурните нощи, когато има вятър, дъжд, гръмотевици, са за вас.

Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен "Скръбта си ти кажи" и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: "Слава Богу, зарадвах се и обнових се."

Днес аз желая да престанат скърбите ви! Как? - Като живеете без възли. Този ден може да наречем ден без възли. От изгрев до залез на слънцето да няма нито един възел. Възелът показва, че конецът е скъсан някъде. Няма по-хубав ден от този, когато нишката на живота върви без прекъсване. Това значи да живееш с радост, в сила и мощ. Който търси възли, да отиде в света. Който се стреми към чист живот, възли да не прави.

За примирение изберете най-хубавия ден, когато няма никакво облаче на небето.

Ще благодарим за хубавия ден, за изгрева на слънцето, за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури мир и ред в човечеството, да тури светлина в умовете, та да престане човешкият егоизъм и всички хора да заживеят в любовта, а не както досега са живели във война.

Аз наричам “любов” ­ в присъствието на един човек ставаш спокоен, колкото и да си скръбен, мязаш на един хубав ден, като днешния.

Не трябва да чакаме утрешния ден. Днешният ден е най-хубавият ден. Той е една нова епоха в живота ви. Туй, което е скрито  в нас е нещо велико. За него не трябва да чакаме утрешния ден. Утрешния ден ще се погрижи за себе си. Днешният ден е ден на щастие. Той е ден на слънцето.

Както е хубав денят днес, това ви очаква в бъдеще. Ако приемете любовта и мъдростта и ги приложите, от днес нататък животът ви ще бъде такъв, какъвто е денят, на който сега се радвате. Всичко ще бъде тъй ясно и свежо.

Казвам: радвайте се, че Бог е създал такъв ден, като днешният! Радвайте се, че всички живи, разумни същества са събрани тук, да отдадат слава на Бога! Радвайте се, че и вие участвате заедно с тях, в отдаване слава на Бога! Някой казва: кое ли място заемам в събранието, между разумните същества? Всеки човек заема точно това място, което му се пада. Казвате: утре ще имаме ли такъв ден? Защо трябва да мислите за утре? Един ден ви трябва само, а не много дни. Многото дни са товар за човека. Колко извори са нужни на човека? Един извор му е достатъчен. По-добре е човек да пие вода от извор, на който водата е чиста, кристална, отколкото да пие вода от сто най-хубави щерни. Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите навсякъде. Дали ще отидете в София, или в друг град, дали ще отидете в България, или в друга държава, носете този ден със себе си. Ако не можете да го носите навсякъде със себе си, все едно, че не сте идвали на Рила. Не е достатъчно да занесете този ден в София, но София трябва да живее в този ден! Не е достатъчно да занесете този ден навсякъде в света, но целият свят трябва да живее в този ден! Този ден включва всичко в себе си. Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората. Казвате: ами, ако слънцето залезе? Ако днес слънцето залезе, това показва, че този ден е бил обикновен. Слънцето на този ден никога няма да залезе! За този ден, именно, е казано в Писанието: "И слънцето не ще зайде вече".