„ Господи, на ранина ще чуеш гласа ми;

На ранина ще отправям молитвата си към Тебе, и ще очаквам.” Псалми 5: 3

„ Събуди се, душе моя; събуди се, псалтире и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.

Ще Те хваля, Господи, между племената.” Псалми 57: 8

„ Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся ” Псалми 63:1

„ Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.” Псалми 88:13

„ Да възвестяваме на ранина милостта Ти.” Псалми 92: 2

Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща Слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина. Не е тук необходимо сляпо вярване. Всеки сам ще си изработи свои собствени схващания и понятия за благотворното действие на Слънцето. Това не е никакво заблуждение, а дълбоко разбиране основния закон на великата природа. Винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разбираме, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. И ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние трябва да посрещаме служителите на природата добре. Един от тези служители е Слънцето. Затова псалмопевецът казва: "И обръщаха се и търсеха Бога на ранина" (псалом 78) и: "Добре е да славословим Господа и да песнопеем на името Ти, Всевишни: да възвещаваме на ранина милостта Ти" (псалом 92), а не казва: "Вечер ще Те славя, Господи!" Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е то Божественото, великото в живота, т.е. да мислим и чувстваме, тъй както великата разумна жива природа се проявява, а не тъй, както хората са измъдрили всевъзможните системи и верую.

Който се стреми към природата и желае да се свърже с нея, нека всяка сутрин, особено през месец май, да става рано и да излиза на разходка, на чист въздух, преди да е изгряло слънцето. Каква по-велика картина от изгряването на слънцето! Същевременно, вие ще се ползвате от ранните слънчеви лъчи, които се отразяват благотворно върху организма. Ставайте сутрин рано, преди изгряването на слънцето, да приемете неговото благословение и след това започнете работата си. Възстановете съчетанията между своя организъм и слънцето, както между душата си и Бога, които още отначало са направени. Избягвайте дисхармонични състояния и противоречия.

Бог е дал здраве на човека, което той трябва грижливо да пази. За запазване здравето си, ставайте сутрин рано, особено през месец май. В четири часа трябва да сте вън от леглото си. Това е добре не само за вас, но за всички хора. Учители, свещеници, майки, бащи – всички трябва да започнат работата си рано. Като изгрее слънцето, кажете: Благословен Господ Бог наш, Който е изпратил слънцето, да се ползваме от неговата светлина и топлина. Който цени благата, които природата му дава, само той разбира смисъла на стиха, казан преди две хиляди години от Христа: “Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.”

Енергиите, които излизат от слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използува енергиите на слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи, още преди изгряването на слънцето. Енергиите, които ще приеме по това време, се равняват на енергиите, които би приел, ако се излага цял ден на слънцето. Даже и в облачно време можете да излизате преди изгряването на слънцето и да концентрирате мисълта си в посока на изгряващото слънце. Облаците пречат само да видите слънцето, но неговите жизнени енергии минават и през тях. Никаква външна сила не е в състояние да противодейства на слънчевите енергии. Ето защо, на всички анемични и слаби хора, препоръчвам при всяко време да излизат вън, половин час преди изгрева на слънцето, да възприемат ранните слънчеви енергии и после да отидат на работа. Колкото по-разумна е работата им, толкова по-голяма полза ще имат от приетата енергия..

Зората дава на човека такива енергии, каквито никоя друга сила не е в състояние да му даде. И Псалмопевецът казва: "Господи, ще те потърся на ранина". Светлината, която няма никакъв образ, е по-силна от тази, която има образ. Същото се отнася и до знанието. Докато човек се стреми към знание, без да има някакъв обект, стремежът му е по-силен. Щом придобие някакъв обект, стремежът му се намалява. Обектът трябва да бъде тил. Така постъпва и Бог. Той винаги е тил в човешкия живот, никога не изпъква напред. Бог се скрива зад всички наши идеи, красиви желания и стремежи и се изявява във вид на слаб подтик. Спре ли човек движението си, Той пак го импулсира да върви напред, да реализира своята идея. Бог никого не ограничава, но импулсира, дава подтик. Като свърши започнатата си работа, Божественото в човека се скрива, като дава възможност да се радва, да мисли, че сам е направил всичко. Човек се радва, че е написал нещо хубаво. Божественото в него слуша, какво е написал, радва се и тихо му пошепва: Изпълни това, което си написал.

Златото, към което всички хора се стремят, не е нищо друго, освен складирана слънчева енергия, която индусите наричат "прана". Праната е необходима за човешкия организъм. От нея зависи здравето на човека. Праната се съдържа в слънцето. Затова, именно, се препоръчва на хората, да излизат сутрин рано, да възприемат по-голямо количество прана. Някои се взират в слънцето, искат да видят праната и тогава да я приемат. Няма защо да се взират. Достатъчно е да постоят десетина минути пред слънцето, за да възприемат онова, което е нужно за организма им. След това те трябва да обработят енергията, която са възприели.

От тази прана сутрин има най-много. Затуй сутрин трябва да се става рано. Източните народи рано стават, понеже праната е в изобилие. Като се събудят, всичките хора чрез своите дробове поглъщат я. Вечер има най-малко. Вечер пак почва да се складирва от въздуха.

Идвали са при мене бедни хора, болни и като виждам, че нямат пари да се лекуват с лекари, аз ги съветвам да излизат рано сутрин, преди да изгрее Слънцето, да го погледат една-две минути, да си попекат гърба на Слънцето около един час и да си гледат работата. От слънчевите лъчи ще се подобри здравето им. И главата им, и гръбнакът им ще минат.

Всяка сутрин ставайте рано и посрещайте първите слънчеви лъчи. Тези лъчи ще ви обновят, ще ви дадат разположение да гледате на човека като на свой брат. Както и да ви погледне някой човек, не казвайте, че погледът му е страшен, но вижте какво Бог иска да ви каже чрез този поглед.

Сега, похвално е запример че вие ставате рано. Като вас колко има в София, които стават в 4 часа и тук идват да бъдат в 5 часа на лекция. Вие сте по-силни от войниците. Туй, което вие правите, войниците не го правят. Войниците може би след 20 години ще го правят. Ако го наложиш, един човек, който не е възпитан, като дойде на събрание ще заспи. Казва: “Тежка работа е. Не може толкоз рано, нека изгрее слънцето”.

Казвам: Вие сте образували един навик, който е добър. В България никой не става сутрин толкова рано като вас, за да дойдете тук. Какво ви заставя да дойдете в 5 часа? Това е един придобит навик. Като ставате сутрин, тогава има по-добри условия за духовна работа. Господ казва: “На ранина ще ви потърся.” Бог на ранина ще ви потърси.

Казвате: Нищо ли не сме постигнали? Ставаме сутрин рано и при всякакво време, при всички условия идваме на клас от далечни разстояния. Това не е ли стремеж? – Стремежът ви е силен, не може да се откаже. Ученици сте, но какво ще кажете за ученик, който става рано, редовно посещава училището, а не учи уроците си? В това време някои от другарите му спят, а той е ранобуден – това е качество. Но той трябва да учи! Ако не учи, в едно отношение има плюс, а в друго – минус. За ранното ставане – плюс, за неученето – минус. Това са две противоположни величини, които взаимно се отричат.

Сега вие, които сте дошли толкова рано, учите се сега рано да ставате. Тези, модерните аристократи, стават в 9-10 часът, наспиват се хубаво. Когато те станат, работниците са работили. Работникът, като изгрее слънцето трябва да стане от своето легло. Сега, кои са причините, че едни хора обичат да спят повече, а други не обичат? Вземете всички млекопитаещи животни, докато са гладни, те са будни, когато кучето е гладно, ходи разглежда всичко. Като се нахрани, легне, свие си главата. Като се нахранят всичките животни спят, почиват си. Когато са гладни, само тогава са будни. Онези хора, които обичат много да спят, тях ги интересува само яденето. Значи те са будни, само докато имат една физическа нужда. Понеже на човека съзнанието е пробудено, той не може вече да почива. Някой казва: “Аз може да си почина”. Когато се пробуди съзнанието на човека, не може да бъде така спокоен. Кое е по-хубаво, на човека да е будно съзнанието или да е спящо? Разбира се будното съзнание е за предпочитане отколкото спящото съзнание.

"Господи, на ранина ще Те призова". Това значи: На ранина, преди изгряването на слънцето, ще се занимавам с най - великата работа - общение с Бога, да придобия енергия, с която да свърша работата си през деня. Дето и да отиде човек, каквато работа да започне, той се нуждае от енергия. Вие трябва да бъдете външно и вътрешно богати, с мощен дух, широка душа, светъл ум и с благородно сърце.

Първият опит, който направихме през време на войната, беше, да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат слънцето и да използват неговите ранни утринни лъчи. Духовенството вдигна голям шум около това. Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее. Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява. Тя не иде от самото слънце. - Отде иде?. Няма да ви кажа. - От Бога иде. - Де е Бог? - Навсякъде - отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу. Казвате, че неприятелят иде отвсякъде. Така е в обикновения кръг на движение, но живата енергия не иде отвсякъде. Освен живата енергия, никое живо същество не слиза по нейния път. Даже и ангелите не вървят по нейния път. Тя е особена енергия. Духовенството казва: Не търсете тази енергия сутрин сред природата; търсете я в църквата. - В коя църква? - Ако живата енергия е в църквата, де е животът? Покажете ми една църква, в която болният да оздравява и умрелият да възкръсва. Ако носите любовта в сърцето си, мъдростта в ума си и истината в душата си, живата природа ще ви се изяви по особен начин.

Защо природата облича едни същества с красиви дрехи, а други с прости, затова има ред причини. Красива е дрехата на всякое живо същество, което става рано,  преди изгряване на слънцето и работи усилено с любов. Работи ли по този начин, и почивката  му е приятна и навреме. Не става ли сутрин рано, не работи ли, всяко живо същество ще бъде просто и бедно облечено. Работа се иска от всички живи същества. Колкото по-съзнателни са тия същества, толкова повече любов трябва да влагат в работата си. Красотата е резултат на усилието на душата и на духа. Следователно от красотата на нещата ще съдите по усилията, които духът и душата са проявили в известно направление.
И тъй, иска ли да бъде млад, човек трябва да става рано, когато любовта му пошепне на ухото. Любовта подканва човека да става рано, преди изгряването на слънцето. Младият се примамва от слънцето, както детето от своя биберон. Като работи съзнателно и с любов, човек ще има и хляб.

За да изпълните задачата си добре, вие трябва да бъдете като новородено дете, което не мисли за нищо. То се е родило в един дом, дето бащата и майката се грижат за всичко. За него всичко е наредено и предвидено. Следователно, този ден ще станете рано, преди изгряването на слънцето, и ще започнете работата си. От вас не се изисква нищо друго, освен будно съзнание, да не пропуснете някои моменти от дадената ви работа.

Гениалните хора знаят кога и колко да спят, да ядат, да работят. Обикновено те решават задачите си сутрин, в ранните часове, когато всички хора спят. Тогава работата на човека е най-плодотворна. Има часове през деня, които са най-благотворни за работа. Ако хората знаеха тия часове, те щяха да ги използват. В малко часове те щяха да имат големи резултати. Това е от значение главно за учителите. Днес учителите работят по пет-шест часа на ден, но резултатите им са слаби. Учителят може да работи с учениците интензивно, благотворно най-много два-три часа на ден. Работи ли повече, той не може да има резултати. Това се отнася главно до ония учители, чиито ученици само приемат, без да дават. Друг е случаят, ако между учителя и учениците става правилна обмяна. Тогава и учителят, и учениците дават. При правилна обмяна от двете страни, учителят може да работи плодотворно четири-пет часа.

Сиромашия и бедност са две различни неща. Да си беден, това значи, да ставаш рано сутрин. Значи, бедният става рано и отива на работа, или на училище. Децата са бедни, защото стават рано и отиват на училище, да придобият знания.

Който всяка сутрин става рано и отива на нивата да копае, все придобива нещо, но това не значи, че следващата година не трябва да работи. Обаче, който е възлагал работата си на другите, нищо не е спечелил.

Слънцето изгрява и вие мислите да станете или да не станете. Който иска да прокопса в света, Слънцето да не те заварва в кревата. Колкото пъти те заварва в кревата, ще плащаш глоба. Всичката глоба е, че вие много пъти не сте станали. Казвате: “Изгря Слънцето.” Като изгрява Слънцето, то ти носи писмата от Невидимия свят. Не трябва да спиш. Лягай рано, ставай рано!

Често някои от вас казват: ние не разбираме, какъв смисъл има нашето ранно ставане тук и качването ни по височини? Когато слънцето изгрява, сънят е най-сладък, а ние трябва да ставаме рано, да се качваме нагоре по планината. Казвам: когато слънцето изгрява, тогава, именно, най-мъчно се спи, а не най-сладко, както някои от вас твърдят. Да спи човек след изгрев слънце, то е все едно да го поставят над водите на някой водопад, чиито вълни отгоре го бият. Такова действие има и слънчевата енергия върху нервната система на човека. Сънят има смисъл за човека само като почивка. И като почивка, той е голямо благословение.

Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим и благодарим на Бога за всички блага. На някои не им се става рано, искат да си полежат и намират ред оправдания, че не са разположени, или че са уморени и т.н. Питам: какво ще правите, ако сте слуга при някой сприхав господар, който иска да започвате работата си рано сутрин и навреме? Ще вземе ли под внимание вашето неразположение? Ако се успите, той ще вика, ще се сърди и най-после ще ви изпъди, като каже: такъв слуга не ми трябва! Хайде, на добър час! Вие мислите, че на планината няма господари. И тук има господари, и какви при това! Знаете ли, какво могат да направят тези господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, че ще се чудите, какво да правите, къде да се скриете. Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви. Тези господари ще ви кажат: хайде, дигайте се оттук! Такива слуги не искаме.

Всички неуспехи в живота, всички морални падения се дължат все на обективния ум на човека. Това не се дължи на злата воля на човека, но в обективния ум се включва съдържанието на миналия живот. Когато види, че направите нещо, което не е по негово желание, обективният ум ще донесе хиляди доказателства, за да ви разубеди, да не го правите. Запример някой иска да стане сутрин рано, да се помоли на Бога, но той веднага ще почне да го разубеждава: Поспи още малко докато изгрее слънцето, защото вън е студено, 15 градуса студ, ще се простудиш. Виждате, че този човек слуша обективния ум и не става да си направи молитвата. Много хора стават неврастеници, заболяват от ред болести, защото се поддават на съветите на обективния ум. Той казва: Не се качвай на този трен, защото ще дерайлира; не излизай сутрин рано на разходка, защото ще се простудиш; Не се качвай по планините, ще паднеш и ще строшиш крака си. По този начин той наплашва човека, вързва го на едно място и му става господар. След това човек започва вече да вижда неправилното положение, в което е изпаднал, но мъчно може да се освободи. Забелязано е, че всички хора, в които обективният ум е силно развит, говорят много, като преповтарят едни и същи неща от миналото.

Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да се вглеждате във всичко, което ви обикаля; да знаете, защо идват изпитанията и изкушенията. Някой иска да стане рано сутрин, да се помоли на Господа и да започне работата си навреме. Колкото по-силно е желанието му, толкова по-голямо изпитание ще му дойде. Като знаете това, дръжте съзнанието си будно, да не се поддавате на изкушения, които могат да ви изместят от правия път, от решенията, които сте взели.

Който не иска да среща на пътя си черна котка, нито поп, той трябва да става рано и да започва работата си, когато всички спят. Има един час, когато всички спят: и котката, и вълкът, и лисицата. Започнете този час работата си. Тогава никой няма да ви попречи.

Вие сте дошли на земята да плащате полици. Ако не ставате рано, ако не дишате ранния чист и свеж въздух, вие няма да изплатите полиците си навреме, нито ще получите парите от своите длъжници. Това е за самите вас, а не за другите. Благото, което ранното ставане носи, е първо за вас.

И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж. Трябва да се освободим от този багаж!

Ние, които сме дошли тук, ще ставаме рано сутрин и ще изпращаме добри мисли из целия свят. Добрите мисли са Божии мисли. Те трябва да проникнат навсякъде, където има Божии работници.

Всичко се състои в мисълта на човека. Някой може да е излязъл рано сутринта на молитва, но си казва: що ми трябваше да ставам толкова рано, да се изморявам? Защо не останах да полежа още малко? Такъв човек, макар и да е дошъл на молитва, той е назад от другите, защото мисълта му не е права. Искате ли да прогресирате, да се развивате правилно, където и да сте, в каквото положение и да се намирате, отделете половин или един час да се позанимавате в съзнанието си с мисълта за Бога. Искате ли да придобиете светлина на съзнанието си, мислете за Бога.

Мнозина търсят Бога там, дето не е. Излизайте през месец май, сутрин рано, в четири часа, и ще намерите Господа. Участвайте в пеенето на птичките, в полъхването на тихия ветрец, в клокоченето на изворите, и ще намерите Бога. Слънцето кани всички живи същества да излязат вън, да го посрещнат, за да им предаде Божието благословение.

Какво по-хубаво да станем рано? Какво по-хубаво да можем да слушаме Божията мисъл, какво по-хубаво да слушаме Божиите чувства, какво по-хубаво да слушаме Божиите постъпки, да слушаме всичко онова, което е Божествено! Сутрин като станеш, потекат всички Божествени енергии, Божии благословения.

Няма по-красиво, по-хубаво нещо за човека от това, да става всяка сутрин рано, да се помоли на Бога и да влезе в общение с Него. Често хората се търсят едни-други, искат да се срещнат, да се поразговорят. Питам: кой е най-важният, когото всеки ден трябва да срещате? Няма по-важен момент в живота на човека от този, да зърне само лицето на Бога.

Излезте рано сутринта през пролетта, когато природата се събужда, да чуете тихия говор на Бога. Ако слухът ви е развит, ще чуете тиха, едва уловима музика, която внася мир, спокойствие и радост в душата. Ако отидете в гората, ще чуете тихото шумолене на листата, което се излива в нежна, приятна мелодия. Колкото по-развит е слухът на човека, толкова по-голяма възможност се открива пред него, да чуе тихият глас на Бога. Той не говори много: една дума ще каже, но тя остава паметна на вековете.

Ако искат да оправят работите си, българите трябва всяка сутрин да стават рано, да посрещат Бога в себе си. Ако това правят всички, от последен гражданин до царя, полезът им ще бъде добър. Щом полезът е добър, и работите им ще се наредят добре. Този е пътят, по който могат да се разрешат икономическите въпроси, както на отделния човек, така и на всички държави.