През 1990г. имах възможността да се запозная с учението на Петър Дънов и да издам две книги върху него. Интересувам се от катарите, от духовното течение свързано с Евангелието на Йоан – от западната езотерична традиция. Смятам, че учението на Петър Дънов е част от западната езотерична традиция като израз на вечната мъдрост.
Това, което от пръв поглед ме впечатли е изразяването на трите принципа, изложени в него – Любов, Мъдрост, Истина. И още, че в това учение всичко това е обединено с песен, танц, екология... Не съм срещал подобно нещо в другите учения.
Петър Дънов казва, че Паневритмията е ключ към учението му и все по-дълбоко разбирам това с времето, след всяка година практика и преосмисляне. Когато правим един жест, ние приемаме един импулс, изразяваме го, прилагаме го навън. Това е обмен. Хората обичат музиката и песента и обичат да я изразяват с тялото си, а впоследствие разбират скрития символизъм.

Ние живеем във взаимно обвързан свят и сме свързани в социално, икономическо, екологично отношение. Важна задача на човешкото семейство е да се обедини по конструктивен начин и Петър Дънов е говорил много за това. Той го вижда като еволюция на съзнанието: еволюция от индивидуалното към – не бих го нарекъл колективното, а космичното съзнание, от националното – към интернационалното съзнание, от рационалното – към Божественото съзнание. Еволюцията на човека е еволюция на духовността, на социалните връзки, на екологичните взаимоотношения. Като резултат от колективните усилия на отделните индивиди ще се появи Новата култура. Най важното за отделния индивид е да се придвижи в живота си към петте принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.

Промяната трябва да започне във всеки от нас. Ако вие се промените, и условията около вас ще се променят. Сега има много повече възможности, които подкрепят вътрешната промяна. Вземете например интернет. WWW (world wide web – разпростираща се върху целия свят мрежа) – това е нещо демократично, неподвластно на контрола на правителствата, това е мощна сила, свързваща хората. Само едно натискане на клавиша и ти си във връзка с целия свят.

Аз не вярвам в универсалните религии и обединението на религиите. Всяко религиозно течение трябва по-скоро да влиза навътре в себе си и там, в дълбините ще намери центъра, от който излиза всичко – Божественото присъствие. Най-важното духовно преживяване за мен е Духът с главна буква, а не буквата и формата.

Дълбочината и универсалността на учението на Петър Дънов според мен е, че според него спасението на света не зависи от това да повярваш в това или онова, а да приложиш в живота си Любовта, Мъдростта и Истината.

Няма световна религия, която да не е свързана с любовта. Няма световна религия, която да не окуражава развитието на мъдрост, която да не се стреми да изрази Божията истина. Ако една религия не съдържа тези три компонента, нещо липсва в нея, тя е непълна.

Учителя Петър Дънов не само е бил вдъхновен от Христос, той е дал неговото учение в нова форма. Самият той казва, че това, което Христос е дал преди 2000 години и това, което той проповядва са от един и същи източник.

Това е философия, не е свързана с някаква църква, нито секта. Но има едно голямо предизвикателство, що се отнася до сектите: в началото е Пророкът, той е първото поколение – изворът. Като второ поколение се явяват жреците, които съхраняват словото му. На това ниво се поражда най-голямото напрежение, там се създават спорове, разпри, противоречия. По този повод К. Луис разказва за големия и малкия дявол. Малкият дявол бил обезпокоен: “Нова религия идва и се разпространява много бързо.” Големият дявол казал: “Не се безпокой, ние ще я организираме.” Когато нещата се превръщат в организация винаги възникват противоречията.

Какъв е изходът от тази ситуация? Учителя дава отговора чрез две от най-основните метафори, използвани в учението му. Едната е водата – да даваш като извор. Изворът е централната метафора в учението. Другата метафора е житното зърно, което в началото е малко, но след това расте и изкласява.

Смятам, че е много важно развиването на духовната наука, свързана с духовното и социално организиране. Големият проблем на съвременните духовни общества е точно тук. Не вярвам в монастичната духовност, откъсната от обществото. Успехът на съвременните учения зависи от това, доколко са свързани със световните проблеми. Успяват тези духовни движения, които са свързани с обществените проблеми. Бих искал да видя и учениците на Бялото братство повече ангажирани в световните проблеми.

Ще се върна на трите принципа. Много проблеми ще бъдат решени, ако всеки се стреми да ги приложи в живота си. Те са универсални и следователно достъпни за всеки.

Ние се движим към културата на Любовта. Същевременно обаче мисля, че съществуващата ценностна система трябва да рухне за да настане промяна на духовната система, промяна в икономиката, екологията – неща, които Беинса Дуно е предрекъл.

Считам, че Петър Дънов е един от най-важните, ако не и най-важният учител на 20-ти век. Мога да изброя освен него имената на Рамана Махариши, Шри Ауробиндо, Рудолф Щайнер. Това са фигури със световно значение.

Мисля, че Учителя Петър Дънов е явление от световен исторически мащаб. Мисля, че неговото учение ще се развива и разраства в идващите столетия и ще вдъхнови много духовни движения, имащи значение за цялото човечество.