Всички противоречия в света седят в частите. Това, което е законно за Цялото, не е законно за частите. И това, което е законно за частите на един организъм, не е законно за целия организъм.(1)

Противоречията възникват, за да се върви напред. Това е начин за усъвършенстване, който е необходим в Природата. Противоречията, противодействията в човешкия живот се определят от т. нар. 111 з. на динамиката, който гласи: “На всяко действие има равно по сила противодействие”. В Окултната наука този закон е познат като част от 5-я Принцип на Ритъма: ”Всичко тече навътре и навън, всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляване надясно е ритъмът на залюляване наляво”.(2) Този Принцип е тясно свързан с Принципа на Противоположностите – ритъмът се проявява между двата полюса, установени от 4-я Принцип, който казва: “Всичко е двойнствено, всяко нещо има своя противоположност, еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат”(2) Противоположностите в същността си са двата крайни момента на едно и също нещо. Всички проявени неща притежават “две страни”, “два аспекта”, “два полюса” с редица междинни степени между двете крайности..

Така възникващите противоречия ни подтикват към мислене и ние започваме да търсим причинно-следствената им връзка, която произтича от следващия 6-ти Принцип на причини и последствия, гласящ че: “Всяка причина има свое следствие, всяко следствие има своя разумна причина. Всяко нещо се случва в съответствие с Великия Закон”.(2) След като разберем разумната причина за противоречията не ни остава нищо друго освен да влезем в 7-я Принцип на Едниството, познат ни като Принцип на Любовта, където всички граници се размиват, а различия изчезват. Тогава ние заедно извървели целия този труден път, ще сме готови да заиграем една  Паневритмия, в която всеки и всичко ще си е на мястото.

Използвайки същата схема могат да се направят конкретни препратки по нашия наболял проблем “противоречия в Паневритмията”. Ако започнем по ред от 4-ти Принцип, установяваме, че има две крайно противоположни нагласи: Първата застъпва тезата, че Паневритмията е дадена един път завинаги и в нея нищо не бива да се изменя, тъй като там всичко е изчислено и нищо не може да се добави, нито  извади. За да се защити такава теза, обаче е необходим достатъчно надежден и сигурен източник, който да твърди недвусмислено подобно нещо. Такъв източник обаче липсва.  На това  виждане се противопоставя противоположното мнение, че всичко живо в Природата се променя и еволюира, по този начин Паневритмията не би могла да прави изключение. Така първото мнение би могло да доведе до механично изпълнение на упражненията, изтъквайки субективна трактовка и съпоставка на фактите, търсейки непременно някаква система, която да обхване  цялата Паневритмията. На това се отговаря, че Паневритмията е необятна и необхватна, съответно не би могла да влезе в каквато и да било система, освен в тази на Вселената. Но това твърдение не дава възможност за точно и методично изследване, а позволява на всеки съвсем свободни интерпретации, които понякога могат да бъдат много далеч от първоначалния зямисъл.

По този начин ако едните натегнат повече в едната посока, махалото от 5-ти Принцип отива с равна сила към отсрешната страна и там се формира мнение точно противоположно по сила на срещулежащото. Съществуват разбира се и множество различни други мнения между двете противоположности, по-близо или по-далеч от крайните две. Тук могат да се изредят например: на оживено място ли да играем или на закрито; да се хващаме за ръце в началото или не; мъжете от ляво или отдясно да започват игра; гимнастика, хоро или балет са движенията; да се пее или да не се пее; два куплета или три; на ляв крак или на десен; ръцете изпънати или леко сгънати; да преминават ли под линията на кръста или не; сериозни или усмихнати да сме; да се поздравяваме или не след края на упражннията, ако да как – с една или с две ръце; колко двойки да остават за слънчеви лъчи; да движим ли главата или само погледа; при разминаване на партньорите да се поздравяваме или не и т.н.

Когато тази поляризация е факт и когато целия спектър от различни  междинни степени на мнения и становища по скалата са налице остава да потърсим причината. Несъмнено дълбоката причина е желанието и на двете страни да се усъвършенстват. Това е изконния стремеж на душата. Когато обаче тази възвишена идея се сведе до физически план, тя претърпява ред изменения. Там вече намира проява т.нар. личен елемент, който всеки индивид внася от себе си. Така започва едно първенство за обсебване на самата идея и претенции за авторство над нея. Идеите обаче са от Бога, а от нас се иска единствено да ги доведем в най-чистия им вид до физическия свят.

Например идеята да играем правилно Паневритмия. Това е хубав вътрешен подтик и стремеж, но е много индивидуален.  Ако някой достигне до определено ниво, трябва ли да мисли, че това е най-доброто и за останалите? Въпросът “играя ли правилно?” е добре да се задава, но само към себе си. Ако го задам на другите аз вече ограничавам свободата им, като им налагам мнение. Тогава възникват и противоречията. Това обикновено е проблем на новаторите – тези които искат да променят определен стереотип, като за целта те са намерили достатъчно аргументи и факти за някое тяхно твърдение. Когато обаче това твърдение започне да се налага без Любов то среща консервативното “това се играе така от както се помня”. Следва втвърдяване на позициите и резултатите на пръв поглед не са особено добри, но тези които са играли по един начин механично, вече започват да се замислят и аргументират, защо играят точно така, а не например по другия начин. Така се стига до втория основен пропуск – търсене на фактите и тяхното тенденциозно поднасяне на база логически изводи и заключения. Ето няколко мисли от учителя за логиката – човешката и Божествената:

Хората още не са дошли до Божествената логика – тяхната логика е безлогичност горе на небето.(3) Тъй като логическата връзка между нещата не всякога подразбира Истината, то тя има отношение само към ума, но не и към душата и духа. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система. А духът предава други качества на мисълта. Той внася Истината в нея.(4)

Съвременната логика твърди, че ако една от предпоставките на логическото заключение не е вярна, то цялото заключение не е вярно. Аз пък казвам: Предпоствката може да е вярна, може и самото заключение да е вярно, но мисълта да не вярна. Има много заключения, които са верни на земята, но не са верни за самата Истина. Човешката логика не е логика на небето.(5) Но тази логика е необходима за вас. Когато ви говори някой мъдрец, вие ще слушате и ще разсъждавате логически. Говоренето му ще ви ползва дотолкова, доколкото вие можете да мислите, да разсъждавате логически.(6)

Цялото ни усъвършенстване, осмислянето и правилната игра на Паневритмията зависи от степента (нивото) на нашето съзнанието. Съзнанието е склад от положително (отработено и изпитано) знание вложено в духа, душата, ума и сърцето на човек.(7) Разширяването на съзнанието е на степени – за четирите измерения, четири степени: съзнание на права, съзнание на плоскост, съзнание на куб и съзнание на тесаракт. Не би трябвало да изискваме от правата да осмисли какво е куб или от плоскостта, какво е тесаракт, а да се търси общото, това което ги свързва всички. В случая това е точката – тя е тяхната съставна единица. Така дойдохме до 7-ми Принцип, където установяваме че всички сме части на едно общо Цяло. Тогава си даваме сметка, че сме били актьори в театър и тези, които са играли роля на новатори са провокирали към мислене консерваторите, а консерваторите от своя страна са провокирали новаторите към любов. Така е устроена видимата вселена и възхода на душата е немислим без тези процеси. Човешката душа трябва да се въздигне и да излезе извън кръга на всички вторични наслоявания: личностни, семейни, национални, расови и общочовешки. Това са обвивките, които в хода на еволюцията на душата отпадат. Те отговарят на степените на съзнание. Когато човешката душа заживее със звездния ритъм на Цялото, тя излиза от този порочен кръг и се връща към центъра на живота.(8)

Ритъмът на Цялото наречен “пулс на живота” на космическия организъм се прелива във всички му части. Така този ритъм се предава на човек като част от това Цяло чрез ритъма на сърцето.  Когато човек е в хармония с Цялото, тогава всичко в неговия организъм върви добре, понеже космичният ритъм, космичният пулс на живота се прелива в неговото сърце, в неговото кръвообръщение, в неговото дишане, в дейността на всичките му органи. Това става, когато той е добър, справедлив и разумен, когато тече през него Любовта, понеже Разумността и Любовта са основните принципи, които царуват в Природата. Те са извори, от които излизат двигателите на всички други сили в тази Природа. Когато човек е в хармония с Цялото, тогава ритъмът, линиите на космичната Паневритмия се приливат в него, изразяват се чрез него.(9)

Цитирана литература:

1. Енциклопедичен речник, т.3, Астрала, 1998, с. 148)

2. Кибалион, Аратрон, 2000г

3. Учителят,  Сила и живот, Vс, София, 1922г., с.312

4. Учителят,  Ще управлява всички народи, НБ, София, 1948г., с.174

5. Учителят,  Сила и живот, V11с., 30. И обхождаше Исус всичката Галилея, Русе, 1925г., с.19

6. Л. Кръстева, Учителят за себе си, София, 1997г., с. 70

7. Учителя, Допирни точки в природата, Бяло Братство, София, 1994г, с.164

8. Константинов, М., Освобождение чрез Космично съзнание, Алфиола, Варна, 2001г., с.48

9. Учителят, Паневритмия, София, 1941г, с. 17

Написано на 4.03.2003 г., изнесено в Пловдив