Иво Бонев – пианист, корепетитор, композитор и аранжор – отговаря във Фейсбук на тема „Музиката в Паневритмията”:

В групата „Братски живот...“ брат И. Б. постави въпроса: „Може ли по „Устав” да се променят тактовете в Паневритмията, без знанието на съответните комисии и да бъде разпространявана? Ако някой го е направил вече, какво следва по „Устав”?”

– Брат Илияне, ще се опитам да ти кажа по-важното от това, което знам по твоя въпрос.

Не знам какво може „по устав“, но повече ме интересува какво може по съвест и с разбиране, или другояче казано – с отговорност и компетентност. Аз не съм достатъчно компетентен да отсъдя бива ли да се променя броя на тактовете (чрез удължаване или скъсяване на някои тонове), защото не познавам пряко традицията, а дори и тези, които я познават, не са на едно мнение. Мога да посоча обаче някои проблеми в съгласуването на музиката и движенията. Най-сериозният проблем е в упражнения 6-7-8 (Сан Зи) от Първия ден на пролетта. Музиката към тях според традиционния нотен текст е 41 такта, което води до смяна на водещия крак – оказва се, че упражнения 7, 9 и 10 започват със стъпка с левия крак. Обаче в първоначалните описания на Паневритмията всички упражнения започват с десния крак, вкл. всяко от десетте в Първия ден на пролетта. Някои братя и сестри са направили логичното предположение, че грешката може би е не в описанията, а в нотирането на музиката и по-конкретно – в дължината на последните тонове на някои фрази. В първите две фрази няма проблем, те са по 4 такта. Объркването започва после: „Химни в гората весело птиченце ПЕЙ“, „Бодро играем по росни треви и ЦВЕТЯ“, „Светлата радост обилно ни ГРЕЙ“, „Сила в душата безспирно излива ни ТЯ“. Първата и третата от посочените фрази завършват с половина с точка (един такт), а втората и четвъртата – с две съединени с лигатура половини с точка (два такта). Съответно първата и третата фраза траят по 5 такта, а втората и четвъртата – по 6. Последните две фрази се повтарят и 5-тактовите фрази стават три, а общият брой на тактовете – нечетен (41). Някои музиканти са предложили една или друга промяна в дължината на последните тонове на фразите, за да се получи четен брой тактове. Но как са били дадени тези упражнения от Учителя, как се изпълнявали тогава? Не знам. Смятам да поразпитам музикантите, които познават традицията. Могат да се намерят и писмени свидетелства от едновремешните музиканти на Братството.

Друг проблем е откъде да почва повторението в Евера – от „въздух благодат“ или от „птички хвъркат“. По-логично е от „въздух благодат“, но в старите издания е от „птички хвъркат“. За щастие тази разлика не засяга движенията. NB: в материала, посочен от Вехади – сканирано старо издание, има поправка – печатният знак за повторение е бил изтрит и вместо него на ръка е написан друг в началото на третия нотен ред. Впрочем в това издание тоналностите на някои от песните (Красота и Подвижност, Колко сме доволни) са сменени за по-удобно пеене, но в практиката са се установили оригиналните тоналности. Според мен по-добър източник за музиката на Паневритмията е изданието на Филип Стоицев. (То е за две цигулки и партията на втората е съчинена от брат Стоицев, но първата цигулка е оригиналът. Оригиналът си е за цигулка, думите са дадени после и мелодията е претърпяла някои ритмически и регистрови промени, за да се нагоди за пеене). Апропо, и при Филип Стоицев музиката на Сан Зи е 41 такта, а повторението в Евера – също от „птички хвъркат“.

Има и други проблеми в нотирането на музиката, но те (поне тези, за които се сещам) не засягат нотните трайности и не влияят на съотношението между музика и движения. Сещам се и за един проблем, свързан с текста: Идилията от Слънчеви лъчи в оригинал е един куплет с повторение. Вторият и третият куплет са били дадени на Цветана-Лиляна Табакова за концертно изпълнение на Идилията. И после е възникнал спор дали може тези добавени куплети да се пеят и в Паневритмията.

Ако имате въпроси за музиката на Учителя, питайте. С удоволствие ще отговарям, ако мога. Ще се радвам, ако отговарят и други музиканти. Впрочем, за това си има и група Музиката на Учителя Петър Дънов , но тя не се посещава много.