Куп професори по биомеханика и титулувани спринтьори се опитаха да съставят формула на уникалността на Юсейн Болт и стигнаха до парадоксален извод: Мълнията побеждава въпреки законите на физиката. С какво е уникален ямаецът?

1. Големият ръст

В цялата история на спринта, с изключение на Асафа Пауъл (190 см) и Карл Люис (191 см), няма високи рекордьори. Исполинът Болт със своите 195 см в началото е изглеждал като бяла врана. Още през юношеските му години спецовете недоумяват как успява да разгъне такова мощно дългунесто тяло. Според законите на физиката това е невъзможно! За преместването на голяма маса е нужна много повече енергия. А Болт успява да набере и поддържа максимална скорост в протежение на 60–70 метра.

Ханс Кристиан Ериксен, норвежки професор, твърди: "При голям ръст е много сложно не само ускорението, което при Болт, обективно казано, не винаги се получава, но и поддържането на висока скорост. Както е известно, в спринта има три основни фази - ускорение, максимална скорост и забавяне на скоростта. Самият Болт почти не губи темпото на бягане. Очевидно това е свързано с високо съдържание на креатинфосфорна киселина в клетките му."

Валентин Маслаков, главен треньор на отбора на Русия, споделя: "Ако внимателно се вгледаме в бягането на Болт, ще забележим интересен детайл. Във фазата на забавянето той активно повдига, или както казват спринтьорите, "изнася" бедрото. Това означава, че в последните метри Юсейн работи също толкова мощно, както и в средата на дистанцията. При необходимост дори може да натисне."

Според двукратния олимпийски шампион Валерий Борзов уникалността на Болт не е в ръста, а в развитите на дължина мускули и силните крака. "Американците пък притежават друга конструкция - те имат чепати мускули, "на буци и възли". Според мнозина обаче дългите мускули не са така скоростни - "Интересно е как успява да ги управлява?". 

2. Широката крачка

След СП 2009 по лека атлетика в Берлин учените измериха дължината на крачките на Болт и се смаяха. Ако крачката на един средностатистически бегач е примерно 1,6-1,8 м, то при Юсейн тя е 2,45-2,47 м. Средно той покрива стометровката с 40–42 разкрача, а основните му конкуренти - Асафа Пауъл, Тайсън Гей, Майкъл Роджърс и Стив Мълингс - с 44. "Това е основният ни коз - уверява Глен Милс, треньор на Болт. - Юсейн иска още да съкрати броя на стъпките. С упорити тренировки мисля, че можем да се доберем до 39".

Поразителното обаче не е дългата крачка - в края на краищата при такъв ръст тя е предсказуема - а феноменалната честота на движение на Болт: около 5 крачки в секунда. Американският професор Розалина Сандел споделя: "Според всички закони на биомеханиката не е възможна подобна честота при такава широка крачка. Три, както и да е, четири - трудно...но пет! Освен това Болт така чевръсто сгъва и разгъва коляното, сякаш ръстът му е 175–180 см. Допускам, че притежава по-особена структура на мускулната и нервната система."

Норвежкият изследовател Ериксен разглежда още един феномен на Болт. По време на бягането той се опира на крака си средно 0,07-0,08 сек., докато останалите топспринтьори - 0,09-0,10 сек. "Болт лети в буквалния смисъл. Неговите крака отскачат от пистата като топка за тенис. За този кратък промеждутък от време мускулите му успяват да се напрегнат и разхлабят. По същия начин например скача кенгуруто - само с тази разлика, че средната му скорост е 55-57 км/ч, а при Болт тя е 37,6 км/ч."

3. Техника на виража

Според треньора Милс, Болт никога не е имал идеална техника. Постоянно е снижавал скоростта при завоите на 200 м. За своя ученик Милс разработил комплекс упражнения - в т.ч. и ускорения в 10-метров басейн. "Последните 2 г. акцентирахме върху правилната техника. По-рано Юсейн се накланяше на виража и не му достигаше координация". Според майката на спринтьора - Дженифър, синът й доста е напреднал: "През 2007 г. беше болезнено да му гледаш техниката. Казвах му, ако иска да слезе под 10 сек., не трябва да си клати главата и раменете, за да не хаби излишна енергия."

4. Отсъствието на травми

Само един спринтьор в историята - Карл Люис, е побеждавал на две олимпиади подред. Виновни са травмите от тези чудовищни натоварвания. Пауъл постоянно го мъчеха ту връзки, ту глезени, а Гей претърпя операции на слабините и бедрата. Към Болт съдбата бе благосклонна. За 4 г. на върха той нито веднъж не се контузи сериозно, като само миналата година пренатовари гръбните мускули. "Бог ме пази от сериозни травми - коментира Мълнията. - Само миналата година докторите откриха сколиоза и ми наложиха електростимулации, масаж, физиопроцедури и витамини."

Валерий Борзов: "Не познавам нито един топспринтьор, на когото всичко да му е наред. Просто обкръжението на Болт не обича да говори за неговите болежки."

5. Разпускане

Щуротиите му преди старта са не само психологическа атака срещу съперниците, но и едно отпускане на мускулите. Така Болт демонстрира, че е спокоен и уверен.

Ериксен: "Тъмнокожите атлети от детинство са способни да се отпускат. Те се занимават много със стречинг. Мускулите трябва да са гъвкави и еластични, а не напомпани като при културистите. Болт притежава много силна мускулатура, която управлява блестящо. Бяга без излишни движения."

Валерий Борзов: "В спринта е важна не фазата на разпускане, а редуването на напрежение и отпускане в мускулите. Болт е импулсивен бегач, който преди старта не чувства страх, поради което трудно "изгаря"."

Юсейн Болт: "Преди състезание винаги слушам музика заради позитивните емоции. Предпочитам реге и хип-хоп. Допадат ми Лил Уейн и Джей Зи."