Паневритмията от 1984 г. представлява луксозно издание, което отговаря на Високия идеал според параметрите на своето време. Структурата е семпла, едносъставна. Езикът – достъпен и комуникативен, без да натрапва професионална или друга терминология. 15-те глави включват два предговора и музиката на упражненията, буквално препечатана от Паневритмия от 1938 г. Най-голям обем от книгата, около 1/3, заема описанието на движенията. Съставителят в лицето на Я. Менцлова се е стремил да се придържа към съвременните тенденции на хореографското изкуство. Цитирани са редица актуални имена и техните произведения като например тези на Айседора Дънкан, д-р Франсис Лефебюр, Рудолф фон Лабан и г-жа Фе Хелес, работили в областта на съвременния танц, както и върху влиянието на движението върху характера на човека. Изобилстват цитати от беседи и статии на Учителя, измежду които „Царството на живата природа” и „Паневритмия” от 1938 г.

Професионалният подход на Ярмила Менцлова може да се види също и в начина, по който тя решава да изобрази движенията. Използвани са снимки, но най-вече графики (не рисунки), които напомнят за неприривността на движенията. Това описание дава една по-голяма широта и свобода при изпълнението на Паневритмия.

Три от главите предизвикват по-голям интерес към това издание. В главата „Телата на човека. Пробуждане на висшите латентни сили и ролята на невидимите тела на човека” се говори за фините тела, на които физическото тяло е само една проекция. Тези тела се регулират от определени центрове, които са по-известни като чакри, свързани от своя страна с ендокринните жлези. Цитира се Учителя, който казва: „За да функционират нормално, чакрите  трябва да се хранят и да се развиват с определени енергии. Понякога върху тях се натрупва отрицателна енергия, след което се усеща една тежест в слепоочията или паметта става обременена.” Затова, продължава тази мисъл Ярмила, трябва да се правят упражнения, за да слезе отрицателната енергия до стомаха и след това, като премине през пръстите на ръцете и на краката, тя напуска тялото и отива в земята. Всяко упражнение от Паневритмията е свързано с процес на осъзнаване. Всяка идея, всяко психическо качество съответства на някое движение. Има движение на доброто; на състраданието; на правдата; на любовта и на красотата. Всички добродетели си имат своите графични линии, своите форми на изразяване.

Десета глава „Гръбначният стълб. Оста слънце-земя” е една от най-важните по отношение на цялостната стойка на практикуващия Паневритмия. Подробно се обяснява начинът, по които тялото идва до положение на оста „слънце-земя”:

а) прави се средно голяма стъпка напред, с успоредни крака;

б) повдигане на пръсти на двата крака, с опънати колене, разтеглен гръбначен стълб;

в) прехвърляне на тежестта на тялото върху предния крак, при което тялото ще стои наклонено на пръсти напред.

Тази ос е наклонена по вторичния диагонал, напред, приблизително до 67-68◦. Може да се нарече „динамична”, защото при правилна походка, човек наклонява тялото си между чистата вертикална ос и диагонал от 67◦ . Тази поза или положение на тялото, Учителя нарича „еволюционна” поза и именно това е положението на тялото, когато човек изкачва наклон.

Главата „Трилогии” е оригинална разработка на Ярмила Менцлова върху цикличността в Паневритмията и на взаимосвързаността на всяко упражнение с микро и макро космоса. Тези упражненията са разделени в повечето случаи, на трилогии или триади. Така както са представени по форма, съдържание и смисъл, те са израз на последователното развитие на състоянията на съзнание, които устремения към духовен живот преживява по своя пътя. Всяко упражнение съдържа специфичен елемент и същевременно, като цяло всички упражнения са взаимно свързани и се допълват, образувайки една постепенна и логична верига на посвещение. Вътрешните състояния на човека са сходни с жизнените явления на живота на Вселената като приливът и отливът на морето, раждането и смъртта, промените на сезоните. Именно на тази основа са замислени повечето от трилогиите. Една трилогия се състои от упражнение, което поражда другите две. Това се обяснява с факта, че всяко творение започва с поляризирано движение, т.е. разделянето на енергията на две различни течения, които поемат две различни посоки, но са с еднаква сила.

Интересно е да се проследи изключителната приемственост между двете издания на Паневритмията – това от 1938 г. в България и това от 1984 г. във Франция. Приликите са както във философската и хореографската си част, така и в музикалната. Нотният текст при Ярмила Менцлова е препечатан същият, както и през 1938 г., но с една съществена разлика – в първите десет упражнения е внесена корекция на 6, 7 и 8 упражнение, които са с четен брой тактове. Очевидното несъответствие между музиката и движенията най-разумно може да се примири само с компромис. През 50-те години на ХХ в. се прави опит, в който участва и Ярмила Менцлова. Тогава се променят движенията на цели три упражнения, които започват с ляв крак напред. По този начин освен, че се влиза в остро противоречие с описанието от 1938 г., също така и се нарушават редица хореографски и природни закони. Осъзнавайки това в настоящото издание е избран принципът на най-малкото съпротивление. Така само с корекцията на един (1) такт, който не е основна мелодия, а "отпяване" се постига желаният резултат. Съществуват свидетелства, че през 70-те годинни в България са водени редица разговори по въпроса и това разумно мнение взема превес. На тази база стъпва и Ярмила Менцлова.

До този момент са публикувани само части от френската Паневритмията под една или друга форма. На практика всички издания в България досега, освен това от 1938 г. са някакви варианти на нея или микс между двете. Време е вече и "Оригиналът" да види бял свят. От известно време тя е преведена и чака да се появи в пълния си блясък. Ние сме отговорни пред паметта на всички видими и невидими наши приятели и помощници, работили в областта на Паневритмията. Това, което не успяха да направят нашите предци по една или друга причина, ние можем да поправим.