Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

Махатма Ганди: „Ненасилието е кулминация на мъжеството”

Публикуваме откъси, посветени на великия хуманист Махатма Ганди, както и негови размисли за ценностите, които са били ориентир в обществената му дейност. „Във всички староиндийски книги сред най-различните човешки добродетели ще намерим безстрашието. Това е безстрашие на тялото и на духа. Безстрашие пред физическите изпитания и гонения, безстрашие пред бездната на вселената и дълбините на собствената душа.

„Не се страхувайте” – говореше Ганди.

В книгата си „Откриването на Индия” Джавахарлал Неру писа: „По време на английското колониално господство в Индия най-разпространеното чувство беше страхът – всепроникващ, подтискащ, задушаващ страх. Страх от армията, от полицията, от всемогъщата секретна служба; страх от чиновниците, от угнетяващите закони, от затвора, страх от лихваря, от безработицата и глада, които винаги бяха на прага на домовете. Срещу този проникващ навсякъде страх спокойно и решително се издигна гласът на Ганди. „Не се страхувайте” - говореше той.

Ганди разбираше, че само безстрашният човек може да говори за ненасилието така, че думите му да внушават уважение. Наплашеният роб, повален на земята и треперещ под вдигнатия камшик, също може да зове за ненасилие. Но това ще бъде вече молба за пощада. Спокойното мъжество, съзнанието за справедливост и силата на всепобеждаващата човечност – ето това трябва да стои зад думите на ненасилие.

„Без да разбират точно какво представлява ненасилието, мнозина искрено мислят, че тази добродетел предполага бягство от опасностите, а не съпротива, особено ако е застрашен животът им. Тъй като проповядвам ненасилие, аз съм длъжен с всички сили да предпазя от едно такова разбиране, което е недостойно за мъжествения човек”.

И още: „Моята идея за ненасилие съвсем не означава, че може да се бяга от опасностите и да се оставят близките без защита. Ако трябва да се избира между насилието и страхливото бягство, аз ще предпочета насилието пред страхливостта. Не мога да науча страхливеца на ненасилие, както не бих могъл да съблазня слепеца с прекрасно зрелище. Ненасилието е кулминация на мъжеството.”

Тук е ключът за разбиране истинската същност на гандизма. Съгласно индуистката традиция душата на човека се състои от две начала: истинско човешко, голямо, устремено нагоре и животинско, низко, което може да бъде победено само със силата на любовта. Ганди изцяло включва тези принципи в своето учение: „Ненасилието е закон на човешкия род, така както насилието е закон за зверовете. У животното душата спи и то не знае друг закон освен физическата сила. Достойнството на човека изисква от него да се подчинява на висшия закон – силата на духа.”

„Не се притеснявайте, че методът на ненасилие изглежда изключително бавен. Истината е, че той е както най-бързият, така и най-сигурният.

Бедността е най-лошата форма на ненасилие.

Ненасилието е състояние на съвършенство. То е цел, към която се приближава цялото човечество, макар и несъзнателно.”

Фундаменталните принципи на Махатма Ганди – Сатяграха („преданост към истината”) и Ахимса („ненавреждане на никого в нищо”). Това са стародавни морални традиции в индуизма, които Ганди разработва като радикално средство за оказване на политически натиск чрез ненасилствена пасивна съпротива за постигане на политическа независимост на Индия.

Сатяграха не е само гражданско неподчинение, тя е борба за справедливост без насилие. Ганди казва: „Практикувайки Сатяграха, аз бързо разбрах, че търсенето на истината въобще не допуска да се прибягва до насилие спрямо противника и че той трябва да бъде изваждан от заблудата чрез търпение и любов.”

Ганди отказвал да се подчинява на случайности или да разваля навиците си. Когато трябвало да произнесе реч по американското радио, той отказал да стане, преди да завърши своя скромен обяд от козе мляко и портокали. Най-сетне дошъл, притиснал микрофона до себе си и заговорил със своя слаб и отчетлив глас, без ни най-малко вълнение.

Ганди притежавал силно обаяние, поради което е наречен Махатма (Велика душа). На първо място изпъквала невероятната му простота в обноските. Той пише, говори и действа без прекъсване, без почивка. Ромен Ролан казва, че които са го слушали, разказват следното: „Махатма говори пред хиляди хора, без да повишава гласа си, без да прави нито един жест. Той не употребява нито едно ораторско средство. Той не щади нищо. Започва без встъпление и завършва без ораторско заключение. След като изкаже всичко, което е имал да каже – малко или много – той спира и си отива.”

Над Ганди е извършено покушение, последвали нападения в Делхи, но нищо не можело да го изплаши. Мъжествено и твърдо той вървял по избрания път на разбирателство и състрадание. Махатма Ганди говорел преживе: „Може да изглежда на моменти, че силите на злото са по-големи, но това е само привидно!”

Ето и някои споделяни от Махатма Ганди мисли, които той следвал неотклонно и сам въплъщавал в живота си:

„Ти и аз, ние сме едно. Не мога да ти причиня болка, без да нараня себе си!”

„Силата не израства от физическата мощ, а по-скоро от непреклонната воля.”

„Любовта е най-голямата сила на света, но тя е и най-смирената сила, която можем да си представим.”

Снимки: indianetzone.com; india-forums.com;

Откъси от „Боговете на лотоса”, Еремей Парнов

„Народна културеа”, София, 1983 година

Откъси от „Библия на хунанизма”(Книга за Махатма Ганди), Иван Терзиев, Христо Маджаров; Алфиола, Варна, 2008 година