В старо време, още след грехопадението, в тъй наречения златен век, имало две царства: едното се наричало Мензи, а другото – Есперти. Царят на Мензите имал син и според тогавашния обичай повикал мъдреци, които да определят бъдещата съдба на сина му, тъй като трябвало да мине своето школуване, т.е. своето посвещение. Един от тези мъдреци в царството, приближен до двореца, разгледал астрологически живота на царския син и намерил, че някога, в миналото си, той извършил едно престъпление, което станало причина за разделянето на двете царства и за възникване на враждата между тях. Великият мъдрец направил своите изчисления и казал на царя: „Твоят син около 20-годишната си възраст ще премине една голяма криза, затова трябва да го изпратиш овчар в друго царство, за да се научи там на великите закони на живата природа, да размишлява и да гледа небето, докато получи светлина. След десет години царският син ще се върне при своя учител, който ще го посвети.“ Бащата бил верен на тези указания на мъдреца и казал на сина си: „Синко, отсега нататък ти ще трябва с пот на лицето си да изкарваш прехраната си“

Царският син се преоблякъл в просто облекло и отишъл в царството на Еспертите. Взел тояжката си, подсвирквал си и прекарал като овчар, цели десет години, като изучавал законите на природата. Един ден на единадесетата година от своето пребиваване тук, като пасял стадото си при един планински връх, обрасъл с най-хубави цветя, пристигнала дъщерята на еспертския цар, облечена с най-хубавата си премяна и възседнала бял кон. Като видяла хубавите цветя, тя слязла от коня и се затичала, да им се порадва. В това време нейде из каманаците изскочила една кобра и ухапала царската дъщеря на дясната ръка. Младият овчар видял всичко и като знаел последствията от ухапването – че, след десет минути, момата ще бъде мъртва – веднага взел ръката й, изсмукал с устата си отровата и тя се спасила. Обаче, един от пазителите, които придружавали царската дъщеря като забелязал отдалеч това нещо, помислил, че този момък оскърбява царската дъщеря, затова опънал своя лък със стрела намазана с отрова и го ранил в лявата ръка. Момата също се досетила за лошите последствия, затичала се към момъка, разскъсала ръкава на дрехата, където било раненото място, извадила стрелата, впила устните си и изсмукала отровата. Питам сега: „Кой кого спасява?“ Момъкът спаси момата от отровата на змията, а момата го спаси от отровата на човешката стрела. Момъкът казал на момата: „Ти пострада от отрова на змия, а аз – от човешка отрова“. Това е било развръзката. След тази случка, двете царства се помирили.