З А   Л Ю Б О В Т А

            Любовта е птица волна – тя лети свободна!

            С крила разперени ме вдига,

            отнася ме без окото й да мига

            в светове високи и  прекрасни -

            там сме всички чисти и преясни!

            Любовта е извор пълноводен – той идва в нас проводен

            от мислите на Бога светли, святи, жертвени,

            облечени в ефирни очертания женствени,

            те намират форми красиви и изящни,

            хармонични линии в цветове менящи!

            Въображението рисува свят възторжен и нетлен,

            ръката плъзга се нагоре, омагьосана във плен

            да хване този нежен, розов полъх жив!

            Ще се очуди дори и митичния Сизиф,

            оковал смъртта във веригите вековни,

            умело впрегнал този змей отровни,

            за да живее Любовта във всякое сърце,

            живот да влива на всяко малко езерце -

            в него се оглежда възвишения свят небесен,

            възпят от Любовта с величествена песен,

            пламенно да литнем в този свят чудесен!

            Да запеем със Везните в омагьосаната есен,

            да ядем с Телците топъл хляб без плесен!

            Водата ми нашепва колко пак съм лесен -

            търпелив Сатурн ме чака в коридора тесен!

            С Венера май ще си остана винаги отнесен...

            С М Я Х

            Кристален смях отекна във душата морна,

            с бакърен звън прониза тишината волна.

            Събрал във себе си копнежа на сърцата,

            смехът чудесен ми напомня за децата!

            В него откривам мисълта за свободата,

            чувам стъпки, по които слиза красотата,

            виждам как любов изпълва синевата

            и как в хармония се сливат пак сърцата!

            Светът е приказна омая - в него аз витая

            и търся този смях, отвеждащ ме към Рая!

            Да тръгна по пътека светла и конкретна,

            весел свят със смях отново да си спретна!                                                         

С Р О Д Н И   Д У Ш И

Сърцето лудо бие в ритъма на канцонета,

красива музика се лее в песен и сонета,

за да открие второто лице на душевната монета -

нарича се Ромео – духовен лик на Жулиета!

Песента изящна плъзга се в ефира,

сърцето спира неусетно и замира,

звуци ароматни долавя във зефира,

с лекота и грация издишани от лира.

Струните вибрират в унисон сърдечен,

душевност идва нежна от Рай извечен.

Хармонията прелестна в астрала течен

се излива и се влива в света пресечен,

кръстосан с двойна нишка от добро и зло -

там омайват се душите от земното тегло,

но си спомнят миналото славно, което е било -

тогаз земята им изглеждала на мъничко село.

Сега съвземат се по двойки и се търсят,

в дует лиричен нова песен да привършат,

да запеят заедно, от фалш да се отърсят,

училището земно съвместно да завършат!

Сродните души работят винаги и само във комбина!

На земята, обаче, е едната, другата е Горе във чужбина.

От Небето си избира долу най-подходяща половина,

че да я замества през всяка земна и слънчева година!

Рядко срещат се в телата земни едновременно,

но и тогава никой не е в състояние бременно.

Те работят безкористно за каузата Божествена,

обща мисия извършват с цел съществена!

Когато задачите житейски са решени

и отговорите Небесни не са сгрешени,

душите се възвръщат ощастливени,

олекнали и от материалното лишени.

Спущат се отново да помагат с песен,

техен говор вътре е шепота Небесен,

приятели духовни са ни в студ и есен,

със тях всеки проблем става лесен!

От душата сродна извира музика прекрасна,

стича се от върховете, а в долина израстна

градина плодна - появи се в светлината ясна -

в този свят чудесен Жулиета се захласна!

Песента позната с криле нагоре я понася,

духовното лице монетно се показва и изнася -

ликът му ясен, светъл, лъчезарен, я възнася -

Ромео се казва на земята, а Небето цяло й поднася!